Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

София, 25.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г.о.в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря В. С

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 3538 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от О. Б, обл.Варненска, представлявана от кмета А. Т. чрез адв.Й. Б. от Варненска адвокатска колегия срещу решение № 74 от 19.06.18г.по в.гр.дело № 117/18г.на Варненския апелативен съд, с което същата страна е осъдена на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищците обезщетение за ползването без правно основание на реална част от 550 кв.м.от имот с идентификатор /№/ по КККР на [населено място], целият с площ от 3840 кв.м., както следва: сумата 11 800 лв на М.Д.Г. като собственик на 4/12 ид.ч. от имота; сумата 17 700 лв на З.К.И. като собственик на 6/12 ид.ч.от имота; сумата 2 950 лв на Г.Н.С. като собственик на 1/12 ид.ч. от имота; сумата 2 950 лв на К.Н.И. като собственик на 1/12 ид.ч.от имота.

С определение № 78 от 31.01.19г.настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота, след като не са загубили собствеността.

В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното:

В решение № 18 от 8.02.13г.по гр.дело № 583/12г.на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът,върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред,въпреки изричните разпоредби на §7,ал.1,т.4 ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) не може да се приеме,че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ, като разпоредбата на чл.209 ал.4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от дена на изплащане на паричното обезщетение.

Съгласно чл.210 ал.6 ЗУТ, при отказ или забава да се изплати сумата по влязлото в сила решение по ал.3, заинтересуваната страна може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК.

При наличието на специален ред, който предвижда оценка на имота, който се отчуждава, извършена от лицензирани специалисти,която определя размера на паричното обезщетение по пазарни цени и подлежи на обжалване по реда на чл.215 ал.1, и изплащане на паричното обезщетение, общият граждански ред е неприложим.Собствениците на имота,които не са получили паричното обезщетение за отчуждения им имот и не са реализирали правата си по чл.210 ал.6 ЗУТ, не биха могли да търсят обезщетение в размер на пазарната стойност на имота на основание чл.59 ЗЗД, тъй като това би означавало заобикаляне на закона –административната процедура по чл.209 ЗУТ.Същевременно, не са обеднели с пазарната му стойност, тъй като са си запазили собствеността върху него.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 25.01.17г.решение № 4060/7.11.16г.по гр.д.№ 5529/16г.на В., 34 състав е признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния имот при следните квоти: 4/12 ид.ч.за М.Д.Г., 6/12 ид.ч.за З.К.И., и по 1/12 ид.ч.за Г.Н.С. и К.Н.И..Посочено е,че ответната община е изградила върху имота [улица]- 2010г.,установявайки по този начин владение без правно основание, поради непроведена по съответния ред отчуждителна процедура. Такава процедура е започнала с издаване на решение № 29-217 по протокол 29/9.04.01г.на Общински съвет Бяла, с което е одобрено откриване на производство за отчуждаване на имоти, попадащи в трасето на проектни улици.С протоколи № 4,5,6 и 7 от 22.05.01г.са извършени оценки на имотите, но няма издадени заповеди за отчуждаване и не е платено обезщетение.

При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Изложил е съображения, че отреждането на имота за [улица].изменение на дворищно и улично-регулационния план определя само предназначението на имота, но не и правото на собственост.Тъй като изграждането на улицата не е предприето по установения от закона ред, това не дава основание за ползването на имота, принадлежащ на ищците.Обогатяването на общината се съизмерва с обезщетението,което е дължала на собствениците, но е спестила от непровеждането докрай на предприетата отчуждителна процедура. Обедняването на ищците се изразява именно в неполученото обезщетение, което е в размер на пазарната стойност на имота съгласно чл.209 ал.2 т.1 ЗУТ отм. , което е присъдено от съда въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и съобразно квотите на съсобствениците.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че не е налице неоснователно обогатяване на [община], както и че ищците не са обеднели с пазарната стойност на имота, тъй като за отнетите им части са определени обезщетения от лицензиран оценител, които не са обжалвани и са влезли в сила,а собствениците са могли да се снабдят с изпълнителен лист за тези суми.

Ответниците по жалбата М.Д.Г., З.К.И., Г.Н.С. и К.Н.И. чрез пълномощника им адв.Д. А. от Добричка адвокатска колегия молят въззивното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон .

По делото е установено, че със заповед № 80/15.06.93г.на кмета на О. Б е приета уличната и дворищна регулация на м.”Бяла изток”.В шестмесечният срок от влизане в сила на ЗУТ,съгласно § 6 ал.2 ПР на ЗУТ, с решение № 29-216 от 9.04.01г.на Общинския съвет, [община] е стартирала отчуждителна процедура на части от имоти,попадащи в трасето на проектни улици.Според § 6 ал.2 ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон /31.03.2001г./дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.С протоколи № 4 ,5, 6 и 7 от 22.05.01г.са оценени маломерни части от недвижими имоти, попадащи в уличната регулация на [община] и е взето решение да се заплатят обезщетения на наследниците на В. Г. .Установено е по делото, че определеното обезщетение не е изплатено на собствениците, както и че улицата и тротоарите са изпълнени на място.С влязло в сила решение № 4060 от 7.11.16г. на В. по гр.д.№ 5529/16г. ищците са признати за собственици на основание на земеделска реституция на процесния имот, представляващ реална част от 550 кв.м. от имот с идентификатор 07589.305.375 по КККР на гр. Бяла, с начин на трайно ползване второстепенна улица, по отношение на О. Б.

По настоящото дело ищците претендират обезщетение в размер на пазарната стойност на имота, по отношение на който са признати за собственици.

С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване, предявеният иск на основание чл.59 ЗЗД не може да бъде проведен успешно.Незаконосъобразно съдът е приел,че е налице неоснователно обогатяване на общината поради неприложената отчуждителна процедура, в резултат от което ищците са пропуснали да получат, а общината е спестила дължимото обезщетение. Обезщетението, което ищците могат да получат, е в размера, определен в оценителните протоколи на общината.В случая те не са упражнили правата си по чл.210 ал.6 ЗУТ и след като не са получили обезщетение, не са загубили правото си на собственост върху имота.Наличието на специален ред за защита на правата им изключва приложението на иска по чл.59 ЗЗД, който има субсидиарен характер.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество,с което да се отхвърли предявения иск.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за трите инстанции в размер на 4046 лв.

Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 74 от 19.06.18г. по в.гр.дело № 117/18г.на Варненския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на [община] да заплати на ищците обезщетение за ползването без правно основание на реална част от 550 кв.м.от имот с идентификатор /№/ по КККР на [населено място], целият с площ от 3840 кв.м., както следва: сумата 11 800 лв на М.Д.Г. като собственик на 4/12 ид.ч. от имота; сумата 17 700 лв на З.К.И. като собственик на 6/12 ид.ч.от имота; сумата 2 950 лв на Г.Н.С. като собственик на 1/12 ид.ч. от имота; сумата 2 950 лв на К.Н.И. като собственик на 1/12 ид.ч.от имота.

ОСЪЖДА М.Д.Г., З.К.И., Г.Н.С. и К.Н.И. да заплатят на О. Б сумата 4046 лв /четири хиляди четиридесет и шест/разноски по делото за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.