№ 80

гр. София, 11.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря А. Р

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1967/2018 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

БАНКА ДСК ЕАД, гр. София е подала касационна жалба против решение № 352 от 06.12.2017 г. по гр. дело № 531/2017 г. на ПАС /Пловдивски апелативен съд/.

Ответниците – И.С.М., „М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. С. З, „МИХАЙЛОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. С. З, „МИХАЙЛОВИ“ ЕООД, гр. С. З не са взели становище.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С цитираното въззивно решение в обжалваната част е обезсилено решение № 27 от 02.02.2017 г. по т. дело № 88/2014 г. на Окръжен съд – гр. С. З в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил искове, предявени от И.С.М. против БАНКА ДСК ЕАД, гр. София, по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на следните договори: договор, сключен между И.С.М. и БАНКА ДСК ЕАД, гр. София за учредяване в полза на БАНКА ДСК ЕАД, гр. София – кредитор на „М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. С. З по кредит, сключен с анекс № 5/18.08.2010 г. на договорна ипотека върху имот с идентификатор ..., подробно описан в решението и нотариалния акт, собственост на ищцата, предмет на нот. акт № ..., том ..., рег. № ..., нот. дело № .../2010 г. на нотариус Р. П., рег. № 410, при НК, район на действие РС – С. З; договор, сключен между същите страни за учредяване в полза на БАНКА ДСК ЕАД, гр. София – кредитор на „МИХАЙЛОВИ“ ЕООД, гр. С. З по кредит, сключен с договор от 18.08.2010 г. на договорна ипотека върху имот с идентификатор ..., подробно описан в решението и нотариалния акт, собственост на ищцата, предмет на нот. акт № ..., том .., рег. № ..., нот. дело № .../... г. на същия нотариус, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на описаните по – горе сделки, като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. За да постанови този резултат въззивният съд приема, че исковете, с които е сезиран окръжния съд, съответно за унищожаемост и нищожност на описаните по – горе договори за ипотека, предполагат участие в съдебното производство за прогласяване на тяхната недействителност на страните по същите правни сделки, тъй като те са задължителни необходими другари. Прието е още, че страни по договора за ипотека са кредиторът, чието вземане са обезпечава и собственикът на имота или имотите, които се предоставят в обезпечение, като в хипотезата, при която собственик е трето по отношение на обезпеченото вземане лице, реалният длъжник не е страна по договора за ипотека. Обосновано е разбирането, че в случая страни по договора за ипотека са банката – кредитор и собствениците на ипотекираните имоти. В мотивите е констатирано, че М.К.М., съпруг на ищцата не е взел участие в първоинстанционното производство, поради което постановеното от окръжния съд решение е прието за процесуално недопустимо в посочената по – горе част. Предвид изложеното ПАС е мотивирал съображения за нередовност на исковата молба, поради необходимостта от участие в процеса на съпруга на И. М. – М. М. и съответно насочване на претенциите срещу него като ипотекарен длъжник. Затова и позовавайки се на разрешенията в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГКТК на ВКС е обезсилил първоинстанционното решение в посочената част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда за извършване на действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

С определение № 33 от 14.01.2019 г. на състава на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Спрямо разгледания от ПАС спор относно участието в процеса на страните по обезпечителните сделки, предмет на договорите за ипотека и изложените в тази връзка мотиви на въззивната инстанция, касаторът е поставил въпросът - ако имотът, предмет на атакуваната с предявените искове ипотека, не е съпружеска имуществена общност, а лична собственост на единия съпруг, необходимо ли е участието на другия съпруг като страна по делото.

Въпросът е релевантен. Предмет на договорите, чиято унищожаемост се претендира по реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност се иска да бъдат обявени за нищожни по чл. 26, ал. 2 ЗЗД са три имота, описани в решението, от които първият, посочен в цитираните нотариални актове е лична собственост на ищцата. С петитума на исковата молба страната сезира съда да се произнесе спрямо всеки един от недвижимите имоти поотделно. От изложеното следва, че са съединени отделни искове за имотите, от които единият е лична собственост на ищцата и спорът по валидността на сделките, засягащ този имот не изисква участие на М.К.М., респективно не налага конституирането му в процеса. Затова и изложеното от ПАС разрешение, съгасно което исковете трябва да бъдат насочени против М. М. е прието в нарушение на разпоредбата ва чл. 216, ал. 2 ГПК и е обусловило неправилност на въззивното решение, установимо, както е прието и в определението по чл. 288 ГПК пряко и единствено от съдържанието на акта. В тази хипотеза не са приложими указанията в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, засягащи процесуалните действия на въззивния съд при констатиране нередовност на исковата молба.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

Въззивният съд е направил извод, че ищцата и съпругът й - М. М. са задължителни необходими другари. Изводът е мотивиран със съображение за връзка между страните по материалното правоотношение /страните по договорите за ипотека/ и страните по спора за прогласяване недействителност на същите договори. ПАС е обосновал извод, съгласно който в конкретния случай страните, които участват в материалното правоотношение са банката – кредитор и собствениците на ипотекираните имоти – ищцата и съпругът й - М.К.М.. Въззивният съд е приел, че последният не е взел участие в производството пред първоинстанционния съд, поради което постановеното от Окръжен съд – С. З решение е процесуално недопустимо в частта, с която същият съд се е произнесъл по исковете, предявени от И. М. против БАНКА ДСК ЕАД, гр. София по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на договори за ипотека, предмет на нотариални актове № .., т. .., рег. № ..., дело № ../.. г. и № .., том .., рег. № ..., дело № ../.. г. и двата на нотариус рег. № 410 П., относно имоти, подробно описани в диспозитива на въззивното решение, обезсилил е решението на първата инстанция в тази част и е върнал делото за ново разглеждане по посочените искове, предявени от И. М. против БАНКА ДСК ЕАД, гр. София /по отношение на посочените дружества - „М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. С. З, „МИХАЙЛОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. С. З, „МИХАЙЛОВИ“ ЕООД, гр. С. З, ПАС е оставил исковете без разглеждане и е прекратил производството по тях, като решението в тази част не е предмет на касационната проверка/. Въззивното решение е неправилно в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанионният съд и делото е върнато за ново разглеждане на окръжния съд в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по исковете по чл. 31, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявени от И. М. против БАНКА ДСК ЕАД, гр. София за недействителност на договорите за ипотека, предмет на цитираните по – горе нотариални актове, сключени между БАНКА ДСК ЕАД, гр. София и И. М., относно имот с идентификатор ..., подробно описан в диспозитива на въззивното решение. Във въззивното решение не е разгледан въпроса за собствеността на процесният имот, не е направено разграничение между имотите, които са съпружеска имуществена общност на ищцата и М. М. и имотът, за който има данни, че е лична собственост на ищцата. При положение, че посоченият имот е лична собственост на ищцата участието на съпругът й - М. М. в производството не е необходимо, тъй като последният не би имал качеството на необходим другар. Преди да се произнесе по процесуалноправното положение, което М. М. би имал в спора по исковете по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно имот с идентификатор ..., респективно по редовността на исковата молба и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е следвало да разгледа въпроса за собствеността върху процесните имоти и в зависимост от направените изводи да прецени допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в частта по отношение, на която е приел, че решението на окръжия съд е процесуално недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане.

Настоящата инстанция приема, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата като предпоставки за отмяна на съдебния акт – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доколкото констатираното нарушение на чл. 216, ал. 2 ГПК обуславя извод за липсата на мотиви по съществото на спора, по предявените искове срещу ответника, сега касатор за имот с идентификатор ..., решението на ПАС следва да се отмени в обжалваната пред настоящата инстанция част и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 352 от 06.12.2017 г. по гр. дело № 531/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част, с която частично е обезсилено решение № 27 от 02.02.2017 г. по т. дело № 88/2014 г. на Окръжен съд – С. З и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – С. З относно искове, предявени от И.С.М. против БАНКА ДСК ЕАД, гр. София по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договори и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договори за ипотека върху имот с идентификатор ..., подробно описан в решението, предмет на нотариални актове на нотариус Р. П., рег. № 410, при НК, район на действие РС – С. З - № .., том .., рег. № ..., нот. дело № ../.. г. и нот. акт № .., том .., рег. № ..., нот. дело № ../.. г.

ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: