Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. София, 31.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1824 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ЗАД „Б.В.И Груп“ срещу решение №1019 от 26.04.2018г. по т.д.№4384/2017г. на Апелативен съд София, ТО, 5 състав, с което след отмяна на решение №663 от 29.03.2016г. и решение №1232 от 26. 06. 2017г. по чл.250 ГПК, постановени по т.д.№8663/2014г. на Софийски градски съд, TO, VI-11 състав, е осъдено дружеството касатор да плати на „К.П.Н Л., Р. К на основание чл.271, ал. 2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК сумата 450 000 щатски долара, представляваща обезщетение по застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото - 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 64 865.63 щатски долара, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 02.12.2011г. - 26.04.2013г., както и разноските по делото.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново за отхвърляне на исковете. Излага доводи за неправилност на изводите на съда относно активната материално правна легитимация на „К.П.Н Л. по иска за застрахователно обезщетение за вреди от авария на процесния кораб, като поддържа възраженията, че дружеството е само мениджър на кораба, няма качеството собственик или корабопритежател, респ. не е застраховано лице. Намира за необосновани изводите на въззивния съд, че по делото се установява твърдяното застрахователно събитие, като излага съображения, че не се доказват: наличие на покрит риск съгласно ОУ на договора за застраховка; частна авария на главния двигател; причините и обстоятелствата за настъпилата авария и връзката с рисковете в клауза 6 от Институтските условия- каско /ITC Hulls 1/11/95/; уведомяване на Класификационната организация на плавателния съд за повредата и спазване на т.4.3. от Институтските условия- каско; спазване на правилата на Руския корабен регистър /RMRS/ за смяна на основните лагери; извършване на описаните ремонтни дейности от екипажа на кораба; уведомяване на застрахователя за предприетите действия, вкл. относно извършените саморемонтни дейности и спазването на т.13.1. от Институтските условия. Заявява, че е налице хипотезата на чл.274 КТК, изключваща отговорността му като застраховател. Излага подробни съображения за необоснованост на въззивното решение по отношение на фактите и обстоятелствата, за чието установяване са приети заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи, като поддържа възраженията си, че от заключенията не се установява причината за настъпване на аварията. Твърди, че като не е обсъдил всичките му доводи /за извършване на подмяна на всички лагери без да е уведомен застрахователя, регистъра и назначения сървейор и без да е извършена задълбочена инспекция и осигурени специализирани и опитни техници; за смяна на основните лагери без цялостно почистване на омасляващата система; за извършване на множество маневри с използване на главния двигател без полагане на дължимата грижа и при груба небрежност от застрахования; за започване на рейса с основни лагери, които не съответстват на препоръчаните от производителя; за липса на съставен морски протест и осъществена процедура по установяване на обща авария/ въззивният съд е стигнал до необоснован извод, че е настъпило застрахователно събитие, за което се дължи застрахователно обезщетение, като не са налице хипотези на изключен риск или основание за изключване отговорността на застрахователя.

Касаторът заявява, че решението е постановено и при допуснати процесуални нарушения, тъй като е кредитирано заключението на съдебно-лингвистичната експертиза без съдът да съобрази, че част от преводите на документи са представени несвоевременно. Излага аргументи за неправилност на въззивния акт и поради неуважаване на възражението му за изтекла погасителна давност, като поддържа, че предявяването на частичен иск не спира и не прекъсва давността.

Ответникът в касационното производство „К.П.Н Л., Р. К оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за неоснователността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че между страните по делото е налице валидно сключен застрахователен договор при общи условия Каско за моторен кораб „Р. С за периода 01.02.2011г.-31.01.2012г., обективиран в застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г. При безспорно установените обстоятелства, че ищецът е управител на застрахования плавателен съд по силата на сключен типов договор за управление на кораби кодово название „Шипман от 01.01.2011г., а в застрахователния договор страните изрично са посочили, че застраховано лице освен собственикът на кораба „К. Н Л. е и ищецът като управител, решаващият състав намира, че тази уговорка е действителна и валидно обвързва страните по аргумент за противното от нормата на чл.245, ал.2, изр.2 КТК. С оглед изложеното въззивният съд прави извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по цитираната полица. Мотивите на въззивното решение съдържат и допълнителния аргумент, че в качеството си на застраховащ ищецът може да упражни правата по застрахователната полица директно на основание чл.262, ал.2 КТК.

Съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства: разменена кореспонденция между корабособственика и застрахователя, извършено разследване на настъпилите повреди и ремонти при кораба и дадени обяснения от състава на кораба, приложени фактури се установява настъпване на твърдяното застрахователно събитие - повреда на лагерите на цилиндъра на главния двигател на кораба, докато е изпълнявал рейс от пристанище М. за пристанище Магера /Италия/ в периода 28.04.2011г. - 15.05.2011г. Излага аргументи за осъществяване на покрит риск по т. 6.2.2 от Общите условия към процесната застраховка - небрежност на екипажа при извършване монтаж и притягане на основните лагери на коляновия вал, предвид приетите по делото заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи и писмени доказателства, от които се установява, че повредата е от категорията на обичайно случващите се при корабоплаването и в конкретния случай крайната повреда на двигателя се дължи на неправилно извършен ремонт от ремонтната група към екипажа на кораба.

С оглед експертното мнение на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, че извършеният от екипажа ремонт на главния двигател на кораба, включващ смяна на всички основни лагери е допустим и сменените лагери са били негодни за използване, въззивният съд стига до извод, че действията на застрахования са в изпълнение на задължението му по т.11.1. от общите условия и чл.282 КТК за предотвратяване и намаляване на щетите, покрити от застраховката. Анализът на експертите по отношение на процедурата и начина за извършване на ремонта, както и фактът, че като вероятна причина за аварията от 28.04.2011г. е посочено износване на основните лагери на коляновия вал, не обосновава извод за липса на покрития застрахователен риск по т.6.2.2. от ОУ

Решаващият състав приема, че ответникът не доказва възражението си за допусната груба небрежност от страна на застрахования при извършването на първоначалния ремонт на настъпилата авария на 28.04.2011г. Излага доводи и за неоснователността на възражението на ответника-застраховател, че липсата на протест по реда на чл.347 и сл. КТК го освобождава от отговорност. Позовавайки се на практика на ВКС, се аргументира, че актът за морски протест или писменият рапорт за авариен случай и аварийният акт само улесняват доказването, но съставянето им не е предпоставка за възникване на отговорността на застрахователя, тъй като по договора за морска застраховка доказването на факта на настъпване на застрахователното събитие може да се извърши с всички доказателствени средства.

Въззивният съд приема, че от събитието за ищеца са настъпили имуществени вреди - разходи за ремонт на кораба, установени от представените по делото писмени доказателства, анализирани от приетата по делото единична съдебно-техническа експертиза, както следва: разходи в размер на 498 273.69 евро за постоянни ремонтни дейности, подробно описани в 14 пункта в заключителната част от заключението, и разходи в размер на 54 552.98 щатски долара за постоянни ремонтни дейности, подробно описани в 5 пункта в заключителната част от заключението.

За неоснователно е счетено възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за застрахователно обезщетение, тъй като искът е предявен на 26.04.2013 г. - в двугодишния давностен срок по чл. 357, ал. 1, б „а КТК с оглед настъпването на застрахователното събитие на 28.04.2011 г.

По тези съображения, като взема предвид уговорката за самоучастие на застрахования /50 000 щатски долара/ и размера на подлежащите на обезщетяване вреди /498 273.69 евро и 54 552.98 щатски долара/, решаващият съдебен състав приема, че предявеният иск по чл.271, ал.2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК за заплащане на сумата от 450 000 щатски долара е основателен. При съобразяване на принципа на диспозитивното начало съдът уважава и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава за плащане на застрахователното обезщетение за времето от 02.12.2011г. до 26.04.2013г. в предявения размер от 64 865.63 щатски долара.

С определение №77/22.02.2019г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?“.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

След допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е постановено ТР №3/16 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Изложени са съображения, че давностният срок спира да тече при настъпване на изчерпателно изброените в закона обстоятелства, вкл. докато трае съдебният процес относно вземането съгласно чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД. Срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата на чл.296 ГПК. ВКС приема, че срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум, като за разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./ въвежда правилото, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл.214, ал.1 изр.3, предл.1 ЗЗД.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.2 и пр.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост/ не са налице. Правилни са изводите на въззивния съд, че е сезиран с иск с правно основание чл.271, ал.2 КТК, като ищецът е материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователно обезщетение по сключения с ответника договор за морска застраховка по реда на чл.245 и сл. КТК. При постановяване на решението съдът е съобразил, че ищецът, за който няма спор, че е управител на застрахования плавателен съд по силата на сключен типов договор за управление на кораби, е страна и по договора за застраховка. С оглед правната регламентация на морската застраховка, даваща широка договорна свобода на страните да определят съдържанието на договорното правоотношение /чл.245, ал.2 КТК/ и като е съобразил, че застрахователната полица е подписана от ищеца, като са застраховани и корабособственика, и ищцовото дружество-управител, съдът е стигнал до законосъобразния извод, че не само корабособственикът, но и мениджърът на кораба като застраховано лице по полицата е легитимиран да претендира плащане на обезщетение за увреденото застраховано имущество. Безспорно застрахователният интерес е условие за действителността на договора за застраховка, но следва да се има предвид, че този интерес не винаги е свързан с право на собственост върху застрахованата вещ или върху части от нея, а съществува и при наличието на такава връзка и значимост на застрахованата вещ за застрахованото лице, че при погиване или повреда на вещта да настъпят негативни последици в неговия патримониум. В случая съдът е констатирал, че ищецът не е корабособственик, но е страна по договор за управление на процесния кораб, което е достатъчно, за да обуслови извод за наличие на застрахователен интерес. Едно от задълженията на мениджъра е да застрахова вещта, като страните по договора за управление са постигнали съгласие всички застраховки да са на името както на корабособственика, така и на мениджъра на кораба, чието възнаграждение е обусловено от експлоатацията на плавателния съд и който носи отговорност за вреди от небрежност, груба небрежност или умишлено неизпълнение на задълженията на своите служители или наети лица във връзка с кораба.

Съдът при съобразяване с разпоредбата на чл.262, ал.2 КТК е изложил и принципно правилната теза, че и в хипотезата на сключване на застраховката в полза на корабособственика, ищецът като застраховащ, което му качество е безспорно, има правото да упражни правата по застраховката без да е необходимо настъпване на каквито и да било допълнителни условия.

След анализ на доказателствата по делото и приемане за установени фактите на настъпване на повреда на лагерите на цилиндъра на главния двигател на застрахования кораб, докато изпълнява рейс от пристанище М. до пристанище Магера в периода 28.04.2011г. - 15.05.2011г.; извършване от екипажа на описаните ремонтни дейности; осъществяване на разследване на настъпилите аварии и ремонти, респ. причините за повредите, въззивният съд е стигнал до обоснования извод, че се установява настъпването на застрахователно събитие- небрежност на екипажа при извършване монтаж и притягане на основните лагери на коляновия вал, което е покрит риск по т.6.2.2. от Общите условия на застраховката. Обосновани и законосъобразни, изведени при спазване правилата на формалната логика са мотивите на съда относно причините за настъпилата авария на главния двигател /повреда на основните лагери на коляновия вал/, респ. за липсата на проявена от застрахованите лица груба небрежност и/или други действия или бездействия, водещи до увеличаване на риска и на вредите. За да приеме, че основните лагери са напълно повредени в резултат от проявената небрежност от екипажа, решаващият съдебен състав е извършил преценка както на разменените между страните имейли и нотариални покани, докладите от извършеното разследване и писмените обяснения на екипажа, представляващи част от документацията по разследването, така и на заключенията на единичната и тройната СТЕ, съгласно които причината за аварията на процесния кораб е извършеното от екипажа недобро притягане на основните лагери, водещо до възможност за превъртане на лагерните черупки, нарушаване на геометрията на лагера и шийката, нарушаване на масления филм вследствие на невъзможност от по-нататъшна работа на КДВГ. За да отхвърли като неоснователни възраженията на ответника за проявена от застрахования груба небрежност, респ. за изключване на отговорността му като застраховател по процесната щета в хипотезата на чл.273, ал.1 КТК, съдът при спазване на процесуалните правила е възприел като обективни и компетентни експертните заключения, вкл. неоспореното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, че корабът е бил оборудван с приспособен колянов вал, но приспособяването е одобрено от завода производител и коляновият вал е надлежно сертифициран по правилата на Р.М.Р; че първоначалната повреда, дължаща се износване на основните лагери на коляновия вал, е от категорията на обичайно случващите се при корабоплаването, но в конкретния случай крайната повреда на двигателя, наложила замяна на целия колянов вал, се дължи на неправилно извършен ремонт от ремонтната група към екипажа на кораба; че извършеният от екипажа ремонт на главния двигател на кораба, включващ смяна на всички основни лагери, е авариен и допустим, като сменените лагери са били негодни за използване. Вещите лица са дали категоричен отговор, че съгласно системата за управление на безопасността на кораба се допуска извършване на планови и аварийни ремонти от екипажа, като в случая ремонтът е авариен, а процедурата по подмяна на основните лагери е регламентирана в описаната инструкция и е допустимо извършването й от сертифицирания персонал, обслужващ двигателя.

При фактическа обстановка, установена след анализ на надлежно събраните доказателства по делото, законосъобразни са мотивите на въззивния съд за неоснователност на възраженията на ответника за наличие на основания за изключване на отговорността му като застраховател- защото не е бил надлежно уведомен и застрахованият не е изпълнил дадените му указания да изчака определения сървейор; защото е проявена груба небрежност от застрахованото лице, което не е уведомило за аварията Класификационната организация на плавателния съд /Руския корабен регистър /RMRS/, наредило е рейс на кораба в немореходно състояние и е извършило саморемонтни дейности без да спази правилата за смяна на основните лагери. С оглед разменената между страните кореспонденция /множество имейли и писма в периода на аварията/ обосновано съдът е приел, че застрахователят е уведомен надлежно за претърпяната от застрахования кораб авария. Твърденията на касатора в тази връзка са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна твърди, че не е надлежно уведомен от застрахованото лице, а от друга твърди, че застрахованото лице не е изпълнило указанията, които му е дал с писмото си от 29.04.2011г., изпратено в отговор на уведомление от същата дата за установена на 28.04.2011г. повреда на главния двигател. Макар и да не е изложил подробни мотиви въззивният съд е достигнал до правилен краен извод, че при съвкупната преценка на доказателствата не може да се приеме, че е доказана груба небрежност на застрахованото лице. Предвид категоричното становище на експертите, че определените от касатора като „саморемонтни дейности“ са авариен ремонт, чието извършване в конкретния случай е било допустимо, че след първия ремонт в залива К. на 06.05.2011г. корабът е напуснал пристанището в мореходно състояние, установено след проверка от представител на Класификационната организация на плавателния съд /Руския корабен регистър /RMRS/, са недоказани твърденията на ответника за действия и/или бездействия на застрахования, вкл. скриване на информация и подаване на неверни данни при обявяване на аварията, които да се квалифицират като груба небрежност, както и за наличие на хипотезата на чл.274, ал.1 КТК. Обосновани са изводите на съда, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите възражения, още повече, че замерната карта, на която се позовава застрахователя, съдържа неверни данни относно дебелината на лагерните черупки, а всички ремонтни дейности по двигателя и различни маневри с кораба са извършени от екипажа по време на рейса в открито море или в посочените пристанища, а не от управителя на кораба или корабособственика, а съгласно чл.6.2.2 от ОУ на застрахователния договор /Институтските условия- каско /ITC Hulls 1/11/95/ покрит риск са загуба или щета на застрахования обект, причинени от небрежност на капитана, офицерите, екипажа или пилота.

В съответствие с доказателствата по делото са изводите на решаващия съдебен състав за неоснователност на възраженията на ответника за недължимост на застрахователно обезщетение поради липса на съставен морски протест и на осъществена процедура по установяване на обща авария. В застрахователния договор няма специална регламентация за установяването на застрахователното събитие, още по-малко изискване за съставяне на морски протест или спазване на процедура по установяване на обща авария като условие за доказване настъпването на покрит риск, поради което са допустими всички доказателствени средства, както правилно е приел съдът. Следва да се отбележи, че в случая е съставен морски протест, който е приет като доказателство по делото, а установяването на обща авария може да се поиска с диспаш от всяко заинтересовано лице, вкл. от застрахователя, който не е упражнил това свое право. При липсата на диспаш, установяващ обща авария, е налице частна авария, която с оглед доказателствата по делото обосновано е приета от съда за покрит застрахователен риск.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за правилни крайните изводи на въззивния съд, че е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът дължи застрахователно обезщетение, като не са налице хипотези на изключен риск или основание за изключване отговорността на застрахователя. При съвкупната преценка на писмените доказателства и експертното заключение въззивният съд правилно приема, че от събитието за ищеца са настъпили имуществени вреди - разходи за ремонт на кораба: разходи в размер на 498 273.69 евро за постоянни ремонтни дейности, подробно описани в 14 пункта в заключителната част от заключението, и разходи в размер на 54 552.98 щатски долара за постоянни ремонтни дейности, подробно описани в 5 пункта в заключителната част от заключението.

Не се установяват допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при приемане на заключението на съдебно-лингвистичната експертиза, нито при приемане на преводите на представени в рамките на преклузивните срокове писмени доказателства на чужд език.

Налице е обаче въведеното от касатора основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК за отмяна на въззивното решение – неправилно приложение на закона по отношение института на погасителната давност.

Въззивният съд правилно е определил приложимата правна норма, респ. е приел, че съгласно чл.357, ал.1, б.“а“ КТК искът за обезщетение по договора за морска застраховка се погасява с изтичане на 2-годишен давностен срок, който започва да тече от настъпване на застрахователното събитие, когато е възникнало правото на иск. Въпреки грешно определения начален момент /28.04.2011г. вместо 16.05.2011г./, правилно е приел, че по отношение на първоначално предявения частичен иск за сумата 4 500 щ.д. давностният срок не е изтекъл към 26.04.2013г., когато е подадена исковата молба, но е незаконосъобразен изводът му, че давностният срок не е изтекъл и по отношение на увеличената част от исковата претенция до размера от 450 000 щ.д., тъй като с предявяването на частичния иск спира да тече давността и по отношение на непредявената част от претенцията. С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС приема, че към 21.11.2014г., когато ищецът подава молбата за увеличение на предявения като частичен иск от 4 500 щ.д. до пълния размер от 450 000 щ.д., погасителната давност за увеличената част е изтекла. Предявяването на частичния иск не прекъсва и не спира давностния срок, поради което исковата претенция за сумата над 4 500щ.д. до 450 000 щ.д. е погасена по давност на 17.05.2013г. Неоснователни са възраженията на ответника по касационната жалба, че давностният срок започва да тече от предявяване на иска, когато застрахователят е поканен да плати застрахователно обезщетение или от момента на приемане на СТЕ, установяваща причината за настъпването и размера на претърпените вреди. Законодателят е предвидил, че погасителната давност започва да тече от момента, в който възниква правото на иск по договора за морска застраховка, а при липса на други разпоредби в закона или договора, това е моментът на настъпване на застрахователното събитие, от което са произтекли вредите, чието обезщетяване се претендира. От този момент застрахованият има правото да иска от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение, като отправянето на покана до застрахователя има значение само за поставянето му в забава. Доказването на вида и размера на щетите е свързано единствено с основателността на претенцията, но не и с правото на иск.

Като е приел обратното и е уважил изцяло предявения иск на основание чл.271, ал. 2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК, вкл. за сумата над 4 500 щ.д. до 450 000 щатски долара, както и иска на основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата над 4 500 щ.д. до 450 000 щ.д., въззивният съд е постановил неправилно решение.

Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е осъдено ЗАД „Б.В.И Груп“ да плати на „К.П.Н Л., Р. К на основание чл.271, ал. 2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК сумата над 4 500 щ.д. до 450 000 щатски долара, представляваща обезщетение по застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото - 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 648.66 щатски долара до 64 865.63 щатски долара, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 02.12.2011г. - 26.04.2013г., както и разноски за първоинстанционното и въззивно производство над 527.60 лева. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът ЗАД „Б.В.И Груп“ има право на разноски съответни на отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер от 17 535.43 лева държавна такса и 101 211.13 лева с ДДС адв.възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен съгласно Наредба №1/2004г. – сумата 11 827.31 лева, настоящият съдебен състав счита, че претендираното адв.възнаграждение следва да се намали до сумата 23 655 лева без ДДС или 28 386 лева с ДДС, като следва да бъде приет общ размер на разноските от 45 921.43 лева. Предвид изложеното и с оглед отхвърлената част от исковете на касатора следва да се присъди сумата 45 462.21 лева.

Ответникът по касационната жалба „К.П.Н Л., Р. К няма претенция за присъждане на разноски за касационното производство.

С оглед отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И Груп“ има право на разноски за първоинстанционното производство в размер от 15 239.41 лева и за въззивното производство в размер от 6 709.18 лева.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1019 от 26.04.2018г. по т.д.№4384/2017г. на Апелативен съд София, ТО, 5 състав, в частта, с която е осъдено ЗАД „Б.В.И Груп“ да плати на „К.П.Н Л., Р. К на основание чл.271, ал. 2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК сумата над 4 500 щатски долара до пълния предявен размер от 450 000 щатски долара, представляваща обезщетение по застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото - 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 648.66 щатски долара до пълния предявен размер от 64 865.63 щатски долара, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 02.12.2011г. - 26.04.2013г., както и сумата над 527.60 лева- разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.П.Н Л., Р. К срещу ЗАД „Б.В.И Груп“, гр. София иск с правно основание чл.271, ал. 2 КТК за сумата над 4 500 щатски долара до пълния предявен размер от 450 000 щатски долара, представляваща обезщетение по застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г., като погасен по давност, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото - 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата и иск на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 648.66 щатски долара до пълния предявен размер от 64 865.63 щатски долара, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 02.12.2011г. - 26.04.2013г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „К.П.Н Л., Р. К да плати на ЗАД „Б.В.И Груп“, гр. София сумата 45 462.21 лева разноски за касационното производство, както и сумите 15 239.41 лева разноски за първоинстанционното производство и 6 709.18 лева разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.