Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

Гр. София, 10.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря А. К

като изслуша докладваното от съдия П. Х

т.д. № 2363/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

По жалба на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД гр. София е допуснато касационно обжалване на решение № 1116/15.05.2017 г. по в. т. д. № 2803/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с което, след отмяна на решение № 539/21.03.2016 г. по т. д. № 2975/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-20 състав, ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е осъдено на основание чл.213 КЗ отм. да заплати на ЗД ЦЮРИХ АД сумите: 20 377.32 евро – неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението; 941 евро – обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по чл.213 КЗ отм. от 58 322.62 евро за периода 19.10.2013 г. – 17.12.2013 г., на основание чл.86 ЗЗД; както и 822.39 евро – обезщетение за забава върху неплатената част от застрахователното обезщетение в размер на 20 377.32 евро, за периода от 18.12.2013 г. до датата на предявяване на исковете /погрешно посочена като 31.12.2013 г./, също на основание чл.86 ЗЗД.

С решението следва да се даде отговор на правния въпрос относно отчитането на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в исковото производство по чл.213 ал.1 КЗ отм. , когато имуществено застрахованото и съответно увредено лице и физическото лице, управлявало увреденото МПС, не съвпадат.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 пр.1 ГПК на въззивното решение при приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и за недопустимост на същото в частта, с която е присъдена сумата от 941 евро като обезщетение за забава върху главница, в по-голям размер от поисканите 55 898.87 евро. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, ведно с частично обезсилване на решението в недопустимата му част. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – ЗД ЦЮРИХ АД гр. Цюрих, Конфедерация Швейцария, оспорва нейната основателност, претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на касатора - К.Г.Н. от гр. Шипка, не заявява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че е осъществен съставът на чл.213 ал.1 КЗ отм. , тъй като: Ищецът ЗД ЦЮРИХ АД е застраховател по имуществена застраховка КАСКО относно увредения при ПТП на 30.08.2012 г. автобус „Б. М 410MX 4х2”, собственост на ТВЕРЕНБОЛД СЕРВИЗ АД, управляван от Д.С.Ш., който е заплатил на застрахованото лице дължимото застрахователно обезщетение /55 898.87 евро/, а ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е застраховател на гражданската отговорност на делинквента - виновния за причинените при посоченото ПТП вреди водач на л.а. „С. К” – К.Г.Н., който е възстановил на ищеца по реда на чл.213а КЗ само част от платеното обезщетение, възлизаща на 35 521.55 евро, и му дължи разликата от 20 377.32 евро. При обсъждане на възражението на ответника за принос на водача на увредения автомобил в настъпването на вредите, като основание за намаляване на отговорността му, съдът е намерил, че такъв принос е налице, но е приел, че поведението на водача в настоящия случай е ирелевантно, т.к. не той, а собственикът на автобуса се явява увредено лице. Изложени са съображения, че собственикът е работодател на водача, но въпреки това не отговаря в правоотношението с прекия причинител за извършване на противоправно деяние, тъй като в пътно-транспортното произшествие няма причинен от собственика на автобуса вредоносен резултат. Следователно, в правоотношението между делинквента и собственика на увреденото МПС не може да се установи съпричиняване на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Налице е увреждане, причинено от две лица, което не представлява съпричиняване по смисъла на посочената правна норма, а се касае за хипотеза на чл.53 ЗЗД. Разгледани са отношенията, основани на чл.49 ЗЗД, като е посочено, че увреденият, респективно суброгиралият се в правата му застраховател по риска „Каско”, може да търси цялото обезщетение от всяко едно от солидарно отговорните по чл.53 ЗЗД лица. С тези мотиви възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД е счетено за неоснователно.

По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване на решението, се констатира противоречива практика на съдилищата /основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в редакция към момента на подаване на жалбата - 22.06.2017 г./, като в противен смисъл са представените влезли в сила решения по в.т.д.№ 4134/2012 г., по в.гр.д.№ 492/2015 г. и по в.т.д. № 2276/2015 г., всички по описа на САС. В тях в подобна хипотеза - по иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. между застрахователи, съдът е отчел съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД в случаите, когато имуществено застрахованото лице е търговец - юридическо лице, а увреденият автомобил е управляван от физическо лице – упълномощен водач, както и когато собственикът на застрахования по застраховка КАСКО автомобил е физическо лице, а водачът е друго упълномощено от него лице. В настоящия казус съдът е счел, че тъй като увреденото лице /търговското дружество, собственик на автобуса/, е различно от лицето, управлявало същия и съпричинило вредите /негов работник/, то се касае за увреждане, причинено от няколко лица по смисъла на чл.53 ЗЗД, чиято отговорност е солидарна, т.е. искът за заплащане на обезщетение може да се уважи в пълен размер срещу всяко едно от тях.

Настоящият съдебен състав приема следното:

Упълномощеният от собственика по застраховка КАСКО водач на увреденото пътно превозно средство, когато застрахователният договор не изключва ППС да се управлява от такъв, не е трето лице, срещу което застрахователят може да се суброгира. Щом застрахователят по застраховка КАСКО не може да се суброгира срещу това лице, то не е и имуществено отговорно. Неговите действия са като на застрахования собственик, респективно се ползват от застрахователната закрила по договора, ето защо при съпричинено от него увреждане не е приложима нормата на чл.53 ЗЗД, а тази на чл.51 ал.2 ЗЗД. Затова, когато от застрахователния договор следва, че застрахованото пътно превозно средство може да бъде управлявано от лице, различно от собственика му, и в производството по чл.213 ал.1 КЗ отм. се установи, че същото има принос за вредоносния резултат, този принос следва да бъде отчетен.

С оглед горното, обжалваното въззивно решение се преценява като частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Съдебният състав на АС - София неправилно е отказал да съобрази наличието на съпричиняване в увреждането, като е счел, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД в конкретния случай е неприложима, както и погрешно е пресметнал едно от обезщетенията за забава в размер на законната лихва /на база сума, по-висока от приетата за дължима, което се преценява като форма на неправилност, а не на недопустимост на решението/.

От съдържанието на комбинирания застрахователен договор № 9.742.529, сключен между ЗД ЦЮРИХ АД и ТВЕРЕНБОЛД СЕРВИЗ АД на 22.12.2009 г., включващ и застраховката КАСКО относно МПС по списък-приложение, категорично се установява, че правоспособните водачи на описаните МПС, които ги управляват по силата на договор със застрахованата транспортна фирма, попадат под неговата закрила. Такъв е и настоящият случай. Увреденият автобус „Б. М 410MX 4х2” в момента на злополуката е бил управляван от упълномощен служител на застрахования собственик, изпълняващ длъжността шофьор в ТВЕРЕНБОЛД СЕРВИЗ АД, поради което и съобразно дадения отговор на правния въпрос приносът на този водач за настъпилото увреждане подлежи на отчитане и съответно на приспадане от обезщетението, което дължи застрахователят на виновния водач по ЗГО, съобразно чл.51 ал.2 ЗЗД. От заключението на вещото лице по САТЕ относно механизма на произшествието се установява, че поведението на водача на автобус „Б. М 410MX 4х2” е в пряка причинна връзка с обема на щетите. Автобусът е бил управляван с превишена скорост – 94.5 км/ч, вместо с 60 км/ч, като според вещото лице, при съобразяване на скоростта с максимално допустимата в съответния участък /Т–образно кръстовище/, причинените имуществени вреди биха били по-малки от действително настъпилите с 31 %.

Съгласно безспорно установените по делото факти, за цялостното действително възстановяване на вредите по автобуса са били нужни 58 322.62 евро. При спадане приноса на водача му, обезщетението, което дължи причинителят на ПТП – виновният водач на л.а. „С. К” К.Г.Н., съответно - покриващото гражданската му отговорност застрахователно дружество, възлиза на 40 242.61 евро. От общо дължимата за поправянето на вредите сума, ищецът е заплатил на ТВЕРЕНБОЛД СЕРВИЗ АД обезщетение по застраховка КАСКО в размер на 55 898.87 евро, т.к. е уговорено самоучастие, възлизащо на 2 423.75 евро. Ответникът е превел на ищеца на основание чл.213а КЗ отм. сумата 35 521.55 евро на 18.12.2013 г., т.е. му дължи още 4 721.06 евро, до който размер предявеният на основание чл.213 ал.1 КЗ отм. иск следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл.213а ал.3 КЗ /19.10.2013 г./ до завеждането на исковата молба в съда /14.05.2014 г./ в размер на 276.97 евро, както и законна лихва след този момент до момента на плащане на главното задължение. Обезщетение за забава се претендира и се дължи и върху платената част от обезщетението - 35 521.55 евро, за времето от 19.10.2013 г., когато е изтекъл срокът по чл.213а ал.3 КЗ отм. , до 17.12.2013 г., в размер на 597.41 евро.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на процесуални нарушения, налагащи връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане, обжалваното решение следва да бъде частично отменено – за разликите над 4 721.06 евро до присъдените 20 377.32 евро, съставляващи платено застрахователно обезщетение, както и в съответната част на присъдените обезщетения за забава и съдебно-деловодните разноски. В останалите обжалвани части решението се преценява като правилно и на това основание следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1116/15.05.2017 г. по в. т. д. № 2803/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав, в следните части: с което ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е осъдено на основание чл.213 ал.1 КЗ отм. да заплати на ЗД ЦЮРИХ АД разликата между дължимите 4 721.06 евро и присъдените 20 377.32 евро, като неплатена част от застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението; разликата между дължимите 597.41 евро, като обезщетение за забава върху частично заплатеното обезщетение от 35 521.55 евро за периода: 19.10.2013 г. – 17.12.2013 г., и присъдените 941 евро – обезщетение за забава за същия период върху сумата 58 322.62 евро, на основание чл.86 ЗЗД; разликата между дължимите 276.97 евро, като обезщетение за забава върху неплатената част от застрахователното обезщетение от 4 721.06 евро за времето от 18.12.2013 г. до 14.05.2014 г., и присъдените 822.39 евро – обезщетение за забава върху сумата от 20 377.22 евро за периода от 18.12.2013 г. до 31.12.2013 г. /погрешно посочена като дата на предявяване на исковата молба – 14.05.2014 г./, на основание чл.86 ЗЗД; разликата между дължимите 2 390 лв. - съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции и присъдените 9 457.88 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗД ЦЮРИХ АД срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. и чл.86 ЗЗД за заплащане на: разликата между дължимите 4 721.06 евро и присъдените с въззивното решение 20 377.32 евро - неплатена част от застрахователно обезщетение във връзка с полица 09.742.600-000, сключена между ЗД ЦЮРИХ АД и ТВЕРЕНБОЛД СЕРВИЗ АД, за събитие, настъпило в РБ при ПТП на 30.08.2012 г. по вина на К.Г.Н. /трето лице – помагач на страната на ответника/ с причинени вреди на автобус „Б. М 410MX 4х2”, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г.; разликата между дължимите 597.41 евро – обезщетение за забава върху частично заплатеното обезщетение от 35 521.55 евро за периода 19.10.2013 г. – 17.12.2013 г. и присъдените 941 евро за същия период на база сумата от 58 322.62 евро; разликата между дължимите 276.97 евро – обезщетение за забава върху неплатената част от застрахователното обезщетение от 4 721.06 евро за времето от 18.12.2013 г. до датата на предявяване на исковете – 14.05.2014 г. и присъдените 822.39 евро за същия период на база сумата от 20 377.32 евро.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1116/15.05.2017 г. по в. т. д. № 2803/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав в останалите обжалвани части.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: