Р Е Ш Е Н И Е№67

Гр. София, 26 юли 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 62/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. А. Г., упълномощен защитник на подсъдимия Й.Д.Д. срещу решение № 288/11.07.2018 г. на Апелативен съд–гр. София, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1151/2017 г.

В жалбата на защитата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и присъдата и оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения по чл.115, вр. чл.18 и по чл.144, ал.3 от НК.

В писмено допълнение към жалбата на защитата, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК, наведените касационни основания се мотивират с неправилна доказателствена оценка и порочно формирано вътрешно убеждение от въззивния съд, довели до нарушение на материалния закон, чрез осъждане на подсъдимия при недоказано по несъмнен начин обвинение за престъплението по чл.115, вр. чл.18 от НК. Твърди се наличие на съществени противоречия в показанията на пострадалия свидетел и неговата майка, свидетелката С. К., които не са били отчетени при възприемането на фактическата обстановка. Както и че не е съобразен факта за изолираност на показанията на свидетелката К. и заинтересоваността й от изхода на делото, като майка на пострадалия, което се определя като основание същите да не се кредитират като годно доказателство. Оспорва се фактическият извод на съда за целта, с която подсъдимият е осъществил физическото посегателство над пострадалия, да го лиши от живот, и причината за това, като се сочи липса на надлежни доказателства в тази насока.

Навежда се и довод за субективна несъставомерност на деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, с аргументи от поведението на подсъдимия по използването на хладното оръжие за нанасяне повърхностни наранявания на пострадалия, обективиращи умисъл за причиняване само на телесна повреда.

Защитата намира тезата на съда, че повърхностните наранявания по тялото на пострадалия са резултат на защита от дебелата връхна дреха, с която е бил облечен при нападението, за неподкрепена от доказателствата по делото, поради липса на изземване на същата, за да се изследва целостта й. Отделно се сочи, че този фактически извод не намира опора и в установения механизъм на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от упълномощените защитници, адв. А. и адв. Г., които поддържат касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направеното искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание, с прилагане на чл.66, ал.1 от НК, поради влошеното му здравословно състояние. Защитникът на подсъдимия, адв. А. поддържа тезата от жалбата за липса на доказателства относно престъплението по чл.115, вр. чл.18 от НК, като се позовава на характера на причинените нетежки наранявания и заключението на медицинската експертиза, от които намира, че не се извеждат данни за застрашаване на живота на пострадалия.

Акцентира върху изключително тежкото здравословно състояние на подзащитния й, което налага постоянно лечение и моли да се намали наложеното му наказание до размер, позволяващ прилагането на института на условното осъждане.

Упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Г. пред ВКС застъпва тезата, че решаващите съдилища не са направили пълен и обективен анализ на доказателствата по делото, поради което неправилно са кредитирали показанията на майката и дъщерята на пострадалия, което е довело и до неправилно установена фактическа обстановка и грешна правна квалификация на деянието по чл.115, вр. чл.18 от НК. Моли за отмяна на присъдата и решението и за оправдаване на подсъдимия.

Прокурорът от ВКП, пред касационния съд, застъпва становището за липса на процесуални пропуски в аналитично-оценъчната дейност на контролирания въззивен съд и счита, че възприетите от него факти са правилно установени, като са изложени и съдържателни мотиви в насока субективната съставомерност на деянието по чл.115, вр. чл.18 от НК. Наложеното наказание преценява като справедливо отмерено и в полза на подсъдимия,чрез прилагането на чл.55 от НК, при съществено редуциране на размера на санкцията.

Гражданският ищец и частен обвинител Ю.М.К., редовно уведомен, не се явява пред ВКС. Представлява се от служебно назначен повереник, адв. Л., която пред касационната инстанция заявява, че намира жалбата на подсъдимия за изцяло неоснователна и моли да се остави в сила решението на въззивния съд. Счита, че въззивният съд е направил дължимия доказателствен анализ по делото и е приложил правилно материалния закон по повдигнатите обвинения, като е наложил и справедливо наказание за всяко едно от тях, което намира за прекомерно леко спрямо тежестта на деянията. Позовава се на данните по делото за предварително планираното нападение от подсъдимия над пострадалия и намира, че тежестта на уврежданията е смекчена от връхната му дреха, която го е предпазила от фатален край. Здравословното състояние на подсъдимия оценява като ирелевантно за размера на съответното наказание.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 3406/21.06.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 86/2015 г., по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград, Наказателно отделение, 10 състав, подсъдимият Й.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 03.01.2014 г., около 21.30 часа в [населено място], на [улица] се заканил с убийство на Ю.М.К. и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на осн. чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.

Със същата присъда подсъдимият Й. Д. е признат за виновен в това, че на 26.02.2014 г., около 7.30 часа, в [населено място], на [улица] е направил опит умишлено да умъртви Ю.М.К., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.115, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет години, като е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.9 от НК.

Със същата присъдата, на осн. чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Д. общо най-тежко наказание измежду определените с присъдата в размер на десет години лишаване от свобода, което е определил да се изтърпи при първоначален строг режим, като е зачел при изтърпяването му предварителното задържане на подсъдимия, на осн. чл.59, ал.1 от НК.

С присъдата на окръжният съд, подсъдимият Д. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Ю.М.К., обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3 от НК, в размер на 5 000 лв., и от деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, в размер на 40 000 лв., присъдени ведно със законните последици, като е отхвърлил предявените граждански искове до пълния предявен размер, съответно по първото деяние от 10 000 лв. и по второто деяние от 70 000 лв.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и съответните държавни такси и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 288/11.07.2018 г. на Апелативен съд–гр. София, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1151/2017 г., присъда № 3406/21.06.2017 г., по н.о.х.д. № 86/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград е била изменена в частта относно наложеното наказание, като съдът е приложил разпоредбата на чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК по отношение на наказанието за престъплението по чл.115, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и го е намалил от десет на седем години лишаване от свобода.

Изменил е присъдата и в частта относно определеното общо наказание по чл.23, ал.1 от НК, като го е намалил на седем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на първия съд е била потвърдена.

Касационната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

С оглед предмета на касационната жалба, в която се иска оправдаване на подсъдимия по двете предявени обвинения и становището на защитата на подсъдимия от съдебно заседание пред ВКС, в което се поддържа атакуването на въззивното решение само в частта по обвинението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, следва на първо място да се определи предмета на касационната проверка. Същата се ограничава до престъплението по чл.115, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, съобразно поддържаната от защитниците на подсъдимия теза в съдебно заседание пред настоящата инстанция, за неправилност на атакуваното решение само в тази му част, в която насока са и изложените доводи и направените искания за корекция на съдебния акт на СГС.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение:

Като основен довод в подкрепа на заявеното касационно основание се сочи доказателствената дейност на контролираните съдилища, като се твърди неправилна оценка на обективността на гласните доказателства по делото. В частност, на изходящите от пострадалия и неговите роднини, майка и дъщеря, които решаващите съдилища, независимо от тяхната изолираност и взаимна противоречивост, са поставили в основата на приетите факти за механизма на извършване на опита за убийство на К..

Наведените възражения от защитата не могат да бъдат споделени, тъй като не почиват на верен прочит на гласните доказателства и на наличната доказателствена съвкупност от значение за това обвинение. ВКС намира, че въззивният съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения по чл.313, 314, ал.1 и чл.339, ал.2 от НПК при изготвянето на атакуваното въззивно решение.

Релевантните по обвинението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК факти за осъществено от подсъдимия Д. нападение с нож по отношение на пострадалия К., при което на последния са причинени три порезни наранявания в сърдечната област / както и едно в областта на лицето/, осъществено с цел лишаването му от живот, са възприети на базата на комплексен доказателствен анализ, съобразен с изискванията на процесуалния закон в насока неговата обективност, пълнота и всестранност. Апелативният съд е възприел установената в присъдата на първата инстанция фактическа обстановка по това обвинение, за която е посочил, че е установена на базата на гласните доказателства по делото, изходящи от очевидците на деянието и лицата, присъствали на мястото на произшествието. Както и от писмените и веществени доказателства и доказателствените средства по делото, включително чрез заключението на съдебномедицинската експертиза за пострадалия относно механизма на деянието, тежестта на уврежданията и локализацията им по тялото на К..

Неоснователно е възражението на защитата спрямо доказателствената дейност по фактическите изводи на решаващите съдилища за механизма на деянието по чл.115, вр. чл.18 от НК, по съображения за изолираното им формиране на базата на изходящите от пострадалия показания и тези на заинтересовани в негова полза свидетели. При възприемането на фактическата обстановка в частта относно извършеното нападение с нож от подсъдимия, контролираните инстанции са използвали гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите С. и С. С., непосредствени очевидци на деянието, които лично са възприели използването на нож от страна на подсъдимия при нападението над пострадалия. Както и тези на свидетелите Е. С., възприела държането на ножа от подсъдимия по време на борбата им с Ю. К. и на нейният син, Б. С., който е спомогнал нападението над К. да се прекрати, след което е установил, че на мястото на инцидента се намира нож. Цитираните свидетели са напълно незаинтересовани от изхода на делото лица, без родствена или друга връзка с подсъдимия, което изключва тенденциозното им свидетелстване в негова полза.

Следва да се посочи, че за установяването на правно значимите факти относно механизма на деянието по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК не са ползвани показанията на роднините на пострадалия, С. и С. К., при което несъществените противоречия в показанията на майката на К. дали преди инцидента се е движела едновременно с него по пътеката, където е осъществено нападението от Д., /като е вървяла преди или след сина си/, са напълно неотносими към доказателствената дейност на съда по формиране на вътрешното му убеждение по тези факти. Цитираните по-горе показания, изходящи от свидетелите очевидци на инцидента правилно са оценени като напълно еднопосочни с гласните доказателства, изходящи от пострадалото лице, поради което отправеният упрек за тяхната необективност не почива на обективна основа.

Показанията на свидетелките С. и С. К. са поставени в основата на фактите по обвинението по чл.144, ал.3 от НК, което от една страна не е предмет на касационната проверка и от друга, е самостоятелно обвинение, осъществено по различно време и място от това по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Връзката между двете обвинения е в предхождащите деянията лични отношения, създадени между подсъдимия и пострадалия и няма фактически измерения, относими към обвинението за опит за убийство.

Наведеният в жалбата довод за субективна несъставомерност на деянието е основан на защитната теза за неправилен прочит от съдилищата по фактите на заключението на съдебномедицинската експертиза, изследвала вида и характера на нараняванията на пострадалия, като се оспорва установената в същото причина за порезния им характер и липсата на проникване на хладното оръжие в гръдната кухина, в частност връхното облекло на пострадалия, което е препятствало по-дълбокото проникване на острието в тялото.

Аналогично възражение от защитата е било поддържано и във въззивната жалба, което е получило аргументиран отговор от апелативната инстанция в насока неговата неоснователност. Въззивният съд е мотивирал възприетите фактически констатации по този въпрос с данните по делото за механизма на деянието, характеризиращ се с активна съпротива от пострадалия на нападението с нож, чрез захващане на хладното оръжие, държано от подсъдимия, с което е намален интензитета на нанасяните с него удари. Както и с облеклото на К., плътна връхна дреха, която е спомогнала за намаляване на силата на ударите с нож и е допринесла за това, получените наранявания да придобият порезен характер. Едновременно с това е отчетено и експертното становище, че използваната за нанасянето на ударите сила е била достатъчна ножът да проникне в гръдната кухина на пострадалия, при липсата на препятствие за това.

Възраженията в насока липсата на приобщаване като веществено доказателство по делото на връхната дреха на пострадалия, с която е бил облечен на процесната дата, за да се изследват следите от ударите с нож и да се провери обективността на заключението, са принципно верни, тъй като се касае до пропуск в разследването, но същият е бил преодолян в резултат на комплексната доказателствената дейност на контролираните съдилища по изясняване на фактите за обстоятелствата, при които е било извършено инкриминираното нападение.

Неоснователно е и възражението, че след като нападението е започнало чрез нанасяне от подсъдимия на удар с юмрук в лицето на пострадалия, докато със същата ръка е държал процесния нож, деецът е целял нанасяне на телесна повреда, а не и увреждане, което да е несъвместимо с живота. От фактите по делото е изяснено, че след този удар подсъдимият е продължил активно с нападението, като е използвал държаното от него хладно оръжие, с което е нанесъл три удара в сърдечната област на пострадалия, на което последният активно е противодействал, с което е редуцирал тежестта на причинените наранявания. Не без значение е и факта, че нападението е било преустановено от трето лице, чрез интензивно физическо противодействие спрямо подсъдимия.Доказателствата, въз основа на които са направени изводите на въззивния съд по фактите за механизма на деянието са правилно интерпретирани и оценени в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК, поради което се установи, че вътрешното убеждение на решаващия съд по оспорената от защитата фактология е правилно формирано и не страда от процесуални пороци.

В заключение касационната проверка не установи допуснато нарушение на процесуалните правила със съществен характер, което да е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, поради което оплакването в тази връзка се намери за неоснователно.

По оплакването за нарушение на материалния закон:

В рамките на установените факти за престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, материалният закон е приложен правилно, с изключение на квалификацията на опита, който неправилно е определен като недовършен, а не като довършен опит.

На първо място, възражението от жалбата, че извършеното от подсъдимия деяние неправилно е квалифицирано като опит за умишлено убийство, а не като телесна повреда не може да бъде възприето, тъй като не кореспондира с приетите за установени от инстанциите по същество правно значими факти. Аналогични доводи за несъставомерност на деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и за преквалифицирането му като телесна повреда, защитата е изложила и пред апелативния съд, които законосъобразно са били отхвърлени.

Защитната теза е изцяло несъобразена с характеристиката на процесното посегателство срещу личността на пострадалия, с използваното средство на престъплението, хладно оръжие с 14 см. дължина на острието, с броя на нанесените с него удари, локализацията им в сърдечната област на пострадалия, употребената при ударите сила, както и с факта, че нападението е било преустановено след активната намеса на трето лице.

Обективираното поведение на подсъдимия по извършване на описаното нападение, налага извода, че същото е било годно да причини настъпването на престъпния резултат по чл.115 от НК, като деянието е останало недовършено по изцяло независещи от дееца причини. Подсъдимият е реализирал необходимите за умъртвяването на пострадалия действия чрез нанасянето на три удара с нож в гръдната му, /сърдечна/ област, които в случай на проникване в същата биха били годни да причинят настъпването на неговата смърт. С други думи деецът е направил всичко зависещо от него за настъпването на целения резултат, но по причини извън неговата воля, последният не е настъпил.

Възражението за субективната несъставомерност на деянието, правилно е отхвърлено като неоснователно, по съображения за това, че обективираното от подсъдимия отношение към извършеното деяние и неговия резултат, сочат на умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Съдебната практика е последователна в разбирането, че за умисъла на дееца се съди по обективните му действия, а не от заявеното от него намерение за вида на целеното увреждане и в този смисъл от психичното му отношение към деянието. В конкретният случай обективно извършените от подсъдимия действия в насока засягане телесната цялост на пострадалия, съобразно използваният от него механизъм и средство на извършване на посегателството, сочат на умисъл за лишаване от живот, а не за причиняване само на телесна повреда.

Съгласно установените по делото факти, подсъдимият е предприел нанасянето на ударите с нож спрямо пострадалия с намерение да го лиши от живот, като е нанесъл три удара с нож в сърдечната му област, които не са проникнали в нея, поради съпротивата на пострадалия и дебелото му зимно облекло, както и поради намесата на свидетеля С., който реално е преустановил нападението и е прекъснал физическата атака на подсъдимия. При тези факти, правилната квалификация на деянието е на довършен опит, тъй като изпълнителното деяние е довършено – подсъдимият обективно е нанесъл ударите с нож в областта на сърцето на

К., по начин, който е позволявал проникването им в жизненоважна област от тялото и причиняване по този начин на несъвместими с живота увреждания. Целеният смъртоносен резултат не е настъпил, поради независещи от дееца причини, като облеклото на подсъдимия, съпротивата на пострадалия и намесата на трето лице.

С оглед изложеното, квалификацията на деянието като опит към умишлено убийство по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК е правилна и съответна на установените факти. Извършените от подсъдимия действия по нанасяне на няколко удара с хладно оръжие в жизнено важна област на тялото на К., от непосредствено близко разстояние и със значителна сила сочат на умисъл за неговото умъртвяване, което не е било реализирано от обективна страна по изцяло независещи от дееца причини.

По изложените съображения материалният закон е приложен правилно, като квалификацията на опита на довършен вместо на недовършен е обстоятелство от чисто правен характер, което не се отразява върху цялостната правна квалификация на деянието като опит към умишлено убийство и не засяга процесуалните права на подсъдимия. Обстоятелството, че в обвинителния акт по делото не се съдържа квалификация на вида на опита по чл.115, вр. чл.18 от НК, която липсва и в направеното по реда на чл.287, ал.1 от НПК изменение на обвинението в по-тежко по чл.116, ал.1, т.9 от НК, не е било пречка решаващите съдилища да дадат вярна правна оценка на вида на опита. В принципен план тази квалификация не може да рефлектира и върху наказателната отговорност на подсъдимия в негова вреда, тъй като настоящото производство е образувано само по негова жалба.

По явната несправедливост на наказанието:

При установените факти по обвинението по чл.115, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК искането за пълно оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено.

Въззивният съд е ревизирал присъдата на първата инстанция като е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.58, б.“а“, вр.55, ал.1, т.1 от НК и го е индивидуализирал с три години под специалния законов минимум от десет години лишаване от свобода. Изменил е присъдата и в частта относно определеното общо най-тежко наказание, което също е намалил на седем години лишаване от свобода.

ВКС намира преценката на САС за прилагането на чл.58, б. „а“ от НК за правилна. Престъплението се характеризира с ниска степен на довършеност, с оглед обективно настъпилите вредни последици по засягането на телесната цялост на пострадалия.

Едновременно с това, цялостната характеристика на деянието го определя като такова с немалка обществена опасност. В тази връзка правилно е отчетена проявената от подсъдимия упоритост при нападението и обстановката по извършването му, в близост до жилищата на множество лица, които са станали свидетели на извършеното посегателство, чрез нанасяне на повече от един удар в тялото на жертвата.

С оглед изложеното, ВКС намери, че определеното наказание от седем години лишаване от свобода, с три години под законовия специален минимум е справедливо отмерено и не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер.

Здравословното състояние на подсъдимия, което е актуално влошено, поради бъбречно заболяване не е от естество да наложи извод за допълнително редуциране на наказанието на самостоятелно основание и няма процесуална пречка да бъде взето предвид при изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

С оглед изложеното, наложеното наказание на подсъдимия не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288/11.07.2018 г. на Апелативен съд–гр. София, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1151/2017 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: