№ 131

гр. София, 25.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВпри участието на секретаря Р. И като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 3102/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Д.М., универсален правоприемник по завещание на починалата в хода на производството ищца Е.К.К., чрез адв. Ж. Х., срещу решение № 15 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 44/2018 г. на Апелативен съд – Б..

Ответниците по касационната жалба А.А.С. и П.Д.С., чрез общия им пълномощник адв. Д. П. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноските в касационното производство.

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 364 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 1261/2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален сключеният между Е.К.К. и А.А.С. договор, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., нот. дело № .../... г. на нотариус Г. Н., с район на действие Районен съд-Поморие, с който Е.К.К. е прехвърлила на А.А.С. поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-36 от 29.04.2004 г. на ИД на АГКК, с площ 250 кв. м., с адрес на имота: [населено място], [улица], заедно с построените и намиращи се в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ 99 кв. м. и едноетажна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ 43 кв. м., за положените от приобретателката досега грижи и срещу задължението й и в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента и вместо него е постановено ново, с което искът е отхвърлен.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че с два договора, материализирани в два отделни нотариални акта № 167 и № 168, и двата от 21.03.2103 г. Е. К. е прехвърлила на А. С. няколко свои недвижими имота (първият нот. акт касае имоти със селищен характер, а вторият – земеделски имоти), срещу задължение на преобретателката да поеме гледането и издръжката на К. лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е имала досега докато е жива. Недоволна от престираните грижи и издръжка К. е поискала разваляне по съдебен ред на договора, обективиран в нотариален акт № 168 от 21.03.2013 г., производството по който е приключило с влязло в сила решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. С него, след отмяна на въззивното решение е постановено ново, с което конститутивният иск е отхвърлен и е допусната трансформация на личната грижа в паричния й еквивалент в размер на 200 лв. месечно. Така трансформираното задължение е било изпълнявано до смъртта на прехвърлителката през м. януари 2017 г., като е констатирана забава за плащането на три вноски - за м. ноември 2015 г. - с 14 дни, за м. декември 2015 г. - с 3 дни и за м. януари 2017 г. - с 4 дни. Въззивната инстанция е установила, че по иска за разваляне на другия алеаторен договор (обективиран в нотариален акт № 167/2013 г., относно поземлен имот в [населено място] и построените в него две жилищни сгради, който е и процесен) е недоказано твърдяното неизпълнение на задължението за насрещните по договора издръжка и гледане. Изложени са съображения, че независимо от факта на прехвърляне на имотите с два отделни договора, оформени в два нотариални акта, е налице хипотеза на последващо сключени алеаторни договори, при които, ако не е уговорено друго и липсва разграничение на дължимите грижа и издръжка, изпълнението на приобретателя е изпълнение по всички договори, съответно неизпълнението го прави неизправна страна по всички от тях. Мотивирано е становището, че съдебно извършената трансформация на дължимата грижа към прехвърлителката по единия алеаторен договор в парична, в приключилото между страните с решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на III ГО на ВКС производство, замества натуралното изпълнение и по другия, поради единната и неделима престацията на приобретателя по този вид съглашения. Прието е, че постановеното между страните по делото съдебно решение във водения между тях предходен процес по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е юридически факт от съществено значение относно преценката за това е ли възникнало за прехвърлителката потестативното право да развали и втория (процесния) договор за издръжка и гледане. Обосновано е съображение, че след като със сила на пресъдено нещо това право е отречено в предходното производство и е определен паричен еквивалент на дължимите грижи и издръжка, съобразно извършената преценка на месечните потребности на К. (от грижи и издръжка), който е плащан, това обстоятелство не сочи на неизпълнение на задължението на ответниците по процесната сделка, т. е. не формира извод за основателност на предявения иск, поради което той е отхвърлен. Прието е, че с оглед неделимостта на престацията на приобретателката по договора, осъщественото от нея по другия договор изпълнение – посредством плащане на определената парична сума, заместваща натуралната престация за грижа и при допуснатата нарочна трансформация, е изпълнение и по настоящия алеаторен договор, макар за него да отсъства искане за такава трансформация. Не е зачетен ефектът на забавата в изпълнението на паричното задължение на приобретателката за посочените три месеца, доколкото е прието, че е то незначително с оглед точното изпълнение пред останалия период от действие на договора. Съдът е намерил установените по двете дела, с предмет искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД между същите страни, факти и обстоятелства да са идентични и да не обосновават други и различни правни изводи от тези, изведени в решението на ВКС по предходния спор.

С определение № 133 от 25.02.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: „Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по разрешен (с вляло в сила решение) спор между същите страни, с предмет потестативното право на разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение, при който задължението на приобретателите за издръжка е трансформирано в парично, и върху потестативното право за разваляне (поради неизпълнение) на сключен между страните друг алеаторен договор, с предмет различен имот, срещу същото насрещно задължение, по отношение изпълнението на което съглашение не е поискана от длъжника трансформация на задължението му в натура в парично и такава не е допускана от съда?“.

По поставения правен въпрос, обусловил допускането на касационен контрол, настоящият състав на ВКС дава следния отговор.

Несъмнено е възприетото разбиране в правната теория и установената съдебна практика (напр. Решение № 378/28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., ІV г.о.; Решение № 71/28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009 г., І г. о.; Решение № 133/14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., І г.о.; Решение № 472/12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г., ІV г.о.), че силата на пресъдено нещо (СПН) е най - важната правна последица на съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на „пресъдено нещо“, не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно него съдебен процес е недопустим – арг. чл. 299 ГПК. В това се проявява правоустановяващото действие на СПН – арг. чл. 223, ал. 1 ГПК. Съдебно установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо е основа занапред за съгласувано поведение на страните по делото, в което се проявява регулиращото действие – арг. чл. 298 ГПК. Съгласно него, страната, чието твърдение е признато за основателно от съда, е овластена да действа съобразно с установеното и признато правно положение, а другата страна пък (чието твърдение съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с така установеното и признато правно положение. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й предели – т.е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество. СПН се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право (т.е. правоотношението, предмет на делото). Субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните правоприемници на страните и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска. Обвързващата сила на съдебното решение се отнася и до кредитора на длъжника, в случаите когато е съдебно признато или отречено, че определено имуществено право принадлежи на длъжника, защото правото на кредитора да се удовлетвори (чл. 133 ЗЗД) е обусловено от принадлежността на вещта към имуществото на длъжника. Задължението на съда да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение е установено в чл. 297 ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решене и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор – арг. чл. 298, ал. 1 ГПК.

При извършени алеаторни договори, какъвто е договорът за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу насрещното задължение за издръжка и гледане, развалянето на съглашението по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение на престацията на приобретателя е предпоставено от неосъществяването й в уговорения от страните конкретен обем на дължимите издръжка и грижи. Ако не са уговорили ограничения в този обем се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, с което интересът на кредитора се счита удовлетворен. При прехвърляне на вещ срещу издръжка и гледане както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Престацията на преобретателя за натурална грижа и издръжка на прехвърлителя е неделима по своя характер и следва да се осъществи в пълния й обем. Съдържанието на последния е предмет на уговорки в договора във всеки конкретен случай. Възможно е едно лице да прехвърли своя собственост (или идеална част от нея) срещу уговорени грижи и издръжка на повече от един приобретател, обективирано в един или повече писмени документа, а е възможно няколко такива документа да материализират прехвърляния в полза на един и същи приобретател(и). При упражнено в последният случай потестативно право на разваляне, поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка, на един от сключените (два и повече) алеаторни договори с предмет друг имот, но между същите страни, което е отречено с влязло в сила решение, поради предприетото от приобретателя – поради отказа на прехвърлителката да приеме натурална издръжка – незабавно трансформиране на задължението му в парично, без да чака съдебно решение за трансформацията, като изпълнението е удовлетворило изцяло интереса на кредитора (прехвърлителя), този правнорелевантен факт е от значение за спорното право, което е предмет на последващия процес между страните по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД относно прехвърления имот и следва да се отчита към датата на приключване на предходното дело. Това е така, защото обемът на единната и неделима насрещна престация на преобретателя (дължимите грижи и издръжка) е остойностен посредством неговия паричен еквивалент – поради отказа на кредитора да получи издръжка в натура и той е дължим с оглед личността на прехвърлителя и неговите житейски потребности, а не с оглед броя на прехвърлените имоти или пък на разпоредителните сделки, обективирани в повече от един писмен документ.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване въззивното решение се явява правилно.

Прехвърлителката Е. К. и приобретателката А. С. са сключили два договора (вкл. и процесния), материализирани в два отделни нотариални акта № 167 и № 168, и двата от 21.03.2103 г., с които са отчуждени няколко недвижими имота срещу насрещното задължение за гледане и издръжка на първата. Обемът на насрещната престация на приобретателката и по двете сделки е идентичен. Според уговорките в съглашенията той обхваща както получените от прехвърлителката до датата на извършването им грижи и издръжка (за минало време – за което страните са изразили изрично съгласие в договорите), така и дължимите от приобретателката за в бъдеще грижи и издръжка на прехвърлителката - лично или чрез трето лице, като осигури на последната спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента. В отношенията между страните с влязло в сила решение е отречено правото на прехвърлителката К. да претендира развалянето на алеаторния договор досежно земеделските земи, тъй като не е установено неизпълнение на задължението на ответницата – приобретателката С. за минало време, нито за краткия срок на действие на този договор за бъдеще време. Прието е, че отказът на първата да приеме грижите е неоснователен, като длъжникът незабавно е трансформирал задължението си за натурална издръжка в парично (още от м. април 2013 г.) и е продължил изпълнението в пари (чрез преводи на парични суми от по 200 лв. месечно, извършени в полза на кредитора с пощенски записи чрез оператора „Български пощи“ ЕАД) без да чака съдебно решение за трансформацията, поради което не е изпаднал в забава. Трансформацията на горното задължение в парично по посочения по-горе договор е допусната с влязлото в сила решение на ВКС (от 26.10.2015 г.) и е определен паричен еквивалент на необходимите на прехвърлителката грижи и издръжка от 200 лв. месечно, които ведно с установения й доход от пенсия (от 180. 25 лв. месечно) напълно удовлетворяват нейните жизнени потребности за храна, облекло, консумативи и пр.

Въззивният съд е постановил обжалваното решение - по иска за разваляне на алеаторния договор за селищните имоти, като е установил, че за времето от м. октомври 2015 г. до смъртта на прехвърлителката през м. януари 2017 г. приобретателката С. е продължила да престира дължимото в пари (от 200 лв. месечно), съобразно извършената съдебна трансформация на насрещното й задължение в паричния му еквивалент. Зачетено е действието на влязлото в сила решение по спора между страните с предмет същото потестативно право, но за друг имот и е прието, че то обвързва съдът, сезиран с разглеждането на последващия спор между страните за друг имот (доколкото е доставян дължимия по обем резултат, който се изчерпва с определения паричен еквивалент на натуралната издръжка по допусната трансформация) и установява правното положение между спорещите такова, каквото е към датата на съдебния акт. Обоснован и в съгласие със закона е изводът, че макар по настоящото дело (относно разваляне на сделката за имотите със селищен характер, обективирана в отделен писмен документ) приобретателката да не е трансформирала задължението й за натурална издръжка в парично, поради особеностите на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор като неделима, то доставянето на паричния й еквивалент по единия договор (поради отказа на кредитора да приеме изпълнение в натура) осъществява изпълнение на задължението й и по другия – процесния. Кредиторът е изцяло удовлетворен и при липсата на уговорки, сочещи на различие в съдържанието на насрещната престация на приобретателя по двете съглашения, той не разполага с потестативното право да иска развалянето им. Въззивният съд е съобразил приетото в ТР № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК, че престацията по алеаторния договор е единна, че правоотношенията между кредитор и длъжник са свързани посредством целта на договора, която е да бъде удовлетворен интересът на кредитора, сключил договорите, за да получи уговореният с тях един краен резултат. Определеният от извършената трансформация паричен еквивалент на дължимата натурална издръжка и неговото регулярно доставяне на кредитора е отчетено да осъществява точно изпълнение на задължението на приобретателя по всички такива договори. Допусната забава в изпълнението на паричното задължение на приобретателката от няколко дни за три от месеците в периода от м.ноември 2015 г. до м. януари 2017 г. (смъртта на прехвърлителката) законосъобразно е преценено като незначително с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Съобразено е, че така определен паричният еквивалент на дължимите в натура грижи е функция не от вида и размера на прехвърленото имуществено благо, респ. от броя на сделките и обективиращите ги писмени документи, а от жизнените потребности на прехвърлителя. Тяхното удовлетворяване постига целта на договора – удовлетворен интерес на кредитора и при осъществено изпълнение в пари, с оглед на извършената трансформация на задължението в натура, последният няма какво повече да получи в съдържанието на този интерес.

С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение не страда от пороците по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което следва да бъде оставено в сила, съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК.

При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответниците по касация разноски за касационното производство. Видно от договора за правна защита и съдействие те възлизат на сумата 600 лв. и са заплатени в брой, като вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка – така т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 44/2018 г. на Апелативен съд – Б..

ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А.А.С. и П.Д.С., двамата с адрес [населено място], [улица] сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.