№ 209 С., 21.01. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 87/2018година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 491 от 20.06.2018г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г. касационно обжалване по касационна жалба на ОУ „С.С.К и Методий“ – [населено място], чрез адв. Б. Бойкински, на въззивно решение № 1064 от 18.08.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1578/2017г., с което е потвърдено решение № 865/20.03.2017г. по гр. д. № 15881/2016г. на Пловдивския районен съд, с което са уважени предявените от Н.И.П. срещу на ОУ „С.С.К и Методий“ – [населено място], искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № РД-04-14/26.09.2016г. на началника на Регионалното управление на образованието - П. и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната заемана длъжност „директор“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5153,82 лв. за периода от 26.09.2016г. до 07.11.2016г. и от 28.11.2016г. до 06.03.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, като в тежест на ответника са възложени сторените в производството разноски.

В касационната жалбата и в пледоария по същество от касатора чрез процесуалния му представител са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Ответната страна Н.И.П. в представения писмен отговор и в пледоария по същество чрез процесуалния си представител изразява становище неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е счел за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „директор”, което било прекратено със Заповед № РД-04-14/ 26.09.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, връчена на ищцата на 29.09.2016г. Констатирал е, че дисциплинарното наказание било наложено на ищцата за системно нарушаване на трудовата дисциплина, извършено през периода 01.01.2015 – 20.04.2016 г., което е станало известно на субекта на дисциплинарната власт при запознаване със съдържанието на предварителен одитен доклад вх. № РД-16-3-140/21.06.2016 г. и окончателен одитен доклад вх. № 92-00-31/22.06.2016 г. В тази връзка посочил, че под „откриването на нарушението“ следва да се разбира момента, в който на органа на дисциплинарна власт са станали известни съществените признаци на нарушението, който в случая е моментът на входиране на предварителния доклад в Р. П. - 21.06.2016г. Приел е, че обжалваната уволнителна заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, тъй като нарушенията са узнати от работодателя на 21.06.2016г., а наказанието е наложено с връчване на заповедта на 29.09.2016г. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че след прекратяване на основанието за спиране протичането на срока за налагане на дисциплинарно наказание следва да се прибавят само дните, в които работникът е бил в законоустановен отпуск, без да се включват и почивните и празнични дни, изтекли по време на спирането. Посочил е, че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и в случая изтича на 21.08.2016 г., тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ срокът по ал. 1 не тече за времето, през което работникът е в законоустановен отпуск. Обосновал е, че разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ отчита само „законоустановения“ отпуск - само в работни дни, поради което само тяхната бройка ще следва да се прибави след като работникът се върне от отпуска си и само в техните рамки ще може да се наложи дисциплинарно наказание. Недопустимо било чл. 194, ал. 3 от КТ да се тълкува разширително или корективно и да се достига до включването и на други дни извън установените в закона. Предвид това е приел, че след като двумесечният преклузивен срок е започнал да тече на 21.06.2016г. и е изтекъл на 21.08.2016г., то от 22.08 следва да се прибавят и 32 дни законоустановен отпуск и по този начин крайната дата за налагане на дисциплинарно наказание се явява 22.09.2016г., а заповедта е връчена на 29.09.2016г., т.е. след 2-месечния срок, поради което потестативното право да се прекрати трудовото правоотношение на това основание е погасено. Въззивният съд е приел за основателни и обусловените искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ до уважения от първоинстанционния съд размер.

С цитираното по-горе определение № 491 от 20.06.2018г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: „спира ли се броенето на срока по чл. 194, ал.1 КТ по време на почивните и празнични дни, обхванати от времето, през което работникът или служителят ползва платен годишен отпуск“, поради противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора решение от 06.06.2012г. по гр. д. № 7526/2012г. на СРС, 119 състав, в което е прието, че сроковете по чл. 194 КТ са календарни – месечният срок не се брои по работните дни, които съдържа, а се отчита като календарен месец, съответно периодите на ползвания от работника отпуск също следва да се отчитат не като брой дни, а като календарни седмици, в които не е полагал труд.

Настоящият съдебен състав по повдигнатия правен въпрос намира, че следва да бъде съобразена вече уеднаквената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 194, ал.3 КТ, макар тя да не дава отговор изрично на поставения въпрос. Според тази практика сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му - чл. 194, ал.1 КТ, според който дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Съгласно чл. 194, ал.3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска / достатъчно е същият да е от предвидените в закона /. Без значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали съответния срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194,ал.1 КТ. По разпореждане на закона срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на последния /втория/ месец. Когато са били налице основания за спиране поради ползван отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Точният брой дни зависи от конкретиката на случая и от вида отпуск. Конкретно при ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните, и празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Законодателят е използвал различни критерии /единици/ при различните видове отпуски – едни от тях са измерими в работни дни, а други в календарни дни, трети вид пък зависи от волята на съответния компетентен орган. Така например платеният годишен отпуск се разрешава и ползва в работни дни /арг. от чл. 155, ал. 4 КТ/. Аналогично в работни дни се разрешава неплатеният отпуск, отпускът при встъпване в брак, при смърт и др. В календарни дни се измерва отпускът по време на активна служба в доброволния резерв /арг. от чл. 158, ал. 2 КТ/, отпускът поради бременност, раждане и осиновяване /виж чл. 163 КТ/ и др. Уредени са и видове отпуски, при които в различните хипотези отпускът се разрешава месечно /т. е. в календарни дни/ или в работни дни – напр. отпускът за обучение за лица в средно и висше училище се разрешава в работни дни чл. 169, ал. 1 КТ, а този за подготовка на дисертационен труд е в месечен срок /календарен срок/ – чл. 169, ал. 4 КТ. Отпускът при временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, съобразно волята им – чл. 162, ал. 2 КТ и нормите на Наредба за медицинската експертиза. Ето защо дните, в които едно лице е в отпуск, следва да се определят конкретно за всеки отделен вид отпуск, като се вземе предвид как се измерва последният. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за реализиране на дисциплиарната отговорност – от една страна да осигури възможност на работодателя да осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и да упражни законно правото си на уволнение, а от друга страна да осигури възможност на работника / служителя да организира защитата си срещу последното. Това може да стане ефективно единствено в условията на реално изпълнение на трудовото правоотношение. Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща, че сроковете по чл.194 ал. 1 КТ не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, тоест в този времеви отрязък не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции поради отпуск.

В процесния случай двумесечният срок е започнал да тече на 21.06.2016г. и е изтекъл на 21.08.2016г. След тази дата - от 22.08.2016г., следва да се прибавят и 32 дни законоустановен отпуск, от които 20 работни дни ползван платен годишен отпуск и 12 календарни дни отпуск за временна нетрудоспособност. Като краен резултат срокът по чл.194 КТ е изтекъл на 23.09.2016г. До тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя / решение № 175/ 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС/.След 23.09.2016г. субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се препятства. Процесната заповед за дисциплинарно нарушение е връчена на 29.09.2016г., тоест след като срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, с което и се е препятствала възможността за налагане на наказание. С оглед така извършеното процедурно нарушение и неспазване на законовия срок, уволнението е незаконно и следва да бъде отменено въз основа на посоченото основание.

При съобразяване на изложеното въззивното решение, с което исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 са уважени следва да се остави в сила.

При този изход разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на насрещната страна удостоверените по делото деловодни разноски в размер 720лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1064 от 18.08.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1578/2017г.

ОСЪЖДА ОУ „С.С.К и Методий“ – [населено място], да заплати на Н.И.П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 720лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: