Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

София, 04.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4748 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№6716/18.08.2017г., подадена от В. С. И. от [населено място] срещу решение №216/18.07.2017г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№220/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. С. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор №.... по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .... със застроена площ от 58 кв.м.

С определение №329/18.06.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на разпоредбата към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса за приложението на презумпцията на чл.69 ЗН в отношенията между сънаследници с оглед необходимостта от извършване на преценка дали с оглед изразеното от ОСГК на ВКС становище в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. изявлението на наследодателката имотът да остане на дъщеря Г. Т. В. и на Ю. С. Т., които се грижат за нея, е достатъчно, за да се приеме, че след нейната смърт Г. В. и Ю. Т. са установили самостоятелна фактическа власт върху целия имот на основание, изключващо владението на останалите наследници.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че в случая следва да намери приложение презумпцията на чл.69 ЗН. Според касатора презумпцията на чл.69 ЗН не следва да намери приложение, тъй като съсобствеността произтича от наследяване, а по делото до момента, в който е приключило дело с трети лица за установяване на границите на имота, съделителката Г. В. не е демонстрирала по отношение на останалите сънаследници, че е променила установеното държане на техните идеални части във владение за себе си, което те да възприемат недвусмислено. Касаторът поддържа, че въззивният съд погрешно е кредитирал показанията на св.Х. Г. без да вземе предвид, че всички сънаследници са участвали в производството по определяне на границите на имота и са били осъдени да заплатят на съседа разноските в това производство. Счита също така, че неправилно съдът е основал изводите си на данни за обещанията на наследодателката към съделителката Г. В., които според него са нищожни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде уважен предявеният иск за делба като в негова полза бъдат присъдени и направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Т. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените в производството пред ВКС разноски.

Останалите съделители не изразяват становище по правилността на обжалваното решение на Врачанския окръжен съд.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

В. С. И. е предявил срещу Г. Т. В., Л. М. Генчева, М. М. Л., К. П. Н., С. С. И., С. П. К. и Ю. С. Т. за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор №.... по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 298 кв.м., ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м., с твърдения, че съсобствеността произтича от наследяване.

В подадените отговори на исковата молба съделителите Г. Т. В. и Ю. С. Т. са оспорили иска за делба, като са въвели в предмета на делото възражение за придобивна давност.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за делба е неоснователен.

От фактическа страна е прието, че правото на собственост върху дворното място с къща е придобито от наследодателката Х. Г. Т., по мъж В., през 1935г. /н.а.№59, том II, регистър 1165, дело 395/1935г./, като на 27.01.1982г. /н.а.№19, том I, дело №36/1982г./ Х. Т. е дарила ид.част от имота /парцел с къща/ на сина си С. Т. И..

Взето е предвид обстоятелството, че починалата през 1995г. Х. Г. Т. е имала четири деца: 1/дъщеря Г. Т. В.; 2/дъщеря В. Т. М., починала на 23.10.2010г. и наследена от децата си Л. М. Г. и М. М. Л.; 3/дъщеря П. Т. Н., починала на 07.08.2002г. и наследена от децата си С. П. К. и К. Н. К.; 4/ син С. Т. И., починал на 06.09.1997г. и наследен от децата си В. С. И., Светлана С. И. и Ю. С. Т., като дъщеря му Х. С. Б. през 2016г. се е отказала от наследството на своя баща, който отказ уголемява дяловете на двамата й братя В. и Ю. и сестра й С.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. П. и Х. Г. /дъщеря на съделителката Г. В./ съдът е приел за установено, че в къщата живеят Ю. Т. и Г. В., които са гледали баба Х. и са правили ремонт на къщата, като Х. В. казвала на всеослушание, че ще остави имота на дъщеря си Г. и на Ю.. Това наследодателката заявила пред всички свои наследници – нейните деца – че остава да живее при дъщеря си Г., която да се грижи за нея и затова остава къщата на нея и на Ю. Т., а откак Х. В. заявила това, нейните деца вече не се интересували от този имот. Останалите деца на Х. В. последно идвали в имота когато приключило заведено от съсед дело за граници, но Г. В. тогава ги изгонила, тъй като знаели от Х., че имотът е за Г. и Ю..

По наведените с въззивните жалби доводи, че искът за делба не се погасява по давност въззивният съд е приел, че законодателното решение /чл.34, ал.3 ЗС/ касае правото на иск за делба, а не приложението на чл.79, ал.1 ЗС, като на придобивна давност може да се позове всеки, вкл. и ответникът чрез възражение, както в настоящия случай.

Посочено е, че по делото няма данни, а и никой не твърди, че след смъртта на наследодателите Х. В. и С. Т. в имота е живял някой друг, освен Г. и Ю., поради което за безспорно е прието, че само те са установили фактическа власт върху същия, като е установено и владението им – живели са постоянно в имота, правили са ремонти, слагали са керемиди, капаци, като са считали имота за свой предвид изявленията на наследодателката Х. В., доведени до знанието на другите наследници, че след нейната смърт имотът ще остане за Г. и Ю..

Прието е, че в случая е налице съвладение и с изтичане на 10 и повече години от установяване на владението, което не е прекъсвано, Г. В. и Ю. Т. са придобили правото на собственост в условията на съсобственост при равни права.

По поставения в настоящето производство въпрос настоящият състав приема следното:

Изявлението на наследодателя след неговата смърт имотът да остане само на определени лица, които са и негови низходящи, само по себе си няма за последица нито прехвърляне право на собственост /доколкото не представлява акт на разпореждане, извършен в предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма за действителност/, нито може да послужи за начало на самостоятелно давностно владение, тъй като не установява извършено приживе на наследодателя предаване на фактическата власт. Подобно изявление трябва да бъде последвано или от извършено приживе от наследодателя действие по прехвърляне на правото на собственост в предвидената от закона нотариална форма за действителност или от предприемане на действия след откриване на наследството по установяване на самостоятелна фактическа власт от лицето, за което направеното от наследодателя изявление се отнася, включващи уведомяване на останалите наследници за наличие на намерение за своене на техните идеални части от имота. Установяването на самостоятелна фактическа власт на основание, изключващо владението на останалите наследници, с оглед даденото в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС тълкуване, се основава на намерението за своене на наследника, а не на намерението на наследодателя и изразено от последния желание имотът да остане само за някои от неговите низходящи, което не е обективирано по начин да породи правни последици, свързани с преминаване на правото на собственост върху имота в патримониума на тези лица.

По така изложените съображения следва да се приеме, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.

Действително по делото е установено изявление на наследодателката Х. Г. Т., по мъж В., че остава при дъщеря си Г. В., която ще я гледа и имотът ще остане на нея и на Ю. Т.. Установено е също така, че Г. В. и Ю. Т. са се грижели за наследодателката, само те са живеели в процесния имот и са го поддържали. Не е установено обаче след смъртта на наследодателката съделителите Г. В. и Ю. Т. да са установили самостоятелна фактическа власт върху имота и да са противопоставили на останалите наследници намерението си да владеят целия имот изключително и само за себе си.

Както беше посочено по-горе, изявлението на наследодателката само по себе си, без да е съпроводено с предаване на владението приживе, няма за последица установяване на самостоятелна фактическа власт от нейните низходящи, до които това изявление се отнася, след нейната смърт. След като по делото е установено, че наследодателката е продължила да живее в имота и да упражнява фактическата власт върху него в качеството си на собственик до своята смърт, неправилно въззивният съд е приел, че след откриване на наследството не е необходимо демонстриране от страна на Г. В. и Ю. Т. на промяна спрямо останалите наследници в намерението, с което упражняват фактическата власт върху имота. До смъртта на наследодателката не се установява Г. В. и Ю. Т. да са упражнявали самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което, въпреки изявлението на наследодателката, за да се приеме, че в тяхна полза е започнала да тече придобивна давност за частите на останалите наследници, както се приема в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, след откриване на наследството е следвало да противопоставят на останалите наследници намерението си да владеят целия имот изключително и само за себе си. От откриване на наследството и с неговото приемане, правото на собственост върху притежавания от наследодателката недвижим имот е преминало в патримониума на всички лица, имащи качеството нейни наследници по закон, призовани към наследяване, доколкото по делото не е установено наследодателката да е извършила разпореждане с имуществото си за след своята смърт по предвидения в закона ред. Не е установено до приключване на спора за определяне границите на имота през 2015г. Г. В. и Ю. Т. да са противопоставили на останалите наследници намерението си да владеят целия имот изключително и само за себе си, поради което възражението им за изтекла в тяхна полза придобивна давност следва да се приеме за неоснователно.

За неоснователно като погасено по давност следва да се приеме и възражението на Г. В. за възстановяване на запазената част от наследството на Х. Г. Т. като накърнена с извършеното приживе от наследодателката дарение в полза на С. Т. И. – видно от представеното по делото удостоверение за наследници №13926/02.09.2016г., наследодателката е починала на 02.05.1995г., от който момент е започнал да тече давностният срок за предявяване на претенцията по чл.30 ЗН за възстановяване запазена част от наследството, накърнена с извършено приживе от наследодателката дарение. До предявяването на възражението с подадения от Г. В. отговор на исковата молба на 14.12.2016г. предвиденият в закона петгодишен давностен срок е изтекъл, като в молбата на В. С. И. в качеството му на низходящ на надарения С. Т. И. с вх.№252/09.01.2017г., се съдържа изрично позоваване на изтекла давност.

По така изложените съображения следва да се приеме, че към настоящия момент процесният недвижи имот е съсобствен между съделителителите като от имота принадлежи на низходящите на С. Т. И. на основание извършеното през 1982г. в негова полза дарение, а останалата идеална част се разпределя между съделителите според установеното в чл.5, ал.1 ЗН правило и при отчитане на обстоятелството, че през 2016г. Х. С. Б. се е отказала от наследството на своя баща С. Т. И., който отказ уголемява дяловете на двамата братя В. С. и Ю. С. и на сестра С. С..

Дяловете на съделителите от процесния недвижим имот са 6/48 идеални части за Г. Т. В., по 3/48 идеални части за Л. М. Г., М. М. Л., К. П. Н. и С. П. К., по 10/48 идеални части за В. С. И., С. С. И. и Ю. С. Т., както и следва да бъде допусната делбата.

С оглед изхода на спора в полза на В. С. И. следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 655лв.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №216/18.07.2017г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№220/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. С. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор №... по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .... със застроена площ от 58 кв.м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на поземлен имот с идентификатор №... по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ... със застроена площ от 58 кв.м.,

между съделителите В. С. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], Г. Т. В. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], Л. М. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], М. М. Л. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. П. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], К. П. Н. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], С. С. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Ю. С. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица],

при квоти: 10/48 идеални части за В. С. И., 10/48 идеални части за С. С. И., 10/48 идеални части за Ю. С. Т., 6/48 идеални части за Г. Т. В., 3/48 идеални части за Л. М. Г., 3/48 идеални части за М. М. Л., 3/48 идеални части за К. П. Н. и 3/48 идеални части за С. П. К..

ОСЪЖДА Г. Т. В. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. С. И. сумата 655лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, представляваща разноските, направени в касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: