Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр.София, 02 август 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря И. П

и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №267/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в Окръжна прокуратура – В. Т, срещу нова въззивна присъда от 25.10.2018г., постановена по внохд № 89/2018г. на Окръжен съд – В. Т, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

С присъда № 6 от 16.01.2018г. по нохд № 39/2017г. по описа на Великотърновски районен съд, подсъдимият Д.И.И. е признат за виновен в това, че на 14.06.2016г. в [населено място], [улица], като помагач, в съучастие с П. Р. и В. С. - извършители, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 6125,90лв., от владението на Г.Н.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият П.В.Р. е признат за виновен в това, че на 14.06.2016г. в [населено място], [улица], в немаловажен случай, след предварителен сговор с В. С. и в съучастие с Д. И. - помагач, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, отнел от владението на Г.Н.М., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи на обща стойност 6125,90лв., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години.

Подсъдимият В.С.С. е признат за виновен в това, че на 14.06.2016г. в [населено място], [улица] при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с П. Р. и в съучастие с Д. И. - помагач, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство отнел от владението на Г. М. без нейното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 6125,90 лева, поради което и на основани чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Извършено е приспадане на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК.

Съдът се произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.

По жалби на тримата подсъдими е образувано внохд № 89/2018г. по описа на Великотърновски окръжен съд. С присъда № 154 от 25.10.2018г. първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимите са били признати за виновни и осъдени, в частта относно зачитането и в частта относно разноските, като подсъдимите Д. И., П. Р. и В. С. за признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

В протеста срещу постановената въззивна присъда се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се възражения срещу доказателствената дейност на окръжния съд. Посочва се, че нарушенията в процеса на доказване са довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа подадения протест. Развива доводи в подкрепа на възраженията във връзка с оценката на доказателствата, сочи, че е налице пренебрегване на събрани доказателства и неправилна оценка на същите. Намира за несъответно на материалния закон оправдаването на подсъдимите. Поддържа направеното в протеста искане.

Упълномощеният защитник на подс. С. – адв. Д. П., пледира протестът да бъде оставен без уважение. Развива съображения за неизясненост на обстоятелствата, значими за съставомерността на деянието, както и такива, за пренебрегване от обвинението на оправдателни доказателства.

Упълномощеният пред настоящата инстанция защитник на подс. И. – адв. Х. К., също моли присъдата на окръжния съд да бъде оставена в сила. Посочва, че събраните по делото косвени доказателства не могат да обосноват обвинителната теза.

Упълномощеният защитник на подс. Р. – адв. С. Д., намира въззивната присъда за правилна и законосъобразна.

Подсъдимите С., И. и Р. не участват лично в производството пред ВКС.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната нова въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:

Касационният протест е подаден в срок от правно легитимиран субект срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по съществото си, е ОСНОВАТЕЛЕН, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

В депозирания от прокуратурата протест, както и в изложените пред настоящата инстанция съображения от представителя на ВКП, се поддържа заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде разгледано преди всичко, защото проверката за правилното приложение на материалния закон е възможна, ако не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Разглеждайки доводите в протеста настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че с част от тях се възразява срещу некредитирането от въззивния съд на свидетелски показания, заключението на видео-техническата експертиза и на обясненията на подс. И., дадени на досъдебното производство пред съдия, като въз основа на тези доказателствени източници се твърди доказаност на обвинителната теза. Възраженията, свързани с оценка на доказателствата, не могат да бъдат предмет на касационна проверка, защото ползването с доверие на определени доказателства и оценката на средствата за тяхното установяване е суверенна дейност на решаващия съд. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. В този смисъл проверката, която следва да направи, е дали са спазени процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствата, както и изискването за съвкупната им и обективна оценка.

Преди всичко касационната инстанция намери, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните - по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. След като е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, съставът на окръжния съд е дължал да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, което не е сторил. Прочитът на мотивите на постановената нова въззивна присъда сочи, че окръжният съд е пресъздал и преповторил възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, без да изложи собствени доводи за възприетата от него фактология. Направил е изрична констатация, че такива са установените от първия съд фактически обстоятелства и те са обосновали осъждането на подсъдимите. Няма собствени фактически съображения, въз основа на които е постановено оправдаването на привлечените към наказателна отговорност. В останалата част от мотивите въззивният съд е направил критика на оценката на доказателствените източници на районния съд и по този начин е приел изводите на този съд за доказаност на обвинението спрямо тримата подсъдими за неправилни. Така изготвения съдебен акт не е съответен на стандарта, установен в чл. 305, ал. 3 от НПК. Иманентна част от съдържанието на присъдата е посочването на установените обстоятелства и тяхната доказателствена основа. В атакувания пред ВКС съдебен акт изобщо не се съдържа обективирано вътрешното убеждение на въззивния съд за това, какви фактически обстоятелства е приел за установени, след като очевидно не се е съгласил с установената от районния съд фактология. Липсата на мотиви в постановената присъда по отношение на възприетата фактическа обстановка пряко рефлектира върху правото на страните да разберат фактическите съображения за постановяване на съдебния акт, но също и препятства касационната проверка, доколкото касационният съд се произнася в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Съдебната практика е последователна и трайна в разбирането си, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, страдащ от такъв порок.

Неизлагането от въззивния съд на възприетото от него от фактическа страна логично е довело и до нарушаване и на изискването решаващият съд да посочи доказателствената основа на възприетите за установени от него фактически обстоятелства. Вместо това, окръжният съд е подложил на критика направената от районния съд оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

По-нататък, след като е постановил нова присъда, въззивният съд е дължал да направи анализ на доказателствата, което той действително е сторил, но го е направил само като несъгласие с доказателствената оценка на първостепенния съд. Доказателствените източници са разгледани поотделно, а не в тяхната взаимна връзка. Макар да е аргументирал защо не следва показанията на свидетелите Б., Т. и Т. да бъдат ценени, както и е развил разбирането си по отношение на противоречащите си обяснения на подс. Д. И., по отношение на обясненията на подсъдимите Р. и С. напълно декларативно е посочил, че неправилно не им е дадена вяра. Показанията на свидетелите И. И., П. Г., А. С., И. М., Д. С. са разгледани единствено на плоскостта на процесуалната забрана по чл. 103, ал. 3 от НПК да бъдат правени изводи във вреда на подсъдимия, ако не е успял да докаже възраженията си, макар да е следвало да бъдат преценени и в аспекта дали съставляват надежден източник на доказателствена информация. Свидетелят М. освен това е бил разпитан повторно в хода на въззивното съдебно следствие, включително и са предприети действия за проверка на заявени от него обстоятелства, но това е останало без обсъждане. Изложеното сочи, че и в частта относно доказателствения анализ атакуваният акт не отговоря на изискванията за всестранност и пълнота. С оглед на тези съображения, възраженията в протеста срещу доказателствената дейност на въззивния съд имат своето основание.

Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

Отменява въззивна присъда № 154 от 25.10.2019г., постановена по внохд № 89/2018г. по описа на Окръжен съд – В. Т.

Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Ключови думи