Р Е Ш Е Н И Е

№ 214/18 г.

гр.София 08.01.2019 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 3921/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 108240/16.08.2017 г., подадена от ищеца П.В.Д., чрез адв. В. Т. от САК, и касационна жалба вх. № 97845/20.07.2017 г., подадена от Прокуратурата на Р. Б, чрез прокурор М. Ю. от Софийска градска прокуратура, против въззивно решение № 4754/29.06.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9699/2016 г.

С определение № 332/10.04.2018 г. касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на ищеца П.В.Д. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1000 лв., ведно с компенсаторната лихва, както и в частта относно съдебноделоводните разноски, по материалноправния въпрос за обстоятелствата, които се вземат предвид в хипотезата на чл. 52 ЗЗД и в частност по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) поради противоречива съдебна практика.

К.П.В. Д. излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на въззивния съд и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна в обжалваната част и уважаване на иска до пълния предявен размер от 10 000 лв., ведно с компенсаторна лихва върху главницата до окончателното издължаване. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, а адв. В. Т. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Насрещната страна Прокуратурата на Р. Б, чрез прокурор К. А. от Върховна касационна прокуратура, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са установени вреди над обичайните, поради което и размерът на обезщетението, което е присъдено, е съобразено с чл. 52 ЗЗД.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

П.В.Д. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за сумата от 10 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от надлежаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с един месец и три дни. Първоинстанционният съд уважил иска в размер на 3000 лв., ведно с лихва върху главницата, считано от 27.04.2012 г.

Подадени са въззивни жалби и от двете страни. В. съд е намерил за частично основателна само тази на ответника и е изменил първоинстанционното решение, като е намалил размера на обезщетението на 1000 лв.

За да постанови този резултат, второстепенният съд установил, че ищецът П. Д. търпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по нохд № 23677/2011 г. по описа на Софийски районен съд, като същият е бил освободен един месец и три дни след изтичане срока на наложеното наказание.

От събраните по делото гласни доказателства съдът приел за установено, че Д. тежко преживял обстоятелството, че не е освободен след изтичане на срока на наложеното наказание, емоционалното му състояние се влошило.

Съдът намерил за недоказани твърденията на ищеца, че психическото му състояние трайно се влошило в резултат на задържането и, че в резултат на конкретното нарушение е бил препятстван да започне да води живот в съответствие с установените в страната норми.

Съдът достигнал до заключение, че е налице противоправно поведение на държавата, което попада във фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ. Д. е претърпял неимуществени вреди, за което следва да бъде овъзмезден. Размерът на паричното обезщетение съдът определил при преценка на периода, надлежан в затвора и конкретните негативни изживявания на пострадалия. Приел, че искът следва да бъде уважен в размер на 1000 лв.

В решение от 12.05.2014 г. на СГС по гр.д. № 11603/2012 г., за пет дена надлежаване е присъдено обезщетение от 300 лв. и само от изходната позиция, че се търпят болки и страдания, без доказателства от ищеца; в решение № 219 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 677/2011 г. на IV г.о. – за 26 дни надлежани в затвора в периода 25.10.2007 – 19.11.2007 г. е определено обезщетение от 2 000 лв., в решение № 103 от 27.11.2009 г. на ВтАС по в.гр.д. № 552/2009 г. за надлежани 29 дни през 2003 г. е присъдено обезщетение от 3000 лв. По настоящото дело за надлежани 34 дни е присъдено обезщетение от 1000 лв., което е под размера на горните обезщетения, при това за надлежаване през 2012 г.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство.

По материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне паричния еквивалент на неимущественото увреждане, в съдебната практика несъмнено се прима, че справедливият му размер се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ от значение са още условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на затворническата администрация, данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане на адекватни мерки при данни за подобни деяния и пр.

При така наложеното тълкуване на чл. 52 ЗЗД, въззивното решение се явява необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

В противоречие с така дадения отговор на поставения въпрос, въззивният съд на практика не е отчел всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, имащи отношение в случая към справедливото обезщетяване на пострадалия. Решението е необосновано, като съдът не е съобразил и възприетото в съдебната практика в сходни случаи. Както е изяснено и в решение на ЕСПЧ по делото на П. С. срещу България, жалба № 68490/01, пар. 62 „Оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този комуто се пада, да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите които могат да се присъдят за това.“

В заключение въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане част следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.

П.В.Д. е роден през 1992 г. Видно от справка за съдимост, със споразумение по нохд № 3840/2010 г. на СРС, е признат за виновен като извършител и съизвършител за това, че чрез разрушаване на преграда (срязване на катинар) и използване на МПС, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 189,70 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, отложено за срок от три години; по нохд № 10222/2010 г. на СРС е признат за виновен, че на 26.03.2010 г., като непълнолетен, в съучастие и като извършител, чрез разрушаване на преграда (счупване на стъклото на предна лява врата на автомобила), отнел чужда движима вещ на стойност 64 лв. с намерение противозаконно да я присвои, като са му наложени пробационни мерки; по нохд № 10988/2010 г. на СРС за противозаконно отнемане на движими вещи на обща стойност от 500 лв., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита (счупване на стъкло на автомобил), са наложени пробационни мерки. По нохд № 23677/11 на СРС П. Д. е признат за виновен в това, че на 19.19.2911 г. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 7987 лв., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот. Съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като приспаднал времето, през което е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Горното наказание е изтърпяно в затвора в [населено място] до 24.03.2012 г., след което Д. не е освободен, а е останал в затвора до 27.04.2012 г. По този начин е надлежал срока на наложеното му наказание с тридесет и четири дни.

По това време ищецът е бил на 20 години, криминално проявен, с множество осъждания, които продължават и след изследвания период от време. От показанията на свидетелите К.Д.А. и А.С.Д., се установява, че Д. е имал проблеми с другите затворници – оплаквал се е, че го тормозят, бил е бит и искал да излезе, буйствал, казвал, че не може да стои затворен, зле му влияела самата обстановка. Тези преживявания са важими и за времето на надлежаване. Няма данни, нито твърдения да е подавал официални оплаквания до затворническата администрация за упражняван тормоз. След изтичане на срока на наложеното наказание, започнал да се чуди защо не го освобождават, започнал да мисли, че няма да излезе. Самите роднини не са били дълго време наясно за причината, поради която не е освободен и какво трябва да се прави; тръгнали да проверяват по институциите.

Нормално е да се приеме, че по време на целия престой в затвора лицето е изпитвало неудобства, чувствало се унизено, а също така е било притеснено, накърнило се е социалното му общуване. За периода след срока по наложеното с присъда наказание, тези негативни преживявания се запазват, като за тях се дължи обезщетение, защото вече задържането и ограничаването на личната свобода са противоправни. В случая са установени и обстоятелства, сочещи на морални, физически и емоционални увреждания над обичайните.

При така установеното, следва да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ.

Ищецът П. Д. е претърпял неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент съдът определя при преценка на възрастта на пострадалия към април 2012 г., личността му и начина на живот, вида на деликта, продължителността на противоправното задържане в затвора, неблагоприятното отражението върху неговите емоции и психика, чувствата на несигурност и притеснение, а още и разрешенията в съдебната практика при сходни случаи, както и общественоикономическите условия в страната към 27 април 2012 г. Съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за 2012 г. за едно лице са, както следва: общ годишен доход – 4327 лв., средногодишен разход – 4058 лв. и висока годишна инфлация от 4,2 % срещу 2,8 % за 2011 г. и 0,9 % за 2013 г.

При така изясненото, съдебният състав намира, че обезщетение в размер на 3400 лв. е справедливо по см. чл. 52 ЗЗД. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ следва да бъде уважен в посочения размер, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница, считано от 27.04.2012 г. до окончателното издължаване.

В заключение, въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл.

Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца сторените от него съдебноделоводни разноски по делото – 10 лв. заплатена д.т. за първа инстанция, 5 лв. заплатена държавна такса за въззивна жалба и 35 лв. за касационно производство, общо - 50 лв.

Ищецът е представляван от адв. В. Т. от САК по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК и предвид постановения резултат и направеното искане, ответникът следва да заплати на адвоката адвокатски хонорар, който съдът определя общо в размер на 1088 лв. (488 лв. за първа инстанция и по 300 лв. за въззивна и касационна инстанция).

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4754/29.06.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9699/2016 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, предявен от П.В.Д. против Прокуратурата на Р. Б е отхвърлен за разликата над 1000 лв., ведно с компенсаторната лихва, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта относно съдебноделоводните разноски и вместо това ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на П.В.Д. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за причинени му неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над определения срок, а именно от 25.03.2012 до 27.04.2012 г., в размер над 1000 лв. до 3400 лв., както и законната лихва, считано от 27.04.2012 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 4754/29.06.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9699/2016 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, предявен от П.В.Д. против Прокуратурата на Р. Б е отхвърлен за разликата над 3400 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 27.04.2012 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на П.В.Д. сумата в размер на 50 лв., сторени съдебноделоводни разноски по делото във всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на адвокат В.Г.Т. от Софийска адвокатска колегия ЕГН [ЕГН], служебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3, сумата в размер на 1088 лв. – адвокатско възнаграждение по делото, дължимо общо за всички инстанции, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: