За прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, отговарящ в най- пълна степен както на установените в общностното право на ЕС правни стандарти, така и на приложимия специален вътрешноправен закон при обсъждане на всички конкретни обстоятелства в мотивите на въззивния съд; За процесуалното качеството на процесуални субституенти на правозащитните органи по исковете за вреди по ЗОДОВ;

чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

гр. София, 21.12.2018 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р.Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурора Станева

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 4776/2017г

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби срещу решение №1291 от 07.06.2017г по в.гр.дело № 621/2017г. на Софийски апелативен съд в различни негови части .В касационната жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от А.П [населено място] и касационна жалба на ОД на МВР [населено място] се обжалва потвърденото осъждане на държавата , чрез двамата ответници , при различен размер на обезщетението. Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение с оплакване за съществено процесуално нарушение в частта, с която въззивният съд не е отменил решението по присъдената на първа инстанция разлика от 4000лева,като дължимо от обезщетение ответниците , в частност от Прокуратурата на Р.България по иска с правно основание чл. 2 , ал.1 т.2, пр.2 ЗОДОВ (понастоящем чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ). Касаторът ОДМВР [населено място] обжалва въззивното решение в частта ,с която остава осъден да заплати намаления от въззивната инстанция размер на обезщетение от 3000 лева.

Касаторът и ищец по делото Н.М.Н., чрез пълномощник адв. Н. М. обжалва въззивното решение като нищожно, недопустимо и неправилно при всички касационни отменителни основания в частта, с която искът му е отхвърлен. В касационната жалба доводите за нищожност и недопустимост се свързват нарушение на залегнали в чл. 47 от Партата основни права и нарушение на чл. 6, ал.1 , чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Съставът на апелативния съд не е формиран законно, след електронно резпределение на делото и по отношение на двама от членовете му не отговаря на критерия за независим и безпристрастен съд .Поисканият отвод е бил отклонен.В съществено нарушение на процесуални правила не са допуснати поискани доказателства : един свидетел , допуснат от първоинстанционния съд и неразпитан , двама нови свидетели ,като не е изискано в цялост като доказателство и гр.д № 18532/2007г на СРС , въпреки че в първа инстанция е имало определение за изискването му. Фактическата и правна обстановка е различна от възприетата в решението , не са обсъдени факти, доказателства и доводи ,подробно изтъкнати в жалбата и Решението е немотивирано. Не е възприета фактическата същност на вредите.Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на материалния закон по прилагането на критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението е драстично занижено в сравнение с други подобни случаи на репресии, съпоставими с обстоятелствата по делото.Подробни съображения касаторът е развил в съдебно заседание , представена е и писмена защита в определения от съда срок.

В жалбата на Прокуратурата на РБ се изтъква съществено процесуално нарушение поради неправилно определеният предмет на делото във въззивната инстанция , като при обжалване от единия процесуален субституент на държавата , ОД МВР – Шумен , въззивният съд е приел ,че по отношение на Прокуратурата първоинстанционното решение е влязло в сила . Становището на Прокуратурата като касационен жалбоподател е и за основателност на жалбата на ОД МВР Шумен .

Вторият от конституираните ответници в касационната си жалба е изложил оплаквания за неправилност на решението по отношение на възприетата фактическа обстановка , тъй като фактите по предмета на иска не са били общи. Оспорва вменената му отговорност за вреди. РДВР Шумен е водело разследване два месеца през 2004г до преобразуването , като дознанието е било образувано по разпореждане на прокурор от Шуменска РП. В информационните фондове на МВР ищецът е фигурирал като проверено лице , а не като извършител . Не е налична негова полицейска регистрация по смисъла на ЗМВР , тъй като няма привличане като обвиняем.Поддържа,че служители на ОДМВР не са извършвали никакви действия, които да вредят на ищеца и не следва държавата да носи отговорност за действията на служители на ОДМВР, като вредоносни за ищеца .

Касаторът е депозирал отговор по постъпилите жалби на ответниците,в който ги оспорва като недопустими и неоснователни .

С обжалваното от всички участници в процеса въззивно решение е потвърдено частичното отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно образувано и водено наказателно производство под формата на „дознание” за престъпление по чл.212,ал.1 НК, предявен за сумата 26 000 като частичен иск. Над присъдения на първа инстанция размер от 7 000 лева, до размера на която сума е с решение №2191/11.05.2017г та СГС е ангажирана отговорността на държавата по чл. 2 , ал.1 т.2 ЗОДОВ (понастоящем чл. 2,ал.1 т.3 ЗОДОВ) чрез ответниците Прокуратура на РБ и ОДМВР [населено място] . По жалба на ответника ОД на МВР [населено място] , въззивният съд е намалил обезщетението на 3000лв. и е отхвърлил иска за разликата само по отношение на обжалвалия ответник По отношение на ответната Прокуратура е приел осъдителното решение на първоинстанционния съд за обезщетение в размер на 7 000лева да е влязло в сила поради необжалването му от Прокуратурата на РБ .В останалата част, по въззивната жалба на ищеца Н. Н. първоинстанционното решение е потвърдено.

С определение №544 от 03.07.2018г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби , по формулирания от Прокуратурата на РБ въпрос имат ли качеството на процесуални субституенти на държавата правозащитните органи , срещу които е предявена исковата претенция,по който въпрос е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 предвид разясненията в ТР №5/2015г по т.д №5/2013г ОСГК и в тази връзка да даде отговор и на въпроса може ли решението по отношение на ответниците да бъде различно,който въпрос се решава противоречиво в решение. №365/11.11.2015г по гр.д №5376/2014г ІV г.о на ВКС и обжалваното понастоящем въззивно решение ( по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , в редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017г) , както и за да даде отговор на въпросите на касатора Н. М. за прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД от решаващия съд по начин, отговарящ в най- пълна степен както на установените в общностното право на ЕС правни стандарти, така и на приложимия специален вътрешноправен закон ,при обсъждане на всички конкретни обстоятелства в мотивите на въззивния съд , същевременно обстоятелства обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетение, указани като подлежащи на обсъждане в ППВС №4/68г и формираната практика на ВКС по чл.290 ГПК .

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено , че по тъжба на лицето С. Х. за това че ищецът Н. бил ползвал записи на заповед за образуване на изпълнителни дела против нея, като тези записи тя не била подписвала , е образувана преписка №1286/2004г на РП-Шумен. Районна прокуратура –Шумен е изискала четири дела за проверка на представените записи на заповед , като по разпореждане на прокурор от РП-Шумен е образувано полицейско производство/дознание/ срещу ищеца Н. Н. по чл.212,ал.1 от НК. На 19.07.2004 РПУ-Шумен е върнало на прокуратурата преписката за изпращането й по компетентност на сектор„Икономическа полиция”. На 21.07.2004г Районна прокуратура- Шумен е изпратила на РДВР-Шумен преписката,образувана като дознание 449/2004г. Още на 26.07.2004г експертиза е установила че записите на заповед са подписани от лицето-тъжител,но на 11.08.2004г в информационните фондове на МВР са вписани съобщение за извършено престъпление по ЗМ 449/2004г и съобщение за установен извършител на престъплението. На 06.10.2004г дознание №449/2004г е изпратено от дознател за преобразуване в предварително производство. По образуваното сл.д.№ 462/2004г е назначена графологична експертиза - единична и разширена тройна , които са дали същото заключение. По делото е установено ,че вписаните данни за личността на извършителя са заличени с решение от 20.08.2012г на Министъра на вътрешните работи .Поради това съдът е приел ,че данните на ищеца са били вписани като за установен извършител на посоченото престъпление.С прокурорско постановление от 09.01.2006г сл.д. № 462/2004г е прекратено и постановлението е влязло в сила на 23.01.2006г.Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл .2,ал.1, т.2, пр.2 от ЗОДОВ

По въпроса поставен от Прокуратурата на БР и по въпроса, поставен от касатора Н.М.Н. Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира следното :

Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил израз в чл. 7 от Конституцията на РБ, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.Конституцията на РБ изрично предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган – юридическо лице се предявява искът,а не кой е длъжник по материалното правоотношение. Според разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ държавата отговаря за причинените вреди, т.е тя е длъжник , а според изричната разпоредба чл.7 ЗОДОВ ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата .При иск по чл.2 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи,за които не е посочен изрично друг орган,както бе разяснено с приемането на в ТР №5/2015г по т.д №5/2013г ОСГК.Въпреки това,ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган ( Прокуратурата на РБ и разследващите органи) и вредата следва да се обезщети глобално , то e възможно всички те както посочени от ищеца ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти. Възможността държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика на ВКС (реш.№490/2013г по гр.д №1427/2011г І. г.о ,реш. по гр.д №652/2011г ІV г.о и др.) поради това съответните органи да променят практиката си и да не допускат за в бъдеще незаконни актове и действия. А.Пта на РБ и разследващите органи са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на държавата е различно от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения , които съгласно чл. 216,ал.1 ГПК действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение (обикновени другари). Особеното в процесуалното положение на органите,ответници по иска с правно основание чл.2 ЗОДОВ, които не са и необходими другари , е обвързаност от ефекта при обжалване на решението.Не е необходимо необжалвалият държавен орган да заявява присъединяване към жалбата на друг, съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК ,в която насока правилно е разрешението ,дадено в решение №365/11.11.2015г по гр.д №5376/2014г. ІV г.о на ВКС .Решението по иска на основание чл. 2 ЗОДОВ е за обезщетение от държавата , то обвързва със своята сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила именно нея ,като носител на кореспондиращо с материалното право на обезщетение задължение, поради което и решението не може да бъде различно за процесуалните субституенти на държавата, по отношение на едно и също обезщетение .

В съответствие с посочения при отговора на въпроса по-горе конституционен принцип, държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи по чл.2 ЗОДОВ, а според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Това задължение на държавата произтича и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и трябва да отговаря и на нейните стандарти,предвид необходимостта от осигурявяне на ефикасни вътрешноправни средства за обезщетяване на увредените лица.Едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права ,същевременно и ефективно вътрешноправно средство за защита по смисъла на чл.35,ал.1 от Конвенцията, е уредбата на отговорността на държавата за вреди от незаконно наказателно преследване в ЗОДОВ. В тази връзка, препращащата норма на чл.4 ЗОДОВ към принципа и критерия на чл.52 ЗЗД за обезщетяване на всички неимуществени вреди по справедливост , неговото съответно прилагане от съдилищата в съответствие с разясненията в ППВС №4/68г и установената съдебна практика на ВКС при определяне на обезщетенията за тези случаи, също е вътрешноправно средство за гарантиране на правата в чл.6,ал.1,чл.13 ,чл.35,§1 от Конвенцията .

Предвид дадения по горе отговор на първия правен въпрос,касационната жалба на Прокуратурата на РБ е основателна в основното съображение за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение ,засягащо защитата на държавата по иска. Като е разгледал въззивната жалба на ОД МВР Шумен заедно с тази на ищеца , въззивният съд е следвало да формира решаващите си изводи по целия спорен предмет.

Оплакванията на жалбоподателя ОД МВР - Шумен като касатор са неоснователни. Негови служители са участвали във воденото досъдебно производство. Служители на този ответник са изпратили първоначално образуваната преписка за разследване от други органи въпреки установеното от първата графологическа експертиза,че ползвани от ищеца документи са подписани от посочения за техен издател и престъпление няма.Служители на този ответник са изпратили за вписване данните на ищеца като установен извършител на престъпление по чл.212 от НК в информационните регистри на МВР и са иницирали заличаване по чл. 163,ал.1 ЗМВР четири години след прекратяването на прокуроската преписка.

Правилно въззивният съд е посочил ,че при така воденото разследване не може да се разграничи каква вреда е претърпял ищецът от действието на всеки ответник.Следва да се има предвид,че държавата дължи обезщетение независимо от това дали вредите са причинени виновно,като вината на конкретни длъжностни лице е извън предмета на доказване в този процес,тъй като е извън предмета на делото.При обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага принципът на риска,а не на вината.Отговорност за държавата да обезщети вредите възниква и при прекратено предварително производство,водено срещу единствен възможен извършител на престъплението което се разследва, без лицето да е формално привлечен обвиняем по реда на НПК. Въззивният съд правилно е съобразил и това обстоятелство като е приел, че са налице предпоставките на чл.2,ал.1, т.2, пр.2 от ЗОДОВ/ в редакцията към предявяването на иска/, идентични с тези по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в сегашната му редакция, което е основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи . Срещу ищеца Н. е налице обвинение за извършване на престъпление от общ характер , макар да не са извършвани никакви преки следствени действия с негово участие.Обвинението е било насочено именно против ищеца, проведено е неоснователно наказателно преследване и негови лични данни са били вписани в информационните регистри на МВР.Това е достатъчно за да възникне отговорността по ЗОДОВ, но е относимо и дали в хода на преобразуване на преписката разследването е провеждано в нарушение на компетентност и правомощия при различните разследващи органи съгласно наказателно-процесуалните норми и ред и дали тези правомощия са упражнявани своевременно, в която връзка въззивният съд не е изложил съображения. Жалбоподателят Н. е поддържал, че ответната прокуратура е прекратила производство две години след изготвяне на заключителното постановление на следователя за прекратяване, а регистрацията в МВР е продължила да бъде налична в информационните масиви още четири години след това . Изтъква пример , при който Прокуратурата се е позовала на процесните данни в издаден документ от 09.04.2008г на прокурор при СРП по увреждащ за него начин. От значение за естеството и размера на вредата , произтекла от наличието да официална информация за разследването в информационните масиви на МВР при конкретните обстоятелства ,е степента на злепоставяне в социалното и професионално обкръжение. В тази връзка възизивният съд също не е обсъдил всички доводи на страните и всички доказателства .

Основателна е и касационната жалба на Н.М.Н. , макар и не изцяло по съображенията , изложен в нея .

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Нарушения , свързани с разпределението на делата на случаен принцип съгласно ЗСВ не водят до невалидност или недопустимост на съдебното решение , те могат да съставляват съществени процесуални нарушения .В случая такива не се установяват. Първоначалният докладчик по делото е бил определен чрез системата за електронно разпределение и принципът е спазен , видно от приложения протокол (л.3 от описа на делото).Съгласно чл.9 ЗСВ, чл. 20 ГПК , Правилника за съдебната администрация в РОАВА и единната методика за разпределение на делата на случаен принцип,приета от ВСС (Протокол № 57 от 04.12.2014),в апелативните съдилища по граждански и търговски заседават съдебни състави, като постоянното разпределение на съдиите в такива състави, при което само съдия-докладчикът се определя на случаен принцип,а другите съдии участват в състава поради разпределението си ,не нарушава изискването на закона и правилата за случайно разпределение на делата . При установените по настоящето дело обстоятелства преразпределението на друг докладчик не е в нарушение на закона .Видно от заповед № 233/17.03.2017г на Зам. председателя на САС и протокол за разпределение за от същата дата(л.69,л.70 от описа ),поради заболяване на първоначално определения докладчик по делото, което е във фаза на насрочено открито съдебно заседание за 20.03.2017г с негово участие , всички дела от открито заседание на този съдия автоматично(електронно) са преразпределени на друг съдия-докладчик (т. нар. пълен доклад) , като останалите членове на състава не са заменяни, те са титулярно сформираният VІІ съдебен състав на съответния апелативен съд ,провел заседанието и постановил решението.На следващо място,основание за отвод по чл.22,ал.1 т.1-5 ГПК на членове от съдебния състав,или на целият съдебен състав не се установява,а основанието по чл. 22.ал.1 т.6 ГПК е преценено от състава на САС с оглед липсата на обстоятелства ,които да обосноват отвод по конкретното дело.Касаторът изтъква единствено свои негативни оценки и предположения за конкретните съдии, а законът има предвид фактически обстоятелства,които обективно са от естество да породят основателно съмнение.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на основни, гарантирани от Конвенцията права,свързани с достъпа до съд . Оплакването се аргументира единствено с негативна оценка на жалбоподателя за работата на съда в накърняване на защитени от ЕКПЧОС права ,каквото видно от данните по делото не е допуснато.Касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение в друга насока - недопускане на част от исканите пред тази инстанция доказателства на въззивния жалбоподател , необсъждане на всички доводи на страната и всички доказателства във взаимна връзка , което е довело и до неправилно прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

При установените по делото аспекти на въздействие на незаконното обвинение по отношение на конкретната личност следва да се отчете , че по време на разследването ищецът Н. е бил действащ адвокат, какъвто е и понастоящем, с непрекъснат адвокатски стаж от 29.09.1995г . Изискванията на закона и обществото към нравствените качества на адвокатите са завишени , а преди това Н. Н. е имал и професионална кариера като прокурор .Освен това той се позовава и на своя ангажираност с обществени изяви и каузи,участвал е в ръководството на ПП „ Зелена партия-Българските зелени”,кандидатурата му е издигана в общински и парламентарни избори ,бил е застъпник в избори за Парламента на ЕС , за което представя и доказателства. При разгласяването на обстоятелства, свързани с водено разследване, вредите за него е следвало да бъдат преценени в тази конкретика .Не на последно място, съдът обективно следва да допусне и произведено накърняване на възможностите на ищеца за професионално развитие , предвид неговия юридически стаж и опит в области и професии, за които наличието на личните му данни в ИРПС с компроментираща информация са от значение. Повлияването от този факт на лица или институции с достъп до информационните масиви на МВР, при положение че ищецът е в отношения с тези институции , не винаги е явен . Това не означава ,че съдът следва да приема без обсъждане и без собствена, основана на доказателствата решаваща преценка поддържаната от ищеца теза за произтекли огромни и непоправими вреди , а че безспорни факти насочват към извод за наличие на вредоносно,продължително и подлежащо на справедливо обезщетяване злепоставяне и без ищецът непременно да доказал конкретните случаи ,в които да е била манифестирана копроментираща оценка за него именно предвид воденото разследване и наличието на процесната регистрация в МВР. Още повече, ищецът е твърдял такъв конкретен случаи да е налице, като въззивният съд не е обсъдил доводите на страната в тази връзка .

Ищецът следва да има възможност да ангажира и доказателства за неимуществени вреди,по-големи от обичайно възприеманите,ненуждаещи се от конкретно доказване за подобни случаи,щом твърди такива вреди. Същата доказателствена възможност ищецът има и за конкретни обстоятелства, обективно сочещи по-голяма степен на засягане на неимуществените ценности при него.

В тази връзка , ищецът е поискал и с определение от 16.08.2012г.първоинстанционният съд е допуснал трима свидетели при довеждане за установяване на вредите. В допълнителна молба ищецът своевременно е поискал двама от свидетелите да се призоват, като е посочил имената и адресите им и съдът е изменил определението си , постановявайки свидетелите да се призоват при определен депозит , внесен от ищеца.За открито съдебно заседание на 29.05.2013г и 18.12.2013г. е констатирано нередовно призоваване, а ищецът е държал на разпита им. На свидетеля Г. лично е връчена призовка за заседанието на 11.06.2014г на която дата не е даден ход на делото. При ново насрочване на открито заседание за 09.10.2015г с разпореждане от 23.05.2014г е постановено свидетелите да се призоват ,а тези при режим на довеждане да бъдат доведени. В заседанието е констатирано нередовно призоваване на свидетеля Г.. Редовно е бил призован , но не се е явил свидетелят К. . Ищецът е изтъкнал ,че знае за уважителна причина за неявяването на св. К. , а предвид установените по делото и върнати в цялост призовки за другия свидетел е заявил готовност същият да се замени с друг свидетел. Ответниците не са възразили.Съдът е постановил принудително довеждане на св. К. и е дал възможност на ищеца да посочи друг свидетел с призоваване .За следващото съдебно заседание на 22.04.2016г.св.К. не е бил открит, за да бъде доведен принудително от ГДО и не е бил редовно призован.посоченият допълнително втори свидетел с призоваване Д. Д. е бил редовно призован , призовката е връчена лично на 04.02.2016г но не се е явил. Съдът е обявил че призоваването на тези двама свидетели затруднява разглеждането на делото. Ищецът е заявил вместо тях да бъде разпитани св.А. и В. които води, двете допуснати до разпит и разпитани в същото заседание. В решението на първа инстанция показанията им са кредитирани и въз основа на същите съдът е приел ищецът да е претърпял вреди от това ,че: обществеността в [населено място] е разбрала за воденото дознание и следственото дело ,че ищецът се чувствал обруган,отзвукът се е отразил негативно на неговата юридическа и политическа кариера, намалели са самочувствието и работоспособността му.Въззивният съд също е обсъдил тези показания, но решаващо е изтъкнал , че възприятията на двете свидетелки са общи и повърхностни.

Като въззивен жалбоподател ищецът е поддържал оплакване , че част от заявените неимуществени вреди са останали недоказани поради това ,че не са били разпитани допуснатите му трима свидетели, не по негова вина. Поискал е да бъде разпитан и третият допуснат му свидетел по определението по чл. 146 ГПК . Поискал е въззивният съд да допусне още двама нови свидетели - за новооткрити обстоятелства. Макар да е било изискано като доказателство гр.д № 18532/2007г, то не е било приобщено по делото. С опредение по чл.267 ал.1 ГПК въззивният съд е оставил без уважение всички доказателствени искания със съображение ,че не се конкретизира дали искането по чл.266, ал.2 ГПК, посочено като квалификация от жалбоподателя , е по т.1 или по т.2 на тази алинея и основание не е налице ,доколкото жалбоподателят не сочи конкретно новите обстоятелства. По отношение на допуснатия от първоинстанционния съд трети свидетел , който не е бил разпитан , е изтъкната разпоредбата на чл.159 , ал.2 ГПК .По искането за приобщаване на гр.д № 18532/2007г на СРС като доказателство е изтъкнато,че доказателството е могло да се ангажира пред първа инстанция.

Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че при горните обстоятелства въззивният съд в една част правилно е преценил ,че нови обстоятелства не се сочат и основание по чл. 266,ал.2 ГПК за допускане на писмени доказателства и още двама свидетели не е налице,но съобразявайки приложното поле на забраната в чл.266, ал.1 ГПК въззивният съд е следвало да достигне до друг извод по отношение на искането да се изслушат показанията на вече допуснатия на първа инстанция трети свидетел, при положение че Софийски градски съд не е обявил на страните основание чл.159, ал.1,във вр.,ал.2 ГПК, нито е постановил определение на това или друго процесуално основание,с което да измени определението си по доказателствата,като заличи допускането на свидетеля.Касаторът поддържа,че всеки от свидетелите му е имал знание за различни обстоятелства.В съдебно заседание, подновявайки искането си да се допусне разпит на третия свидетел,жалбоподателят е изтъкнал процесуалният пропуск на първоинстанционния съд и основанието по чл. 266,ал.3 ГПК ,тъй като чл.159 ГПК не е бил приложен. Позоваването в жалбата на определението на първоинстанционния съд по доклада и доколкото не е уточнено друго от жалбоподателя, е предпоставяло свидетелят да се допусне от въззивния съд при условията на довеждане.

В исковата молба е направено искане на основание чл.186 ГПК да се изискат намиращи се по гр.д гр.д.№18532/2007г .конкретно посочени документи , които ответникът по делото е представил по това дело - документ изх.№5002/09.04.2008г на РП София и исковата молба , която е предмет на същото . С определението от 16.08.2012г съдът е обявил че ще се произнесе допълнително по искането ,.като в заседанието на 13.02.2013г няма произнасяне Посоченото гр.д.№18532/2007г на СРС, заедно с гр.д №16437/2007г.,( също изискано и за разлика от първото приложено в цялост) е изискано от първоинстанционния съд за послужване с определение от 18.12.2013г. От направената служебна справка тогава( л.182) е видно ,че решение по това дело е било постановено на 18.04.2013г и потвърдено към 02.01.2014г.Съгласно изготвеното от СРС 24 състав служебно писмо от 13.01.2014г (л.181) делото е било изпратено на СГС на 03.09.2013г.като неприключено и не е могло да се изпрати в цялост.В заявления от 12.02.2013г и 07.05.2013г на пълномощника на ищеца искането е подновено: служебно да бъдат изискани представеният по това дело документ изх.№5002/09.04.2008г на СРП и исковата молба, като е обяснено доказателственото им значение.С определение от 29.03.2013г първоинстанционният съд е изискал служебно тези документи от гр.д №.№18532/2007г на СРС , 24 състав и същите са постъпили, служебно заверени (л.172,-174 от описа на делото). В заявление от 01.07.2015г,както и в заявление от 11.02.2015г на пълномощника на ищеца се прави ново искане за препис от цялото гр.д.№18532/2007г на СРС , или самото дело да се приобщи като доказателство, т.к документите са във взаимовръзка и взаимозависимост и това е от съществено значение за доказване на деликта. Със заявление от 09.10.2015г.е поискано съдебно удостоверение за снабдяване с пълно копие от делото.С определение от 09.10.2015г е постановено да се издаде удостоверение на ищеца,за получаване на необходимата муинформация по гр.д.№18532/2007г на СРС. Страната е депозирала заявление удостоверението да се издаде с друга редакция , за „заверено по реда на чл. 360 ал.2 ЗСВ пълно копие”. Отбелязване за получаване на удостоверението е направено на 22.03.2016г (стр.314). В съдебно заседание от 22.04.2016г,въпреки възраженията на ищеца събирането на доказателства е обявено за приключило тъй като не са представят доказателства от страната във връзка с издаденото удостоверение.При това развитие на доказателствения процес в първа инстанция и процесуалните действия на първоинстанционния съд, въззивният съд правилно е преценил че няма основание да изисква соченото гр.№18532/2007г на СРС в цялост поради новонастъпили обстоятелства или поради допуснато процесуално нарушение но е следвало да обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с факта,че при издаването или представянето на документа с изх.№5002/09.04.2008г на РП София по заведено от същия ищец гражданско дело, предвид съдържанието на този документ и предвид позоваването на отдавна прекратеното незаконно разследване, се е целяло неговото компроментиране и злепоставяне и се разпространяват неверни обстоятелства , с което се вреди. Въззивният съд е изтъкнал единствено, че други негови (на ищеца) проблеми с Прокуратурата са неотносими към настоящия спор .

Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане, при което да се даде възможност на жалбоподателя Н. да доведе един свидетел. Няма да се допусне процесуално нарушение и накърняване на правото на защита на страните, ако при повторното разглеждане на делото съдът служебно прецени, че следва да изиска гр.№18532/2007г на СРС и да го приложи в цялост като доказателство за заявените още в исковата молба твърдения, ако същото е приключило.Легитимирана да представлява държавата по иска за обезщетение за вреди от незаконно обвинение е Прокуратурата на Р.Б като процесуален субституент , макар че по волята на ищеца по делото е привлечен да участва още един ответник . В случай като настоящия , легитимацията на ОД МВР по иска на основание чл. 2 ЗОДОВ , като орган водил разследването и въвел данни за него в информационния масив на МВР,поради това и ответник наред с Прокуратурата,не може да бъде отречена по съображенията, изложени в ТР№5/2015г ОСГК. Щом искът е доказан по основание и следва да се присъди обезщетение,решението по отношение на двамата ответници следва да е еднакво.

Не е налице основание по чл.269, ал.3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроси , засягащи съответното прилагане на вътрешно процесуалните норми на ГПК във връзка с неподадена жалба от Прокуратурата на РБ срещу съдебното решение на първа инстанция в осъдителната му част и последиците от това,за приложимия ЗОДОВ като ефективно правно средство за защита на гарантирани от ЕКПЧОС права при накърняването им, или че обезщетението от държавата следва да е в справедлив размер .В националното законодателство, в съответствие с произтичащия от 19, ал. 2 ДЕС принцип на процесуална автономия са уредени процесуалните правила (органи и ред ), предназначени да гарантират пълната защита на правата , които страните в процеса черпят от правото на ЕС, в тази връзка и правото на ефективен достъп до съд по чл. 47 от Хартата - за справедливо , публично и в разумен срок гледане на делото от независим и безпристрастен съд предварително създаден със закон. Съгласно чл. 52, пар. 3 от Хартата правата по нея, съответстващи на права гарантирани от Конвенцията ( чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧ),имат същия смисъл и обхват като дадените от ЕКПЧОС. Същият смисъл имат и правата, изведени от основните начала на ГПК и гарантирани в неговите норми , съответно установената съдебна практика на ВКС по прилагането им.Целта на установения вътрешен процесуалноправен ред и юриспруденция е гарантирането на същите основни права,съобразно принципите на правна сигурност, равностойност и ефективност, както са установени в практиката на СЕС. В тази връзка, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по допълнително формулираните от пълномощника на жалбоподателя 22 въпроса, като цяло изразяващи оплакването за нарушения на императивни норми при разпределение на делото и формиране на съдебния състав на въззивната инстанция; за недопускане на поискани от страната доказателства пред въззивния съд в нарушение на процесуалния закон, които оплаквания от процесуално естество са и предмет на проверка при касационното обжалване.По повдигнатите въпроси няма разминаване между национални и наднационални норми на общностното право. Жалбоподателят едностранно оценява обжалваното решение и процесуалните действия на съда като израз на демонстративно отношение към него и поради това накърняващи изискването за провеждане на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, което не е съдържание на въпрос по тълкуване на общностното право .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.Р Е Ш И :

Отменява решение №1291 от 07.06.2017г по в.гр.дело № 621/2017г. на Софийски апелативен съд.

Връща делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, от друг състав на същия съд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: