Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

гр. София,15.01. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2668 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Рубин -33 ООД срещу решение №1078 от 10.05.2017г. по в.т.д. №332/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 1613 от 26.08.2016г. по т. д. №8794/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав, с което са отхвърлени предявените от Рубин -33 ООД срещу „А. Б“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Българо – А.К.Б“ АД при условията на евентуално съединяване иск по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ /ред. ДВ, бр.70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, обективиран в нотариален акт №3, т.ХІ, рег. №6920, н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г., за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от „А. Б“ ЕООД /н./ в полза на „Българо – А.К.Б“ АД за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на „Аери“ ЕООД към банката, тъй като представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и иск по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, обективиран в нотариален акт №3, т.ХІ рег.№6920 н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г. за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от „А. Б“ ЕООД /н./ в полза на посочената банка за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на „Аери“ ЕООД към банката, тъй като представлява възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и Рубин -33 ООД е осъдено да заплати на „Българо – А.К.Б“ АД сумата от 117 349,80 лв. разноски.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като мотивите, с които исковете са отхвърлени като неоснователни, касаят допустимостта на производството. Поддържа също, че решението е неправилно, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал предявените в условията на евентуалност искове по същество, а същевременно не е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Счита, че ипотеката като вид сделка може да попада в приложното поле на всяка една от хипотезите на чл.646 ал.2 от ТЗ / ред.ДВ бр.70/1998г./, тъй като предвидените в разпоредбата четири хипотези не са взаимно изключващи се. Твърди, че изводът за безвъзмездност на договора за ипотека е обусловен от конкретните факти по делото. Според касатора наличието на свързаност между кредитополучателя и ипотекарния длъжник, дал свои имоти като обезпечение на дълга на свързано с него лице, не е основание за квалифициране на ипотечната сделка като възмездна.

Ответникът по касация „Българо – А.К.Б“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на Софийски апелативен съд е правилно, тъй като четирите хипотези на чл.646 ал.2 от ТЗ в приложимата към спора редакция, нямат съвпадащо, а различно приложно поле. Изтъква разликата във функциите на отделните хипотези на разпоредбата на чл.646 ал.2 от ТЗ. Поддържа, че ипотеката като обезпечителен договор не може да бъде квалифицирана еднозначно нито като възмездна, нито като безвъзмездна сделка, тъй като не обслужва разместването на блага. Поддържа, че тъй като разпоредбата на чл.646 ал.2 от ТЗ / ред.ДВ бр.70/1998г./, урежда относителната недействителност спрямо кредиторите на четири категории правни действия при напълно еднакви предпоставки – извършването им в определен интервал от време, единственото възможно тълкуване е, че тези категории са взаимно изключващи се.

Ответникът по касация „А. Б“ ЕООД /н./ не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Рубин -33 ООД срещу „А. Б“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Българо – А.К.Б“ АД при условията на евентуално съединяване иск по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ /ред. ДВ, бр.70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, обективиран в нотариален акт №3, т.ХІ, рег. №6920, н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г., за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от „А. Б“ ЕООД /н./ в полза на „Българо – А.К.Б“ АД за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на „Аери“ ЕООД към банката, тъй като представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и иск по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същия договор за ипотека, тъй като представлява възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, е приел, че договорите за учредяване на ипотека са предмет на исковете за попълване на масата на несъстоятелността в специалните състави на чл.646 ал.1 от ТЗ, чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ /редакцията преди изменението, ДВ бр.20/2013г./, чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ /редакцията след цитираното изменение/ и чл. 647 ал.1 т.5 и т.6 от ТЗ /редакцията преди цитираното изменение/ и чл. 647 ал.1 т.4 и т.5 от ТЗ /редакцията след изменението/, като досежно квалификацията им като относително недействителни спрямо кредиторите е без значение дали сделките са възмездни или безвъзмездни. Приел е, че отсъстват предпоставките по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. преди изменението, ДВ бр. 20/2013г./, тъй като договорът за учредяване на ипотека не се обхваща от фактическите състави по цитираните норми, поради което главният и евентуалният иск подлежат на отхвърляне.

С определение №280/31.05.2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./, поради противоречиво разрешаване на правния въпрос: „Приложими ли са основанията за нищожност по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, по отношение на сключени от длъжника договори за ипотека?“

По този въпрос въззивният съд е приел, както бе посочено по – горе, че договорът за учредяване на ипотека не се обхваща от фактическите състави чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/2018г./. Друго разрешение на поставения въпрос е дадено с влязлото в сила решение от №347 от 05.08.2013г. по т.д.№540/2012г. на ОС – С.З.С него е уважен иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ / ред. ДВ бр.70/1998г./, като в мотивите на това решение съдът е приел, че ипотека, учредена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, за обезпечение на дълг на трето лице, представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността и следователно е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Настоящият състав на ВКС намира за правилно първото становище, изразено в обжалваното решение №1078 от 10.05.2017г. по в.т.д. №332/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. Разпоредбата на чл.646 ал.2 от ТЗ, в редакцията ДВ, бр.70/1998г., предвижда, че нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността: 1. изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението; 2. безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността; 3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността и 4.възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Четирите фактически състава осигуряват защита на интересите на кредиторите на несъстоятелността, срещу действия и сделки, извършени в периода след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, до откриването на производството по несъстоятелност, с които се намалява масата на несъстоятелността или се създава по – благоприятно положение за определен кредитор спрямо останалите кредитори, или чрез учредяването на вещни обезпечения за чужди задължения с предмет имуществено право от масата на несъстоятелността, се дава възможност на лице без качеството на кредитор на несъстоятелността да се удовлетвори предпочтително от определено имущество на длъжника. Логическата структура на разпоредбата на чл.646 ал.2 от ТЗ налага извода, че са уредени четири различни хипотези на увреждащи кредиторите действия и сделки, като общото между тях е, че всички следва да са извършени в един и същ период от време, предхождащ датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Отграничаването на тези действия и сделки в четири самостоятелни хипотези сочи, че отделните хипотези не се намират една към друга в съотношение на обща към специална, а са от един и същи ред, като определено действие или сделка може да попада в приложното поле само на една от тези хипотеза. Следователно при наличието на самостоятелен фактически състав за относителна нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, същата сделка не може да бъде предмет на исковете по чл. 646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ.

Самостоятелни фактически състави за недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността са уредени и след изменението на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) с ДВ, бр. 20/2013г., в разпоредбите на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ и чл.647, ал.1, т. 4 и 5 от ТЗ. Поради това макар и с пар.15 ПЗР на ЗИДТЗ да е предвидено, че предявените до влизането в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 от ТЗ /в старата редакция/, каквито са процесните, се решават по досегашния ред, не би могло да се заключи, че се разширява приложното им поле по висящи производства с включване в съставите им и на учредена ипотека.

Следва да бъде споделено и застъпеното в правната теорията становище, че в контекста на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, въпросът за възмездния или безвъзмезден характер на обезпечителните сделки, е ирелевантен. Законодателят предоставя самостоятелна защита на кредиторите срещу сключените от длъжника обезпечителни сделки, наред със защитата срещу сключените от него безвъзмездни сделки или сделки с явна нееквивателност на престациите, поради това, че при обезпечителните договори увреждането на кредиторите не се изразява в непосредствено намаляване на активите на длъжника. Чрез обезпечението на собствено задължение длъжникът създава по – благоприятно положение за определен кредитор спрямо останалите кредитори. Чрез учредяването на вещни обезпечения за чужди задължения, също се накърнява масата на несъстоятелността, тъй като залогът и ипотеката за чужд дълг създават особена привилегия на лице, което не е кредитор на несъстоятелния длъжник, но въпреки това ще бъде удовлетворено привилегировано от предмета на обезпечението.

Различното приложно поле на исковете по чл.646 ал.2 от ТЗ в редакцията ДВ, бр.70/1998г. е подчертано изрично и в решение №4 от 11.03.2014г. по к.д.№12/2013г. на КС на РБ. В същото се посочва, че уредените в чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 от ТЗ, в редакцията ДВ, бр.70/1998г., искове са за защита интересите на кредиторите на несъстоятелността, когато длъжникът преди откриването на производството по несъстоятелност е извършил действия и сделки, с които намалява имуществото си и уврежда всички кредитори. Втората група включва преферентните искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т.3 от ТЗ, които не са свързани пряко с намаляване масата на несъстоятелността, тъй като противоправните действия и сделки на длъжника се изразяват в преферентния им ефект спрямо положението на определен кредитор в отношенията му с всички останали хирографарни кредитори на несъстоятелността. Те не защитават интересите на кредиторите в отношенията с длъжника, а уреждат отношенията между кредиторите, защото в случая са увредени само някои от тях за сметка на други. Различието в предоставената с двете групи искове защита, изтъкнато в цитираното решение на КС, също налага извода, че обезпечителните договори не могат да бъдат атакувани чрез исковете по чл.646, ал.2, т.2 и 4 от ТЗ /ред. ДВ, бр.70/1998г./

По съществото на касационната жалба:

Предвид отговора на значимия за изхода на спора правен въпрос се явяват неоснователни оплакванията в касационната жалба за недопустимост и неправилност на въззивното решение.

Неоснователни са изложените от касатора доводи за недопустимост на решението, поради това, че мотивите, с които исковете са отхвърлени като неоснователни, касаят допустимостта на производството. Въззивният съд правилно е квалифицирал предявените искове и се е произнесъл по тях, съобразно предмета на спора, определен от ищеца с въведените в исковата молба фактически твърдения и петитум на исковете. Дали учредената от длъжника ипотека попада в приложното поле на разпоредбите на чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ, /ред.ДВ бр.70/1998г./, е въпрос, касаещ основателността на предявените искове, а не тяхната допустимост.

Не е налице и соченото от касатора процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съставът на САС не е разгледал предявените искове по същество. След като е достигнал до правилния извод, че фактическите състави по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, са неприложими към процесния договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на чужд дълг, за въззивния съд е било безпредметно да изследва дали елементите на тези фактически състави са осъществени.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е отрекъл възможността договорът за учредяване на ипотека да бъде преценяван като безвъзмездна сделка и поради това неправилно е отказал да обсъжда събраните по делото доказателства,че в конкретния случай ипотеката, учредена за обезпечаване на чужда дълг, е безвъзмездна. В решение №97 от 30.05.2013г. по гр.д.№442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., е прието, че ипотеката може да бъде преценена като възмездна или като безвъзмездна сделка в зависимост от конкретните обстоятелства по всеки отделен случай. Дадени са разяснения, че договорът следва да се счита за възмезден когато страните изрично са уговорили срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник, съответно да застрахова или подобри ипотекарния имот, както и когато срещу учредяването на ипотеката страните са уговорили определени отстъпки – отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане на по – ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви. Посочено е и, че когато със сключването на договора за ипотека длъжникът единствено обезпечава съществуващо задължение, без да е налице някоя от изброените хипотези на възмездност, ипотекарният кредитор като ответник по иска по чл.135 от ЗЗД няма правно – защитим интерес и за прогласяването на относителната недействителност спрямо ищеца на договора за ипотека, не е необходимо да се установи, че и ипотекарният кредитор е знаел за увреждането на ищеца.

Съображенията в посоченото решение на ВКС, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, не касаят исковете за попълване на масата на несъстоятелността, поради което не са в противоречие с отговора на поставения в настоящото производство правен въпрос, нито с изводите на въззивния съд. Договорът за ипотека не може да бъде предмет на исковете по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, не защото принципно не може да се разглежда като безвъзмездна или като явно неравностойна сделка, а защото има специално установен ред за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу учредените от длъжника вещни обезпечения, включително договорите за учредяване на ипотека. Тази защита чрез исковете по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.647 т.5 и т.6 от ТЗ /ред. преди изменението, ДВ бр.20/2013г./, а понастоящем по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ и чл.647 ал.1 т.4 и т.5 от ТЗ, е предвидена с оглед правните последици на учреденото обезпечение по отношение на разпределението на масата на несъстоятелността и приложението й не е обусловено от това дали при учредяването на ипотеката длъжникът е получил определена облага или не.

Всички останали доводи и аргументи в касационната жалба, касаят спорния въпрос за приложимостта на основанията за нищожност по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, по отношение на сключените от длъжника договори за ипотека и са съобразени при отговора на този правен въпрос.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и на основание чл.649, ал.6, изр.1 от ТЗ дължимата държавна такса в размер на 12 830 лева, съобразно цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

На ответниците по касация разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е направено такова искане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1078 от 10.05.2017г. по в.т.д. №332/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.649 ал.6 от ТЗ „АЕРИ БИЛД“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Мануш войвода“ №6-8, ет.1 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационното производство в размер на 12 830 лева /дванадесет хиляди осемстотин и тридесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.