Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

София, 05.07. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Р. Я

при участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №2282 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№5221/05.09.2017г., подадена от „Алфа 04“ ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.С. С. от САК, срещу въззивно решение №115/14.07.2017г., постановено по в.гр.д.№274/2017г. от Апелативен съд-В., с което решение №397/20.03.2017г., постановено по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд е отменено изцяло и вместо това е отхвърлен предявеният от „Алфа 04“ ЕООД против „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............... по действащата КК на [населено място], стар номер .........., с площ по скица 4003 кв.м., находящ се в [населено място], ПЗ“Метро“, а съгласно описание по докуменит за собственост – представляващ нива с площ от 4600 кв.м., съставляваща имот №........... по плана за земеразделяне на землище „В.“, четвърта категория на земята, ЕКАТТЕ ..........., при граници: №..........-нива на Р.Й.В. и др.; №...........-път IV кл. на РБ; №...........-нива на наследници на Х.К.Г.; №..........-полски път на общинска земя, въз основа на добросъвестно владение, продължило непрекъснато за периода от 23.03.2005г. до 16.09.2011г., на основание чл.79, ал.2 ЗС, евентуално – въз основа на недобросъвестно владение, продължило непрекъснато за периода от 23.03.2005г. до 14.03.2016г. на основание чл.79, ал.1 ЗС, както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху имота на основание чл.108 ЗС,

както и по касационна жалба с вх.№2100/10.04.2018г., подадена от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. В. от САК, срещу решение №20/26.02.2018г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д.№570/2017г., с което е отменено решение №1342/14.08.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №397/20.03.2017г. и вместо това е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №397/20.03.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд, като в диспозитива на решението на лист 484 от делото на ВОС, ред 17 от горе надолу, вместо текста “…покупко-продажба 23.03.2005г. и до изтичане на 5 годишен давностен срок на основание чл.79, ал.1 ЗС“, да се чете „…покупко-продажба 23.03.2005г. и до изтичане на 10 /десет/-годишен давностен срок, на основание чл.79, ал.1 ЗС“. Със същото решение на Варненския апелативен съд е обезсилено решение №1373/15.09.2017г. по гр.д.№702/2016г. на ВОС като недопустимо и е прекратено производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1342/14.08.2017г. по гр.д.№702/2016г. на ВОС.

Касаторът „Алфа 04“ ЕООД поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, постановено по иск, спрямо който първоинстанционният съд не се е произнесъл. Поддържа, че първата инстанция е уважила иск, основан на 10-годишна придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, възприемайки го като главен, докато въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, приемайки, че като главен е разгледан искът, основан на 5-годишна придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, подменяйки по този начин действителния предмет на първоинстанционното решение. Излага съображения, че този резултат е плод на допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, чиято същност въззивният съд не е схванал правилно. Счита също така, че въззивният съд неправилно е преценил кой от двата предявени иска е главен и кой – евентуален, като поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решение, съответстващо на действителната воля на ищеца, съдържаща се в исковата молба. Поддържа също така, че при наличие на подадена молба за отстраняване на допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, производството по съществото на спора следва да бъде спряно, като счита за недопустимо въззивният съд мълчаливо да поправя тази грешка, постановявайки своето решение, въпреки искането на страните да не се дава ход на делото пред въззивния съд до произнасянето от страна на първоинстанционния съд по вече постъпила молба по чл.247 ГПК. Поддържа, че ако обжалваното решение се приеме за допустимо, то по същите съображения /подмяна на главния иск с евентуален, отмяна на недопустимо първоинстанционно решение/ същото следва да се приеме за неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа също така, че обжалваното решение е и неправилно поради неправилно приложение на материалния закон – неправилно тълкуване на разпоредбите, уреждащи материалноправните последици на относителната недействителност във вътрешните отношения на страните по сделката. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по тази касационна жалба „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Касаторът „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД поддържа, че обжалваното от него решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като счита, че отмененото първоинстанционно решение всъщност е недопустимо, тъй като към момента на постановяването му основното първоинстанционно решение вече е било отменено от въззивния съд и са отхвърлени както искът, основан на изтекла 5-годишна придобивна давност, така и искът, основан на твърденията за изтекла 10-годишна придобивна давност. Поддържа също така, че обжалваното решение е и неправилно, тъй като неправилно е прието, че е налице различие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива на първоинстанционното решение воля. Моли обжалваното от него решение да бъде обезсилено, респективно отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по тази касационна жалба „Алфа 04“ ЕООД, изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

С определение №62/11.02.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на решение №115/14.07.2017г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№274/2017г. е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл.247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях.

Касационното обжалване на решение №20/26.02.2018г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№570/2017г. е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично.

По така поставените въпроси настоящият състав приема, че когато страна по спора е сезирала първоинстанционния съд с искане за поправка на допусната в постановеното от него решение очевидна фактическа грешка след като пред въззивния съд е образувано производство по подадени срещу същото решение въззивни жалби, въззивният съд е длъжен на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да спре производството по чл.258 и сл. ГПК и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл.247 ГПК, ако своевременно, преди постановяване на въззивното решение, е бил уведомен за подадената по реда на чл.247 ГПК молба. В хипотеза, при която съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил единия от тях, произнасянето по подадената по реда на чл.247 ГПК молба е от съществено значение за преценката по допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, която въззивният съд следва да извърши.

Производството по чл.247 ГПК е самостоятелно, провеждането му е възложено от законодателя на съда, който е постановил съдебния акт и неговите правомощия не могат да бъдат изземани от въззивния съд при обжалване на основното решение. Становище досежно наличието на очевидна фактическа грешка въззивният съд би могъл да изрази само в производството по обжалване на постановеното по реда на чл.247 ГПК решение. Ако в производството по обжалване на основното решение въззивният съд констатира наличие на очевидна фактическа грешка, но приеме, че това обстоятелство не влияе на допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира производство по чл.247 ГПК /в този смисъл непротиворечивата към настоящия момент практика на ВКС, обобщена в решение №321/26.09.2012г., постановено по гр.д.№54/2012г. на Първо ГО на ВКС/.

Преценката за допустимостта на производството по чл.247 ГПК се извършва към момента на постъпване на молбата в съда и ако към този момент производството пред въззивния съд е все още висящо /все още не е постановено решение по подадените въззивни жалби/ молбата следва да се приеме за допустима. Ако обаче въпреки надлежно извършеното сезиране на първоинстанционния съд с молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, въззивният съд се произнесе по подадената въззивна жалба срещу същото и го отмени, първоинстанционният съд не разполага с правомощието да се произнесе по подадената по реда на чл.247 ГПК молба.

Преценката за допустимостта на постановеното въззивно решение по подадените жалби срещу основното решение на първоинстанционния съд и преценката за допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК решение, както и по допустимостта на решението на въззивния съд по подадена жалба срещу решението по чл.247 ГПК в подобна хипотеза следва да бъде извършена едновременно в образуваното касационно производство при съобразяване на поредността на подадените до съдилищата искания и към момента на приключване на устните състезания по гр.д.№274/2017г. по описа на Апелативен съд - В.. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че към момента на сезирането на първоинстанционния съд с искане за поправка на очевидна фактическа грешка производството по гр.д.№274/2017г. по описа на Апелативен съд – В. все още не е приключило, както и че е налице посочената по-горе връзка на преюдициалност, с оглед на което да се приеме, че тази конкуренция на производствата не може да бъде разрешена с оглед на това кой съд първи се е произнесъл по подаденото до него искане.

С оглед така дадения отговор на поставените въпроси следва да се приеме, че и двете обжалвани решения следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими.

На 05.07.2017г. /в деня на провеждане на съдебното заседание пред въззивния съд по в.гр.д.№274/2017г., в което съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните прения/ в регистратурата на ВОС е постъпила молба от „Алфа 04“ ЕООД, съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от първоинстанционния съд решение №397/20.03.2017г. по гр.д.№702/2016г., като в диспозитива изразът „…5 годишен“ бъде заменен с израза „…10-годишен“. За така постъпилата молба въззивният съд е уведомен от първоинстанционния с писмо №7082/10.07.2017г. с искане делото да му бъде предоставено за произнасяне по молбата, като въззивният съд с оглед обстоятелството, че делото вече е било „обявено за решаване“ на 05.07.2017г., е разпоредил делото да бъде изпратено за произнасяне по молбата след постановяване на решението. За подаването на молбата въззивният съд е бил уведомен и в проведеното на 05.07.2017г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на „Алфа 04“ ЕООД.

Както беше посочено по-горе, в подобна хипотеза въззивният съд е следвало да спре производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и да изпрати делото на първоинстанционния съд за произнасяне по подадената по реда на чл.247 ГПК молба, доколкото основният спорен и пред въззивния съд в производството по гр.д.№274/2017г. въпрос, относим към допустимостта на първоинстанционното решение е дали първоинстанционният съд е разгледал предявените при условията на евентуалност искове в тяхната задължителна поредност. Още повече, че последователно в практиката си ВКС приема, че критерият при определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска и следователно, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца /в този смисъл мотивите към решение №527/21.06.2010г. по гр.д.№1363/2009г. на Четвърто ГО на ВКС, както и решение №97/08.02.2013г. по т.д.№196/2011г. на Първо ТО на ВКС/. Въззивният съд следва да извърши и тази преценка, като отчита особеностите на давността като придобивен способ. И тъй като производството по чл.247 ГПК е все още висящо /по настоящето дело предмет на обжалване е и въззивното решение, постановено по подадена жалба срещу решението на първоинстанционния съд за поправка на допусната от него очевидна фактическа грешка/, постановеният по гр.д.№274/2017г. съдебен акт следва да бъде обезсилен и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с указания производството по подадената въззивна жалба да бъде спряно до приключване на производството по подадената по реда на чл.247 ГПК до първоинстанционния съд молба.

Както беше отбелязано по-горе, ако въпреки извършеното сезиране на първоинстанционния съд с молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, въззивният съд се произнесе по подадената въззивна жалба срещу същото и го отмени, първоинстанционният съд не разполага с правомощието да се произнесе по подадената по реда на чл.247 ГПК молба. Постановеното по така подадената молба решение следва да се приеме за недопустимо. Доколкото обаче производството по подадената срещу основното решение въззивна жалба е все още висящо, производството по подадената по реда на чл.247 ГПК молба не следва да се прекратява, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, при което съдът следва да прецени и дали при напълно неясна воля или воля, която е трудно установима, е възможно да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка.

В частта, с която Варненският апелативен съд е обезсилил решение №1373/15.09.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд, обжалваното решение №20/26.02.2018г., постановено по в.гр.д.№570/2017г. следва да бъде оставено в сила, тъй като в същото правилно е прието, че е недопустима повторна поправка на едно и също решение на едно и също основание.

По разноските за водене на делото пред ВКС следва да се произнесе по реда на чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд при новото разглеждане.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №115/14.07.2017г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№274/2017г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Апелативен съд-В..

ОБЕЗСИЛВА решение №20/26.02.2018г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№570/2017г. в частта, с която след отмяна на решение №1342/14.08.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №397/20.03.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд, както и решение №1342/14.08.2017г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д.№702/2016г. и

ВРЪЩА делото за произнасяне по подадената по реда на чл.247 ГПК от „Алфа 04“ ЕООД молба на друг състав на Варненския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №20/26.02.2018г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№570/2017г. в частта, с която е обезсилено решение №1373/15.09.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: