Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр.София, 02.07.2019 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 3025/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Я.Л.К., чрез адв. Д. С. от САК, срещу въззивно решение № 61/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по гр.д. № 112/2018 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: директорът на общинско предприятие попада ли сред длъжностите от „държавната администрация“ по чл. 107а КТ.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация са уредени в ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗАдм). Съгласно чл. 38, ал. 2 териториалната администрация на изпълнителната власт включва: 1. областната администрация; 2. общинската администрация и специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт. Ясно е, че общинското предприятие не попада в т. 1 от цитираната норма, няма статут и на специализирана администрация. Общинското предприятие е регламентирано като „специализирано звено” в чл. 52 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), не е самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества, но не е и част от общинската администрация. То се създава с решение на Общинския съвет, с което се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество, като осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от общинския съвет. Съгласно ЗОС на общинското предприятие не могат да се възлагат функции, представляващи част от административно-техническото обслужване на населението на общината.

Организацията на администрацията в изпълнителната власт /централна и териториална/ е в дирекции. Към дирекциите могат да се създават отдели, а при необходимост към тях могат да се създават сектори – чл. 4 ЗАдм. В общинската администрация наименованията и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях се определят с утвърдения от общинския съвет по предложение на кмета на общината устройствен правилник, като административното ръководство на администрацията се осъществява от секретар на община. Административното ръководство на звената в администрацията се осъществява от главен директор - за главна дирекция, директор - за дирекция, началник - за отдел, и началник - за сектор. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 13 от ЗАдм всички държавни служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. В действащия Класификатор на длъжностите в администрацията (п

риет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) не фигурира тази на директора на общинско предприятие; той не е и подчинен на секретаря на общината; наименованието на длъжността е „директор“, но е за ръководител на специализирано звено, а не на дирекция, отдел или сектор. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са: ръководни, експертни и технически, като лицата, заемащи ръководна длъжност в администрацията, не могат да я осъществяват по трудово правоотношение – чл. 13, ал. 3 ЗАдм. Директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет, въз основа на трудов договор.

Следователно директорът на общинско предприятие има статут на служител на общината, ръководен орган на специализираното звено, но не е служител на администрацията, и няма как да от държавната администрация по см. на чл. 107а КТ.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна „Общински имоти и услуги 2012“ – Ситово, чрез адв. Р., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд – Силистра е отменил решението на Районен съд- Силистра и е отхвърлил обективно съединените обуславящ и обусловени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за признаване на уволнението на Я.Л.К., наложено със Заповед № 31/25.09.2017 г. на Кмета на О. С, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е прекратено трудовото правоотношение, и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ в Общинско предприятие „Общински имоти и услуги – 2012“ [населено място], за заплащане на парично обезщетение за незаконно уволнение за времето, през което е получавал по-ниско възнаграждение, а именно периода от 25.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на сумата от 1657, 14 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че със Заповед № 339/25.09.2017 г. Я.Л.К. е възстановен на длъжност „Директор“ на Общинско предприятие „Общински имоти и услуги -2012“, на която е бил назначен с трудов договор № 13/21.03.2012 г. При явяването си за заемане на длъжността, на която е възстановен по съдебен ред, служителят отказал да подпише декларация по чл. 107а КТ, с която следва да декларира, че не са налице основанията за несъвместимост, изброени в цитираната разпоредба. Я.Л.К. твърди, че е уведомил Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“, че е избран за председател на управителния съвет на Кооперация – РПК „Бъдеще“, а работодателят заявява, че е установил този факт и от проверка на вписванията в Търговския регистър. След отказа на служителя да подпише декларация по чл. 107а КТ, работодателя му връчил Заповед № 31/25.09.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, като в нея е посочено, че е налице несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ.

Съдът посочил, че общинското предприятие е второстепенен разпоредител с общински бюджет, не е самостоятелно юридическо лице, а осъществява своята дейност в рамките на предоставените му правомощия и задължения от името на О.С.В заключение е достигнал до извод, че това предприятие е част от общинската администрация, поради което ограниченията, предвидени в чл. 107а КТ са приложими за служителя, който заема длъжността „директор“. Я. К., като член на орган на управление на кооперация не може да работи на тази длъжност, налице е основанието по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение.

Правилно въззивния съд е посочил, че чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е предвидена в публичен интерес, но тя е приложима само спрямо хипотезата на чл. 107а КТ, която не може да се тълкува разширително. Само адресатите на нормата имат задължение да подписват декларация за обстоятелствата по чл. 107а, ал. 1 КТ, като само по отношение на тях, при неизпълнение на задължението, последицата е несъвместимост и прекратяване на трудовото правоотношение. В случая директорът на общинското предприятие не попада в кръга на задължените по чл. 107а, ал. 3 КТ. Доводите дали е допустимо ръководителят на предприятие – второстепенен разпоредител на бюджета, който разполага с не малък финансов ресурс, да е ръководител на частна структура от такова естество, нямат отношение нито към хипотезата на чл. 107а, ал. 1 КТ, нито към основанието, поради което е издадена заповедта, предмет на иска по чл. 344, ал. 1 КТ. Тези въпроси следва да си зададе кметът и общинския съвет – те са в правото си да поставят определени изисквания за заемане на дадена длъжност в структурата на общината, извън общинската администрация, между които и такива, свързани с ограниченията, попадащи в хипотезите на чл. 107а, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но тогава, ако лицето не отговаря на тези изисквания за заемане на длъжността, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение няма да е поради несъвместимостта му, а на друго основание.

В случая, съдът не само, че не може да променя причината, поради която е прекратен трудовия договор с Я. К. /не става реч за преквалификация на посоченото в заповедта уволнение/, но и липсват както твърдения, така и доказателства по делото, че работодателят е въвел по надлежен ред подобни изисквания за заемане на длъжността.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество, като исковете се уважат. Заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено по чл. 330,ал. 2, т. 8 КТ следва да бъде отменена, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а Я. К. да бъде възобновен на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Няма спор между страните за размера на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение преди уволнението – 842,69 лв. Той е получавал трудово възнаграждение по друго правоотношение в исковия период от време в размер на 566,50 лв. на месец. На осн. чл. 225, ал. 2 КТ работодателят дължи обезщетение в размер на 1657,14 лв. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също следва да бъде уважен, както и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на забава – подаване на исковата молба, в размер на законната лихва до окончателното издължаване.

Работодателят следва да заплати сторените от ищеца съдебноделоводни разноски по делото – общо 1506 лв. за всички инстанции, както и дължимата държавна такса за исковата молба и за касационната жалба в полза на съдебната власт, съответно по сметка на първостепенния съд и на ВКС, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 61/05.06.2018 г., постановено от Окръжен съд – Силистра по гр.д. № 112/2018 г.

и вместо това ПОСТАНОВИ

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА и ОТМЕНЯ заповед № 31/29.09.2017 г. на кмета на О. С, с която е прекратено трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 3 КТ с Я.Л.К., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и ВЪЗСТАНОВЯВА Я.Л.К. на длъжността „директор в Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ към О. С, на осн. чл. 334, ал.1, т. 2 КТ, по исковете, предявени от Я.Л.К. ЕГН [ЕГН] срещу Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ към О. С

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ към О. С да заплати на Я.Л.К. ЕГН [ЕГН] сумата в размер на 1657,14 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ към О. С да заплати на Я.Л.К. ЕГН [ЕГН] сумата в размер на 1506 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински имоти и услуги 2012“ към О. С да заплати в полза на съдебната власт, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както следва: 226,28 лв. по сметка на Силистренски районен съд и 143,14 лв. по сметка на Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: