Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр. София, 26.07.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1319 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.С.П. – Т., действаща лично и като законен представител на Н.К.Т. и М.К.Т., действащ лично, със съгласието на своята майка С.С.П. – Т., срещу решение №98/15.01.2018г. по гр.д.№338/2017г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна решение №208/29.05.2017г. по гр.д. №1699/2016г. на Видински районен съд, Гражданска колегия, е признато за установено в отношенията между ищеца „В. – 05” ООД (н.) и ответниците С.С.П. – Т., Н.К.Т. и М.К.Т., наличието на престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ – силозно стопанство за слънчогледово семе, представляващо комплект от метални силози – 2 бр., с общ шнек за напълване и изходящи шнекове за зареждане, с вместимост 80 куб.м., размери D.3.5 м. и H.8.5 м и общо тегло като метал около 10 т., направени от метал със сивкав цвят и от метален фундамент на силозите от 5 т., която вещ наследодателят на ответниците К.М.Т. владеел и се разпоредил със същата – престъпление по чл.206 от НК, както и всеки от ответниците е осъден да заплати на „В. – 05” ООД (н.) сумата от 7 477 лв., представляваща 1/3 от 22 432 лв. (стойността на присвоеното имущество), ведно със законната лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното издължаване.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподатели считат, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.110 от ЗС, като е приел, че процесното силозно стопанство представлява движима вещ. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, поддържат, че силозното стопанство е недвижим имот, трайно прикрепен към земята. С оглед на това твърдят и допуснати от въззивния съд съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на неоспорената от страните съдебно – техническа експертиза и на всички представени по делото доказателства, както и липса на преценка относно доказаните и недоказани факти. Изразяват становище, че аргументацията на съда е оскъдна, неясна, нелогична и несвързана и от нея не може да се изведе вътрешното му убеждение за основателност на предявените искове.

Ответникът по касация „В. – 05” ООД (н.) оспорва касационната жалба. Поддържа, че поставените въпроси не са от значение за решаване на делото. Поддържа още, че жалбата е неоснователна. Твърди, че касаторите - ответници по исковете не са събрали доказателства с оглед направените в отговора на исковата молба възражения. Счита за доказано, че процесното силозно стопанство е движима вещ, оставена в имота на наследодателя на ответниците, с която същият се е разпоредил, както и за установена стойността на вещта.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът „В. – 05” ООД (н.) с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.06.2013г., обективиран в нотариален акт № 111, рег. №2018, нот.д. №217/2013г. на Нотариус с рег. №029 на НК, е прехвърлил на „Б.“ ООД, представлявано от управителя и наследодател на ответниците К. Т., собствеността върху поземлен имот с идентификатор 10971.511.176, находящ се в [населено място], З. складова зона, с площ от 479 кв.м., ведно със сграда с идентификатор 10971.511.176.1, със застроена площ от 201 кв.м. Приел е за установено, че намиращото се в недвижимия имот силозно стопанство за слънчогледово семе не е включено в нотариалния акт; по отношение на същото не е направена оценка при проданта, извършена от синдика в производството по несъстоятелност на „В. – 05“ ООД, както и че е обявено за продан отделно от недвижимия имот. Според решаващия съд силозното стопанство не е било трайно прикрепено към имота, тъй като собственикът на недвижимия имот се е разпоредил с него, без да нарушава целостта на постройката, към която е било прикрепено. С оглед на това е заключил, че силозното стопанство не е посочено в нотариалния акт и не е изключено, тъй като представлява движима вещ, която не е трайно прикрепена. Въз основа на свидетелските показания на В. И. и И. Д. въззивният съд е приел за установено, че К. Т. се е разпоредил с вещта. Приел е за установена и стойността на вещта от заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че е налице престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ (силозно стопанство за слънчогледово семе), която наследодателят на ответниците е владеел и се е разпоредил с нея – престъпление по чл.206 от НК. Приел е за установени и елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. Счел е, че предвид липсата на основание за солидарно осъждане на ответниците, размерът на отговорността им е до размера на наследствените им права – 1/3 ид. части.

С определение №7/08.01.2019г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос „Нужни ли са специални знания, за да определи въззивният съд дали една вещ е трайно прикрепена към земята и възможно ли е съдът да прецени този факт, без да използва назначена по делото експертиза?”.

По поставения от касаторите въпрос е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение № 464/19.06.2009г. по гр.д. № 963/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 152/07.04.2010г. по гр.д. № 831/2009г. на ВКС, II г.о. и решение №297/22.12.2014г. по гр.д. № 4004/2014г. на ВКС, I г.о, по смисъла на които преценката на самостоятелния характер на вещта съдът може да извърши въз основа на заключение на вещо лице за възможността вещта да бъде отделена без повреждането й, тъй като за установяване на тези обстоятелства са необходими специалните знания на експерти.

Следва да бъдат съобразени и задължителните разяснения в ТР №1 от 04.01.2001г. на ВКС по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК, т.10 и ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Според ТР №1 от 04.01.2001г. на ВКС по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК, т.10, допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. При огледа и освидетелстването това се налага от необходимостта от непосредствено сетивно възприятие на съда върху истинността на факт, отнасящ се до вещ или лице, а при експертизите - от съобразяване на опитни правила и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието. Според ТР№1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение не е съобразено с посочената практика на ВКС.

При въведени изрични оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно характеристиките на обекта и при липса на изрично поставена задача в този смисъл на вещото лице, изпълнило съдебно – техническата експертиза в първоинстанционното производство, въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да назначи служебно техническа експертиза.

Въззивният съд е преценил правилно като обуславящо за основателността на предявените искове обстоятелството дали процесното силозно стопанство за слънчогледово семе съставлява недвижима вещ или движима вещ. Съгласно възприетото с практиката на ВКС /решение по гр.д.№11298/2009г. по описа на ВКС, І г.о. и решение по гр.д.№88/2012г. по описа на ВКС, ІІ г.о./, при прехвърлянето на правото на собственост върху земята, приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения/ по аргумент на чл. 92 от ЗС/, освен ако не е уговорено друго при сключване на договора, т.е. ако изрично постройките са изключени от предмета на разпореждането. Следователно, щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то в този случай купувачът придобива всичко, което се намира в мястото, поради което запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл.92 от ЗС. В случая ако процесното силозно стопанство е съставлявало недвижима вещ, тоест е имало характеристиката на изградена в недвижимия имот постройка, това би довело до извода, че собствеността върху него е преминала у купувача „Б.“ ООД, с управител К. Т., по силата на договора за покупко – продажба на недвижим имот от 11.06.2013г., обективиран в нотариален акт № 111, рег. № 2018, нот.д. № 217/2013г. на Нотариус с рег. № 029 на НК, ведно със собствеността върху поземления имот с идентификатор 10971.511.176, находящ се в [населено място], З. складова зона. Съответно твърденията на ищеца, че наследодателят на ответниците К. Т. неправомерно се е разпоредил с чужда вещ, съответно, че същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество - продавач, биха били неоснователни.

Възприемайки правилно като релевантен за спора въпроса за характеристиките на процесната вещ и при изрично въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно тези характеристики, въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да назначи експертиза, която да установи дали вещта е била трайно прикрепена към земята или е представлявала обособена движима вещ. Вместо това той е изложил съображения, че силозното стопанство може да бъде демонтирано и преместено без разрушаване на целостта му, считайки, че за този извод не е налице необходимост от специалните знания на експерти. Преценката си е основал на разсъждения, че след като собственикът на недвижимия имот се е разпоредил със силозите без да се наруши целостта на постройката към която са прикрепени, то те съставляват движима вещ, без да съобрази, че за тези изводи е необходимо прилагане на определени правила на опита и научни постижения.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – чл.195 ал.1 от ГПК, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293 ал.3 от ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва служебно да назначи на разноски на въззивника – ищец по исковете, техническа експертиза, която да даде заключение относно характера на процесното силно стопанство като движима или недвижима вещ. В тази връзка не може да бъде кредитирано становището на вещото лице, че силозното стопанство е трайно прикрепено, дадено при изслушването на заключението на съдебно – техническата експертиза в открито съдебно заседание в първоинстанционното производство. При устното му изслушване вещото лице може само да уточни и поясни отговорите на поставените му задачи, но не и да отговаря на нови задачи, които не са били включени в предмета на проверка на експертизата.

При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №98/15.01.2018г. по гр.д. №338/2017г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение №208/29.05.2017г. по гр.д. №1699/2016г. на Видински районен съд, Гражданска колегия, е признато за установено в отношенията между ищеца „В. – 05” ООД (н.) и ответниците С.С.П. – Т., Н.К.Т. и М.К.Т. наличието на престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ – силозно стопанство за слънчогледово семе, представляващо комплект от метални силози – 2 бр., с общ шнек за напълване и изходящи шнекове за зареждане, с вместимост 80 куб.м., размери D.3.5 м. и H.8.5 м и общо тегло като метал около 10 т., направени от метал със сивкав цвят и от метален фундамент на силозите от 5 т., която вещ наследодателят на ответниците К.М.Т. владеел и се разпоредил със същата – престъпление по чл.206 от НК, както и всеки от ответниците е осъден да заплати на „В. – 05” ООД (н.) сумата от 7 477 лв., представляваща 1/3 от 22 432 лв. (стойността на присвоеното имущество), ведно със законната лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното издължаване.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Видински окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.