№ 79

Гр. София, 31 юли 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 304/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Х.Х.К., чрез упълномощения защитник, адв. М. О. срещу въззивно решение № 287/04.12.2018 г., постановено по в.н.о.х.д № 526/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, в гражданско-осъдителната му част, с която е увеличен размера на присъдените обезщетения за вреди в полза на гражданските ищци М. и Р. М., както и в частта относно присъдените в тяхна полза разноски и съответните на увеличените граждански искове, държавни такси. С жалбата се прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение за вреди, в съответствие с изискването на чл.52 от ЗЗД, в рамките на 50% от присъденото от първия съд, като се отчете съпричиняването от страна на пострадалия. В жалбата се излагат подробни фактически и правни съображения за наличието на съпричиняване и за необходимостта от редуциране в тази връзка на присъденото обезщетение за вреди, като се отчете и направеното възражение от подсъдимия в качеството на ответник по предявените гражданските искове.

Въззивното решение е обжалвано и с касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци М. А.-М. и Р. М., чрез упълномощения повереник, адв. Л. П., с искане да се отмени, поради неправилно преквалифициране на извършеното деяние от престъпление по чл.124, ал.1, т.2 от НК в такова по чл.124, ал.1, т.3 от НК и поради отлагане изтърпяването на наказанието, при условията на чл.66, ал.1 от НК, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за прилагане на по-тежка правна квалификация и увеличаване на наложеното наказание, като се постанови ефективното му изтърпяване. В жалбата се сочи, че неправилно въззивният съд е преквалифицирал телесната повреда, от която е настъпила смъртта на пострадалия като лека, при наличните данни за причинена умишлена средна телесна повреда, като се излагат подробни съображения в насока съставомерността на деянието по по-тежката правна квалификация. Отделно се сочи, че наложеното наказание от една година лишаване от свобода е несъответно на тежестта на деянието, а приложението на чл.66, ал.1 от НК, в разрез с целите на наказанието.

Пред касационната инстанция подсъдимият К., се представлява се от упълномощения защитник, адв. М. О., която поддържа касационната жалба по изложените съображения и с направеното искане за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Защитникът намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователна и моли да се остави без уважение, поради правилна квалификация на деянието и налагане на справедливо наказание от апелативния съд.

Подсъдимият К., в последната си дума пред ВКС изразява искрено съжаление за случилото се и моли жалбата му да се уважи, като се намали обезщетението за вреди.

Частните обвинители и граждански ищци М. и Р. М., редовно уведомени, не се явяват пред ВКС. Представляват се от упълномощения повереник, адв. П., който поддържа жалбата на доверителите си, съобразно изложените в нея оплаквания и с направеното искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличаване на наказанието с отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. Акцентира върху тежестта на реално причиненото увреждане и сочи, че от наличните по делото данни се извежда умисъл за причиняване на средно телесно увреждане, а не за лека по характер телесна повреда, в каквато насока счита, че е и заключението на медицинската експертиза по делото.

Жалбата на подсъдимия намира за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение.

Прокурорът от ВКП, пред касационната инстанция, застъпва становището, че жалбата на подсъдимия в гражданската част на присъдата е частично основателна и следва да се уважи, като се отчете съпричиняването от страна на пострадалия. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци преценява като неоснователна, като счита, че искането за по-тежка правна квалификация не почива на фактите по делото. Отделно намира искането за увеличаване на наказанието и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК, с каквато цел се иска отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане, също за неоснователно, поради определяне от въззвния съд на съответно по тежест и справедливо наказание.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационните жалби на частните обвинетели и граждански ищци и на подсъдимия, и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 9/20.12.2017 г., на Окръжен съд - Смолян, постановена по н.о.х.д. № 97/2017 г., подсъдимият Х.Х.К. е признат за виновен в това, че на 29.06.2016 г., около 18.46 часа, в [населено място], [улица], на паркинг до жилищен блок №, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота: тежка черепно-мозъчна травма, по непредпазливост причинил смъртта на С.С.М., който е починал на 08.10.2016 г., поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от деянието, съответно в размер на 60 000 лв. в полза на М. и в размер на 40 000 лв. в полза на М., като е отхвърлил предявените граждански искове в останалата част до пълния предявен размер.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси.

С въззивно решение № 76/14.03.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 42/2018 г., на Апелативен съд- П. / по жалби на подсъдимия и частните обвинители/, присъдата на окръжния съд е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщането на делото за ново разглеждане, с присъда № 4/22.05.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 26/2018 г., по описа на Окръжен съд-Смолян, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 29.06.2016 г., около 18.46 часа, в [населено място], [улица], на паркинг до жилищен блок № 20, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, съгласно чл.130, ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар с ръка по главата е причинил разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК и по непредпазливост причинил смъртта на С.С.М., който е починал на 08.10.2016 г., поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият К. за невиновен относно да е причинил по непредпазливост настъването на смъртта на М. в резултат на умишлено нанесена от него средна телесна повреда и го е оправдал по обвинението по чл.124, ал.1, пр.2 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от деянието, в размер на по 50 000 лв. в полза на М. и М., като е отхвърлил предявените граждански искове в останалата част до пълния предявен размер.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 287/04.12.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 526/2018 г., на Апелативен съд- Пловдив, присъдата на окръжния съд, № 4/22.05.2018 г., по н.о.х.д. № 26/2018 г е била изменена в наказателната и гражданска части, като деянието на подсъдимия е преквалифицирано по чл.124, ал.1, т.3 от НК и съдът го е оправдал по обвинението по чл.124, ал.1, т.2 от НК, като е намалил наложеното наказание от две години на една година лишаване от свобода.

Апелативният съд е изменил присъдата и в гражданската й част, като е увеличил присъденото обезщетение за вреди в полза на гражданските ищци, уважил е предявените от тях граждански искове в цялост, съответно в размер на 80 0000 лв. в полза на М. и в размер на 70 000 лв., в полза на М. и е осъдил подсъдимия да заплати допълнителните съответни държавни такси и разноските от частните обвинители. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена.

Настоящото касационно производство се развива срещу решението на апелативния съд по в.н.о.х.д. № 526/2018 г., по жалбите на подсъдимия в гражданската му част и на частните обвинители в наказателната му част.

Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими.

По жалбата на частните обвинители:

Жалбата на частните обвинители срещу въззивното решение в наказателната му част се прецени за неоснователна по следните съображения:

Основното оплакване от жалбата на частното обвинение срещу въззивното решение е за допуснато нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилна правна квалификация на извършеното деяние в частта относно вида на умишлено нанесената от подсъдимия телесна повреда, от която е настъпила смъртта на пострадалия. Защитата счита, че подсъдимият е имал умисъл за нанасяне на средна телесна повреда / а не за леко по характер телесно увреждане, както е приел въззивният съд / и правилната квалификация на деянието е по чл.124, ал.1, пр.2 от НК, а не по чл.124, ал.1, пр.3 от НК.

ВКС намира, че защитната теза не може да бъде възприета, тъй като не почива на обективен прочит на доказателствата по делото.

Съгласно приетите за установени от контролираните инстанции факти, на процесната дата подсъдимият К., в качеството му на технически ръководител на строителна бригада, извършваща дейности по саниране на блока, в който живеел пострадалия, извършвал оглед на обекта. Подсъдимият се намирал в лекия си автомобил и чул шум от удар по колата, след което излязъл от нея, за да установи причината за това. При излизането видял пострадалия М., с когото двамата били влезли в конфликт предния ден, по повод действията на строителните работници, ръководени от К.. При срещата пострадалият, който видимо бил употребил алкохол, напсувал подсъдимия, след което последният му нанесъл удар с юмрук в лявата страна на лицето. От удара пострадалият залитнал и паднал, при което от съприконсованието му с терена, настъпил нов удар в дясната част на главата, задно теменно. След падането на земята пострадалият изпаднал в тежко състояние, като бил и неконтактен. Подсъдимият възприел състоянието на М. и му оказал помощ, като го издърпал на тротоара и потърсил съдействие от работещи в близост съседи, които сигнализирали на тел.112 за състоянието му. Междувременно, подсъдимият решил лично да превози пострадалия до болнично заведение, което направил със собствения си лек автомобил. Независимо от оказаната спешна медицинска помощ, пострадалият починал на 08.10.2016 г.

Защитата не възразява срещу дейността на решаващите съдилища по възприемане на описаните факти относно механизма на извършване на деянието и поведението на подсъдимия по нанасяне на телесното увреждане на пострадалия, както и спрямо предходните действия на М., довели до ответната реакция на подсъдимия.

На оспорване е подложена правната оценка на въззивния съд относно вида и характера на умишлено причинената от подсъдимия телесна повреда, от която е последвало настъпването на смъртта на пострадалия.

Апелативната инстанция е формирала изводите си относно вида, характера и механизма на получените от пострадалия телесни увреждания, в резултат от нанесения му от подсъдимия удар с юмрук и връзката им с настъпилата смърт, чрез заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп и устните разяснения на експерта, при изслушването му в съдебно заседание. Съгласно съдържанието на медициското заключение, при изследването на трупа на пострадалия са констатирани травматични увреждания в областта на главата: счупване на черепния покрив в дясно слепоочно-теменно-челно, контузия на мозъка в дясната голямомозъчна хемисфера слепоочно-теменно и контузия на лявата голямомозъчна хемисфера слепоочно базално „ контра Ку“. Като причина за смъртта на М. е установена тежката черепно-мозъчна травма, довела до счупване на черепния покрив вдясно с наличие на контузионно огнище в дясната голямомозъчна хемисфера и наличие на контузионно огнище в лявата голямомозъчна хемисфера. Пряката и непосредствена причина за настъпването на смъртта е двустранна бронхопневмония, което е довело до остра дихателна недостатъчност, резултат от командното дишане, на което е бил поставен пострадалия, в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, коматозното състояние и принудителното му положение в леглото.

При изслушване на медицинското заключение, вещото лице е дало съществени устни разяснения за механизма на получаване на тежката травма в областта на главата, от която са последвали усложнения в здравословното състояние на М., които непосредствено са причинили и настъпването на неговата смърт.

Съгласно категоричното становище на експерта от съдебно заседание, травмата в областта на черепа е резултат от удара на главата в земната повърхност / вдясно /, при което е получено и счупването му. Установените две контузионни огнища, съответно в лявата и дясна голямомозъчна хемисфера са получени, поради падането на пострадалия на земята и последвалия удар в областта на главата. Увреждането в дясната част на мозъка е пряка последица от удара на главата в земната повърхност, а увреждането в ляво е получено по механизма „ контра ку“, т.е. след удара на главата в ляво, нанесен от подсъдимия с юмрук, пострадалият е паднал на земята, при което е получил удар в дясно и по механизма на противоудара е образувано контузионното огнище на мозъка в ляво. Изяснено е, че увреждането в лявата част на мозъка не е получено самостоятелно от удара с юмрук в главата, а е следствие от противоудара на главата в земната повърхност, вдясно, който е причинил контузията на мозъка в ляво.

Въззивният съд е интерпретирал правилно заключението на медицинската експертиза от гледна точка на обективните действия на подсъдимия за причиняване на телесните увреждания и конкретния механизъм, по който са получени травмите в лявата и дясна област на главата.

Специалните знания на вещото лице относно медикобиологичните характеристики на процесните увреждания са използвани от контролирания съд съобразно тяхното предназначение, за подпомагане на съда при правната им оценка като се определи характера на телесната повреда, в която се субсумират.

С оглед изложеното, вътрешното убеждение на решаващия съд по релевантните за обвинението факти не страда от процесуални пороци и е формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон по чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК.

В рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно.

Становището на въззивния съд за обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, по смисъла на чл.124, ал.1, пр.3 от НК, почива на вярна правна оценка на правно значимите факти.

Въззивният съд е приложил вярно теоретичните постановки от значение за престъплението по чл.124 от НК, което се отличава със смесена форма на вина – умисъл спрямо телесната повреда, довела до настъпването на смъртта и непредпазливост по отношение на крайния смъртен изход, като се изисква наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между двете.

Съдебната практика е последователна и категорична в разбирането, че деецът носи наказателна отговорност в зависимост от умишлено причинената телесна повреда и нейния вид, а не съобразно тежестта на настъпилите вредни последици, резултат от усложнения в състоянието на пострадалия. В конкретният казус, подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия, с което му е причинил лека телесна повреда, като умисълът му се ограничава до този вид увреждане. В резултат от удара в лицето, пострадалият е загубил равновесие и е паднал по гръб на земята. От този втори удар в земната повърхност е получена тежката черепномозъчна травма в дясната област на главата и увреждането в лявата част на мозъка, по механизма на противоудара. Описаните травматични увреждания, с характеристики на средна телесна повреда /временно опасно за живота разстройство на здравето / и последвалите усложнения в състоянието на пострадалия, са обусловили настъпването на смъртта, но по отношение на тяхното причиняване подсъдимият не е действал умишлено, тъй като от фактите по делото не се установява да е желаел или допускал причиняване на такива по тежест увреждания на пострадалия, чрез нанасянето на процесния удар с юмрук.

С оглед изложеното, оплакването на частните обвинители за неправилна правна квалификация на деянието е неоснователно, поради което и претенцията им за отмяна на това основание на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за определяне на по-тежка квалификация, не може да бъде удовлетворена.

Неоснователно се намери и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

На първо място, същото е основано на искането за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, което е неоснователно. При вярно установената правна квалификация на деянието, наложеното наказание е правилно отмерено и е справедливо.

Въззивният съд е определили на подсъдимия К. наказание от една година лишаване от свобода, което е инидвидуализирал при условията на чл.54 от НК. Наказанието правилно е отмерено при категоричен превес на смекчаващите вината обстоятелства – отчетено е провокативното поведение на пострадалия преди деянието, поведението на подсъдимия по оказване на помощ след деянието, изразеното искрено съжаление за извършеното, положителните му личностови и трудови характеристични данни и трудовата му заетост. При тази характеристика на смекчаващи обстоятелства, размерът на наказанието не е определен в разрез с изискванията на процесуалния закон и е достатъчен за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК.

Претенцията за отмяна на решението, поради неправилно прилагане на института на условното осъждане също се намери за неоснователна.

На първо място липсва процесуална пречка за отлагане на ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Отделно, ВКС споделя изводите на решаващите съдилища, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Същият е личност, която се характеризира с ниска степен на обществена опасност, проявява осмислено критично отношение към извършеното и целите на наказанието могат успешно да се реализират и с института на условното осъждане.

По жалбата на подсъдимия в гражданската част на присъдата:

Същата е частично основателна.

При определянето на размера на обезщетението за вреди, въззивният съд е отчел налично съпричиняване от страна на пострадалия, но е посочил, че същото е ирелевантно спрямо размера на обезщетението за вреди, тъй като гражданските ищци са предявили разумна претенция, съотнесена към тежестта на претърпените от тях болки и страдания от извършването на деянието. Изводът не почива на вярно разбиране на закона. Поведението на пострадалия по съпричиняване на вредоносния резултат винаги се отчита в насока намаляване претенцията за обезвреда, с цел да се постигне определяне на справедливо обезщетение на вредите от деянието. В конкретния случай, ВКС намира,че справедливо и съответно на понесените от гражданските ищци болки и страдания, при отчитане на съпричиняването от страна на пострадалия, се явява обезщетение в размер на 50 000 / петдесет хиляди/ лв. за съпругата на пострадалия и в размер на 40 000 / четиридесет хиляди/ лв. за неговия син. По този начин същите са справедливо възмездени за понесените от тях вреди от деянието.

Искането на подсъдимия за допълнително намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно и не може да бъде удовлетворено, тъй като е основано на надценяване на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

В съответствие с редукцията на присъденото обезщетение за вреди, следва да се намали и размера на държавната такса върху уважените граждански искове.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, при депозираното изрично искане от повереника на частните обвинители М. и Р. М., направените от същите разноски за процесуално представителство от повереник пред касационната инстанция в размер на 700/ седемстотин / лв., следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия К..

С оглед изложеното по-горе, въззивното решение следва да се измени в гражданската му част, като се остави в сила в останалата част.

Водим от изложените съображения и на осн. чл.354, ал.2, т.5 от НПК, Върховният касацоинен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 287/04.12.2018 г., по в.н.о.х.д № 526/2018 г., на Апелативен съд – П., като НАМАЛЯВА присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец М.А.Г.-М., от 80 000 лв. на 50 000 /петдесет хиляди /лв. и в полза на гражданския ищец Р.С.М., от 70 000 лв. на 40 000 / четиридесет хиляди/ лв., както и намалява присъдената държавна такса върху уважените граждански искове, като я определя в размер на 3600 / три хиляди и шестотин / лв.

ОСЪЖДА подсъдимият Х.Х.К. да заплати направените пред касационната инстанция разноски в размер на 700 /седемстотин/ лв. в полза на частните обвинители М.А.Г.-М. и Р.С.М., за процесуално представителство на повереник.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: