№ 62

Гр. София, 02 август 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 138/19 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д.В.К.,чрез служебния му защитник, адв. Р. Ф., както и по лична саморъчна касационна жалба на подсъдимия К. срещу решение № 480/03.12.2018 г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1015/2018 г..

В касационната жалба на защитата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК.

В подкрепа на направеното оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се сочи неправилна оценка на гласните доказателства по делото, чрез игнориране на показанията на свидетелката Л. К.,майка на подсъдимия относно вида и характера на нанесените от сина й удари върху пострадалия и за влошеното здравословно състояние на нейния съпруг, преди извършването на деянието. Оспорва се и извода на апелативния съд за наличието на причинна връзка между смъртта на пострадалото лице и действията на подсъдимия, както и експертното медицинско заключение за оценката на причинените увреждания от нанесения побой, които според защитата, не са били несъвместими с живота. Както и заключението на същата експертиза в частта за значението на провежданото след побоя лечение на пострадалия. Като процесуален пропуск в доказателствената дейност на съда се оценява и заличаването като свидетел на лекаря Б., който е извършил първоначалния медицински преглед на бащата на подсъдимия, след нанесения му побой, което е препятствало възможността за събиране на доказателства относно състоянието му, непосредствено след получаване на уврежданията. В същата насока се оценява и отказа на съда да допусне допълнителна съдебномедицинска експертиза относно общото здравословно състояние на пострадалия и наличните му заболявания, и да отговори на въпроса за връзката им с настъпилата смърт.

Явната несправедливост на наложеното наказание се мотивира с младата възраст на подсъдимия и необходимостта от лечение на наркотичната му зависимост.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В личната жалба на подсъдимия се оспорва приложението на материалния закон, по съображения, че правилната правна квалификация на деянието е по чл.124 от НК. Сочи се, че въззивният съд не е отчел заболяванията на неговия баща преди получаването на уврежданията, резултат от побоя и се оспорва заключението на медицинската експертиза относно причината за настъпването на смъртта. Подсъдимият се позовава и на наркотичната си зависимост и счита, че съдилищата по фактите са недооценили показанията на неговата майка за механизма на деянието, които са в негова полза. В жалбата се прави искане за преквалификация на деянието от чл.116 НК, по чл.124 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия, адв. Ф. поддържа изцяло жалбата с наведените касационни основания и по изложените в тяхна подкрепа съображения. Акцентира върху несъответствието между установената от контролираните инстанции фактическа обстановка и гласните доказателства по делото, показания на свидетелката К. за поведението на нейния син по време на деянието. Позовава се на отказа на въззивният съд да допусне допълнителна медицинска експертиза и на заличаването на свидетеля Б., които оценява като съществени нарушения на процесуалните правила, при постановяването на въззивното решение. Оспорва медицинската оценка на състоянието на подсъдимия и връзката между деянието и настъпването на смъртта. В заключение поддържа искането за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият К., в лична защита застъпва становището, че производството по делото следва да се прекрати, поради това, че няма нищо общо със смъртта на своя баща. В последната си дума пред ВКС изразява съжаление за извършеното и моли да се намали присъдата.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и неговата защита и счита, че следва да се оставят без уважение, като се остави в сила решението на въззивната инстанция.

Намира, че по делото е безспорно установено поведението на подсъдимия по умишленото умъртвяване на неговия баща, чрез нанасяне на множество силни и тежки удари в жизнено важни области от тялото и главата, с цел лишаването му от живот. Субективната съставомерност на деянието счита, че се извежда от информираността на подсъдимия за заболяванията на пострадалия, включително и наличието на сърдечно заболяване. С оглед изложеното счита, че при направената въззивна проверка на първоинстанционната присъда не са допуснати съществени процесуални нарушения и въззивният съд правилно е изградил правните си изводи. Наказанието на подсъдимия преценява за справедливо отмерено и съответно на тежестта на деянието и личната му обществена опасност, предвид обремененото му съдебно минало, включително и с извършени престъпления спрямо личността на неговите родители, независимо, че го намира и за несъобразено по тежест с отегчаващите деянието обстоятелства.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 101/24.04.2018 г. от 26.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 747/2018 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 32 състав, подсъдимият Д.В.К. е признат за виновен в това, че на 03.03.2017 г., в [населено място], умишлено е умъртвил баща си, В.П.К., поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.3, пр.1,вр.чл.115 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шестнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел при изтърпяване на наложеното наказание, времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия К. да заплати направените разноски в хода на досъдебното и първоинстанционно съдебно производство, в полза на държавата.

С въззивно решение № 480/03.12.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1015/2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, присъда № 101/24.04.2018 г. от 26.09.2016 г., по н.о.х.д. № 747/2018 г., на Софийски градски съд, е била потвърдена изцяло.

Касационните жалби на защитата и подсъдимия са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което се явяват допустими, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се намери за неоснователно.

Не се констатира контролираните инстанции да са допуснали съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата, въз основа на които са изведени правно значимите факти, за механизма на извършване на деянието.

Съдилищата от първата и въззивна инстанция са реализирали оценъчната си дейност при стриктно спазване на изискванията на разпоредбите на чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК, което е резултирало в правилно формирано вътрешно убеждение по правно значимите факти, основано на обективно всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Възражението на защитата за неправилна оценка на показанията на свидетелката К., майка на подсъдимия, депозирани в съдебно заседание пред първия съд, чрез невярната им интерпретация, не почива на обективна основа. Възприетата от контролираните инстанции фактическа обстановка, в частта относно механизма на деянието и поведението на подсъдимия по причиняване на съставомерните увреждания, довели до смъртта на неговия баща, е изведена на базата на комплексен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, която в съществената си част е еднопосочна. Съдилищата по фактите са отчели пълната кореспонденция на депозираните от свидетелката К. показания от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК с останалите доказателства и доказателствени средства, с изключение на обясненията на подсъдимия, и правилно са им дали вяра като обективно дадени. Аналогични по съдържание и смисъл показания свидетелката е депозирала и по реда на чл.223 от НПК, пред съдия от съответния съд, които не са приобщени по надлежния процесуален ред, за да могат да се обсъждат по същество. Показанията на свидетелката К. пред съдия се коментират единствено с оглед наведеното в жалбата възражение, че са еднопосочни с показанията й от съдебно заседание, което твърдение не отговаря на истината, тъй като цитираните показания съществено си противоречат едни на други.

Решаващите съдилища са разполагали с правна възможност да приобщят показанията на К. от досъдебното производство, дадени пред съдия, чрез процесуалния ред на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, поради наличието на всички изискуеми предпоставки за това – съществено противоречие с депозираните от нея в съдебно заседание и спазване на процедурата за провеждане на разпита по чл.223 от НПК, включително и чрез уведомяване на свидетелката за правото й на отказ да свидетелства като възходящ роднина на подсъдимия. Контролираните инстанции не са се възползвали от тази правна възможност, като са приобщили показанията на К. от досъдебното производство, при предходен разпит, който не е извършен по реда на чл.223 от НПК. Прочитът на тези показания е осъществен в съответствие с изискванията на процесуалния закон и приобщените показания са годно доказателствено средство, поради което правилно са били ползвани за установяването на фактическата обстановка по делото, включително и поради безпротиворечивостта им с депозираните пред съдия. В принципен план разликата между двата разпита е че показанията пред съдия се ползват с по-голяма доказателствена тежест, тъй като за първия разпит е в сила забраната по чл.281, ал.8 от НПК, която в случая е неприложима, поради наличието на други доказателства в тяхна подкрепа.

Показанията на свидетелката К. от досъдебното производство са прочетени от съда, поради констатирани противоречия със заявеното от нея в съдебно заседание за вида на нанесените от подсъдимия удари спрямо неговия баща на процесната дата. Пред съда К. е заявила, че ударите са били само в областта на долните крайници, докато на досъдебното производство е посочила, че синът й е нанесъл множество силни удари с ритници по цялото тяло на своя баща, включително и в областта на главата.

Констатираните противоречия в показанията на свидетелката са детайлно обсъдени както в мотивите към присъдата на първия съд, така и в атакуваното въззивно решение. Съдилищата по фактите са извършили надлежна съпоставка между гласните доказателствени средства, събрани при двата разпита и останалите доказателства, относими към заявените от свидетелката факти. В рамките на извършения анализ е отчетена и родствената й връзка с подсъдимия, като негова майка и значението на този факт за обективността на показанията й.

Доказателственият анализ на решаващите съдилища е процесуално издържан и ВКС напълно споделя аргументацията за кредитиране на заявеното от свидетелката К. от досъдебното производство и за необективност на показанията й от съдебно заседание.

На първо място този извод е подкрепен от извършената съпоставка с останалите гласни доказателствени средства - показания на полицейските служители, които са посетили жилището на пострадалия, непосредствено след деянието, преди появата на медицинския екип и визуално са възприели тежкото му състояние, с видими наранявания по лицето. Подробно описание състоянието на К. се съдържа в показанията на свидетеля М. от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл.281 от НПК, с множество обилни следи от кръв по цялото лице, глава и уши. В показанията на двамата полицаи се съдържат и данни за проведен с майката на подсъдимия разговор, в който тя им е съобщила, че състоянието на нейния съпруг е резултат от безпричинно нанесен от сина им побой, чрез удари с ритници по тялото и главата, който е бил предшестван от репликата „Ти защо си жив?“. Съдът е отчел, че показанията на свидетелката К. от досъдебното производство са напълно еднопосочни с депозираните от полицейските служители, включително и в частта относно отправения от подсъдимия въпрос към неговия баща. Производният характер на тези доказателства, не препятства процесуалната възможност да се използват за проверка на показанията на К., като първичен доказателствен източник, което е довело и до правилния извод за обективност на заявеното от същата свидетелка на досъдебното производство.

Пълна еднопосочност на приобщените показания на К. от досъдебното производство, в частта относно получените наранявания на нейния съпруг, е отчетена и спрямо показанията на свидетелката Т., фелдшер при ЦСМП, [населено място], която в качеството си на дежурен лекар е посетила пострадалия в дома му по повод получен сигнал за нанесен побой над възрастен мъж. Съгласно заявеното от Т., пациентът е бил със синини и рани по лицето и главата, както и с кървяща рана от дясното ухо.

По-нататък, касационната проверка установи, че възприетият от съдилищата по фактите механизъм на деянието кореспондира напълно със заключението на съдебномедицинската експертиза относно установените увреждания, причинили настъпването на смъртта и възможния начин на тяхното получаване. От медицинската експертиза е установено, че на бащата на подсъдимия са били причинени закрита черепно-мозъчна травма с кръвонасядане и охлузване на дясната ушна мида, както и множество охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето, гръдна травма с кръвонасядания в областта на гръдния кош и контузия на сърцето, както и травма на крайниците. За обективно възможен начин на причиняване на описаните увреждания е прието действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, в това число и побой с юмруци или ритници. В заключението категорично е установено, че между описаните травматични увреждания и причината за смъртта е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Отчетено е и, че експертизата е изготвена след запознаване с цялостната медицинска документация и историята на заболяванията на пострадалия К., която е налична по делото

ВКС се солидаризира напълно с изводите на контролираните инстанции за причинната връзка между поведението на подсъдимия по нанасяне на процесните удари и смъртта на пострадалия К..

Правилно, в тази връзка, съдилищата са се позовавали на медицинската експертиза, която е разграничила две групи тежки увреждания, причинени на пострадалия, травматични увреждания в областта на главата с вътречерепни кръвоизливи и контузия на сърцето в областта на дясното предсърдие и тази част от експертното заключение, че съобразно тяхната тежест, и от двете групи увреждания с еднаква вероятност може да настъпи или да не настъпи смъртен изход, независимо от оказаната медицинска помощ.

Конкретната причина за настъпване на смъртта на пострадалия е поради развили се усложнения от причинените травматични увреждания, двустранна пневмония и белодробна тромбоемболия, получени от залежаването на К. по време на лечението. Общата причина за смъртта, която се дължи на съчетаната травма и настъпилите впоследствие усложнения в състоянието на жертвата е обусловила и медицинския извод за пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между уврежданията и смъртта .

Възражението от жалбата, че травматичните увреждания на К. не са от нанесени удари, а са в резултат от падането му върху фотьойл, поради това, че подсъдимият го е издърпал от леглото, както и се дължат на предходните му заболявания, не може да бъде прието за основателно. В медицинската експертиза се съдържа подробна аргументация на вида и характера на установените увреждания и възможния механизъм на тяхното причиняване. Посочено е, че травматичните увреждания са локализирани в областта на главата, лицето, гръдния кош отпред и горните крайници и причиняването им е в резултат на множество удари в тези области, като морфологията на уврежданията в областта на дясната ръка – мишница и предмишница, интензивно опасващо кръвонасядане, сочи за множествени наслагващи се удари. Описаните травми са довели до развитието на вътречерпните кръвоизливи и контузията на сърцето в областта на дясното предсърдие.

Последните изводи изключват обективността на защитната теза за друг възможен механизъм на причиняване на несъвместимите с живота увреждания. Заболяванията на пострадалия преди деянието – протезиране на аортната клапа на сърцето, поставен кардиостимулатор, състояние след тромбоза на дясната бедрена артерия и след реканализация и стениране на дясната задколянна артерия са изцяло несъвместими като механизъм на получаване с описаните травматични увреждания, което изключва наличието на връзка между тях.

В заключението на медицинската експертиза е даден отговор на въпроса за значението на извършения преглед на пострадалия на 03.03.2017 г. за последващото му лечение и настъпването на леталния изход. Изяснено е, че прегледът е извършен непосредствено след нанесения на К. побой, при което не са били установени клинични белези, насочващи за опасност за живота, и това е било причината той да не бъде хоспитализиран. Настъпването на смъртта след определен период от време е оценено от експертите като последващ резултат от развилите се усложнения, намиращи се в пряко причинно-следствена връзка с причинените травми.

С оглед изложеното, доводът за допуснато съществено процесуално нарушение чрез заличаване като свидетел на медицинското лице Б., което е извършило този първоначален преглед, е напълно неоснователен, тъй като настъпването на смъртта е поради развили се по-късно усложнения в състоянието на пострадалия, които към датата на този преглед не са били налични.

Неоснователно е и възражението срещу отказа на съдилищата по фактите да допуснат допълнителна медицинска експертиза с аналогични задачи, като тези на поставените към изготвените и изслушани заключения. По делото са назначени две съдебно медицински експертизи – първата, от които на труп и втората със задача за характера на уврежданията и връзката им с настъпилата смърт. В експертните заключения се съдържат подробни, ясни и обосновани отговори на всички зададени въпроси, включително и на посочените от защитата в жалбата, поради което за решаващите съдилища не са били налице основания по смисъла на чл.153 от НПК да назначават нова експертиза, допълнителна или повторна.

В заключението на втората съдебномедицинска експертиза се съдържа комплексно изследване на състоянието на пострадалия, при отчитане на наличните заболявания преди деянието, данните от първоначалния медицински преглед на процесната дата и проведеното амбулаторно лечение, както и от последващите медицински прегледи и проведеното стационарно лечение в болнично заведение, продължило до настъпването на смъртта. В същото заключение е даден ясен отговор на въпроса за вида и характера на уврежданията и възможния изход от причиняването им за здравето и живота на пострадалия. Несъвместимостта на причинените от подсъдимия увреждания с живота се извежда от тяхната тежест и възможна перспектива на развитие - летален изход, който е възможно да бъде получен както от тежестта на уврежданията, така и от усложнения в развитието на здравословното му състояние, поради тези увреждания, в насока неговото влошаване. В случая, развилите се усложнения, от които е настъпила смъртта на пострадалия са от получените увреждания и в пряка връзка с тях. Последното обуславя и извода за пряката и непосредствена причинна връзка между настъпилата смърт и причинените от подсъдимия травматични увреждания. Обстоятелството, че фактически реализираната хипотеза е била само една от възможните, смъртта е настъпила в резултат от усложненията в здравословното състояние на пострадалия, изразяващи се в двустранна пневмония и белодробна емболия, не променя извода, че уврежданията са били такива по тежест, че са били годни на самостоятелно основание да обусловят настъпването на смъртта на пострадалия.

С оглед изложеното, изводите на контролираната въззивна инстанция по фактите за механизма на деянието, са основани на обективен прочит на доказателствените източници и доказателствата по делото и на изготвените експертизи, при оценката на които не са допуснати нарушения в процесуален план.

По тези съображения не се установи да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за съществено нарушение на процесуалните правила от контролираната въззивна инстанция и жалбата в тази и част е неоснователна.

Въз основа на вярно установените факти съдилищата са направили правилен извод за обективната и субективна съставомерност на деянието по смисъла на чл.116, ал.1, т.3, вр.115 от НК. В жалбата същата се оспорва предимно в контекста на невярно установеното съдържание на релевантните факти, които при положение, че са възприети въз основа на правилно формирано и в съответствие с процесуалният закон вътрешно убеждение, не могат да бъдат ревизирани по същество от касационната инстанция.

Поведението на подсъдимия по нанасяне на множество силни удари, включително и с ритници в жизненоважни области на тялото и главата на пострадалия, при наличната му информираност за неговите заболявания, включително и за сърдечното заболяване и протезиране на аортна клапа, го определя като умишлено убийство. Характеристиката на обективните действия на дееца определят и субективното му отношение към деянието и наличието на умисъл за умъртвяване на неговия баща, а не само за засягане на телесния му интегритет.

В насока субективната съставомерност на деянието по чл.116 от НК правилно контролираните съдилища са съобразили и вербалната агресия, проявена от подсъдимия, чрез отправената към баща му реплика преди побоя „ Ти още ли си жив?“.

С оглед изложеното, искането за преквалификация на деянието от чл.116 по чл.124 от НК, отправено от подсъдимия в личната му жалба, не може да бъде удовлетворено.

При тези данни, материалният закон е приложен правилно и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице.

Оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието се оцени като неоснователно.

Наложеното на подсъдимия К. наказание е в рамките близо до специалния законов минимум от петнадесет години лишаване от свобода, като е индивидуализирано на шестнадесет години лишаване от свобода.

Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е при условията на чл.54 от НК, при отчетен превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – наркотичната зависимост на подсъдимия и данните от съдебнопсихиатричната експертиза за формирано личностово разстройство с вероятен органичен характер. Едновременно с това са отчетени и множество отегчаващи факти – конкретния механизъм на извършване на деянието, чрез нанасяне на множество ожесточени удари на възрастен и лежащо болен човек, в части от тялото, за които знае, че са непосредствено засегнати от тежко заболяване и се провежда лечение, включително и чрез поставяне на аортна протеза на гръдната клапа, с прекъсване на нападението и повторно възобновяване, в присъствието на неговата майка и съпруга на пострадалия. В същата категория обстоятелства правилно е причислено и предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл.144, ал.3 от НК отново срещу пострадалия К., негов баща.

С оглед изложените съображения наказанието на подсъдимия е справедливо отмерено, при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е съответно на обществената и лична опасност на дееца, поради което не са налице основания за редуцирането му по размер. Същото е и в пълно съответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК относно необходимостта от поправяне и превъзпитание на дееца, които не биха могли да се постигнат с по-ниска от наложената санкция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480/03.12.2018 г., на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 1015/2018 г..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: