1Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр. София, 15 август 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Н. П

и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №380/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия Б. С. – адв. Е. В., срещу решение № 214 от 09.11.2018г. по внохд № 268/2018г. по описа на Великотърновски апелативен съд.

С присъда № 10 от 04.05.2018г., постановена по нохд № 130/2017г. по описа на Ловешкия окръжен съд, подсъдимият Б.А.С. е признат за виновен в това, че нa неустановена дата през лятото на 2009г., преди 29.08.2009г., във вила, находяща се на неустановен адрес в [населено място], обл. Л., се съвкупил с лице от женски пол - ненавършилата 14-годишна възраст А.-М. Р., като я принудил за това със заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като е оправдан в частта, в която е посочено, че деянието е извършено във връзка с чл. 152, ал.1, т.1 пр.2 от НК.

Подсъдимият Б.А.С. е признат за виновен и в това, че на 06.02.2012г. за времето от 08.00 до 20.00 часа в къща, находяща се в [населено място], ул. „Р. о. № ., при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години – А.-М. Р. - на 15 години, като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК го е осъден на 3 три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия Б.А.С. е определено едно общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК.

На основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Б.А.С. да изтърпи отделно и наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено по присъда № 2НС/15.02.2007г. на РС-София по НОХД № 5603/2005г.

Подсъдимият Б.А.С. е осъден да заплати на А. - М. Р. сумата от 5000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението.

Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и държавната такса и по разпореждането с веществените доказателства.

Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимия и неговия защитник и с решение № 214 от 09.11.2018г. по внохд № 268/2018г. по описа на Великотърновския апелативен съд е била потвърдена.

В касационната жалба, подадена от защитника на подс. С. – адв. Е. В. не се съдържа изрично позоваване на предвидените в закона касационни основания. От съдържанието на жалбата се извеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Сочи се нарушено право на защита на подсъдимия поради лишаването му от възможността да узнае в пълнота фактите по обвинението, като се твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 246 от НПК. Като процесуално нарушение се сочи и отказа на въззивния съд да допусне събиране на доказателства по искане на защитата. Твърди се непълнота на доказателствата, поради неизвършване на процесуално следствени действия на досъдебното производство и поради отказа на да бъде допуснато изследване чрез детектор на лъжата. Прави се искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Б. С. – адв. В., поддържа касационната жалба съобразно съображенията, изложени в нея. Излага доводи за недоказаност на обвинението. Поддържа искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, като прави и алтернативно искане за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск.

Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила за неоснователни, като счита, че не е нарушено правото на защита на подсъдимото лице. Счита, че обстоятелствата по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно, както и че материалният закон е приложен правилно.

Подсъдимият Б. С. твърди, че не е извършил престъплението, като в последната си дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Гражданският ищец и частен обвинител А.-М. Р. не се явява и не се представлява в производството пред ВКС.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в касационната жалба основания сочи на извод за нейната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.

Касационният жалбоподател чрез защитника си е направил аналогични оплаквания и пред въззивния съд. На релевираните пред него съображения съставът на Великотърновски апелативен съд е дал законосъобразен и мотивиран отговор и касационната инстанция не намира основания да не сподели изложените в мотивите на атакуваното решение съображения.

Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила настоящият състав намира за неоснователни.

Развитите в касационната жалба и в съдебно заседание съображения за нарушено право на защита на подсъдимото лице не могат да бъдат възприети. Доводите за нарушение при привличането на С. като обвиняем на досъдебното производство с постановление от 22.05.2012г. са обсъдени от апелативния съд, а даже да би било констатирано нарушение при едно от привличанията на обвиняемия да ДП, то не следва да се забравя, че прокурорът повдига обвинението с обвинителния акт. Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията за липса на дължимото съдържание на обвинителния акт и негово несъответствие с изискванията по чл. 246, ал. 2 от НПК. Прочитът на обвинителния акт, инициирал съдебното производство, сочи, че изложената в неговата обстоятелствена част фактология в достатъчна степен определя фактическата рамка на обвинението и не нарушава правото на подсъдимия да организира защитата си. Конкретните възражения са във връзка с фактическата формулировка на първото от двете деяния, за които е повдигнато обвинение на С.. Действително, обвинението не сочи конкретната къща, в която е осъществено деянието, както и не конкретизира точно дата на извършването му, но посочените обстоятелства за местоизвършването му и детерминираният времеви период, в рамките на който е осъществено, в достатъчна степен позволяват на привлечения към наказателна отговорност да разбере в какво е обвинен, като фактологията е съответна и на доказателствата, въз основа на които прокурорът е внесъл обвинителен акт. Поради изложените съображения е без основание претенцията в касационната жалба, че първостепенният съд е следвало да върне делото на прокурора.

По-нататък, доводите в касационната жалба за недоказаност на обвинението на досъдебното производство и за това, че не са били извършени в тази фаза определени процесуално-следствени действия, не могат да бъдат възприети. Съдебната фаза на процеса е централна, като пред съда, в условията на непосредственост и устност с участие на страните, се събират всички доказателства, което е сторено по настоящето дело. Пропускът да бъдат извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства на досъдебното производство не съставлява процесуално нарушение, защото те могат да бъдат събрани в съдебната фаза на наказателното производство.

Настоящата инстанция възприема като неоснователни и доводите на защитника за нарушаване правото на защита на подсъдимия поради отказ на въззивния съд да уважи направени доказателствени искания. Отказът да бъдат събрани доказателства по искане на подсъдимото лице не всякога съставлява съществено процесуално нарушение. Такова би било налице, ако отхвърлянето на доказателствените искания е немотивирано, или ако то е довело до непопълване на доказателствената основа или до невъзможност за проверка на събрани доказателства. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая, тъй като съставът на апелативния съд е аргументирал отказа си да уважи доказателствените искания на защитата. Освен това този отказ не е довел до опорочаване на доказателствената основа, послужила за формиране на фактическите изводи и съответно – не е рефлектирал върху правото на подсъдимия да докаже защитната си теза. Това е така, понеже за поискания преразпит на пострадалата свид. Р., на нейната майка – свид. П., както и на свид. К. К. не е имало основание по чл. 327, ал. 3 от НПК, доколкото е направена констатация за това, че тези свидетели са разпитани подробно и пълноценно от първоинстанционния съд, включително са приобщавани показанията им от досъдебното производство. По отношение на поисканите от защитата неиндивидуализирани свидетели от [населено място], въззивният съд правилно е преценил липса на конкретика на доказателственото искане и липса на пряка връзка на обстоятелствата, за които са поискани, с основните факти в предмета на доказване. Последното съображение е обосновало и правилното отхвърляне на искането за прилагане на медицинската документация за подс. С. и за справка от следствения арест. Исканията на защитата, касаещи допълнителен разпит на експерта Г. и за назначаване на ДНК експертиза на вещественото доказателство тениска, също аргументирано са отхвърлени по съображения за липса на необходимост за това, понеже от вече са били изяснени по експертен път тези въпроси.

На искането на защитата да бъдат поставени подс. С. и пострадалата свидетелка на детектор на лъжата въззивният съд е отговорил законосъобразно и правилно. Неуважаването на това искане се сочи многократно в касационната жалба като нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно осъждане на подсъдимия. Това оплакване е несъстоятелно, не само защото не се сочи конкретното процесуално основание за извършване на такова действие, но най-вече поради това, че изследване чрез детектор на лъжата не е сред способите за събиране на доказателства по НПК и не представлява годно доказателствено средство в процеса /в този смисъл Решение № 303/2011г. на трето НО, Решение № 61/2013г. на трето НО/. Отричането на доказателствената годност на „детектор на лъжата“ не е случайно. Чрез това изследване се дава заключение за верността на отговорите на лицата на определени въпроси, като то се прави въз основа на измерване на определени показатели на човешката физиология (дишане, кръвно налягане, пулс и кожни реакции), като се определя степен на вероятност за верността на отговора. Видно е, че при такова изследване на първо място, се прави преценка за истинност на отговори на формулирани въпроси, при това, на основа на методи, за които не се излагат основания да бъдат считани за безспорно научно обосновани и приети и на второ място, резултатите от такова изследване не са категорични, а посочват степен на вероятност на заключението. Този метод не може да бъде използван като сигурен източник на доказателства и не способства за попълване на наказателното дело с достоверни фактически данни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

В съществената си част доводите в касационната жалба се изразяват в цитиране на извадки от доказателствени източници, чрез които от защитата се претендира недоказаност на обвинението. Следва да се отбележи, че откроените обстоятелства са фрагментарно посочени и в преобладаващата си част са извадени от контекста на съответните свидетелски показания или експертни заключения. Тези съображения, както и оспорването на възприетото от фактическа страна във връзка с второто деяние, също така сочат на оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт, а както е известно, необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция има правомощие да проверява дали при извършване на доказателствената дейност от решаващия съд са спазени процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното му убеждение, но не може да контролира правилността на съдийското убеждение по същество. Поради това доводите в касационната жалба следва да бъдат разгледани единствено във връзка с осъществяване на контрол върху процесуалната законосъобразност на доказателствения процес и дали са изпълнени задълженията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Решаващите съдебни инстанции не могат да бъдат укорени в неизпълнение на процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 от НПК. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били събрани възможните доказателства, обезпечаващи в необходимия обем разкриването на обективната истина, като е проявена процесуална активност за проверка на събрани доказателства и за приобщаване на нови такива, с оглед цялостното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Претенцията в касационната жалба, че не са били изяснени въпросите за местонахождението и собствеността на къщата в [населено място], където е осъществено първото деяние, не може да бъде възприета. Част от претендираните обстоятелства не са относими в предмета на доказване, а както е посочил и въззивният съд, наличието на такава къща, пребиваването в нея на пострадалата, подсъдимия и на св. М. П., при това в инкриминирания период, освен че не е спорно по делото, се извежда въз основа на съвкупен анализ на изводимото от гласните доказателствени средства, включително и от обясненията на подс. С..

Посочването в касационната жалба на свидетелските показания на С. И. е некоректно, понеже те не са били включени в обсъжданата от съдилищата доказателствена съвкупност.

Валидно събраните в хода на съдебното следствие пред окръжния съд доказателства са били обсъдени подробно и от въззивния съд, поотделно и в съвкупността им, като не се констатират отклонения от правилата на формалната логика или цененето на доказателства не според действителното им съдържание. Макар в основата на фактическите изводи да са поставени показанията на пострадалата свид. А.-М. Р., това не е сторено произволно, а след внимателна и обоснована преценка на вътрешната им логичност и последователност, както и на тяхната подкрепеност от други доказателствени източници. Мотивирано е кредитирането с доверие на приобщените показания на тази свидетелка от досъдебното производство с оглед пълноценното и непротиворечиво описание на поведението на подс. С. спрямо нея. Изводите за надеждност на обсъжданите свидетелски показания са направени и във връзка с тяхната подкрепа по отношение на определени фактически моменти от показанията на свидетелите П., Н., К., П.. Фактите, сочени в показанията на пострадалата свидетелка, са в кореспонденция с експертните заключения за това, че по предадената тениска, за която свидетелства пострадалата, е установено наличие на сперма, че ДНК профилът на спермата съвпада с този на подс. С. и че ДНК профилът от биологичния материал е смес от две лица – на С. и на свид. Р.. Съобразени са заключенията на съдебно-психиатричната и допълнителната съдебно-сексологична психологична експертизи за пострадалата Р., относно възможността й правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда, относно липсата на душевна болест, относно травматизиращото въздействие върху нея на инкриминираните събития.

Коректно са били обсъдени в атакуваното решение и показанията на майката на пострадалата – свид. П.. Следва да се отбележи, че по отношение на конкретно инкриминираното поведение на подсъдимия спрямо Р. нейните показания са с производен характер, доколкото пресъздават казаното от дъщеря й, но преките факти, за които свидетелства - пребиваването в [населено място], местоживеенето им в София, непрекъснатия тормоз и побои от страна на С., поведението на последния спрямо А.-М., изразяващо се в ревност и ограничаване на контактите й, момента, в който дъщеря й се е оплакала от посегателствата на пастрока й, са в логическа връзка с останалите свидетелски показания. Възраженията на защитата, свързани с първоначално заявеното от свид. П. недоверие спрямо заявеното от дъщеря й, както и с продължилия контакт на П. с подс. С. и писмата, които тя му е писала, са били правилно обсъдени от контролирания съд /л. 10-11 от решението/. Въпросите, свързани с отношението на свид. П. към поведението на подсъдимия спрямо дъщеря й, както и тези за съдържанието на писмата, са били изяснени чрез подробния разпит на свидетелката и обсъждане на показанията й.

Цитираните от защитника на подсъдимия отделни изречения от експертни заключения на съдебно-медицинската експертиза на свид. Р. и на съдебно-сексологичната експертиза на подс. С. не могат да обосноват извод, че решаващите съдилища превратно или не според действителното им съдържание са обсъдили заключенията на вещите лица.

С касационната жалба се формулират доказателствени искания, които няма как да бъдат удовлетворени, понеже касационната инстанция е такава само по правото и не може, извън случая на чл. 354, ал. 5 от НПК, да събира доказателства и да установява нови фактически положения. Освен това, както вече беше посочено по-горе, обстоятелствата, включени в предмета на доказване са били изяснени и не е налице доказателствен дефицит.

Изложените съображения обосновават извода на касационната инстанция, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и съответно не може да бъде удовлетворена претенцията на касатора за отмяна на контролирания акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния или от въззивния съд.

При липсата на процесуални нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, се налага извод, че възприетата фактическа обстановка в атакувания съдебния акт не може да бъде подложена на съмнение. В този смисъл, претенцията за недоказаност на обвинението е без основание и не може да обоснове касиране на атакуваното решение. По настоящето дело фактическите обстоятелства са правилно изяснени и надлежно установени и те са обосновали верен извод за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Б. С. по възведените му обвинения. В рамките на установените факти правните изводи на решаващите съдилища се възприемат от касационната инстанция като законосъобразни и правилни. Не са налице основания за оправдаване на подс. С. в рамките на възприетата фактология, защото не е реализирана хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Определените на подсъдимия наказания са съответни на преценката за тежестта на извършеното, на личността на дееца и са адекватни за постигане на целите по чл. 36 от НК. Впрочем, оплакване за явна несправедливост не е и развито в касационната жалба.

Доколкото с осъществяване на деянията е реализиран състава на непозволено увреждане, законосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимия за репариране на причинените вреди, така че не са налице основания за отхвърляне на предявения от пострадалата граждански иск, каквато е претенцията на защитника.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не са налице развитите в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 214 от 09.11.2018г., постановено по внохд № 268/2018г. по описа на Великотърновски апелативен съд, НО.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!