Р Е Ш Е Н И Е

№ 342

София, 12.12.2018 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р.Б, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: К.Е

ЧЛЕНОВЕ: Б.Й

Е.С

при секретаря А.К

изслуша докладваното от съдия Е.С т.д.№152/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В.С.С. срещу решение №1973 от 23.08.2017г., постановено по т.д.№407/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 9 с-в, с което е потвърдено решение №1885 от 31.10.2016г. по т.д.№2160/2016г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на апелативния съд, че предприетата стопанска дейност от ответника „Финкомекс одитинг” ООД е довела до резултат, при който дружеството има необходимост от допълнителни парични средства като се излагат съображения, че неблагоприятните показатели за 2015г. и за първите два месеца на 2016г. са резултат от сключени договори със съдружника и управител Л. Г., целящи създаване на привидно основание за необходимост от допълнителни вноски, което да доведе до изключването на касатора като съдружник. Същевременно се поддържа, че определянето на срок от 10 години за възстановяване на вноските представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ и е нищожно на основание чл.26 ЗЗД.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Финкомекс одитинг” ООД - [населено място], в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Сочи се, че причините за загубите на дружеството нямат отношение към правния спор. Оспорват се аргументите на касатора за незаконосъобразност на предвидения размер на допълнителните парични вноски. Твърди се, че в атакуваното решение на общото събрание на съдружниците е определен срок от 10 години, посредством максималната му продължителност, което е в интерес на съдружниците и на третите лица-кредитори. Според ответника в случая не е налице заобикаляне на закона, обуславящо евентуална нищожност на основание чл.26 ЗЗД, тъй като решенията на общото събрание на съдружниците не са подчинени на общите правила за недействителност на сделките.

С определение №286/09.05.2018г., постановено по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд във връзка със следния въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно възможността за това, посочена в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства”.

В проведеното открито заседание на 31.10.2018г пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че от една страна от формулировката на атакуваното решение на ОС на съдружниците не се става ясно в чии интерес е уговорен срока от 10 години. Същевременно поддържа, че срокът за връщане на допълнителните вноски не съответства на времето за преодоляване на временната необходимост от парични средства. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ и присъждане на направените от В. С. разноски по делото за всички съдебни инстанции.

В откритото заседание представителят на ответното дружество поддържа, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Излага доводи, че атакуваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и по предвидения в ТЗ и в дружествения договор ред. Сочи, че твърдението на касатора, че срокът не е съобразен с времето, в което ще бъде преодоляна временната нужда от парични средства, е направено за пръв път пред касационната инстанция, поради което е налице преклузията за въвеждането на нови фактически основания в предмета на спора. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил решение №1885 от 31.10.2016г., постановено по т.д.№2160/2016г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от В.С.С. против „Финкомекс одитинг” ООД за отмяна на решение на ОС на съдружниците от 15.03.2016г. по т.4 от дневния ред (посочено като т.3 в диспозитива на решението), с което общото събрание е задължило „съдружниците да направят безлихвени допълнителни парични вноски съгласно чл.134, ал.1 ТЗ за срок до 10 години, които да не се отразяват в капитала на дружеството и да са разпределени съобразно дяловете от капитала им в общ размер от 200 000лв., като срокът за внасяне на вноските да бъде разумен едномесечен срок”.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът В. С. е съдружник в ответното дружество „Финкомекс одитинг” ООД и притежава 724 дяла от капитала на това дружество. С атакуваното решение от 15.03.2016г. съдружниците във „Финкомекс одитинг” ООД са взели решение на основание чл.134, ал.1 от ТЗ да направят безлихвени допълнителни парични вноски за срок до 10 години, които не се отразяват в капитала на дружеството и са разпределени съобразно дяловете в общ размер 200 000лв, като срокът за внасянето им е едномесечен. Ищецът, (притежаващ 12% от капитала на дружеството), е гласувал срещу това решение, но същото решение е прието с мнозинство от гласовете на останалите съдружници.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице - счетоводител, изготвено на базата на счетоводния баланс и годишния финансов отчет за 2015г. и междинен баланс към 29.02.2016г., от което се установява, че е налице разлика в разходите за заплати в посока увеличение с оглед увеличената численост на персонала. В края на 2015г. е била налице отрицателна величина на паричните потоци – 46 000лв, а от направеният нарочен отчет за приходите и разходите само за периода преди процесното общо събрание на съдружниците се установява, че приходите са 53 000лв, а разходите 121 000лв. като за двата месеца е отчетена счетоводна загуба от 68 000лв. Съдът е посочил, че основният мотив на съдружниците, постановили процесното решение на общото събрание на съдружниците е записано в изявлението на съдружника Л. Г., председателстващ събранието, а именно, че „загубите на дружеството се равняват на 134 000лв, като се забавя събирането на вземания от клиенти 13 000лв, задължения към доставчици 61 000лв, то има нужда от парични средства, за да се покриват текущи разходи, в т.ч. за заплати на служителите.”. С оглед данните от счетоводния баланс на дружеството за периода от 01.01.2015г. до 29.02.2016г., апелативният съд е приел, че очакванията да липсват постъпления и възможност за начисляване на трудови възнаграждения за месец март 2016г., са обосновани икономически.

Въззивният състав е обсъдил довода на въззивника за относимост за спора на обстоятелството, че отрицателните финансови показатели са резултат от недоброто разходване на средства от дружеството и в частност от дейността на съдружника и прокурист Л. Г., реализирал отрицателен резултат през 2015г. при липсата на житейска и стопанска логика за извършване превъзлагане на дейност на дружествата „Финкомекс консултинг” ООД и „Финкомекс одитинг” ООД . Макар във въззивното решение да са приети за установени твърденията на ищеца за наличието на такива договори от 2006г. и 2007г., удължавани многократно с анекси до 2015г., по които са фактурирани външни услуги, платени частично, както и факта на значително увеличение за разходите за прокурист и управител, според въззивния състав тези обстоятелства не могат да се преценяват в настоящото производство по чл.74 ТЗ. Съдът е посочил, че контролът на дейността на управителя и в частност на дейността по възлагане на дейности, е предоставен на общото събрание на съдружниците на основание чл.137, ал.1, т.5 ТЗ, както и че съгласно чл.123 ТЗ всеки съдружник има право да преглежда търговските книги, водени от управителя на дружеството, има право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и има право да иска свикване на общо събрание за преценка дейността на управител или да повдигне въпрос за управлението през предходните години. Според съда защитата на съдружника спрямо действията, които са насочени срещу интересите на дружеството, се осъществява по друг предвиден в закона ред.

Апелативният състав е обосновал извода, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството е имало нужда от допълнителни парични средства, налагащи вземане на изключителната мярка като решение за допълнителни парични вноски. Приемайки за установено по делото наличието и на двете алтернативно предвидени обективни предпоставки за вземане на решение по чл.134, ал.1 ТЗ – наличието на загуба и необходимост от парични средства, съдът е обсъдил и оплакването на въззивника относно срока от 10 години, определен за връщане от дружеството на допълнителните парични вноски. Според апелативния състав няма императивното изискване по отношение на срока за връщане на паричните вноски, поради което преценката за срока е по целесъобразност и е извън компетентността на съда. Посочено е, че изцяло в преценката на съдружниците е за какъв срок ще се ползват допълнителните парични средства от дружеството и кога ще подлежат на връщане. Меродавно според съда е обстоятелството, че в случая решението на мнозинството от съдружниците, представляващи мнозинството от капитала, е това да стане в 10 годишен срок.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

Отговорът на въпроса: „За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства” е обусловен от характера и целта на института по чл.134, ал.1 ТЗ за задължаване по съдружниците в ООД по решение на общото събрание да направят допълнителни парични вноски за определен срок.

Задължаването на съдружниците по реда на чл.134, ал.1 ТЗ да внесат допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ представлява способ (средство) за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност за преодоляване на икономически трудности на дружеството с временен характер. Облигационното правоотношение не произтича от договор и по отношение на него не се прилагат правилата относно недействителността на сделките. На контрол за законосъобразност по реда на чл.74 ТЗ подлежи решението на общото събрание на основание чл.134, ал.1 ТЗ. Когато съдружникът е гласувал против решението по чл.134, ал.1 ЗЗД, задължението има характер на принудително кредитиране на дружеството от този съдружник. Неизпълнението на задължението за внасянето на допълнителната вноска в случай, че негласувалият съдружник не е упражнил правото си на напускане по чл.134, ал.2 ТЗ, е основание по чл.126, ал.3 т.4 ГПК за неговото изключване.

Законът е предоставил в дискрецията на общото събрание на съдружниците да определи в какъв размер и за какъв срок да бъдат вноските и дали да бъде уговорено заплащането на лихви от страна на дружеството. В компетентност на общото събрание като въпрос по целесъобразност на решението е определянето размера на срока, който може да е в полза на дружеството, на съдружниците или и на двете страни.

За взимане на законосъобразно решение по чл.134, ал.1 ТЗ обаче е необходимо да съществува реална нужда от извършването на допълнителните парични вноски с оглед покриване на конкретни загуби и при временна необходимост от парични средства. Реалната нужда от извършване на допълнителните парични средства е материалноправна предпоставка за решението по чл.134, ал.1 ТЗ и нейното наличие не е въпрос на целесъобразност на решението (в същия смисъл - решение №26/02.04.2009г. по т.д.№533/2008г. на ВКС, ІІ т.о.).

Реалната нужда от преодоляване на конкретните икономически затруднения на дружеството и времето, което е необходимо за тяхното преодоляване, са обстоятелства от значение за размера на срока, за който с решението на О. по чл.134, ал.1 ТЗ съдружниците се задължават да кредитират дружеството. Определянето на срок, който очевидно не е адекватен на времето, необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства, не съответства на смисъла и на духа на разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ за финансиране по изключение на дружеството за преодоляване на икономическите трудности с временен характер. Не отговоря на целта на разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ задължаването на съдружниците за срок, надхвърлящ многократно времето, необходимо за преодоляване на затрудненията. По изложените съображения определянето на осн. чл.134, ал.1 ТЗ на срок, който очевидно не съответства на времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства, е в противоречие със закона, поради което съдът е компетентен при проверка по иск по чл.74 ТЗ да осъществи контрол за законосъобразност на решението. Отделен е въпросът, че решението за определяне на очевидно необосновано дълъг срок за връщане на паричните вноски би могло да се използва от останалите съдружници за предизвикване прекратяване участието в дружеството на негласувал за това решение съдружник с миноритарен дял на основание чл.134, ал.2 ТЗ, респ. за неговото изключване по чл.126, ал.3 т.4 ТЗ.

По правилността на обжалваното решение.

С оглед изразеното по-горе становище по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на В.С.С. против „Финкомекс одитинг” ООД за отмяна на решение на ОС на съдружниците от 15.03.2016г., с което общото събрание е задължило „съдружниците да направят безлихвени допълнителни парични вноски съгласно чл.134, ал.1 ТЗ за срок до 10 години, съобразно дяловете от капитала им в общ размер от 200 000лв., се явява неправилно и следва да бъде отменено.

От заключението на вещото лице В. Ц. по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.01.2016г. до 29.02.2016г. е налице разлика в разходите за заплати в посока увеличение с оглед увеличената численост на персонала на „Финкомекс одитинг” ООД. В края на 2015г. е била налице отрицателна величина на паричните потоци – 46 000лв, а от направеният нарочен отчет за приходите и разходите само за периода преди процесното общо събрание на съдружниците се установява, че приходите са 53 000лв, а разходите 121 000лв. като за двата месеца е отчетена счетоводна загуба от 68 000лв. Съгласно т.7 от заключението в разходите на „Финкомекс одитинг” ООД за 2015г. са включени и заплатени външни услуги към „Финкомекс инвестмънт” ЕООД в размер на 284 400лв. и към „Финкомекс консултинг” ООД в размер на 41 360.лв., които дружества са свързани с ответното дружество „Финкомекс одитинг” ООД чрез съдружника Л.С.Г.. С оглед утвърдената съдебна практика за неотносимост за законосъобразността на решението по чл.134, ал.1 ТЗ на причините поради които са настъпили временните затруднения на дружеството настоящият състав намира, че към датата на взимане на атакуваното решение за допълнителни парични вноски в размер на 200 000лв. е била налице реална нужда за дружеството за покриване на загубите.

Определеният срок за допълнителните парични вноски – до 10 години, е уговорен в полза на дружеството, тъй като при липса на съгласие на дружеството за предварително връщане на вноските, съдружникът не би могъл да претендира връщане на заетата сума преди изтичането на срока. Настоящият състав намира, че срокът от 10 години е очевидно неадекватен на времето, което е необходимо за покриване на загубите, което обуславя незаконосъобразност на атакуваното решение. Видно от удостоверението от търговския регистър предметът на дейност на „Финкомекс одитинг” ООД включва осъществяването на услуги: проверка и заверка на ГФО, счетоводни услуги и консултации, финансови и икономически анализи и прогнози и др. т.е. осъществяваната от дружеството дейност не е свързана с дългосрочни инвестиции. От доказателствата по делото не се установява наличие на сключени договори, по които дружеството да се е задължило в дългосрочен план. При това положение и с оглед вида и характера на констатираните финансови затруднения на дружеството (за период от година и два месеца), следва да се приеме, че същите не могат да обосноват необходимостта от кредитиране на дружеството по реда на чл.134, ал.1 ТЗ за десетгодишен период.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че ищецът е въвел за пръв път твърдението за необосновано дълъг срок като основание за отмяна на решението едва с касационната жалба. В първоинстанционното решение е посочено като ирелевантно „твърдението на ищеца, че срокът е необосновано дълъг”. Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло от ищеца с оплаквания във въззивната жалба свързани с изводите на първата инстанция относно спорния 10 годишен срок.

По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови ново решение по същество за уважаване на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца направените от него разноски по делото, поискани своевременно в съответните инстанции с представени списъци за разноските по чл.80 ГПК, които са общо в размер на 4 790лв. ( 2 680лв. за първата инстанция, включващи 80лв.държавна такса, 2 000лв. адвокатско възнаграждение и 600лв. възнаграждение на експерта + 40лв. държавна такса за въззивната инстанция + 2 070лв. за касационната инстанция, включващи държавни такси съответно от 30лв. и 40лв. и 2 000лв. адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение №1973 от 23.08.2017г., постановено по т.д.№407/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 9 с-в, с което е потвърдено решение №1885 от 31.10.2016г. по т.д.№2160/2016г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ на основание чл.74 ТЗ решение на общото събрание на съдружниците на „Финкомекс одитинг” ООД от 15.03.2016г. по т.4 от дневния ред (посочено като т.3 в диспозитива на решението), с което общото събрание е задължило „съдружниците да направят безлихвени допълнителни парични вноски съгласно чл.134, ал.1 ТЗ за срок до 10 години, които да не се отразяват в капитала на дружеството и да са разпределени съобразно дяловете от капитала им в общ размер от 200 000лв., като срокът за внасяне на вноските да бъде разумен едномесечен срок”.

ОСЪЖДА „Финкомекс одитинг” ООД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул.”Д.Б” №33А да заплати на В.С.С. – [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 4 790лв. (четири хиляди седемстотин и деветдесет лева) – разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: