№ 36

София 26.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 887/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 166 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 284/2017 г. на Апелативен съд-В. е потвърдено решение № 114 от 03.05.2017 г. по гр.д. № 593/2015 г. на Окръжен съд- Добрич, с което е уважен предявеният от О. К против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено, че поземлен имот с идентификатор ..... с площ 1 880 кв.м и поземлен имот с идентификатор ..... с площ 7 400 кв.м по кадастралната карта на [населено място] не са държавна собственост.

С определение № 555 от 10.12.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за вещноправния статут на брегозащитните съоръжения, обхващащи част от акваторията на Черно море и от крайбрежната плажна ивица, изградени преди влизане в сила на Конституцията на Р. Б от 1991 г., и приложима ли е по отношение на тях разпоредбата на чл. 6, ал.4, т.2 ЗУЧК.

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Д. като негов пълномощник поддържа, че брегозащитните и брегоукрепителните съоръжения, изградени върху част от акваторията на Черно море и крайбрежната плажна ивица, имат статут на изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18, ал.1 от Конституцията на РБ от 1991 г., тъй като са изградени върху обекти - изключителна държавна собственост. Поради това с влизане в сила на ЗМСМА и ЗОбС не могат да преминат в собственост на общините, тъй като няма правна норма, която да допуска трансформация на изключителна държавна собственост в общинска.

Ответникът по касация О. К чрез своя процесуален представител счита, че тези съоръжения не представляват изключителна държавна собственост и не попадат в обхвата на нормата на чл. 18, ал.1 от Конституцията на Р. Б, тъй като преди влизане в сила на основния закон характерът на територията е променен и тя вече не представлява крайбрежна плажна ивица и прилежаща към нея водна площ от акваторията на Черно море.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното:

Обектите, изключителна държавна собственост, са изброени в чл. 18, ал.1 от Конституцията. Това са подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологически резервати, определени със закон.

Съгласно чл. 6 от Закон за устройството на Ч. крайбрежие, крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. М. плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата, като характеристиката на един обект като морски плаж не е обусловена от размерите / ширина, дължина/ на плажната ивица. Морските плажове са обявени за изключителна държавна собственост.

За разлика от тях брегозащитните и брегоукрепващите съоръжения са обявени за публична собственост, титуляр на която могат да бъдат както държавата, така и общините. Публична собственост на държавата са брегозащитните и брегоукрепителните мрежи и съоръжения, изградени в имоти-държавна собственост, извън границите на населените места. Всички останали съоръжения от този вид са публична собственост на общините. С оглед разпоредбата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ под граници на населените места следва да се разбират границите, определени с устройствен план, без землището.

Тъй като Законът за устройство на Ч. крайбрежие е специален закон, който урежда статута на брегозащитните и брегоукрепителните съоръжения, преценката за това дали същите са държавна или публична собственост следва да се основава на посочените в него критерии. След като законът установява като критерий за разграничаване на собствеността на държавата и общините не само собствеността на имотите, върху които са изградени тези съоръжения, но и тяхното местонахождение/ извън границите на населените места/, то по аргумент от противното следва, че брегозащитните и брегоукрепителни съоръжения, изградени върху държавни имоти, които към момента на влизане в сила на ЗУЧК се намират в границите на населените места, са публична общинска собственост по силата на закона.

При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното решение се явява правилно. По делото е безспорно установено, че със заповед № 612 от 02.12.1997 г. на Кмета на [община] е одобрен ТУП, съгласно който процесните имоти попадат в отреждане за „Курортна зона”, а със заповед Заповед № 322 от 15.10.1999 г. е одобрен кадастрален и регулационен план, съгласно който те попадат в няколко УПИ. Това налага извод, че при влизане в сила на ЗУЧК брегоукрепителното и брегозащитно съоръжение е било в границите на населеното място, поради което на основание чл. 6, ал.5 във връзка с чл. 6, ал.4, т.2 ЗУЧК е публична общинска собственост. Затова като е уважил предявеният от [община] отрицателен установителен иск за собственост, макар и по други съображения, въззивния съд е постановил правилно по резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 284/2017 г. на Апелативен съд-Варна

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!