№ 77

СОФИЯ, 06.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2151/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 15 от 10.01.2018 г. по в.гр.д. № 804/2017 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 145 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 185/2016 г. на Районен съд- Свищов и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Б.Т.М., З.Б.М. и З.Б.М., че Ф.Т.М. и В.Т.П. са собственици, всеки от тях на по 1/3 ид. част от следните недвижими имоти: 1/ жилищна сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица]; 2/ жилищна сграда с идентификатор ...., находяща се на същия адрес, и двете построени в имот с идентификатор ....

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.

Жалбоподателите Б.Т.М., З.Б.М. и З.Б.М. поддържат, че решението не е недопустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл извън рамките на спора, очертани от твърденията и възраженията на страните.

Ответникът по касация Ф.Т.М. изразява становище, че решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Ищците Ф.Т.М. и В.Т.П. са твърдяли, че по наследство от Т.М.К., поч. през 1978 г., са собственици на по 1/3 ид. част всеки от тях на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Правният спор за собственост с ответниците, които също са наследници на Т. К., е породен от обстоятелството, че през 2016 г. същите са се снабдили с нотариален акт за собственост на имотите на основание давностно владение и наследство.

С отговора на исковата молба ответниците Б.Т.М., З.Б.М. и З.Б.М. са оспорили предявения иск, като са направили възражение, че процесните имоти не са били собственост на общия наследодател Т. К., а на техния пряк наследодател Б.Т.М., починал през 2003 г., като владението им е продължило повече от 35 години.

За да намери предявеният иск за основателен въззивният съд е приел, че ответниците като наследници на общия наследодател, са владяли и за ищците, поради което на основание наследство и давностно владение последните са придобили по 1/3 ид. част от имотите.

Въззивното решение е допустимо, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на направените фактически и правни изводи по спора. В нарушение на задължението си по чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, въззивният съд не е мотивирал решението си като изложи направените от него фактически и правни изводи по съществото на спора, и не е дал отговор на релевираните от страните доводи и възражения.

Наведените в исковата молба твърдения и доводите на ответниците, заявени с отговора на исковата молба, очертават като релевантни за изхода на делото въпросите на какво основание ответниците са установили фактическа власт върху имота; ако са завлядали същия като наследствен, обективирали ли са намерението си по отношение на останалите сънаследници да владеят изцяло за себе си; след преобръщане на държането на чуждите идеални части във владение изтекъл ли е предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС давностен срок. Тези въпроси изобщо не са обсъждани от съда по същество в двете инстанции, а изводът на въззивния съд, че ищците са владяли имота чрез ответниците и поради това са придобили правото на собственост по давност, е явно необоснован, тъй като нито ищците, нито ответниците са навели подобно твърдение. Съдът се е задоволил само да възпроизведе събраните по делото доказателства, без да анализира същите и да посочи какви фактически правни изводи следват от тях. Изложените мотиви са схематични и непрецизни, и не позволяват проверка на вътрешното убеждение на съда за уважаване на предявения иск.

Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, като съобрази и разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 182012 г. на ОСГК на ВКС относно предпоставките, при които един от сънаследниците може да придобие по давност идеалните части на останалите.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 15 от 10.01.2018 г. по в.гр.д. № 804/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: