№ 76

СОФИЯ, 06.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1904/2018 г.и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С въззивно решение № 226 от 23.01.2018 г. по в.гр.д. № 2207/2017 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 1239 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 3753/2014 г. на Софийски градски съд, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на А.С.С., че апартамент № Б 101, находящ се в сграда „в груб строеж” в [населено място], район „С.”, [улица], вх.Б, първи жилищен етаж на кота +6.40 м., със застроена площ 77.80 кв.м, е собственост на „Ф-Тур” ООД /в несъстоятелност/ на основание решение № 429 по т.д. № 4520/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ е обявен за нищожен по отношение на кредиторите договор за продажба, сключен на 09.12.2009 г. с нотариален акт № ...., т....., дело № .... г. на нотариус Цв. С., с който „Ф-Тур” ЕООД /в несъстоятелност/ е продало имота на Я.С.П., и А.С.С. е осъдена да предаде на дружеството владението върху този имот, както и да му заплати разноски по водене на делото в първата и във въззивната инстанция, и държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд.

С определение № 80 от 18.02.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно правата на трети лица, придобили недвижим имот преди вписване на възбраната по чл. 715 ТЗ и преди вписване на исковата молба по чл. 646, ал.2,т.4 / отм. / ТЗ, и по въпроса обвързано ли е третото лице от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по чл. 646, ал.2, т.4 / отм. / ТЗ, ако не е участвало като страна в процеса и е придобило имота преди вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ.

Жалбоподателката А.С.С. чрез своя пълномощник адв. О. С. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая следва да намери приложение практиката, обективирана в решение № 143 от 09.08.2016 г. по гр.д. № 195/2016 г. на ВКС, І г.о. Поддържа също, че разпоредбата на § 14 от ПЗР на ЗИДТС/ ДВ бр. 20 от 2013 г./ придава обратно действие на нормата на чл. 646, ал.7 и чл. 647, ал.3 ТЗ по отношение правата на трети добросъвестни лица, в хипотезата на уважен против техния праводател иск по чл. 646, ал.2,т.4 / ТЗ/ преди изменението.

Ответникът по касация „Ф-Тур” ЕООД /в несъстоятелност/ изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, а новите редакции на чл. 646 и чл. 647 ТЗ са неприложими към настоящия казус, тъй като те не уреждат конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелния търговец, които произтичат от осъществяване на фактическите състави на чл. 646, ал.2,т.2 и 4 / отм. / ТЗ, и правата на трети лица.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ...., т...., дело № .... от .... г. на нотариус Цв. С., дружеството „Ф-Тур” ЕООД е продало на Я.С.П. за сумата 50 000 лв. процесният недвижим имот.

С договор за замяна от 21.12.2010 г., обективиран в нотариален акт № ...., т...., дело № .... г. Я.С.П. прехвърлил имота на А.С.С., в замяна на лек автомобил марка „Ауди С 8”, със застрахователна стойност 80 000 лв.

С решение от 11.07.2011 г. по т.д. № 1143/2010 г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф-Тур” ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 29.11.2009 г.

С решение от 20.03.2012 г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, прекратени са провомощията на органите на дружеството и са лишени от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

С решение от 22.12.2014 г. по т.д. № 4911/2012 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 429 от 07.03.2016 г. по т.д. № 4520/2015 г. на Софийския апелативен съд, договорът за продажба от 09.12.2009 г., с който „Ф- Тур” продава имота на Я. П., е обявен за нищожен по отношение на кредиторите на основание чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ / в редакция преди изменението ДВ бр. 20/2013 г./

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че поради нищожност сделката, сключена на 09. 12.2009 г., не е проявила транслативно действие и по отношение на кредиторите и на обявеното в несъстоятелност дружество имотът е останал в масата на несъстоятелността. Затова и по отношение на тях последващият договор за прехвърляне на имота чрез замяна не е породил вещнопрехвърлителен ефект и въз основа на него ответницата С. не се легитимира спрямо кредиторите като собственик.

В решение № 143 от 09.08.2016 г. по гр.д. № 195/2016 г. на ВКС, І г.о., послужило като основание за допускане на касационно обжалване, е прието, че когато предмет на сделката по чл. 646, ал.2, т.2 и т.4 ТЗ е право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, и третото лице черпи правата си от акт, посочен в чл. 453 ГПК.

Настоящият състав споделя това разрешение по изложените него съображения.

Правната природа на нищожността по чл. 646, ал.2 ТЗ преди изменението в ДВ бр. 20/2013 г. и вида на иска, чрез който се релвира, са изяснени в съдебната практика и в правната доктрина. Касае за особен вид нищожност, която съдържа белезите на относителна недействителност, тъй като действието й е ограничено до определен кръг лица - кредиторите по несъстоятелността. Сделката има правно действие и поражда целените последици между страните по нея, но те са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността. Сделката е действителна и спрямо третите лица, и в отношенията с тях лицето, с което длъжникът е договарял, се легитимира като титуляр на правото. Третото лице не е страна по иска по чл. 646, ал.2,т.4 ГПК, поради което постановеното решение, с което е обявена относителната недействителност на сделката на неговия праводател, не го обвързва.

Тъй като до изменението на чл. чл. 646 ГПК в ДВ бр. 20/2013 г. в ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) не съществува норма, уреждаща конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността и трети лица, придобили права от приобретателя по относително недействителната сделка, когато сделката има за предмет прехвърляне на право на собственост или учредяване на друго вещно право, следва да намерят съответно приложение разпоредбите на 451-453 ГПК, поради близостта им с целта и последиците на недействителността по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ. Поради това настоящият състав приема, че третото лице, което договоря длъжника по относително недействителната сделка, придобива собствеността върху имота, ако действието на разпореждане предхожда вписването на възбраната, наложена в производството по несъстоятелност, щом то основава правата си на акт по чл. 453 ГПК, както е в настоящия случай.

С оглед на изложеното въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови и допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество, като предявеният от „Ф-Тур” ООД /в несъстоятелност/ против А.С.С. иск за ревандикация следва да бъде отхвърлен.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 226 от 23.01.2018 г. по в.гр.д. № 2207/2017 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ф-Тур” ООД/ в несъстоятелност/ против А.С.С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на следния недвижим имот: апартамент № Б 101, находящ се в сграда „в груб строеж” в [населено място], район „С.”, [улица], вх.Б, първи жилищен етаж на кота +6.40 м., със застроена площ 77.80 кв.м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: