Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

София, 12.12. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р.Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1046 по описа за 2018г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 06.ХІ.2017г. по гр.д. № 1687/2017г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 586/26.VІ.2018г. в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „преценката относно задължителното участие в подбора на лица, заемащи в едно звено различни по наименование длъжности, следва ли да се основава освен на съпоставката на възложените им трудови функции и на съпоставката на естеството, на характеристиката на изпълняваната работа“.

В касационната си жалба дружеството е изложило доводи за несъобразяване от въззивния съд на установените по делото различия, които били съществени, между характеристиките на изпълняваните работи, включени в сравняваните длъжности, в образователните и квалификационните изисквания за заемането им, а били взети предвид техните сходства в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че подборът е следвало да бъде извършен само между заемащите длъжността на ищеца лица. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.

Ищецът - ответник по касационната жалба М.П.М. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Изложени са кратки съображения /в отговора/, че съдът при съпоставката на длъжностните характеристики на сравняваните длъжности е установил идентичност на включените в тях трудови функции, както и че различията, доколкото такива има, не са съществени, поради което правилно било приетото, че подборът е следвало да бъде извършен между всички заемащи ги лица, и тъй като това не било сторено от работодателя, уволнението е незаконно.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното решение В. е потвърдил решението на В. от 29.V.2017г. по гр.д. № 1537/2017г., с което са уважени предявените от М.М. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „инженер електроник“ в отдел „Енергомеханична дейност“ поради съкращение в щата е незаконно. Установено е наличието на реално съкращение на една от четирите бройки за тази длъжност. Извършен е подбор след преценка на квалификацията и начина на изпълнение на работата, но само между заемащите тази длъжност. При съпоставка на характеристиките на тази и на длъжностите „специалист къмпютърни системи и мрежи“ и „техник полупроводникова техника“, сравнявайки в табличен вид включените в тях основни и допълнителни функции и задължения, е прието за установено, че длъжността на ищеца включва най-голям обем функции и задължения, които в голямата си част поглъщат, като такива с по-голям обхват и степен на сложност, тези на останалите две длъжности. Единственото различие, което донякъде може да се приеме за съществено, е, че в процесната длъжност е включена поддръжка, ремонт и усъвършенстване на системите за диспечерски контрол, а в длъжността „специалист компютърни системи и мрежи“ – на компютърни системи и мрежи. Това налага извод, че в подбора не са включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции, вземайки предвид практиката на ВКС, че при определяне кръга на лицата, които трябва да участват в задължителен подбор, се изхожда от различията в трудовите функции, които следва да са съществени.

По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС счита следното:

Длъжността е позиция, изразяваща се в предвидена в длъжностна характеристика /или в закон/ система от функции, задължения и изисквания от образователен и квалификационен характер, свързана с конкретен вид дейност, която следва да се осъществява от заемащото я лице. Съдът споделя практиката на ВКС, обективирана например в решенията по гр.д. № 954/2009г. 4 ГО, по гр.д. № 110/2010г. 4 ГО, по гр.д. № 2850/2014г. 4 ГО, по гр.д. № 659/2016г. 4 ГО и др., че определянето на лицата, които следва да участват в подбора по чл.329 КТ, следва във всеки конкретен случай да се основава на съпоставка и преценка на трудовите функции, включени в заеманите от лицата длъжности в едно звено. Изводът дали тези функции са еднакви, сходни или съществено различаващи се е в зависимост от конкретното им естество и характеристики с оглед вида на дейността, която следва да се осъществява от заемащите длъжностите лица, като подбор следва да да се извършва между всички лица с идентични или сходни функции, но не и с лица със съществено различаващи се такива.

Касационната жалба е основателна.

Правилно въззивният съд е съпоставил в случая трудовите функции, включени в длъжностните характеристики на лицата, заемащи позиции в звеното на ищеца, за да определи между кои от тях подбор е следвало да бъде извършен. Незаконосъобразно, обаче, при преценката в тази насока не са съобразени конкретните характеристики, конкретното естество на изпълняваната от тези лица работа. Не е взето предвид, че работата, включена в длъжността, заемана от ищеца, е свързана с ремонт, поддръжка и усъвършенстване на съществуващо оборудване, внедряване на нови съоръжения и технологии, проектиране, изработка и пускане в експлоатация на електронни устройства, намиращи приложение в системата на В и К. За разлика от нея, работата на заемащия длъжността „специалист компютърни системи и мрежи“ е свързана с ремонт, поддръжка и усъвършенстване само на компютърни системи и мрежи, с внедряване на нови такива и пускане в експлоатация на радиоелектронни устройства, приложими в системата на В и К, а работата на „техник полупроводникова техника“ – само с ремонт, поддръжка и пускане в експлоатация на радиолекетронни устройства с приложение в системата на В и К. Не е съобразено, че само длъжността на ищеца включва функции за подобрения в съществуващите техника и оборудване, за внедряване на нови В и К съоръжения и технологии, за проектиране, изработка и пускане в експлоатация на електронни устройства. Не са съобразени и различните образователни изисквания за трите длъжности – висше електротехническо, специалност електронна техника или радио-електронна техника – за тази на ищеца, висше техническо и специалност къмпютърни системи и технологии за длъжността „специалист къмпютърни системи и мрежи“ и средно специално образование и специалност електронна техника или радиоелектронна техника за длъжността „техник полупроводникова техника“. Не са отчетени и специфичните квалификационни изисквания за длъжността на ищеца – да знае теоретичните основи на аналоговата, цифровата и микропроцесорната схемотехника, теоретичните основи на принципите за контрол и измерване на технологични величини в системите на В и К и „Пречистване“, вкл. енергиините системи, да знае технологията за проектиране на печатни платки, да може да разчита електронни схеми и да синтезира функцията на работа без техническо описание, да може да използва специализираните каталози, да може да проектира и изработва електронни устройства или възли за тях. Тези функции, характеристики и изисквания обосновават извод за съществена същностна разлика между длъжността на ищеца и на сравняваните с нея, и, респективно, че в подбора не е следвало да се включват и заемащите различните от процесната длъжност лица.

Като е приел противното, въззивният съд е постановил решението си в несъответствие с данните по делото, разрешавайки спора в нарушение на материалния закон поради несъобразяване на всички събрани по делото относими доказателства. Тъй като съдът /както и първоинстанционният/ не се е произнесъл по останалите заявени от ищеца твърдения за незаконност на уволнението /без наличието на съкращение/, а именно – че подборът не е извършен съобразно посочените в закона критерии и че уволнението е извършено в нарушение на принципа за добросъвестност при осъществяване на правата на страните по трудово правоотношение, предвиден в чл.8 КТ, на основание чл.293 ал.2 и 3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му от друг състав с произнасяне по спора и въз основа на тези твърдения, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1630/06.ХІ.2017г. по гр.д № 1687/2017г. и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: