№ 96 С., 22.07. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 2116/2018 година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 916 от 27.12.2018г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба вх. № 40820/21.03.2018 г., подадена от „НюКо ТП“ ООД чрез адв. С. Н., на въззивно решение от 29.01.2018 г. по възз.гр.д. № 12955/2017г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 177044/ 20.07.2017 г. по гр.д. № 74611/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на К.Х.Т., извършено със Заповед от 27.10.2015г. на работодателя „Нюко ТП“ ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението е отменено; на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Нюко ТП“ ЕООД е осъдено да заплати на К.Х.Т. сумата от 12 000 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 29.10.2015г. до 29.04.2016г. ведно със законната лихва от 01.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.47 ал.1 ГПК в действащата към настоящия момент редакция, вместо в релевантната към датата на издаване на процесната заповед редакция на нормата / ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г./ и по този начин е формирал неправилен и необоснован извод за неспазена процедура по чл.193 КТ. Поддържа се също, че съдът не е съобразил безспорния факт, че ищецът е действал недобросъвестно и сам се е поставил в невъзможност да му бъде връчена поканата за даване на обяснения в дисциплинарната процедура, както и, че с оглед горното е следвало да бъде приложена нормата на чл.193 ал.3 КТ. Излага се и довод, че в исковата молба ищецът не е посочил такова нарушение от страна на работодателя, обуславящо незаконосъобразност на уволнението.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – К. Т., подаден чрез процесуалния му представител, в който се поддържа, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, както и че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Заявена е претенция за присъждане на адвокатски хонорар.

И двете страни не изпращат представител в открито съдебно заседание. От касатора е постъпила писмена защита, с която се поддържа подадената касационна жалба.

С цитираното по-горе определение № 916 от 27.12.2018г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „Намират ли приложение изискванията за брой посещения, продължителност на издирване на лицето, период от един месец между двете отделни търсения, справки за регистрирани адреси и изведени от съдебната практика по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК в редакция действаща към 23.10.2015 г. /редакция от 03.07.2015 г./ в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

В. С градски съд е потвърдил решението на първоинстанциония съд, с което дисциплинарното уволнението на ищеца К.Х.Т. е прието за незаконосъобразно и е отменено, а работодателят е осъден да заплати на служителя обезщетение за оставането му без работа. За да се произнесе съдът е установил, че страните по спора К.Х.Т. и „НюКо ТП“ ЕООД са били страни по трудово правоотношение. Същото е прекратено по силата на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е осъществена законосъобразно и само на това формално основание е отменил уволнението на служителя. Счел е, че в случая работодателят не е поискал обяснения от служителя по чл. 193, ал. 1 КТ. Опитът на работодателя да връчи на служителя покана за даване на обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина чрез връчване на нотариална покана е приет за неуспешен и съдът е отказал да приложи последиците на чл. 47 ГПК, доколкото по делото не се установило нотариусът да е спазил всички законови изисквания за връчване на съобщения и книжа. Адресът на получателят не е посетен няколко пъти в рамките на един месец по различно време, поради което връчването на поканата за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е нередовно.

По правния въпрос настоящият състав намира следното:

Трудовото право възниква и съществува като част от гражданското право. Разпоредбите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение. Трудовото право се отнася към частноправните отрасли или гражданскоправните отрасли на правото в широкия смисъл на това понятие. То е изградено върху равнопоставеност на страните и използва широко диспозитивното начало, характерно за гражданскоправния метод на регулиране. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения се прилагат субсидиарно правилата на гражданското право, въпреки че този въпрос поради липса на Граждански кодекс не е общо уреден. Така нормата на чл.193 КТ императивно изисква преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Нормата не въвежда изискване за форма на искането на обяснения и в практиката трайно се приема, че искането на обяснения може да се направи както устно, така и писмено, стига да се установи, че същото е стигнало до знанието на работника/служителя. Не е предвиден и ред и начин на връчване на писмено искане. По този въпрос в решенията си по чл.290 ГПК ВКС еднозначно приема, че при невъзможност поканата за обяснения да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка; че редовно е и всяко друго връчване, в това число и чрез нотариална покана, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи на ГПК, както и съобразно специалния закон - ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ).

Към момента на процесното дисциплинарно производство действаща и съответно приложима е редакцията на ГПК – ДВ, бр.50 от 03.07.2015г. Съгласно нормата на чл.47, ал.1 ГПК към този момент, „когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея”. Според разпоредбата не съществува законово изискване в каква форма да бъде удостоверено, че връчителят е търсил адресата на съобщението, но не го е открил, нито изискване за брой посещения или в рамките на какъв период, било то месечен или друг. Практиката обаче е създала изисквания длъжностното лице да е търсило адресата поне три пъти по различно време в период от около един месец и същият да не е намерен на адреса, което връчителят да удостовери с подписа си, в това число и кога е извършил посещенията и че не е намерил адресата или лице, съгласно да получи книжата. Примерите в тази насока са изобилни и общоизвестни. Това разбиране е наложено с оглед осигуряване гаранции на страната за законосъобразност. По същите съображения и законодателят в последващите изменения на ГПК, в това число и в действащата към настоящия момент и приложена от въззивния съд редакция на чл.47 ал.1 ГПК изрично предвижда изискване връчителят да е търсил ответника в рамките на един месец чрез три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В обобщение настоящият състав намира, че на поставения правен въпрос следва да се даде положителен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Съобразно изложеното по-горе правилно въззивният съд е приел, че доколкото по делото не се установило нотариусът да е спазил всички законови изисквания за връчване на съобщения и книжа - адресът на получателят не е посетен няколко пъти в рамките на един месец по различно време, то е налице нарушение на нормата на чл.47 ал.1 ГПК. Въпреки това обаче изводът му, че поради това нарушение връчването на поканата за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е нередовно и равносилно на липса на искане на обяснение е необоснован.

Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС- пр. решението по гр. дело № 985 по описа за 2011г. на ІV ГО), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга, или по всеки друг начин, допустим съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи на ГПК – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр.

Въпреки своевременно релевираните от ответника възражения, в това число и във въззивната жалба, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, съдът не е дал отговор на това възражение и не е съобразил нормата на чл.193 ал.3 КТ, с което грубо е нарушил процесуалните правила, вменяващи му задължение да обсъди всички събрани в процеса доказателства, доводи и възражения на страните и след тази съвкупна преценка да изгради фактическите си и правни изводи. В процесния случай дисциплинарното наказание е наложено с процесната заповед за тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без извинителна причина в продължение на 19 работни дни за времето от 30.09.2015г. до 26.10.2015г. Нотариалната покана, съдържаща искането на работодателя за даване на обяснение, е от 08.10.2015г. Сам ищецът в исковата молба посочва, че за времето от 29.09.2015г. до 18.10.2015г. е бил в чужбина, с временно пребиваване в страната за един ден – 16.10.2015г. Същият, комуто е възложена доказателствената тежест да установи този положителен факт, не е установил да е уведомил работодателя си къде се намира и по каква причина. Изложеното обосновава извод, че сам с поведението си ищецът виновно се е поставил в невъзможност работодателят му да осъществи контакт с него и да му връчва книжа. Поради това решаващият извод на въззивния съд, за да уважи предявените по делото искове, без да обсъжда по същество законосъобразността на уволнението на ищеца, а именно – изводът, че липсвали взети от ищеца обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и съображенията му за този извод, са неправилни и в нарушение на материалния закон – чл. 193 от КТ, същевременно и необосновани - несъобразени с доказателствата по делото. Оплакванията и доводите на касатора в тази насока, са основателни.

Тъй като допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и необосноваността на обжалваното въззивно решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, трудовият спор следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото.

Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание „уволнение” се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Последният е определил неявяването на работника или служителя на работа в течение на два последователни работни дни като тежко, тъй като разстройва в голяма степен създадената организация на труда. В случая е доказан фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Това нарушение на трудовата дисциплина, посочено в процесната заповед, е само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнася до най - съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работната сила в рамките на установените работни дни. По делото няма доказателства, че нарушението на трудовата дисциплина не може да се вмени във вина на ищеца. Нещо повече – този факт не се оспорва от самия ищец нито с исковата молба, нито до края на производството. Ето защо, при така събраните доказателства, трябва да се приеме, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълненото трудово задължение е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение.

При тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно.

Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводът на касатора за недопустимо произнасяне на въззивния съд по отношение спазване на процедурата за връчване на поканата за обяснение е неоснователно. Нормата на чл.193 КТ е императивна и за спазването й съдът следи служебно, а в случая и в исковата молба е релевиран довод за незаконосъобразност на уволнението поради нарушението й.

Съобразно изхода на спора на ищеца разноски не се следват. Ответникат – касатор е претендирал разноски единствено за първа и въззивна инстанция, но е установил сторен разход единствено в размер 280 лв. –държавна такса за въззивното обжалване. Тази сума следва да му се присъди.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 29.01.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 12955/2017г. по описа на Софийски градски съд, и потвърденото с него решение № 177044/ 20.07.2017 г. по гр.д. № 74611/2015 г. по описа на Софийски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.Х.Т. против „Нюко ТП“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със Заповед от 27.10.2015г. на работодателя „Нюко ТП“ ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и отмяна на същата, както и осъждане на ответника „Нюко ТП“ ЕООД да му заплати сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 29.10.2015г. до 29.04.2016г., ведно със законната лихва от 01.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.Х.Т. да заплати на „Нюко ТП“ ЕООД сумата 280лв. разноски, направени във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: