Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

София, 10.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Д. Н

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1580 /2018 г. година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 33 от 24.01.2019 г. по касационна жалба, подадена от А.К.С. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 1577 от 08.12.2017 г. по гр.д.№ 2548/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е извършена делбата, като е отменено решение № 1416 от 05.05.2017г по гр. д. № 4870/ 2014г на Пловдивски районен съд, с което допуснатите до делба три имота са изнесени на публична продан и вместо това, съдът е извършил разпределение, като в общ дял на З.Г.Б. и Ц.Г.Б. е разпределено дворно место с площ 582 кв.м., находящо се в [населено място] с идентификатор.........., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. с идентификатор ............ и масивна сграда с площ 8 кв.м. – база-склад с идентификатор............. с пазарна цена 112770 лв., а в дял на преживялата съпруга А. Б. са разпределени другите два имота : нива с площ от 10.601 дка., съставляваща имот № ........... по плана за земеразделяне на [населено място]., общ. Б., обл. П. четвърта категория с пазарна оценка 13 700 лв. и ателие за творческа дейност № 1 с идентификатор............ със застроена площ 78,30 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с пазарна цена 44700 лв.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 349 ГПК и за несъобразяване при преценка критериите за разпределение, това, че касаторката е преживяла съпруга, за която жилищната сграда в [населено място] и обслужващата я сграда от 8 кв.м. са били СИО, тъй като са изградени по време на брака, а сега за нея този имот е единствено жилище.

Ответниците по касация З. Б. оспорва жалбата. Счита, че с решението е спазен принципа, заложен в чл. 69, ал.2 ЗН, а предпоставките на чл. 349 ГПК не са налице, защото един от другите делбени имоти също е жилищен. По същество пълномощникът му развива довод, че ако съделител не се е възползвал от нормата на чл. 349 ГПК не може да се обсъждат заложените в нея критерии при приложение на нормата на чл. 353 ГПК. Развиват се съображения и за това, че извършеното разпределение в най-висока степен отговаря на изискването на чл. 69, ал.2 ЗН, тъй като са разпределени на всеки съделител равностойни по вид имоти, т.е. за всеки има и жилище, защото ателието се използва за жилище. Навежда се довод, че касаторката не е извършвала подобренията в имота и, че низходящите на художника З. Б. и Г. Б. предпочитат запазване в наследство, на имота в [населено място], за да остане в рода, като избрания начин на разпределение в най-висока степен ще реализира тази цел.

Ответницата по касация Ц. Б.-Д. счита, че няма основание за друго разпределение, тъй като не е доказано, че А. Б. е подобрявала имота, че извършеното разпределение от въззивната инстанция е съобразено със заявеното искане за разпределение имота в [населено място] в общ дял, като при други варианти не се поддържа това искане, че този вариант съответства на стойността на дяловете. Като неудобство се сочи причина от личен характер – това, че в имота в [населено място] има вградени произведения на изкуството, създадени от наследодателя на ответниците по касация – техен родител, които те искат да останат и да се съхраняват от рода на художника.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите за разпределение на делбените имоти по чл. 253 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване Според приетото в този тълкувателен акт, извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т.е. като основания за извършване на разпределението. Съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. С Р № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. I гр. о., постановено по отменения ГПК е прието, че големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН - всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК отм. се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. В Р № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като един от критериите за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК отм. , защото прилагането му води до това да не се създават на значителни затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суби в големи размери. В този смисъл е и Р № 30/27.06.2011г. по гр.д.№ 1040/2010 г. на І гр.о. Същевременно с решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 28/2018 г. на ВКС І гр.о., с което в отговор на въпроса по приложението на чл. 253 ГПК, по който е допуснат касационен контрол на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, е прието, че тази разпоредба не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. В решение № 91/20.06.2017 г. по гр.д.№ 4198/2016 г., на ВКС, І гр.о. и цитираното в него решение №100/27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на ВКС, І гр.о. е обобщено, че при разпределянето по чл.353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.

Настоящият състав възприема цитираната съдебна практика относно критериите, по които следва да се извърши разпределението по чл. 253 ГПК, които следва да се преценяват конкретно съобразно събраните по делото доказателства.

По касационната жалба:

С влязло в сила решение са допуснати до делба три имота между наследниците на Г.З.Б., починал 28.08.2013 г. – преживяла съпруга А.К.Б. и низходящите З. Б. и Ц. Б.. По отношение на дворно место с площ 582 кв.м., находящо се в [населено място] с идентификатор ..........., нива с площ от 10.601 дка., съставляваща имот № ........ по плана за земеразделяне на [населено място] и ателие за творческа дейност № 1 с идентификатор ............ със застроена площ 78,30 кв.м., делбата е допусната при равни права – по 1/3 ид.ч.. Масивната двуетажна жилищна сграда и склада зад нея са допуснати до делба при квоти 4/6 ис.ч. за А. Б. и по 1/6 ид.ч. за другите двама съдебители, тъй като тези постройки са били предмет на владение по време на брака на наследодателя с А. Б., сключен 1997 г. и са придобити по време на брака по давност. / ПП-5-72 г. /

РС е изнесъл всички имоти на публична продан, тъй като били различни по вид и стойност и квотите на страните били различни по отношение на единия имот.

Въззивната инстанция е отменила решението в тази част, като е разпределила имотите по описания по-горе начин. Тъй като децата на наследодателя З. и Ц. Б. са поискали да им се предостави в общ дял имота в [населено място], съдът е уважил това искане, като е изложил мотив, че стойността на квотата им общо от делбените имоти е най-висока. В дял на преживялата съпруга А. Б. са разпределени двата нежилищни имота – нивата и ателието и тя е осъдена да плати на другите двама съделители сумата 25390 лв.

Установено е от становището на главния архитект на [община], че дворното место е неподеляемо. За жилищната сграда не е изразено изрично становище от главния архитект, но не е посочено и, че е поделяема в настоящия си вид. Страните не са предприели действия по изготвяне проект за разделяне, поради което се приема, че тя е неподеляема. Останалите два имота също са приети за неподеляеми. Пазарната цена на имота в [населено място] е общо 112 770 лв., на ателието – 44700 лв., а на нивата – 13 300 лв. Стойността на дела от делбените имоти на преживялата съпруга А. Б. е 83390 лв., а на всеки от другите двама съделители – по 43690 лв., или общо за двамата – 87380 лв.

Касаторката се позовава в касационната жалба на нормата на чл. 349 ГПК, но тя не е заявила такава претенция в срока по ал.4 на този текст, С определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав е приел, че доводите касаят критериите, при които се извършва разпределението на допуснатите до делба три имота между тримата съделители, двама от които са направили искане за предоставяне в общ дял на имота с най-висока стойност – къщата с дворното място в [населено място]. Общо делът на двамата съделители от делбената маса – низходящи на наследодателя е на по-висока стойност от този на касаторката. Съдът е обвързан от заявеното искане за разпределение в общ дял, ако приеме, че имота следва да се разпредели на тези съделители, т.е. не може да разпределя по отделно имота на заявилите такова искане. Касаторката твърди, че за нея това е единствено жилище и тя го ползва и се позовава на това, че жилищната сграда в имота е съпружеска имуществена общност. Тъй като от брака си с наследодателя няма деца, не са били налице предпоставките на чл. 349 ал.1 ГПК, но нормата на ал.2 от този текст е била приложима. Тя въвежда като предпоставка за възлагане наследникът да е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството и наследствения съсобствен имот да е единствен за този съделител, а от процесуална гледна точка претенцията за възлагане следва да се заяви в преклузивния срок – първото съдебно заседание след допускане на делбата. Касаторката не е заявила претенция за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК. Тъй като тази норма е специална императивна, а прилагането й е свързано със заявяване на претенция в рамките на преклузивен срок, каквато касаторката не е заявила, определените в нея критерии – „живял в имота към момента на откриване на наследството” и „единствено жилище” не могат да се вземат предвид като критерии при разпределението. Затова въззивната инстанция правилно не е взела предвид, че касаторката е преживяла съпруга, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството и че за нея това е единствено жилище. Последното твърдение не е и доказано.

Касаторката твърди, че тя е извършвала подобрения заедно с наследодателя в имота. Това твърдение също е недоказано, поради което и този критерии не може да се приложи при разпределението на делбените имоти.

Същевременно по делото е установено, че в имота в [населено място], в жилищната сграда има художествено изработени от наследодателя витражи и пана, вградени в стените и пода. З. и Ц. Б. са низходящи – деца на художника Г.З.Б. и желаят тези произведения да останал и да се запазят за рода. Касаторката е преживяла съпруга, като от брака си с наследодателя няма деца. До колкото съдебната практика, цитирана по-горе / решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 28/2018 г. на ВКС І гр.о./ разглежда като неудобство по смисъла на чл. 253 ГПК не само имуществени и икономически обстоятелства а и такива от личен характер, изложеното обстоятелство може да се приеме като допълнителен критерий, който преценен заедно с възприеманите в съдебната практика – стойност на дела, фактическо ползване, подобрения, следва да се преценява.

При съобразяване на критериите стойност на дела общо на двамата съделители, заявили искане за разпределение в общ дял и допълнителният критерии – имота с художествените витражи и пана да остане в собственост на рода на художника и същевременно не доказване на заявените критерии от касаторката – извършване на подобрения в имота от нея и това, че имота в [населено място] е единствено жилище за нея, съдът приема, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответниците по касация притендират присъждане на разноски, но не доказват да са направили такива пред ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1577 от 08.12.2017 г. по гр.д.№ 2548/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част, с която е извършена делбата, като е отменено решение № 1416 от 05.05.2017г по гр. д. № 4870/ 2014г на Пловдивски районен съд и вместо това, съдът е извършил разпределение, като в общ дял на З.Г.Б. и Ц.Г.Б. е разпределено дворно место с площ 582 кв.м., находящо се в [населено място] с идентификатор..........., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. с идентификатор ........... и масивна сграда с площ 8 кв.м. – база-склад с идентификатор ........... с пазарна цена 112770 лв., а в дял на преживялата съпруга А.К.С.- Б. са разпределени два имота : нива с площ от 10.601 дка., съставляваща имот № ........... по плана за земеразделяне на [населено място]., общ. Б., обл. П. четвърта категория с пазарна оценка 13 700 лв. и ателие за творческа дейност № 1 с идентификатор .............. със застроена площ 78,30 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с пазарна цена 44700 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: