№ 103

Гр. София, 12 август 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 401/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане на задочно осъдения И.В.Ч., чрез упълномощен защитник, адв.В. В., за възобновяване на н.о.х.д № 368/2012 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив и за отмяна на влязла в силата в сила присъда, постановена по същото дело.

В искането за възобновяване се сочи, че осъденото лице е предадено с Европейска заповед за арест /ЕЗА/ на българските власти от компетентните органи на К. И, при предоставени гаранции за възобновяване на наказателното дело, предмет на настоящото искане. В подкрепа на горната теза, защитата се позовава на мотивите от второинстанционното решение на испанския съд за предаване, № 632/2018 г., като счита, че в тях се съдържа не само декларативно посочване на възможността за уведомяване на осъдения да поиска възобновяване на производството, а и реална гаранция, че в случай на поискване от негова страна за преразглеждане на делото, тази възможност ще му бъде осигурена. Защитникът на осъдения цитира извадки от решението и сочи, че испанският съд не е отказал предаването на Ч., именно поради това, че е приел наличието на категорични гаранции за възобновяване на делото.

По изложените съображения се иска възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д № 368/2012 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Ч. се представлява от упълномощения защитник, адв. В., който поддържа искането за възобновяване по подробно изложените в същото съображения. Акцентира върху мотивите към решението на испанския съд относно предоставянето на гаранции при предаването на осъденото лице, че производството спрямо него ще бъде възобновено от българския съд. Отделно се позовава на съдържанието на ЕЗА, в която намира, че са закрепени гаранции за възобновяване на производството, както и че същата е издадена преди 22.01.2019 г., когато е влязло в сила изменението на чл.423, ал.5 от НПК, което касае производствата по екстрадиция. Позовава се и на конкретна практика на ВКС, свързана с производства по възобновяване, която намира, че е в подкрепа на направеното искане по настоящото дело.

Осъденият Ч., в последната си дума пред ВКС поддържа искането за възобновяване.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Счита, че по делото не са предоставени гаранции по смисъла на чл.423, ал.5 от НПК, а дадените гаранции при предаването са относно разясняване на осъдения на правото му в 6 – месечен срок от уведомлението да направи искане за преразглеждане на делото, като в това производство следва да бъдат преценявани основанията за възобновяване на делото.

По съществото на искането намира, че не са налице предпоставки за възобновяване на делото, тъй като след привличането на осъдения като обвиняем по наказателното дело и определянето на мярка за неотклонение „парична гаранция“, която той е внесъл, той е напуснал пределите на страната и не е участвал в наказателното производство по своя воля. С това счита, че сам се е лишил от възможността за лично участие в процеса. Отделно от това същият е бил обявен за общодържавно издирване и са предприети всички действия за издирването и уведомяването му, но поради отсъствието му от страната не е могъл да бъде намерен, за да бъде призован от съдебните органи.

По изложените съображения счита, че искането за възобновяване следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда.

Изпратено е по пощата на 22.03.2019 г. / видно от пощенското клеймо/, чрез РС – Пловдив, където е постъпило на 25.03.2019 г., заведено с вх. № 19621 от същата дата. Същото е подадено в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК, след предаването му на българските власти на 10.01.2019 г., чрез ЕЗА, от която дата тече и срока за подаване на искането за възобновяване.

Разгледано по същество, искането за възобновяване, което е на осн. чл.423 от НПК, е неоснователно.

Наказателното производство по делото е образувано с постановление за образуване на досъдебно производство, № ЗМ / Х-59/ от 30.11.2010 г., срещу осъдения Ч. за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление от 21.06.2011 г., по същото дело, осъденият е бил привлечен в качеството на обвиняем / лично и в присъствието на защитник / за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено на 12.09.2010 г. по отношение на Ж.И.З.. С определение на Пловдивски районен съд, 25 наказателен състав, по н.ч.д. № 4165/2011 г., / потвърдено с определение № 601/30.06.2011 г. по в.н.ч.д. № 1171/2011 г., на Окръжен съд – Пловдив /искането за задържане по отношение на Ч. е оставено без уважение и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 / хиляда/ лв.

Определената парична гаранция е била внесена на 24.06.2011 г., съгласно наличен по делото банков документ.

След приключване на досъдебното производство, материалите от същото са били предявени на осъдения Ч., лично и в присъствието на упълномощения му защитник, адв. Б., с протокол от 26.08.2011 г.

Съдебното производство по делото, н.о.х.д. № 368/2012 г. е било образувано на 18.01.2012 г., по внесен срещу осъдения И. Ч., обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, с който същият е предаден на съд по обвинение за престъпление по 129, ал.2, вр. ал.1 от НК относно това, че на 12.09.2010 г., в [населено място] поле, Пловдивска област е нанесъл на Ж. Иванов З. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване ставния израстък на долната на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

След образуваното на първоинстанционното съдебно производство, подсъдимият е бил нередовно призован за първото по делото заседание от 20.12.2012 г., като в призовката е било вписано, че същата не е връчена, тъй като по данни на кмета на [населено място] поле, Ч. се намира извън пределите на страната от предходната година, за неопределен период от време. В същото съдебно заседание, съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения на „задържане под стража“ и го е обявил за общодържавно издирване. За следващото съдебно заседание, осъденият отново не е бил намерен, резултатът от издирването е бил отрицателен, от изисканите справки от местата за задържане и лишаване от свобода не са установени данни за лицето, както и от справката от сектор КИАД на ОД на МВР-Пловдив, липсват данни за осъществени от него задгранични пътувания.При тези данни съдът е отложил делото и е изискал справки относно адресите на близки на осъдения, с цел призоваването му чрез тях. В следващото съдебно заседание, проведено на 17.05.2012 г., осъденият не се е явил, призовката по делото е била върната невръчена, с отбелязване, че по данни на неговата съпруга, осъденият се намира в чужбина. Същият не е бил намерен и в резултат от проведеното общодържавно издирване.

В това съдебно заседание, съдът е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, като е приел, че от получените справки се установява, че Ч. се намира извън страната, местоживеенето му е неизвестно и след щателно издирване не е установено. В следващото съдебно заседание /проведено отсъствено, поради неиздирването на подсъдимия / съдът е приключил делото с присъда № 266/10.07.2012 г., по н.о.х.д № 368/2012 г., с която е признал Ч. за виновен по предявеното му обвинение по чл.129, ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е приспаднал при изтърпяване на наказанието срока на задържането му.

П. Р съд – гр. Пловдив по н.о.х.д № 368/2012 г., е била обжалвана с въззивна жалба от упълномощеният защитник на осъденото лице, адв. Б., във връзка с която е било образувано в.н.о.х.д. № 1447/2012 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив. За съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 01.11.2012 г., Ч. е бил нередовно призован, като призовката е върната невръчена с отбелязване, че по данни на служител в кметството, посетил нееднократно адреса на лицето, искателят от около една година се намира извън пределите на страната и призовката се връща в цялост. От изготвените официални справки не е било установено местонахождението на същия, поради което делото е разгледано в него отсъствие. Въззивното производство е приключило с Решение № 365/29.11.2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, по в.н.о.х.д. № 1447/2012 г., с което присъдата на районния съд е потвърдена изцяло и поради необжалваемостта на решението е влязла в сила на 29.11.2012 г.

При установените данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото.

От материалите по делото се установява, че Ч. е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство и за качеството на обвиняемо лице, като е участвал лично в досъдебното производство по делото до неговото приключване.

В съдебната фаза на процеса, неучастието на осъденото лице е по причина на неговото укриване и невъзможност за призоваване, поради напускане на известния по делото адрес. Ч. е напуснал и пределите на страната, поради което не е могъл да бъде намерен, за да му бъдат връчени съдебните книжа.

При тези данни за осъдения е налице хипотезата на чл.423, ал.1 от НПК, която изключва възобновяването на делото, гледано в него отсъствие, поради укриването му, което е препятствало изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 НПК/ отм /.

Възможността за преразглеждане на делото с участието на осъденото лице е ограничена в случаите когато подсъдимият сам и по своя воля е избрал да не участва в наказателното производство, водено спрямо него. В този смисъл е разпоредбата на чл.254, ал.4 от НПК / отм. /, сегашна чл.247б от НПК, която предвижда, че ако наказателното производство е проведено в отсъствието на обвиняемия, то се възобновява по негово искане, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по връчване на обвинителен акт и уведомлението му за условията, при които делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини.

Съдебният състав, разгледал делото като първа инстанция е положил максимални усилия, за да информира Ч. за хода на съдебното производство и да осигури участието му в съдебно заседание, но е бил възпрепятстван поради поведението му по укриване извън пределите на страната. Последното налага извода, че осъденият е направил избор да се откаже от лично участие в съдебното производство по делото. Едновременно с това, той е упълномощил защитник по свой избор, който го е представлявал и защитавал пред първоинстанционния съд. Упълномощеният защитник на осъдения е бил уведомен за постановената присъда, като е присъствал лично при произнасянето й. Впоследствие защитникът на подсъдимия е обжалвал присъдата и по негова жалба е било образувано въззивното производство пред Окръжен съд – Пловдив, което е било проведено с участието на упълномощения защитник на осъдения.

При тези данни относно причината за неучастието на искателя Ч. в съдебното производство по делото и участието на упълномощен от него защитник, не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане, на основание неучастието му в процеса.

Практиката на ЕСПЧ е еднопосочна и категорична в разбирането, че задочните съдебни процеси са допустими, като за целта е необходимо властите да положат достатъчно усилия, за да установят местонахождението на обвиняемия и да го уведомят за предстоящите съдебни заседания, каквито максимални усилия е положил районния съд, постановил влязлата в сила присъда, както и въззивната инстанция, която е разгледала жалбата на упълномощения му защитник срещу същата присъда.

Когато осъденият доброволно се е отказал от лично участие в съдебното производство, не се налага да бъде компенсиран чрез възобновяване на наказателното дело за разглеждане на същото с негово участие, тъй като неучастието му в процеса е било негов личен избор.

Предаването на осъдения Ч. на българската държава е по силата на европейска заповед за арест / ЕЗА /, издадена от прокурор при Районна прокуратура - Пловдив, на 08.01.2018 г., с цел предаване за изпълнение на наложеното с присъда № 266/10.07.2012 г., по н.о.х.д № 368/2012 г., на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 29.11.2012 г. /потвърдена с Решение № 365/29.11.2012 г. по в.н.о.х. № 1447/2012, по описа на Окръжен съд – Пловдив/, наказание в размер на три години лишаване от свобода.

В ЕЗА изрично е отбелязано, че присъдата е била постановена задочно, като лицето не се е явило лично на съдебния процес и решението по делото не му е било връчено, но ще му бъде връчено лично, незабавно след предаването. Както и че при връчване на решението, лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, което може да доведе до отмяна на първоначалния акт.

В приложеното към искането за възобновяване решение на Наказателен и административен съд, Наказателно отделение, секция 2 в Мадрид, Испания с предмет производството по изпълнение на ЕЗА и предаване на осъдения Ч. от 21 декември 2018 г., е отхвърлено апелативното обжалване на искателя срещу Решението на Централен следствен съд № 1 към Националния наказателен и административен съд, г., с което е постановено предаването му на властите на Р България по силата на ЕЗА от 08 януари 2018 г., издадена от прокурор при ОП-Пловдив.

В решението на испанския съд за предаване изрично е посочено, че различните мотиви, на които се основа обжалването, са анализирани и „нито един от тях няма място в основанията за отказ за предаване, които имат извънреден характер.“ В същото решение, съдът изрично се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз / СЕС / относно неприсъствените съдебни процеси и на решението му в отговор на преюдициално запитване по делото Мелони.

В разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА (ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ) / ЗЕЕЗА/ е предвидено, че окръжният съд може да откаже изпълнение на ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановено при неприсъствен съдебен процес, освен ако ЕЗА изрично не съдържа информация за спазване на определени условия, посочени в същата разпоредба.Текстът на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА е изменен в действащата му редакция по повод транспонирането на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., което въвежда нов чл.4а в Рамково решение 2002/584, съгласно което всяка държава–членка придобива правото да откаже изпълнение на ЕЗА с цел изтърпяване на наказание в изпълнение на задочна присъда, при положение, че в заповедта се съдържа информация за спазване на четири алтернативни условия, едно от които е инкорпорирано в чл.40, ал.2, т. 4 от ЗЕЕЗА, относно лично връчване на задочното решение на осъдения и уведомление за правото му на обжалване или лично разглеждане на делото с негово участие, при което делото може да бъде преразгледано.

При това положение за изпълняващата държава не съществува възможност да обвързва предаването на лицето в изпълнение на ЕЗА с преразглеждане на делото. В този смисъл е и постановеното Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-399/11 (Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal), в което е посочено, че „член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва, в посочените в тази разпоредба хипотези, изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава“.

В същия смисъл е и представеното съдебно решение на изпълняващата държава, с което се потвърждава предаването на задочно осъденото лице, с цел изтърпяване на наказание по влязлата в сила задочна присъда, поради което не може да се приеме, че предаването е извършено под условие, че наказателното производство по делото ще бъде възобновено. За съда на изпълняващата държава е съществувала възможност, в случай че прецени, че не са налице основания за предаване, да откаже изпълнението на ЕЗА, като обективира отказа си в решението, което не е извършено.

В мотивите на съда към същото решение, ясно е посочено, че по отношение на причината за възможен отказ за предаване, по смисъла на чл.49 от закон на изпълняващата държава, поради произнасяне на неприсъствена присъда, „ трябва да се разбира, че неговото приложение, /на чл.49/ е запазено за онези предполагаеми случаи, при които в ЕЗА не е удостоверено, че лицето ще бъде информирано за правото си на нов съдебен процес или да подаде обжалване“. С други думи гаранцията при предаването се отнася само до правата на осъдения да бъде информиран за съдържанието на задочното решение/ като му се връчи лично / и за възможността за неговото обжалване, както и за срока и условията за това.

Разпоредбата на чл.423, ал.5, пр.1 от НПК, в новата й редакция е неприложима по отношение на лице, предадено с ЕЗА, и няма отношение към настоящото искане.

С оглед изложените съображения, искането за възобновяване на делото по чл.423, ал.1 от НК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделениеР Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И.В.Ч., на осн. чл.423, ал.1 от НПК, за възобновяване на н.о.х.д № 368/2012 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив и за отмяна на влязла в силата в сила присъда, № 266/10.07.2012 г., по същото дело /потвърдена с Решение № 365/29.11.2012 г. по в.н.о.х. № 1447/2012, по описа на Окръжен съд – Пловдив/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: