№72 София, 09.07.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря З. Я, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3589/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 58 от 29.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 257/18.12.2017 г., постановено по гр. д. № 286/2017 г. на Габровския окръжен съд, по жалбата на В.И.К. срещу решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от М.И.Я. срещу ответницата В.И.К. положителен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, на основание придобивна давност в периода 1996 г.-2007 г. С цитираното определение не е допуснато касационно обжалване по жалбата на М.И.Я. срещу решението, в частта му, с която е потвърдено решение № 190 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 660/2015 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявените от ищцата срещу ответниците искове по чл.26 ЗЗД във вр. с чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с определение от 08.02.1996 г. по гр. д. № 12/1996 г. на Габровския районен съд, поради противоречие със закона, както и в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост срещу останалите ответници. Касаторът – В.И.К. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответницата по касация М.И.Я. не взема становище в открито съдебно заседание. Останалите ответници също не са изразили становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: текла ли е придобивна давност за времето от внасянето на делбеното дело в архив до възобновяването на същото.

На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:

За времето от внасяне на делбеното дело в архив след приключване на първата му фаза до възобновяването на същото, придобивната давност не спира да тече. Висящността на делото във втората фаза не означава висящност на делото във връзка с установяване наличието на съсобственост. По този въпрос делото не е вече висящо /спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо/. Това обуславя и възможността след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Новото придобивно основание не следва да се счита преклудирано от силата на пресъдено нещо. Позоваването на изтекла придобивна давност чрез упражнявано владение десет години след влизане в сила на решението по допускане на делбата и при липса на данни в този период делбата да е била извършена, представлява ново обстоятелство. Силата на пресъдено нещо не препятства възможността позовалото се на изтекла придобивна давност лице, да поиска установяване по съдебен ред на настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че между страните е била сключена съдебна спогодба за делба, по силата на която е признато съществуването на съсобственост при равни права върху делбения имот. След нейното постигане /от края на 1996 г./ е започнала да упражнява фактическа власт върху имота, с намерение за своене, като е отблъснала фактическата власт на сестра си и е придобила същия по давност с изтичането на десетгодишен период от време. През 2007 г. се е снабдила с констативен нотариален акт, с който е удостоверено правото й на собственост върху целия имот.

Ответницата В.И.К. е оспорвала предявения срещу нея установителен иск за собственост. Посочила е, че не се е осъществило въведеното придобивно основание за възникване на правото на собственост.

Във въззивното решение е прието, че по силата на извършено завещателно разпореждане съделителите по гр. д. № 12/1996 г. на Габровския районен съд са били единствените законни наследници на общия наследодател, поради което одобрената съдебна спогодба не противоречи на чл.75, ал.2 ЗН. Изложени са и съображения, с които е обоснована действителността на завещанието – съдържание на необходимите реквизити по чл.25 ЗН. Въз основа на приетото за действително завещателно разпореждане е направен извод за неоснователност на исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на съдебната спогодба. В частта, с която тези искове са отхвърлени, решението е влязло в сила. По предявения установителен иск за собственост е прието, че ищцата е придобила по давност процесния имот, като е отблъснала владението на ответницата. В решението са обективирани конкретни действия по отричане на правата й, доведени до нейното знание, като изчерпателно са обсъдени събраните гласни доказателства /включително показанията на свидетелите Р., П. и К., ангажирани от ответницата, според които ищцата е заключила къщата; при посещенията си в населеното място В. К. е отсядала при роднини; била е лишена от достъп до имота/, кореспондиращи със самите твърдения на ответницата. Обсъдено е и нейното възражение за спиране течението на придобивната давност на основание чл.115, б.“ж“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, прието за неоснователно, като е посочено, че във втората фаза на делбата правото за делба може да бъде оспорено само въз основа на новонастъпили факти, каквато именно е настоящата хипотеза, като производството по извършване на делбата подлежи на спиране.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за наследници общият наследодател И.Я.К. е починал през 1985 г., като е оставил низходящи – страните по делото и преживяла съпруга М. К. /починала на 21.05.1993 г., която е оставила за законни наследници низходящи на нейни братя и сестри, конституирани като ответници/.

Въз основа на искова молба, предявена на 11.01.1995 г. от В.И.К. срещу М.И.Я. за делба на процесния сънаследствен имот, е било образувано гр. д. № 12/1996 г. по описа на Габровския районен съд. С определение от 08.02.1996 г. е одобрена сключената между страните съдебна спогодба, по силата на която е постигнато съгласие за допускане извършването на съдебна делба при равни квоти. Съделителите са внесли депозит за извършване на експертиза за оценка на делбения имот и съставяне на дяловете. Изготвени са заключения на три технически експертизи, депозирани съответно на 23.02.1996 г., 11.04.1996 г. и 20.05.1996 г., които не са приети. Производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните в открито съдебно заседание на 14.11.1996 г. С определение от 03.06.1997 г. е постановено внасянето на делото в архив. Същото е възобновено на 19.06.2014 г. за разглеждане във втора фаза /след предявяване на нова искова молба за делба от ответницата срещу ищцата в настоящото производство, образуваното производство по която е било прекратено поради наличието на висящо производство/. На 29.07.2014 г. делбеното производство е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на настоящото производство.

Видно от саморъчно завещание от 24.02.1984 г., обявено с протокол от 02.07.2007 г., общият наследодател е оставил на дъщерите си „постройките и другите имоти, къщата и плевника в селото“, като е запазил на съпругата си правото „да живее в къщата, както сега“.

С констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г., издаден на основание чл.483 ГПК отм. , ищцата е призната за собственик на процесния имот на основание придобивна давност.

От показанията на свидетелите Т., С. и В., посочени от ищцата, се установяват следните факти: М. Я. е направила подобрения в имота /след 2007 г./; единствено тя е полагала грижи за него след смъртта на бащата на страните. Според показанията на свидетелите П. и С., също ангажирани от ищцата, изцяло тя е полагала грижи за поддържането на имота; живяла е в Гърция в периода от 2000 г. до 2013 г., но е продължила да го посещава; обаждала се е на хора от селото да го наглеждат.

Видно от свидетелските показания на Р., П. и К., ангажирани от ответницата, през 1996 г. - 1998 г., когато е заминала в Гърция, М. Я. е заключила къщата. В. К. е посещавала селото, като е споделяла, че няма по какъв начин да влезе в нея; нощувала е у роднини. Свидетелят П. /братовчед на страните/ изрично възпроизвежда факта, че В. К. е нощувала в дома му при тези посещения. Оплаквала се е, че сестра й не й дава ключ.

Въз основа на така обсъдените писмени и гласни доказателства, може да се направи заключение, че от 1997 г., когато делбеното дело е било внесено в архив, ищцата е започнала да упражнява фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по отношение на ответницата по ясен /несъмнен/ начин. Това намерение е било демонстрирано чрез действия, доведени до знанието й, които не могат да събудят съмнение в отричане на фактическата й власт по отношение на процесния имот и с които по категоричен начин не са били допускани нейни действия. От събраните гласни доказателства се установява, че ответницата е изразявала многократно желанието си да посети имота, но не е могла да го направи, предвид отблъскването й. В обобщение следва да се приеме, че по безспорен начин е установено извършването на действия от ищцата, чрез които е демонстрирано завладяването на правата на ответницата, с оглед на което осъществяваното владение е годно да доведе до придобиване по давност на правото на собственост. Намерението да се свои имотът е обективирано и със снабдяването на ищцата през 2007 г. с констативен нотариален акт, в който е удостоверено правото й на горното основание.

Обжалваното решение е правилно, тъй като въззивният съд е приел, че се е осъществило въведеното от ищцата придобивно основание.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в частта по предявения положителен установителен иск, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Не са представени доказателства за направени разноски в настоящото производство от ответницата по жалба, поради което такива не трябва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 257/18.12.2017 г., постановено по гр. д. № 286/2017 г. на Габровския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от М.И.Я. срещу В.И.К. положителен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, на основание придобивна давност в периода 1996 г.-2007 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.