Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. София, 21.03.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3097 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “БТК НЕТ“ЕООД против решение № 1624/10.07.2017г. по т.д. № 6149/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1877/01. 11. 2016 г. по т. д. № 3636/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21с. в обжалваните му части за отхвърляне възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН, подадено от касатора срещу решение на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ № ЗБН 66-331/15. 01. 2016 г. за отхвърляне възражението на кредитора срещу неприемането на негови вземания в общ размер на 810 000 лв., заедно със законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното му изплащане, произтичащи от рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 19. 12. 2012 г. и анекс № 411432/19. 12. 2012 г. за разплащателна сметка с IBAN BG47KORP92201045785001, и за осъждане на касатора да заплати по сметката на СГС сумата от 32 400 лв. държавна такса и 4050лв.- по сметка на САС.

Касаторът излага становище, че решението на САС е недопустимо, евент. неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Оплакването за недопустимост се извежда от неуважаването на искането на касатора за спиране на производството по чл.66, ал.6 ЗБН до приключване на висящите производства по иск с правно осн. чл.439 ГПК от цесионера „Домтех холдинг“ АГ срещу „КТБ“АД /н/ и по чл.59 ЗБН от синдиците на несъстоятелната банка срещу „Домтех холдинг“АГ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено от ответника по иска прихващане. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд, че само цесионерът може валидно да съобщи на длъжника за разваляне на цесията, за да има действие спрямо последния това разваляне. Не може действието на развалянето на цесията по отношение на длъжника да се поставя в зависимост от неизправната страна по договора за цесия – цесионера, липсва и законово изискване последният да съобщи за развалянето на цедирания длъжник. Счита, че с отпадането с обратна сила на последиците на договора за цесия отпада с обратна сила и извършеното от цесионера спрямо банката прихващане с цедираното вземане. Иска се обезсилване на обжалваното решение на САС, евент. неговата отмяна и вместо него да се постанови друго за отмяна на решението на синдиците по възражението на касатора като се постанови допълване на списъка на приетите вземания с вземанията на „БТК НЕТ“ ЕООД за главница и законна лихва.

В писмения отговор на синдиците на „КТБ“АД /н/ - А. Николов Д. и К.Х.М., се оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, САС е счел, че касаторът е депозирал пред съда възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН срещу решение № ЗБН 66-331 от 15. 01. 2016 г. на лицата, осъществяващи правомощията на синдик на банката, с което е оставено без уважение възражението му срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на банката в несъстоятелност досежно невключването в списъка на вземането за 810 000 лв., предмет на прекратен с обратна сила договор за цесия между цедента „БТК НЕТ“ЕООД и цесионер „Д. Х“АГ, с ред за удовлетворяване на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 62 от 2015 г., както и на вземането за законна лихва за забава върху горната сума за времето от 22. 04. 2015 г. – датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката до окончателното му изплащане, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Не е било уважено искането на касатора за спиране на производството по делото предвид висящността на спорове по чл.439 ГПК между цесионера и длъжника и по чл.59, ал.3 ЗБН. Въззивната инстанция е намерила за спорни по делото въпросите относно възможността да бъде валидно прекратен/развален договор за цесия, за действието на подобно разваляне по отношение на длъжника – банката в несъстоятелност и за действието на прихващането, изявлението за което е направено от цесионера преди твърдяното осъществяване на факти с прекратяващ правната връзка по договора за цесия ефект. От фактическа страна е било установено, че за сключения договор за цесия длъжникът е бил надлежно уведомен с уведомление вх. № 12109/20. 11. 2014 г., изходящо от цедента „БТК НЕТ“ЕООД. След този момент за банката е съществувала забрана да изпълнява по отношение на цедента и задължение да осъществи дължимия резултат в полза на цесионера. Според апелативния съд договорът за цесия като всеки двустранен договор може да бъде развалян, прекратяван или отменян по взаимно съгласие на страните или на основанията, посочени в закона, вкл. и при сбъдването на предвидено в сделка по общо съгласие на страните прекратително условие. В случая то е било свързано с упражнено съобразно договора право на цедента да го прекрати поради неизпълнение на задължения на физическо лице, страна по споразумението, за даване на обезпечения на цедента за цената. Въззивният съд е приел, че прекратяването на договора за цесия има действие по отношение на страните по договора от момента на осъществяването на уговорените условия. За да се обвърже валидно длъжникът, в случая банката, с прекратяването на договора за цесия и да бъде задължен същият да изпълни по отношение на стария кредитор /цедента/, САС е счел, че следва длъжникът да бъде уведомен за прекратяването от страна на новия кредитор /цесионера/ - „Д. Х“АГ, а се доказва, че уведомлението изхожда от стария кредитор или от лице, което съобразно надлежно съобщената цесия, не е кредитор на длъжника и съответно за последния съществува забрана да изпълнява по отношение на това лице. При спор между цесионера и цедента относно титулярството на вземането / в процесния казус има предявяване пред синдика на едно и също вземане и от цесионера, и от цедента/ не следва да се поставя изискване пред длъжника да преценява на кого принадлежи вземането при разваляне/ прекратяване на цесията. При липса на съобщаване на длъжника за прекратяването на цесията, изходящо от цесионера, настъпването на прекратителното условие по отношение на цесията не обвързва банката-длъжник и за последната не съществува задължение за изплащане на средствата по депозитната сметка на „БТК НЕТ“ЕООД.

Освен това САС е приел, че преди да бъде извършено прекратяване на договора за цесия по отношение на прехвърленото с него вземане е настъпило погасяване. Съобразил е, че с уведомление от 26. 11. 2014 г. от цесионера до длъжника-банка е отправено изявление за прихващане. Въззивната инстанция е намерила, че с достигането на изявлението на цесионера за прихващане с насрещни задължения към банката правните последици на прихващането са настъпили, поради което следва да се приеме за осъществил се правопогасяващият ефект на визирания погасителен способ, в частност прехвърленото от цедента на цесионера вземане по договор за банков влог в размер на 810 000 лв. е било погасено. В този случай длъжникът-банка по договора за влог не дължи изпълнение нито на стария, нито на новия кредитор и последиците от прекратяването на цесията засягат само страните по този договор. Според САС с прекратяването на договора за цесия не отпада с обратна сила извършеното от цесионера прихващане. Прекратителният ефект на прихващането би отпаднал, ако сделката, от която произтича активното вземане, това на страната, която извършва прихващането, бъде впоследствие унищожена или развалена от насрещната страна, или настъпят условието или срокът, но само в случай на съвпадане на страните по сделката, източник на активното вземане, и страните по прихващането – лицето, извършващо прихващането, и насрещната страна. Процесната хипотеза е различна, тъй като банката-длъжник и кредитор на прихващащия „Д. Х“АГ не е страна по договора за цесия, от който последното дружество заедно с договора за влог на цедента извежда активното си вземане.

С определение № 379/16.07.2018г. по т.д. № 3097/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ по въпроса: Необходимо ли е при цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето, респ. прекратяването на договора за цесия от цесионера, за да се породят последиците на развалянето спрямо първия ?

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

В обжалваното решение съставът на апелативния съд е приел, че за да породи действие прекратяването, респ. развалянето на цесията спрямо длъжника следва за това да му се съобщи от цесионера, т.е. от последния известен на длъжника кредитор. В цитираното от касатора влязло в сила Решение № 677/07.04.2014г. по в.т.д. № 427/2013г. на САС се дава отговор, че легитимирана да уведоми длъжника за развалянето на цесията е страната, в чиято полза е възникнало едностранното потестативно право да разваля и ако това право е упражнено от цедента, то той е легитимиран да уведоми длъжника за развалянето.

Според настоящия състав на ВКС, за да се даде отговор на въпроса за действието на развалянето, респ. прекратяването на цесията по отношение на длъжника, следва да се съобрази следното:

С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Съглашението между цедента отм. кредитор/ и цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си. Длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на облигационното си отношение с цедента. Отчитайки тези особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл.99, ал.3 ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл.99, ал.4 ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД.

От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – на новия кредитор.

Към договора за прехвърляне на вземане намират приложение всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне на договора. Той може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода на осн. чл.9 ЗЗД по волята на страните по него – цедент и цесионер. В него могат да бъдат посочени обстоятелства, при настъпването на които договорът да се счита за прекратен, респ. да са поети задължения, при неизпълнение на които изправната страна има право да развали договора за прехвърляне на вземания съобразно правилата на чл.87 и сл. ЗЗД. Тъй като съществуващата нормативна уредба не регламентира изрично последиците спрямо прехвърленото вземане при прекратяване или разваляне на цесията, същите могат да се уговорят в договора между стария и новия кредитор, а при липса на такава клауза, приложение следва да намерят общите правила на облигационното право. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при настъпване на предвидено в него прекратително условие, между цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Следователно отново се касае до промяна в титуляра на вземането, като с оглед принципа за относителното действие на договора, на осн. чл.21 ЗЗД и изложените по-горе съображения за защита интересите на длъжника при цесия, промяната в нея следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът. Хипотезите на разваляне, респ. сбъдване на прекратително условие с последиците на чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД не са идентични на обратно цедиране на вземане, което вече е било придобито по реда на чл.99 ЗЗД. Спрямо тях липсва нормативно изискване последният известен на длъжника кредитор да съобщи за развалянето, респ. прекратяването на цесията. Поради което съобщението може да бъде направено както от цесионера, така и от цедента. Тъй като основанията за прекратяване, респ. за разваляне на цесията, произтичат от вътрешните отношения между стария и новия кредитор, в които длъжникът не участва, плащането от него след съобщаването за отпадане на цесията ще има погасителен ефект, ако е извършено при наличие на предпоставките по чл.75, ал.2 ЗЗД.

Предвид изложеното настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Действието на развалянето, респ. на прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника от момента, в който му е съобщено за това от цедента или от цесионера.

По същество на касационната жалба:

Предвид дадения отговор на правния въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно, тъй като САС неправилно е приложил чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД по отношение действието на развалянето, респ. прекратяването на цесията спрямо длъжника.

С оглед доводите по касационната жалба и отговора й страните не оспорват констатациите на въззивната инсатнция, че е настъпило предвиденото в споразумение от 13.03.2015г. към договора за прехвърляне на вземания условие – неспазване на срока, в който едно трето лице следва да впише особен залог в полза на цедента, поради което за последния се е породило право според споразумението да отправи едностранно изявление до цесионера за отпадане с обратна сила на последиците от цесията и споразуменията към нея. На 04.08.2015г. изявлението на касатора е било получено от цесионера, а на 06.08.2015г. цедентът е уведомил и синдиците на „КТБ“ АД /н/ за прекратяването с обратна сила на цесията и възстановяването на прехвърленото вземане в патримониума на „БТК НЕТ“АД. Същото вземане е било предявено от цедента в производството по несъстоятелност на банката.

Съобразно дадения отговор на правния въпрос банката-длъжник е била надлежно уведомена за отпадането с обратна сила на правните последици на цесията от цедента. По иск за изпълнение на цедираното вземане, предявен от цедента спрямо длъжника, който не е престирал и на цесионера, вътрешните отношения между стария и новия кредитор са релевантни за спора и подлежат на доказване. Поради което настоящият състав на ВКС съобразява настъпването на предвидените в договора за прехвърляне на вземанията и споразуменията условия за прекратяване на цесията. Извършеното преди сбъдване на прекратителното условие от цесионера прихващане на цедираното вземане със съществуващи негови задължения към банката е релевантно за правата на цедента по отношение на цедираното вземане. При действителност на прихващането вземането се е погасило преди да настъпи прекратителното условие, поради което същото не може да се върне в патримониума на цедента и за последния не съществува възможност да търси изпълнението му от длъжника. Наличието на висящ спор по чл.59, ал.3 ЗБН относно коментираното прихващане е следвало да бъде съобразено от синдиците на несъстоятелния длъжник, респ. от съда, сезиран с възражение по чл.66, ал.6 ЗБН, като предявените вземания на касатора са подлежали на включване в списъка по чл.67, ал.2 ЗБН под отлагателно условие, ако с влязло в сила съдебно решение бъде обявена недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващането, извършено с уведомление от 26. 11. 2014 г. Следователно възражението на касатора за висящ процес по т.д. № 4844/2015г. на СГС по иска на синдиците на „КТБ“АД/н/ с правно осн. чл.59, ал.3 ЗБН има отношение не към допустимостта на исковото производство по чл.66, ал.6 ЗБН, а по съществото на последния спор и оттук - за правилността на съдебното решение по него. Предвид констатираното в определението по чл.288 ГПК от настоящия състав на ВКС влизане в сила на решението по т.д. № 4844/2015г. на СГС за обявяване за недействително на осн. чл.59, ал.3 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ на направено от цесионера „Д. Х“АГ прихващане на цедираното от „БТК НЕТ“АД вземане със задължения на цесионера по отношение на банката в несъстоятелност, същото решение трябва да бъде зачетено при произнасяне по настоящия спор. Спрямо касатора като кредитор на несъстоятелния длъжник следва да се счита за ненастъпил погасителният ефект на прихващането – цедираното вземане към момента на развалянето, респ. прекратяването на цесията, е било част от имуществото на цесионера. Поради което с обратна сила се връща в патримониума на влогодателя „БТК НЕТ“АД и подлежи на удовлетворяване като безусловно в производството по несъстоятелност на банката-влогоприемател с ред по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /редакция до изменението с ДВ, бр. 62 от 2015 г., която е относима към процесните отношения /, като вземане на вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влогове, а по отношение на предявеното с молба от 19.06.2015г. вземане за законна лихва върху главницата от 810 000лв. от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното й изплащане - с ред по чл.94, ал.1, т.9 ЗБН.

Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗБН „вложител е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.

Безспорно е, че доколкото процесното вземане произтича от сключен договор за платежни услуги, като типична банкова сделка, същото представлява вземане по смисъла на чл.94, ал.,1 т.4 от ЗБН, чийто характер не се променя, вследствие осъщественото му прехвърляне и последващо прекратяване на договора за цесия, имащо за последица връщането му в патримониума на цедента, поради което следва да се приеме, че касаторът е останал страна в правоотношенията си по договора с банката и не е губил качеството си на вложител по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗБН.

Предвид горното обжалваното решение, вкл. и в частта на определената държавна такса следва да се отмени и да се постанови друго в изложения смисъл.

Следва от масата на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ да бъде събрана дължимата държавна такса по делото, а именно: за производството пред СГС- 8100 лв., за производството пред САС- 4050лв., определена според правилото на чл.694, ал.7 вр. чл.612, ал.2 ТЗ.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът по касацията дължи заплащане на сторените от касатора разноски в размер на 4080лв., представляващи внесена държавна такса за настоящата инстанция.

Водим от горното, съставът на ВКС, I т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1624/10.07.2017г. по т.д. № 6149/2016г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 1877/01. 11. 2016 г. по т. д. № 3636/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21с. в частта за отхвърляне възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН, подадено от „БТК НЕТ”ЕООД срещу решение на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ № ЗБН 66-331/15. 01. 2016 г. за отхвърляне възражението на кредитора срещу неприемането на негови вземания в размер на 810 000 лв., заедно със законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане, произтичащи от рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 19. 12. 2012 г. и анекс № 411432/19. 12. 2012 г. за разплащателна сметка с IBAN BG47KORP92201045785001, и за осъждане на „БТК НЕТ”ЕООД да заплати по сметката на СГС сумата от 32 400 лв. държавна такса и 4050лв.- по сметка на САС, като вместо негово ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от „БТК НЕТ”ЕООД срещу решение на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ № ЗБН 66-331/15. 01. 2016 г., че „БТК НЕТ”ЕООД е носител на вземане към „Корпоративна търговска банка“АД /н/ в размер на сумата от 810 000 лв., произтичащо от рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 19. 12. 2012 г. и анекс № 411432/19. 12. 2012 г. за разплащателна сметка с IBAN BG47KORP92201045785001, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /редакция до ДВ бр. 62/2015г./ и на вземане за законна лихва върху главницата от 810 000 лв. от датата на откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ по чл.94, ал.1, т.9 ЗБН.

ДОПЪЛВА на основание чл.68, ал.3 ЗБН списъка по чл. 67, ал.2 ЗБН на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“АД /н/, обявен в Търговския регистър на 21.08.2015г., с безусловно вземане на „БТК НЕТ”ЕООД за сумата в размер на 810 000 лв., произтичащо от рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 19. 12. 2012 г. и анекс № 411432/19. 12. 2012 г. за разплащателна сметка с IBAN BG47KORP92201045785001, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /редакция до ДВ бр. 62/2015г./, както и с безусловно вземане за законна лихва върху главницата от 810 000 лв. от датата на откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ по чл.94, ал.1, т.9 ЗБН.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК], [населено място], на осн. чл. 694, ал. 7 във вр. с чл. 612, ал. 2 ТЗ да заплати държавна такса за първоинстанционното и за въззивното производство в размер на 12 150 лв. по сметка на ВКС.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на „БТК НЕТ”ЕООД сумата от 4080лв., представляваща сторените от последното разноски по настоящето дело.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: