Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

гр. София, 11 юли 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : СПАС ИВАНЧЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря М. Н

с участието на прокурора Симов,

като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 573/19 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г.А.П. чрез защитника му адв. М. Р. и жалба на частните обвинители Е. Ю., И. И., Б.И.Р. и повереника им срещу решение № 29 от 6.03.2019 г. на В. А съд по внохд № 415/18 г.

В жалбата на подс. П. са изложени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия, за изменение на решението и преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо за причиняване на средна телесна повреда на св. Я. и оправдаване за причиняване смъртта на Ю., като се наложи административно наказание по реда на чл. 78 а от НК и да се приеме оказването на помощ на пострадалия Я.. Основното възражение в жалбата касае процесуалната дейност на въззивния съд, превратно тълкуване на доказателствата и вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт. Твърди се, че последният не съдържа отговори на възраженията на страните, което се приравнявало до липсата на мотиви.

В жалбата на частните обвинители Ю. е изведено касационно основание явна несправедливост на наложените наказания и на двамата подсъдими, които били занижени и не съответствали на степента на обществена опасност на деянието, като се иска тяхното увеличаване.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите П. и А. не се явяват. За подсъдимия П. се явява адв. М. Р., който поддържа касационната жалба и доводите залегнали в нея. Акцентира върху неправилната оценка на доказателствата, като твърди, че мотивите съдържали вътрешни противоречия, тъй като не ставало ясно защо съдът приема, че се касае за едно пътнотранспортно произшествие, а в действителност описвал два самостоятелни инцидента, което пряко рефлектирало върху приложимото право по отношение на подсъдимия П..

Адв. Н.- повереник на частните обвинители Ю. излага становище срещу депозираното възражение от адв. Р., като твърди, че жалбата му е допустима и следва да бъде разгледана по същество и уважена, тъй като наказанията и на двамата подсъдими са занижени.

Адв. М. и адв. Б. -повереници на частния обвинител Я. застъпват становище, че въззивното решение следва да остане в сила.

Представителят на ВКП пледира за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага те да не бъдат уважавани, тъй като съдът не е допуснал твърдените в тях нарушения.

ВКС- първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното :

Жалбата на подс. П. е частично основателна.

Жалбата на частните обвинители е неоснователна.

С присъда № 22 от 20.09.2018 г. по нохд № 394/17 г. Окръжен съд –Шумен е признал подс. Г.А.П. за виновен в това, че на 19.02.2013 г. около 8 часа край [населено място] пазар на автомагистрала Хемус км. 362 при управлението на МПС товарен автомобил Камаз с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 59 ал. 1 от ЗДП и чл. 97, ал.1, 3 и 4 от ЗДП в резултат, на което причинил по непредпазливост смъртта на Н.И.Ю. и средна телесна повреда на Д.Г.Я., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК е лишил подс. П. от право да управлява МПС за срок от три години.

Признал е подс. В.Б.А. за виновен в това, че на 19.12.2013 г. около 8 часа, край [населено място] пазар на автомагистрала Хемус 362 км. при управление на МПС -товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20 от ЗДП в резултат, на което причинил по непредпазливост смъртта на Н.И.Ю., като смъртта е причинена в условията на независимо съпричиняване с подс. П., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението, на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК лишава подс. А. от право да управлява МПС за срок от две години.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски по сметка на ОС – Шумен, и тези направени в хода на досъдебното производство, като подс. П. е осъден да заплати направените от частния обвинител Я. разноски за възнаграждение на поверници.

Присъдата на ОС- Шумен е била обжалвана пред Апелативен съд- В. от частните обвинители Е. Ю., Б. И., И. И. в частта по отношение наложеното наказание на подс. А., с искане за увеличаването му, от подс. В.Б.А., от подсъдимия Г. П. и от частния обвинител Д. Я. с искане за увеличение на наложеното на подс. П. наказание.

С решение № 29 от 6.03.2018 г. постановено по внохд № 415/18 г. Апелативният съд –В. е изменил присъдата като е приложил закон за същото наказуемо престъпление и е квалифицирал извършеното от подс. Г. П. от престъпление по чл. 343, ал. 3, б. Б от НК в престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. Б от НК и потвърдил присъдата в останалата и част.

Преди да се вземе становище по основателността на касационните жалби, ВКС следва да обсъди възражението на адв. Р. за процесуална недопустимост на жалбата на частните обвинители Ю. касаеща наказанието на подс. П.. Изложената хронология свързана с развитието на делото налага извода, че жалбата в частта, с която се обжалва наказанието на подс. П. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното : Частните обвинители не разполагат с процесуална легитимация да атакуват въззивния съдебен акт по отношение на подс. П., тъй като процесуалният закон не позволява „прескачащо обжалване“. Те не са атакували постановената от ОС –Шумен присъда спрямо подс. П., а са сторили това единствено по отношение на подс. А./ видно от приложената по делото въззивна жалба вх. № 6699 от 1.10.2018 г. л. 4, т. 1 внохд № 415/18 г./. Съдебната практика неотклонно приема, че правото на касационна жалба / респ. протест/ се поражда като резултат от въззивно обжалване и този процесуален ред изключва подаването и директно пред касационния съд. /Р92-2009-1, Р 296-2011-3 и др. /.Ето защо предмета на касационната проверка се свежда до жалбата на частните обвинители Ю. срещу наложеното наказание на подс. А. и жалбата на подс. П. за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК.

По жалбата на подс. П.

Основното възражение в нея касае дейността на съдебния състав по оценка на доказателствените материали, която довела до неправилно приложение на закона. Твърди се, че мотивите на въззивното решение са вътрешно противоречиви и в тях липсвал отговор на направените възражения –за наличието на две самостоятелни пътнотранспортни произшествия и за действия на подс. П. по оказване на помощ на пострадалия Я.. Тези доводи на защитата са частично основателни.

Въззивният съд е изпълнил задълженията си и е направил цялостна оценка на наличната доказателствена съвкупност, изяснил е поведението на всеки от участниците в пътния инцидент, като изводите му по фактите се основават на нейната обективна и пълна оценка. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 13 от НПК е провел допълнително въззивно съдебно следствие, в хода на което непосредствено е изслушал обясненията на подс. П. и на подс. А.. След като ги е обсъдил наред с останалите доказателствени източници по делото е защитил убедително становището си, че въпреки тяхната доказателствена значимост за изясняване на релевантните факти, те не следва да се ползват изцяло с доверие от съда.

Съдът е изложил ясни съображения кои от доказателствата е ценил и кои от тях предоставят достоверна картина на пътния инцидент и между тях е откроил показанията на свидетелите св. Я. и св. Н.. Всички доказателствени материали са били подложени на внимателна преценка и съпоставка, както по между им, така и със заключенията на назначените КАТЕ. При съблюдаване на правилата на формалната логика, и без да игнорира или изопачава информацията съдържаща се в доказателствата и доказателствените средства съдът е изследвал с внимание механизма на ПТП – на поредността на ударите на участвалите в него МПС, на действията на водачите и на св. Ю. по обезопасяване на участъка и предприети неуспешни действия по изваждане на тялото на св. Я. от кабината на камиона.

Използваният подход при проверка на първоинстанционния съдебен акт не търпи съществена критика, тъй като в него въззивният съд е отговорил на възраженията на страните. Въззивното решение съблюдава заложените стандарти в чл. 339, ал. 2 от НПК, като оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в липсата на мотиви не може да бъде споделено. Съдът ясно е заявил какви фактически положения приема за установени и въз основа на кои доказателства прави това. Доверил се е на заключенията на назначените експертизи, изследвали етапите и развитието на произшествието и съобразно разясненията направени в тях е разделил пътния инцидент настъпил на 365 км. на магистрала „Хемус“ на два основни етапа. Първият етап на ПТП е започнал с неправилното спиране от страна на подс. П. на товарния автомобил „Камаз“в дясната пътна лента за движение по магистралата, без поставянето на обозначения или предупредителен светлоотразителен триъгълник. Минути след това последвал удар в него с товарен автомобил МАН, управляван от св. Я..

Вторият етап на произшествието е започнал с приближаване към мястото на т.а. „Мерцедес“, управляван от подс. А.. Несъобразената му скорост от 75,6 км. ч. с пътните условия- наличието на мъгла и заледени участъци по пътя / попречила на подсъдимият да възприеме своевременно поставените от св. Ю. пътни оранжеви конуси и едва на 26,25 метра той реагирал на опасността като въпреки това последвал удар в товарния автомобил МАН, върху който в същия момент се намирал Ю., опитвайки се да извади пострадалия Я.. Ю. отхвръкнал и паднал на земята пред т. а. „Камаз“, а подс. П., който също се опитвал с помощта на щанга да отвори вратата и да извади тялото на Я. бил затиснат между т.а Камаз и МАН.

Използваната от съда терминология за описание на инцидента като „верижна катастрофа“ и „два етапа на едно ПТП“, според ВКС, по никакъв начин не промяна обвинението, тъй като възприетата хронология на събитията, участниците в тях, механизма на произшествието и на получаване на уврежданията на пострадалите е същата с фактическите рамки на обвинителния акт. Няма как да се сподели становището на защитата, че съдът е описал два самостоятелни пътни инцидента, които е отграничил времево с различни участници и с настъпили различни резултати, като в същото време съвсем декларативно приел, че се касаело за два етапа на едно пътно транспортно произшествие. Доводите на защитата за това са лишени от основание и на тях е бил даден отговор от въззивния съд, който се споделя от ВКС, въпреки използвания от него подход за обосноваване на тезата му- чрез дословни цитати от решения на ВКС. Въпреки това от съдържанието на решението може да бъде установена волята на съдебния състав по фактите и по приложението на закона.

В атакуваното решение съдът е обосновал по ясен и недвусмислен начин становището си за наличието на причинно следствена връзка между поведението на подс. П. - водач на л.а. „Камаз“ и на подс. А.- водач на т. а. „Мерцедес“, която не е прекъсната от действията на св. Я. – водач на втория товарен автомобил. Несъмнено е прието, че първият етап от пътния инцидент е условие за настъпването на втория етап и че смъртта на Ю. нямаше да настъпи, ако подс. П. не беше спрял товарния автомобил в нарушение чл. 59 и чл. 97 от ЗДвП. За това не може да се приеме за основателно становището на защитата на подс. П., че съдът е приложил неправилно материалния закон, като е осъдил подсъдимия за настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия Ю., като неговата отговорност следвало да се сведе единствено до причинената средна телесна повреда на св. Я.. Смъртта на Ю. не би настъпила, ако подсъдимият П. не беше създал по неправомерен начин опасността на пътя - спирайки върху дясната лента за движение по магистралата, без да обезопаси участъка зад камиона по указания от закона начин, а подс. А., е имал обективна възможност да възприеме опасността и да я предотврати, ако беше съобразил поведението си със задължението да управлява ППС със скорост съобразена с пътните условия, която да му позволи да спре преди удара. Двамата подсъдими са действали при независимо съпричинителство по отношение на настъпилия резултат и следва да отговарят за смъртта на Ю. съобразно приноса на всеки от тях. Поради тези съображения не е налице основание за преквалифициране на деянието на подс. П. по чл. 343, ал.1, б. Б от НК в по- леко наказуемо, позволяващо приложението на чл. 78 а от НК и за оправдаването му за причинената смърт на Ю..

С отказа на съда да преквалифицира деянието по привилегирования състав на чл. 343а, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. Б от НК по отношение на подс. П., въззивният съд е нарушил материалния закон и в тази част жалбата му е основателна, поради което въззивното решение следва да бъде изменено, като ВКС упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК.

Установената от съда фактология, след извършен детайлен доказателен анализ и при спазване на процесуалните правилата, позволя да се приеме, че подс. П. е оказал помощ на пострадалия Я.. Той е направил всичко съобразно възможностите си в конкретната ситуация за това. В мотивите съдът е приел следното : след сблъсъка на т. а. МАН в т. а. „Камаз“, подс. П. излязъл от кабината на своя камион и отишъл при затиснатия в камиона св. Я.. Заедно с Ю. се опитали да отворят вратата на кабината и да помогнат на Я. да излезе от нея, но след като не успели подс. П. се върнал до камиона и взел от него щанга, с помощта, на която продължил опитите да извади Я. от кабината. В същото време последвал втори удар с товарния автомобил „Мерцедес“, от който пострадали Ю. и подс. П.. Описаното недвусмислено сочи, че подсъдимият е направил всичко по силите си за оказване на помощ на пострадалия с предприетите от него активни действия по изваждане на тялото му, което е било затиснато в смачканата част от кабината. Сторил е това първо с голи ръце, след това вземайки щанга, с която да разбие вратата на кабината. Я. е бил наранен, но е бил жив и се е нуждаел от помощ и първото което е следвало да се направи са били предприетите от подс. П. и Ю. действия, тъй като оставането му в кабината е застрашавало допълнително живота му. Я. се е нуждаел от спешна медицинска помощ, която е можело да бъде осъществена само след освобождаване на тялото му от камиона. Помощта е била необходима и поради динамиката на пътната ситуация и движението на други МПС по магистралата в същата посока. Подсъдимият не е успял да извади тялото на св. Я. от камиона и да довърши започнатото, поради последвалия удара с камиона, управляван от подс. А., при който е пострадал и той. Това не дава основание да се приеме, че след като действията му не са довели до резултат, то подсъдимият не е оказал помощ, тъй като той активно наред с Ю. е съдействал за спасяване на живота на пострадалия Я.. В този смисъл е практиката на ВКС /ТР № 1/83 г. ППВС, Р -502-86-ІІІ ВС и др. /.

За преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК не е необходимо подсъдимият да е оказвал помощ и на втората жертвата на ПТП - Ю., още повече, че към момента не е било ясно за никого, че той се е нуждаел от такава, тъй като след втория удар с т.а, Мерцедес, той се изправил сам и започнал да събира разпилените по пътя газови бутилки. В цитираното ТР 1/83 г. ППВС/ ВС приема, че деецът следва да се ползва от намалената отговорност и при ПТП с повече пострадали и когато е оказал помощ само на един от тях, поради невъзможност да стори това за всички.

В жалбата на подс. П. е наведено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, но не са развити никакви съображения за явна несправедливост на наказанието, като то е аргументирано с твърдение за неправилно приложение на материалния закон и с искане за освобождаване на дееца от наказателна отговорност на основание чл. 78 а от НК, на което ВКС даде отговор. Отделно от това, въпреки преквалифицирането на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК, настоящият касационен състав прецени, че не се налага смекчаване на вече определеното наказание от три години лишаване от свобода, тъй като то е справедливо, с оглед степента на обществена опасност на деянието и настъпилите от него последици.

По жалбата на частните обвинители, в която е релевирано касационно основание- явна несправедливост на наказанието на подс. А..

ВКС не намери основание да уважи искането за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото на АС- Варна за увеличаване на определеното наказание, тъй като счете, че при определянето му не е допуснат дисбаланс между целите на генералната и специална превенции. Твърди се, че съдът е отдал значение на втората цел, като е пропуснал да съобрази превантивния характер на наказанието и неговия възпиращ и възпитателен ефект върху обществото. Това не е така. При индивидуализацията на наказанието съдебните състави са защитили убедително позицията си, че целите по чл. 36 от НК ще се постигнат с определения размер наказание, съблюдавайки критериите на чл. 54 от НК.

Касационната инстанция споделя тезата, че при определяне на наказанието, генералната цел не следва да е водеща, а поправянето на извършителя на деянието не следва да преследва различни цели от предвидените в закона и да служи за назидание. За обществото в наказателно правен аспект, значение има то да бъде своевременно и неотменно, като с искането за връщането на делото за ново разглеждане за увеличение на наказанието тези цели не се постигат, отчитайки, че от извършване на деянието са изминали вече шест години. Ето защо настоящият касационен състав прецени, че жалбата на частните обвинители следва да остане без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК

ВКС- първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 29 от 6.03.2019 г. постановено по внохд № 415/18 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като преквалифицира извършеното от подс. Г.А.П. престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. г, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. Б от НК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частните обвинители Е. Ю., И. И., Б.И.Р. и повереника им срещу решение № 29 от 6.03.2018 г. по внохд № 415/18 г. в частта относно наложеното наказание на подс. Г.А.П..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.