Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр.София, 30 юли 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря И. П

и в присъствието на прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №230/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Срещу нова въззивна присъда от 08.10.2018г., постановена по внохд № 303/2018г. по описа на Софийски окръжен съд, са постъпили жалби от защитниците на подсъдимите М. Д., Г. Б. и М. К., със заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.

С присъда № 100/10.06.2015г. по нохд № 345/2012г. по описа на Пирдопския районен съд, подсъдимите Г. Б. и М. К. са били признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подс. М. Д. - по чл. 196, ал. 1, т. 2, чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

По жалби от подсъдимите присъдата е проверена от Софийски окръжен съд и с решение от 12.01.2016г. е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на районния съд.

С определение № 17/05.02.2017г. на ВКС, първо н.о. по чнд № 115/2016г. на основание чл. 43, т. 3 от НПК делото е изпратено за разглеждане от РС – Ботевград.

При новото разглеждане на делото по нохд № 66/2016г. по описа на РС- Ботевград с присъда № 13/28.04.2017г. подсъдимите М. Д., Г. Б. и М. К. са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

По протест на прокурор в РП – Ботевград е било образувано внохд № 416/2017г., по което с присъда от 23.10.2017г. е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимите Г. Б. и М. К. са били признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подс. М. Д. - по чл. 196, ал. 1, т. 2, чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

С решение № 65/28.05.2018г. по н.д. №153/2018г. на ВКС, трето наказателно отделение, въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС, като в него са дадени указания по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК.

При новото разглеждане на делото с присъда от 08.10.2018г. по внохд № 303/2018г. по описа на Софийски окръжен съд, е отменена присъдата, постановена по н.о.х.д. № 66/2016 г. по описа на районен съд [населено място] в частта, с която подсъдимите М. Д., Г. Б. и М. К. са били признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение, като подс. М.Н.Д. е признат за виновен в това, че на 20.11.2010г. в района на „стопанство“ към „фирма“, в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. Б. и М. К., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „марка“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „фирма“ и на технически средства – газов металорежещ инструмент /резак/ и метален лост е отнел чужди движими вещи: отпадъчни метални детайли от тръби на обща стойност 437,78 лв. от владението на „стопанство“ към „фирма“, [населено място], без съгласието на представител на фирмата с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим.

П.Г.А. Б. е признат за виновен в това, че на 20.11.2010г. в района на „стопанство“ към „фирма“, в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с М. Д. и М. К., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „марка“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „марка“ и на технически средства – газов металорежещ инструмент /резак/ и метален лост е отнел чужди движими вещи: отпадъчни метални детайли от тръби на обща стойност 437,78 лв. от владението на „стопанство“ към „фирма“, [населено място], без съгласието на представител на фирмата с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години.

П.М.Ц. К. е признат за виновен в това, че на 20.11.2010г. в района на „стопанство“ към „фирма“, в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с М. Д. и Г. Б., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „фирма“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „фирма“ и на технически средства – газов металорежещ инструмент /резак/ и метален лост е отнел чужди движими вещи: отпадъчни метални детайли от на обща стойност 437,78 лв. от владението на „стопанство“ към „фирма“, [населено място], без съгласието на представител на фирмата с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години.

Присъдата е отменена и в частта относно разноските. Потвърдена е по отношение разпореждането с веществените доказателства.

С касационната жалба, подадена от адв. Б. М. – служебен защитник на подс. М. Д., се оспорва изцяло постановената въззивна присъда. В допълнение към жалбата са развити съображения за неправилна преценка на доказателствата и за материално правна незаконосъобразност на съдебния акт. Направено е искане за неговата отмяна и за оправдаване на подсъдимия.

В касационната жалба от подс. Г. Б., подадена чрез защитника му – адв. Ч. Д., се развиват съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия, като се посочват обстоятелствата, че мястото на извършване на деянието не е било оградено, нито указано с табели, както и че липсват доказателства процесните тръби да са в активите на „фирма“. Твърди се липса на отговор в съдебния акт на доводи на защитата. Прави се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание.

Въззивната присъда е атакувана с касационна жалба и от защитника на подс. М. К. – адв. Н. К., с доводи за наличие на всички касационни основания. В допълнение към жалбата подробно се аргументират оплакванията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В касационна жалба и допълнение към нея, изготвени от защитника на подс. К. – адв. П. Я., се прави искане за отмяна на постановената присъда, като алтернативно се претендира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна такава или за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В допълнението към жалбата, депозирано от адвокатите Я. и Б., са развити подробно съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се възразява срещу назначаването на повторна съдебно-оценителна експертиза, както и срещу възможността нейното заключение да бъде използвано при формиране на фактическите изводи. Претендира се превратно тълкуване на доказателствата, както и неяснота на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Излагат се пространно доводи за неправилни изводи на съда относно фактическата обстановка, като те аргументират необоснованост на съдебния акт.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. Д. - адв. М., поддържа касационната жалба и моли за оправдаване на подсъдимия.

Защитникът на подс. Г. Б. – адв. Д., също поддържа касационната си жалба и моли за оправдаване на подзащитния си.

Адв. Я. – защитник на подс. К., преповтаря съображенията, изложени в допълнението към касационната жалба. Другите двама защитници на този подсъдим – адв. К. и адв. Б., също поддържат съображенията в касационните жалби и молят за оправдаване на подс. К..

Прокурорът от ВКП взема мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Подсъдимите М. Д., Г. Б. и М. К. молят за оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната нова въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в срок от правно легитимирани субекти срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, развити в касационните жалби - за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъдат разгледани преди всичко, защото извършването на проверка за правилното приложение на материалния закон е функция на решаването на този въпрос. Само когато са събрани доказателствата, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, те са оценени съобразно действителното им съдържание, когато фактическите изводи се базират на валидно събрани доказателства и са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, може да бъде направен извод за липса на процесуални нарушения във връзка с доказателствената дейност на контролирания съд. Ако такива нарушения не се констатират при касационната проверка, то тогава е възможна преценката дали материалният закон е приложен правилно, защото последната се осъществява в рамките на установената в атакувания акт фактология. Обосноваността на фактическите изводи обаче не може да бъде самостоятелен предмет на проверка от касационния съдебен състав, така че доводите в жалбите в тази насока не могат да бъдат обсъждани.

Като нарушение на процесуалните правила в жалбата от защитника на подс. К. се сочи липсата на основания за назначаване на повторна експертиза и немотивираното й допускане. Може да се счете, че нарушение действително е допуснато, но то не се корени в съображенията, посочени от защитата, а също и не може да бъде възприето като съществено. Дали страните са направили искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, а такава е допусната и изслушана, не може да се интерпретира като процесуално нарушение, доколкото съдът има задължение за разкриване на обективната истина и няма пречка служебно да стори това. Това, че изслушване на вещото лице, изготвило експертиза по делото, е допуснато в закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК, също не следва да се приеме като процесуално нарушение, защото допускането на доказателства е правомощие на въззивния съд, а страните в хода на възззивното съдебно следствие имат пълноценна възможност да участват в тяхното събиране. Констатацията на настоящия съдебен състав във връзка с обсъжданото оплакване е, че въззивният съд не е бил прецизен при допускане на експертизата, понеже е постановил замяна на починалото вещо лице, назначил е друго такова от списъка на вещите лица, без обаче да формулира по изричен начин задачите на експертизата. Това опущение не съставлява нарушение на процесуалните правила, опорочаващо процеса на събиране и проверка на доказателствата.

В рамките на претендираната в касационните жалби неправилна доказателствена дейност на решаващия съд, настоящата инстанция установи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради формиране на фактическите изводи върху ненадлежна доказателствена основа. В принципен план въззивният съд при осъществяване на своята контролна и решаваща дейност обсъжда доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, а ако е провел въззивно съдебно следствие – и тези, събрани и проверени в неговия ход. Не е допустимо този съд да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие или непосредствено от въззивния съд. По настоящето дело съставът на окръжния съд е допуснал нарушение на посоченото правило. Това е така, защото е направил фактически изводи въз основа на показания на свидетелите Т. Б. и Т. Б., дадени пред друг състав на въззивния съд – по внохд № 416/2017г. на СОС, без да е разпитал тези свидетели непосредствено в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. В мотивите на атакуваната въззивна присъда на л. 54 се съдържа изрично позоваване на тези свидетелски показания. Вън от съмнение е, че показанията на посочените свидетели пред друг състав на въззивния съд не са надлежно приобщени и не могат да служат за формиране на фактическите изводи, въз основа на които е постановена атакуваната присъда. Преценката на тези показания е довела до опорочаване на доказателствената основа и поставя под съмнение направените фактически изводи. Действително, контролираният съд е обсъждал показанията на Б. и Б. и пред първоинстанционния съд, но разпитите на тези свидетели при предходно въззивно разглеждане на делото съдържат и друга допълнителна информация, която не е приобщена, но е ценена. Например, в показанията си пред друг състав на въззивния съд свид. Б. конкретизира къде е била сложена табелата; доказателствената информация, съдържаща се в показанията на свид. Б. пред друг въззивен състав е доста по-подробна в сравнение с тази в разпита му пред първия съд, по отношение на обстоятелствата какво представлява обекта, къде са разположени табелите, забраняващи влизането. Освен това, по реда на чл. 281 от НПК са били приобщавани показанията на сви. Б., дадени на досъдебното производство, което не е било сторено от първостепенния съд. Следва да се подчертае, че фактическите данни, изводими от показанията на обсъжданите свидетели, са от съществено значение за изясняване на един от спорните въпроси по делото – дали предмета на деянието – тръбите, са се намирали на място, което е било обозначено.

Изложените съображения сочат, че вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите е формирано върху ненадлежна доказателствена основа. Констатираното процесуално нарушение е пречка да бъдат обсъдени доводите в касационните жалби за правилното приложение на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да прецени необходимостта от провеждане на въззивно съдебно следствие и да извърши дължимия анализ на надлежно събраните доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

Отменява въззивна присъда от 08.10.2018г., постановена по внохд № 303/2018г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, втори въззивен състав.

Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Ключови думи
No law branches!