Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. София, 15.04.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Н

П. Ш

при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Т.Комов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 68/19 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия П.Т.С. срещу решение № 359/08.10.2018г., постановено по ВНОХД № 1007/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 105/26.04.2018г., постановена по НОХД № 1812/2018г. по описа на Софийски градски съд. С атакуваните актове С. е признат за виновен в това, че на 24.06.2015г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. Г. и неустановено лице, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 965лв. от владението на В.Ц.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. На основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим. Постановено е приспадане на времето на предварително задържане по мярка за неотклонение и са му възложени направените по делото разноски.

В касационната жалба възразява срещу анализа на доказателствата, като се твърди, че е непълен и необективен, че от тях не се извежда безпротиворечив извод за авторството на деянието, и че решението почива на предположения. Изтъкват се аргументи за отхвърляне достоверността на показанията на пострадалия. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание защитникът поддържа изложените в жалбата доводи, като изразява становище, че позоваването на показанията на св.Р. е незаконосъобразно, тъй като са противоречиви и неубедителни, че оценката на някои от установените факти е неправилна.

Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила.

Частният обвинител не се явява в съдебно заседание и не представя становище по жалбата.

Самият подсъдим заявява, че не е осъществил инкриминираното деяние и желае да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Релевираните от касатора пропуски са свързани с дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата и в този смисъл следва да се приеме, че настоящият съдебен състав е сезиран с оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, което е отменително основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК.

Установява се, че предходните инстанции не са допуснали процесуални нарушения в процеса на установяване на фактическата обстановка. Неоснователни са оплакванията, че не са отчетени данните за личността на пострадалия, които внасят съмнение в свидетелската му годност. Напротив, той подробно е разпитан за обстановката, при която е наблюдавал нападателите, продължителността на контактите му с тях и психичното му състояние. Въз основа на неговите показания съдът е установил, че Р. е възприел подсъдимия още на светофара на кръстовището на [улица]и [улица], че се е движил с него и съучастниците му по добре осветения булевард до пазара „Д. П.“, където от непосредствена близост и с лице към него С. го попитал за часа. Още същата нощ е предоставил в полицията описание на извършителите и е заявил, че може да ги идентифицира. Разпознал е подсъдимия първоначално на снимка, представена му наред с множество други, а след това и лично, без да има каквито и да било колебания. Свидетелят добросъвестно е разказал, за употребения по-рано алкохол, както и че бил включен в метадонова програма за лечение на наркотична зависимост. С оглед така установените обстоятелства в хода на съдебното следствие съобразно разпоредбата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК е била назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е направило и устни разяснения по нея и страните са имали възможност да му задават въпроси. Експертът е изследвал интелекта на Р. и е установил, че е в норма, че не страда от разстройство на личността, съобразил е, че към икриминираната дата е бил в състояние на ремисия от синдром на хероинова зависимост, че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен, че същата сутрин е приел незначителна терапевтична доза метадон, по-голямата част от който е била усвоена преди момента на грабежа. Заключението е изчерпателно и компетентно и съдът не е имал причина да го отхвърли, поради което обосновано е приел, че свидетелската годност на пострадалия е била запазена, той е могъл правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.

Извън положените усилия за изясняване надеждността на Р. като свидетел, съдилищата са отделили внимание и на съпоставяне на твърденията му с целокупния доказателствен материал, при което не са констатирани противоречия, а подкрепящи ги данни. Съобразили са, че свидетелят е наблюдавал при идентични условия и Г., разпознал я е със същата категоричност, и според собствените й изявления, показанията на св.К. и приетия като доказателство заложен билет за телефона, предмет на престъплението, не е сбъркал. Съвпадение е открито и между останалите съобщени от Р. и Г. обстоятелства – участието на още двама мъже, мястото на нападението, употребата на сила, отнетите вещи. Установено е дългогодишно познанство между известните извършители. Желанието на Г. да не уличава С., проявено в неубедителната липса на спомен за личността на придружителите й, е обяснено с приятелската връзка между тях.

Така двете съдебни инстанции са изпълнили процесуалните си задължения по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2, 3 и 5 от НПК.

Не се установяват и пропуски в съдържанието на атакувания съдебен акт в насока на обосноваване на авторството на деянието. Фактическата обстановка е изложена изчерпателно и последователно, посочени са доказателствените източници, извършен е надлежен анализ, констатирани и обсъдени са съществуващите противоречия. Всички възражения на защитника са получили аргументиран отговор.

Алтернативно направеното искане за намаляване на наказанието също е неоснователно. С. е признат за виновен в извършване на престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години, както и възможност за конфискация. Определено е наказание осем години лишаване от свобода, т.е. под средния размер, а по-лекото наказание не е наложено. Така индивидуализираната санкция кореспондира на установен превес на смекчаващи обстоятелства, какъвто всъщност не е констатиран. Напротив, единственото преценено като положително обстоятелство, намаляващо тежестта на деянието е възстановяването на отнетото, но заслугата за това е изцяло на Г.. По отношение на С. са отбелязани единствено факти, сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Отчетено е, че миналите му осъждания значително превишават изискуемото от законодателя за квалификацията „опасен рецидив“, че престъпните прояви при него ескалират без да е постигнат поправителен и превъзпитателен ефект дори с такова интензивно средство за репресия, каквото е лишаването от свобода за шест години. Престъплението е извършено в съучастие, което също е отегчаващо обстоятелство, а С. е имал водеща роля, защото пръв е нападнал пострадалия и го е съборил на земята.

С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359/08.10.2018г., постановено по ВНОХД № 1007/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Ключови думи
No law branches!