№91

гр. София, 05.07.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

при участието на секретаря З. Я

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 4243 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 931 от 03.07.2018г. постановено по гр.д. № 882/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 3666 от 20.10.2017г. по гр.д. № 10935/2013г. на Пловдивски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Т.Г.М. против Е.Г.П. иск за заплащане на 9970 лв., представляващи припадаща се част от реализирани ползи - наемна цена за съсобствени недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ***** и самостоятелен обект с идентификатор *****, и двата с адрес [населено място], [улица], ет.*, първият съставляващ ателие №*, а вторият - ателие №*, за периода 27.07.2006 г. - 27.06.2014г.

Жалбоподателката Т. М. поддържа, че решението е неправилно поради допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата и оттам на основателността на предявената претенция. Съдът не е мотивирал решението си, а само е посочил, че липсват доказателства относно отдаването под наем на процесните ателиета. Според жалбоподателката отдаването под наем е установено от показанията на разпитаната свидетелка, а свидетелските показания в случая са допустими. Освен това, според приетото заключение на вещото лице имотите са с хотелско обзавеждане, което би било излишно, ако помещенията се ползват за лични нужди.

Ответницата по касационната жалба Е. П. я оспорва.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дали свидетелските показания /когато са допустими като доказателствено средство/ са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани никакви други, включително насрещни доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по сметки, предявен във втората фаза на делбата. Страните са съсобственици на две ателиета в [населено място] при равни квоти и ищцата Т. М. претендира от ответницата Е. П. своята част от получените от нея наеми за ателиетата в периода юли 2006г. - юли 2014г. Претенцията е квалифицирана по чл.30, ал.3 ЗС. Съдът е приел, че в тежест на ищцата е да установи, че ответницата е отдавала под наем двете ателиета за процесния период и е реализирала ползи - реално получени приходи. Счел е, че при неустановяване на точния размер на получавания наем съдът може да си послужи с експертиза за пазарния размер на наема, каквато е приета по делото. Обсъждайки събраните доказателства, съдът е намерил, че ищцата не доказва факта на отдаване на имотите под наем. В тази насока са ангажирани само показанията на свидетелката М., а те не са достатъчни за безспорен извод относно релевантния факт на отдаване под наем за исковия период. Поради това въззивният съд е отхвърлил иска.

По основанието за допускане на касационното обжалване.

Следва да се приеме, че няма пречка един факт да се приеме за доказан, ако е установен със свидетелски показания /при условие, че те са допустими като доказателствено средство/ и липсват други доказателства, както за неговото осъществяване, така и такива, поставящи под съмнение съществуването му. Когато страната извлича изгодни последици от определен факт, тя носи тежестта да го докаже чрез т.нар. главно доказване. Противната страна, която не носи доказателствената тежест, може да извършва насрещно доказване - да оборва главното доказване като докаже, че фактът не се е осъществил или най-малкото да внесе съмнение в осъществяването му. За да направи извод дали твърденият факт е доказан, съдът следва да претегли и да прецени съвкупно всички събрани доказателства - тези, които с положителност сочат на осъществяване на факта и тези, които по един или друг начин внасят съмнение или опровергават това. Ако правнорелевантният факт се установява само от едно доказателство /в случая показания на един свидетел/ и не са налице никакви насрещни доказателства, които да го разколебават, то доказването е успешно проведено.

По касационната жалба.

Предвид изложените съображения по правния въпрос, то обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. За да отхвърли претенцията въззивният съд е приел, че показанията на свидетелката М. - дъщеря на жалбоподателката и племенница на ответницата, не са достатъчни, за да установят по безспорен начин, че двете ателиета са отдавани под наем. Според съда те дават само обща информация, от която не може да се установи фактът, че за целия исков период ответницата е реализирала наемни приходи от двете ателиета. Възприетият от съда количествен критерий за достатъчност, респ. за недостатъчност на свидетелските показания, е в разрез с правилата за доказване, изложени по-горе. Свидетелката М. установява положителния факт, че от лятото на 2007г. ателиетата са завършени и се отдават под наем от леля й - ответницата; за този факт тя съди от собствени наблюдения, доколкото твърди, че също прекарва лятото там в друг апартамент в същата сграда. Ето защо, не може да се приеме, че нейните показания са съмнителни и не почиват на лични възприятия, каквато е тезата на ответната страна. Не е нужно свидетелят да сочи конкретен период на отдаване под наем и размер на получените приходи, както счита въззивния съд. Периодът е достатъчно конкретизиран с фиксиране на летния сезон, тъй като имотът е ваканционен. Ответницата не е ангажирала никакви доказателства /насрещно доказване/, с които да опровергае или да разколебае изнесеното от свидетелката. Следователно, липсва основание да не бъде кредитирано установеното от нея. Единствено родствената й връзка с ищцата не може да е причина за отричане на доказателственото значение на показанията й.

Въз основа на изложеното следва да се приеме за установено, че от лятото на 2007г. ответницата е отдавала ателиетата под наем през летния период и е реализирала доходи от това. За исковия период от 27.07.2006г. до лятото на 2007г. претенцията е недоказана, доколкото показанията на свидетелката не съдържат данни за този период.

От страна на ответницата е наведено възражение за погасяване на иска по давност. Вземането произтича от неоснователно обогатяване и се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗС. Претенцията е предявена по реда на чл. 346 ГПК в съдебно заседание на 27.06.2014г. С оглед на това погасено е вземането за периода, надхвърлящ пет години назад от момента на предявяването, т.е. от 27.07.2006г. до 27.06.2009г. Следва да се уважи претенцията за периода от 27.06.2009г. до 27.07.2014г. Неоснователни са доводите на ищцата, че отправената нотариална покана за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е прекъснала давността. От една страна, изпращането на нотариална покана за плащане не е действие, сред изброените в чл.116 ЗЗД, което да води до прекъсване на давностния срок. От друга страна, нотариалната покана в случая е ирелевантна за отношенията между страните, които се уреждат не на основание на чл. 31, ал.2 ЗС, а на основание чл. 30, ал.3 ЗС.

За изискуемия период от 27.06.2009г. до 27.07.2014г. размерът на приходите от наем за всеки един от двата обекта /двете ателиета/, с отчитане на сезонната заетост, възлиза на 6 630лв. или общо 13 260 лв. В този смисъл е допълнителното заключение на вещото лице, депозирано пред въззивния съд. Според дела си в съсобствеността ищцата има право на половината от сумата или на 6 630лв. В този размер претенцията следва да се уважи, а до пълния претендиран размер от 9970 лв. следва да се отхвърли. Върху уважената част следва да се присъди законната лихва от датата на предявяването на претенцията - 27.06.2014г. Такава е изрично поискана в писмената молба от 04.07.2014г., с която се уточнява предявената в съдебно заседание претенция по сметки.

При горните изводи въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която претенцията по чл.30, ал.3 ЗС е отхвърлена до размер на 6 630 лв. и вместо това да се постанови ново за уважаване на иска в посочения размер, заедно със законната лихва от 27.06.2014г. В частта за отхвърляне на иска за разликата над 6630 лв. до предявения размер от 9970 лв. решението следва да остане в сила.

По разноските. Жалбоподателката има право на разноски спрямо уважената част на претенцията. Списъци по чл. 80 ГПК от нея не са представяни. Сторените от нея разноски за касационното производство са 830 лв. за касационното производство и 910 лв. за първата инстанция; за въззивното производство няма доказателства за разноски, така че общо разноските възлизат на 1740лв. От тях й се полагат 1157лв.

Ответницата има право на разноски според отхвърлената част на иска. Тя е заплатила 500лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, 800лв. за първата инстанция и е направила разноски за втората инстанция в размер на 1179лв. или общо разноските й са 2479лв. От тях има право на 830лв. При компенсация ответницата дължи на ищцата 327лв.

По държавните такси. В зависимост от изхода на спора ответницата дължи държавна такса 4% върху уважения размер - това е сумата 265,20 лв. Ищцата дължи държавна такса върху отхвърления размер - това е сумата 133,60лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 931 от 03.07.2018г. постановено по гр.д. № 882/2018г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т.Г.М. против Е.Г.П. иск до размер на 6630 лв., както и в частта за разноските и държавните такси и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Е.Г.П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.8, ап.34 да заплати на Т.Г.М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата 6 630 /шест хиляди шестстотин и тридесет/ лева, представляващи припадаща се част от реализирани ползи - наемна цена за съсобствени недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ***** и самостоятелен обект с идентификатор *****, и двата с адрес [населено място], [улица], ет.*, първият съставляващ ателие №*, а вторият - ателие №*, за периода от 27.06.2009г. - 27.06.2014г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 27.06.2014г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото решение в частта за отхвърляне на претенцията за разликата над 6 630 лв. до предявения размер от 9 970лв., както и за периода от 27.07.2006г. до 27.06.2009г.

ОСЪЖДА Е.Г.П. ЕГН [ЕГН] да заплати държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 265,20 лв. върху уважения размер на иска, а Т.Г.М. да заплати държавна такса 133,60 лв. върху отхвърления размер на иска.

ОСЪЖДА Е.Г.П. да заплати на Т.Г.М. разноски за трите инстанции по компенсация в размер на 327/триста двадесет и седем / лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: