№ 99

СОФИЯ, 06.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2331/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 90 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2331/2018 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 29/2018 г. на Окръжен съд- Смолян на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на неговата допустимост поради констатиране на противоречие в мотивите на същото.

Жалбоподателите К.А.Д. и Ф.Ф.Д. поддържа, че решението е недопустимо, тъй като на стр.4 от същото въззивният съд е посочил, че въззивната жалба /на ответниците М.К.К. и М.С.К./ е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение - правилно, но е изложил мотиви, за неоснователност на предявения против тях иск с правно основание чл. 108 ЗС, отменил е първоинстанционното решение и е отхвърлил иска на К. и Ф. Д. като неоснователен.

В отговор на касационната жалба ответниците са изразили становище, че се касае за очевидна фактическа грешка, която не се отразява на допустимостта на постановеното решение, тъй като волята на съда за отхвърляне на ревандикационния иск е ясно изразена и съответства на постановения диспозитив.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 169 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 80/2017 г. на Районен съд - Златоград, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от К.А.Д. и Ф.Ф.Д. против М.К.К. и М.С.К. иск правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ 22 кв.м от УПИ.... в кв. .... по ПУП на [населено място] от 1982 г., с идентификатор .... по КККР, попадаща се в северната част на парцела и заключена между регулационната линия между УПИ .... и УПИ .... в кв.... по плана на [населено място] от 1982 г. и изпълнената на място ограда, и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тази част, и обективно съединеният с него иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат съществуващата масивна ограда, разположената на регулационната линия межди имот с идентификатор ...., собственост на К. и Ф. Д., и имот с идентификатор ...., собственост на М. и М. К..

За да постанови този резултат въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства и проследяване на регулационния статут на недвижимите имоти, собственост на ищците и на ответниците, е направил извод, че ищците не се легитимират като собственици на спорната част от 22 кв.м, заключена между регулационната граница между двата имота и материализираната ограда. Приел е, че през 1979 г. на ищеца К. А. е било отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел .... в кв. .... по плана на [населено място] с площ 441 кв.м, а на ответниците през 1974 г. е било отстъпено право на строеж върху съседния държавен парцел ...., с площ 440 кв.м. През 1986 г. на ответника М. К. е било издадено строително разрешение за построяване на плътна ограда. През 2006 г. ищците са придобили правото на собственост по реда на ПМС 235/1996 г. върху УПИ .... в кв. ...., идентичен с УПИ .... по предходния регулационен план от 1959 г., при действието на който е отстъпено правото на строеж. През 2007 г. ответниците са придобили правото на собственост върху УПИ.... в кв. ...., идентичен с парцел .... по предходния план. Като се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, съдът е приел, че границата между УПИ .... и .... съвпада с границата между имоти с идентификатори .... и .... по КККР на [населено място], одобрена през 2003 г., както и с материализираната на място граница между двата имота. С влязло в сила решение № 182 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 181/2014 г. на Районен съд- Златоград е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от К. и Ф. Д. против М. К. и М. К. за установяване на грешка в одобрената през 2003 г. кадастрална карта, изразяваща се в неправилно заснемане на част от собствения им поземлен имот .... с площ 22 кв.м към имот ...., собственост на ответниците.

При така установените факти по делото съдът е направил извод, че спорните 22 кв.м са собственост на ответниците и се владеят от тях на правно основание.

Решаващите мотиви на въззивния съд са подробни, ясни и логични, и обосновават формираната от съда воля за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, която е намерила съответен точен израз в диспозитива на решението.

При тези данни настоящият състав намира, че също не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост. Съдържанието на мотивите е съобразено с разясненията, дадени в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.02.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС относно правомощията на възизвната инстанция като втора инстанция по съществото на спора, съгласно които мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Предмет на въззивното производство е самият материалноправен спор, като дейността не е проверяваща спрямо изводите /фактически и правни/ на първата инстанция. Във възивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.

В случая въззивната инстанция инстанция е изложила собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Изречението, че „намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно”, не отразява решаваща дейност и е изолирано от контекста на решението като цяло, разбирано като единство на мотиви и диспозитив, което навежда на извод, че се касае за очевидна фактическа грешка.

В касационната жалба и в изложението към нея не са изложени доводи във връзка с правилността на решението по същество на спора, поради което и по аргумент от чл. 290, ал.2 ГПК настоящията инстанция не извършва такава проверка.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА на въззивно решение № 108 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 29/2018 г. на Окръжен съд- Смолян.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: