Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

София, 15.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. А

ЧЛЕНОВЕ : Т. К

Б. Ч

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора П. Д изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело №1227/2018 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от повереника на частните обвинители А. А. и Т. А. против решение № 331 от 10.08.2018 г. по внохд № 796/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението и потвърдената с него присъда са постановени в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Според жалбоподателя съдът, в разрез със смисъла и разума, вложени в правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, е приел, че подсъдимият, като водач на тежкотоварен автомобил, не е нарушил правилата за движение във връзка с последвалото тежко произшествие, при което е причинена смъртта на М. А., поради което деянието е несъставомерно от обективна страна по обвинението по чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК.

Повереникът обосновава тезата, че събраните доказателства и приетата за установена от съда фактическа обстановка водят до извод за нарушение на посочената разпоредба на ЗДвП, намиращо се в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с последвалото произшествие и при наличието на настъпила смърт деянието е съставомерно от обективна страна.

В жалбата се аргументира и неговата субективна съставомерност. Заявява се, че подсъдимият като водач на моторно превозно средство е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от извършената от него маневра и като не го е направил е причинил виновно, по непредпазливост, при форма на вината престъпна небрежност, тежкия съставомерен резултат.

В жалбата се подчертава, че „приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от гласните и писмените доказателства, както и от изводите на назначените експертизи” и тя доказва нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като водачът е имал задължение за пълно възприемане и проследяване на пътната обстановка преди и по време на маневрата. Изискването за запознаване с пътната ситуация преди маневрата е безусловно, начинът, по който водачът следва да се убеди, че няма да създаде опасност, не е ограничен относно възможните средства и начини. Повереникът продължава разсъжденията си в тази насока и пояснява, че пределите на възприемане и оценка на пътната обстановка обхващат всички нейни обективни признаци – включително положение, посока и скорост на движение на другите участници в движението.

От тази позиция поведението на подсъдимия е оценено като незаконосъобразно, тъй като той е започнал да пресича траекторията на приближаващата се велосипедистка без да се убеди, че няма да я застраши. С жалбата се изключва наличие на извинителна за подсъдимия причина, поради която той да не е бил в състояние да осмисли този риск при приближаване към мястото на маневрата. Жалбоподателят аргументира попадане на пострадалата във видимата за подсъдимия част от платното на булеварда, като се позовава на показанията на единствения очевидец по делото – свидетелят Ц. Ц.

Повереникът се противопоставя на значението, което съдът е придал на съществуващата „мъртва зона” на видимост, като подчертава, че нито тя, нито затруднената видимост са били неизвестни, непредвидими и непреодолими причини, препятстващи възприемането на участниците в движението. В тази връзка се заключава, че без значение за правните изводи по делото са разсъжденията относно момента на възникване на опасността, доколкото тя (опасността) е била създадена и реализирана в резултат на предприетата от подсъдимия маневра. Той е променил траекторията си, преградил е пътя на велосипедистката и разгледаните въпроси за началото на опасността и опасна зона за спиране биха имали място единствено от позицията на изненаданата от променената обстановка пострадала.

В заключение се обобщава, че като не е приложил вярно и правилно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е оправдал подсъдимия да е извършил нарушение на този текст във връзка с настъпилото тежко пътнотранспортно произшествие съдът е допуснал нарушение на материалния закон. На това основание се отправя искане да се отмени обжалваното решение и вместо него, по реда на чл. 354, ал. 5 от НПК да бъде постановена присъда, с която подсъдимият Я.П.Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „ в” във вр с чл. 342, ал. 1 от НК и съответно наказан.

В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В същото време се позовава и на необоснованост и непълнота на доказателствата, тъй като делото е за трети път пред касационната инстанция и тя има правомощията на въззивен съд, който следва да отстрани и тези пороци на обжалвания съдебен акт. В пледоарията си подчертава, че пострадалата се е намирала правомерно върху пътното платно, вдясно от автомобила, управляван от подсъдимия. Нейните очаквания са били да бъде пропусната да мине първа и да следва посоката си направо.

Касаторът твърди, че изпълнените по делото експертизи не са изследвали пълно обстоятелствата, при които е настъпило пътнотранспортното нарушение, и отправя искане за допълнителна експертиза, каквато е била отказана от предходната инстанция. Чрез нея той очаква да се извърши ретроспективен анализ на движението на двамата участника в пътнотранспортното произшествие.

Защитникът на подсъдимия възразява срещу основателността на жалбата. Противопоставя се на искането за повторна експертиза, тъй като по делото е събрана максимално количество информация, необходима за решаването на спора. След като се спира на установения механизъм на произшествието изтъква, че пострадалата е паднала под гумите на камиона, когато той е бил перпендикулярно на пътното платно. Според защитника в нито един момент пострадалата не е попадала в зоната ни видимост на подсъдимия и той не би могъл да я възприеме. Отбелязва също така, че не са допуснати нарушения на посочените от обвинението норми, регламентиращи движението по пътищата, част от които имат общ и неотносим към казуса характер.

С тези съображения настоява обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият се присъединява към заявеното от адвоката му.

Прокурорът изразява становище в подкрепа на жалбата, като към развитите от повереника доводи прибавя липса на мотиви относно „доказателствената обезпеченост на установени фактически обстоятелства”.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното :

Делото е за трети път пред касационната инстанция.

Софийският градски съд с присъда № 222 от 12.07.2012 г.признал подсъдимия Я.П.Д. за невинен в това, че на 07.09.2010 г., в [населено място], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „К.”, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1, чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП и чл. 79 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Т.А., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Софийският апелативен съд с решение № 67/13 от 1803.2013 г. по внохд № 837/2012 г. отменил присъдата и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения.

Делото било внесено с нов обвинителен акт на 22.10.2013 г. и Софийският градски съд, наказателна колегия, тридесет и втори състав, с присъда № 127 от 14.05.2014 г. по нохд № 4821/2014 г. признал подсъдимия Я.П.Д. за невинен в това, че на 07.09.2010 г., в [населено място], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „К.”, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Т.А., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Софийският апелативен съд, наказателна колегия, с решение № 15/15 от 22.01.2015 г. по внохд № 885/2014 г. потвърдил първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 235 от 03.08.2015 г. по наказателно дело № 769/ 2015 г. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на втората инстанция.

Касационният съдебен състав съзрял противоречивост и неясноти в мотивите на въззивния съд, както и повърхностен анализ на доказателствата. След като се позовал на произтичащата от чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК необходимост от ново разглеждане на делото касационният съд дал подробни указания за преодоляване на допуснатите от апелативния съдебен състав процесуални нарушения.

След повторно разглеждане на делото с решение № 370 от 28.09.2016 г. по внохд № 723/2015 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, трети състав, отново потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 86 от 28.06.2017 г. по наказателно дело № 56/2017 г. за втори път отменил въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдебният състав констатирал, че въззивната инстанция е изпълнила само частично указанията от предходната касационна проверка.

Този път съдът забелязал, че при изготвяне на заключение по седморната комплексна експертиза вещите лица са ползвали недопустими доказателствени средства – показания на подсъдимия в качеството на свидетел и неприобщени по надлежен ред показания на свидетелите Ц. и К..

Поради тази причина въззивното решение било отменено и делото върнато за ново разглеждане с изрични напътствия да се проведе допълнителен разпит на експертите от седморната експертиза, чрез който да се изясни на база годни доказателствени източници настъпва ли промяна в направените изводи относно механизма на произшествието, видимостта на водача и възможността му да предотврати удара.

Въззивната инстанция получила и указания да прецени необходимостта от назначаване на повторна или допълнителна експертиза.

С решение № 331 от 10.08.2018 г. по внохд № 796/2017 г. Софийският апелативен съд за пореден път потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.

Жалба на частните обвинители срещу така постановения въззивен акт е неоснователна.

Преди всичко се налага изясняване на рамките на касационната проверка.

Настоящият съдебен състав не споделя изразеното от обвинението (държавно и частно) тълкуване относно характера на касационното производство в хипотеза на жалба или протест срещу въззивно решение, постановено след двукратна отмяна на произнасянето на втората инстанция.

Съгласно чл. 354, ал. 5 от НПК, ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. При жалба или протест срещу присъдата или решението на въззивната инстанция Върховният касационен съд решава делото, без да го връща за ново разглеждане, като има правомощията на въззивната инстанция.

Тази разпоредба е част от комплекса норми, регламентиращи касационното производство, поради което следва да бъде тълкувана систематично в общия контекст на този стадий на Наказателен процес.

Ясно е, че тя не съдържа директна препратка към чл. 334 от НПК относно описаните в нея правомощия на въззивния съд да потвърждава, отменя или изменя присъдата, да спира или прекратява наказателното производство или да връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, доколкото аналогични възможности са предмет на регламентация в чл. 354 от НПК относно касационната инстанция. Освен това текстът изрично забранява ново връщане на делото, което показва, че с него се ограничава каталога на правомощия както на въззивната, така и на касационната инстанция.

Историческото тълкуване на чл. 354, ал. 5 от НПК, изведено чрез мотивите на проекта за ЗИД на НПК (ДВ бр.93 от 2011 г.) и парламентарния дебат за приемането му, недвусмислено показва търсената цел на този нов текст - да подобри ефективността на Наказателен процес и да прекрати многократно връщане на делата за ново разглеждане. Законодателят изглежда да е бил воден от намерение да предостави, по изключение, възможност на Върховния касационен съд за самостоятелна оценка на фактите и за нови фактически изводи. Това обяснява и корелативно свързаната с чл. 354, ал. 5 от НПК норма на чл. 353, ал. 5 от НПК, която описва още едно изключение от реда за разглеждане на касационната жалба и протест, допускайки провеждане на съдебно следствие в случаите на т.нар „трета касация”.

Посочените отклонения компромисно уравновесяват същността на касационното производство като проверка по приложението на правото с необходимостта от приключване на делата в разумен срок, като допускат, в определени случаи, касационният съд да събира в рамките на съдебно следствие нови доказателства и да ревизира фактическите изводи на предходната инстанция. На практика касационният съд встъпва във функциите на въззивния, на когато, в общата хипотеза на чл. 354, ал.3 от НПК, би следвало делото да се върне за ново разглеждане. Това предполага, че касационният съдебен състав трябва да констатира съществени процесуални нарушения (или необходимост от увеличаване на наказанието или отстраняване на нарушения на материалния закон при оправдателна присъда), които следва да отстрани сам.

Тази констатация обаче е възможна само при спазване на всички останали правила за касационен контрол, включително тези за пределите на касационната проверка (чл. 347 от НПК), касационните основания (чл. 348 от НПК) и съдържанието на касационната жалба и протеста (чл. 351 от НПК). Обстоятелството, че касационният съд вече два пъти се е произнасял в рамките на продължаващ процес, не води автоматично до превръщане на касационния контрол във въззивен. Отсъстват легални основания за подобен прочит на разпоредбите от глава двадесет и трета от НПК. Независимо от броя произнасяния на третата инстанция касационната жалба следва да е съобразена с чл. 351 от НПК и да сочи от кого се подава, каква част от решението се обжалва, в какво се състои касационното основание и данните, които подкрепят, и искането, което се прави. Касационната проверка остава в очертаните предели по чл. 347 от НПК, които не са заменени с много по-широките параметри на въззивния контрол по чл. 314 от НПК, включващ проверка правилността на присъдата независимо от посочените основания при това и в необжалваната част.

В светлината на тези разсъждения отправените от повереника на частните обвинители възражения за непълнота на доказателствата и необоснованост, са недопустими, тъй като които не са касационни основания. Те не могат да се обсъждат и като последица от съществени процесуални нарушения, защото касационната жалба не съдържа подобно оплакване. Нейното съдържание недвусмислено обхваща само доводи за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Известна и устойчива е практиката на ВСС, че е недопустимо навеждането на нови касационни основания с допълнение след срока за обжалване, Вж.Решение № 17 от 12.02.2016 г. по наказателно дело №1280/2015 г. на второ наказателно отделение на ВКС, Решение № 106 от 31.05.2013 г. по наказателно дело № 237/2013 г. на трето наказателно отделение на ВКС и др.

Отказът на предходния съд да назначи нова експертиза не попада и в обхвата на т.нар абсолютни процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3 от НПК, ангажиращи служебна намеса на касационната инстанция без активност на страните. Те касаят особено тежки нарушения по НК и НПК, чието отстраняване изисква реакция на последната инстанция по наказателни дела в изпълнение на произтичащите от чл. 124 от Конституцията на Р. Б задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Определение –Р № 302 от 03.01.2017 г. по нд № 1248/2016 г. на първо наказателно отделение на ВКС, решение № 546 от 16.07.2007 г. по нд № 260/2007 г. на трето наказателно отделение на ВКС, решение № 911 от 09.11.2006 г. по наказателно дело № 272/2006 г. на първо наказателно отделение на ВКС и др.

Доводите на повереника за ограничаване на правото му да докаже обвинението чрез експертни изследвания са несподелими.

Цялата експерта дейност по делото била насочена еднозначно към изясняване в детайли на механизма на произшествието и участието в него на подсъдимия и пострадалата.

При поредното разглеждане на делото от Софийския апелативен съд последният въззивен състав допуснал повторен разпит на вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Преди тях вече били изпълнени четири комплексни медикоавтотехнически експертизи.

В хода на делото било установено, че две от седемте вещи лица са починали и не биха могли да бъдат заменени в рамките на вече изпълнените от останалите експерти задачи. Ето защо и в стремеж най-точно да изпълни указанията от отменителното касационно решение, второстепенният съдебен състав назначил нова комплексна експертиза в състав от седем вещи лица с изрична задача при отговорите на поставените въпроси да ползват всички събрани доказателства с изключение на съдържащите се в показанията на свидетелката К. и на подсъдимия, дадени преди привличането му в качеството на обвиняем.

Наред с формулираните при предходното разглеждане на делото задачи на експертите била поставена още една – възможно ли е да се посочи траекторията на движение на пострадалата, участвала в движение като велосипедист, като всички заключения бъдат онагледени на мащабна схема.

След приемане на тази експертиза съдът назначил допълнителна комплексна медикоавтотехническа експертиза, а след нея – допълнителна съдебнотехническа експертиза.

В съдебното заседание на 05.02.2018 г., след разпит на вещите лица, съдебният състав изцяло удовлетворил искането на повереника на частните обвинители за допълнителна експертиза, която да изключи всякакви съмнение за използване на недопустими доказателствени източници и игнориране на показанията на очевидеца Ц. Ц., като допълнително детайлизира в ретроспективен план взаимното разположение на товарния автомобил и пострадалата преди тяхното съприкосновение..

Експертният отговор бил изслушан на 21.05.2018 г.

По настояване на обвинението съдебният състав допуснал допълнителна съдебна автотехническа експертиза, която да се произнесе по възникналия въпрос за страничната видимост на водача вдясно.

След представяне на последното експертно заключение повереникът на частните обвинители пледирал за арбитражна повторна експертиза, която да даде повторно отговор на всички коментирани от предходните експертизи въпроси. Съдебният състав отклонил това искане с мотивирано определение, като изтъкнал, че изслушаните експертизи са изчерпателни и непротиворечиви и не предизвикват съмнения за некомпетентност. Касационният съдебен състав споделя направения извод, тъй като възраженията на повереника се свеждат до неприемане на експертните изводи и желание да се изследват хипотетични версии, за които няма обективна база.

Прегледът на процесуалните действия на въззивния съд изключва наличие на тежко нарушение на процесуалните правила, ограничаващо процесуалните права на частните обвинители по чл. 79 от НПК. Чрез техния повереник те са се възползвали от предоставената им възможност да изискват доказателства чрез всички възможни процесуални способи, поради което въззивното решение не подлежи на ревизия на основание чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Несподелими са и изложените в касационната жалба доводи за нарушение на закона при правилно установената фактическа обстановка.

Тя разкрива следния механизъм на изследваното произшествие:

На 7.09.2010 г. подсъдимият Я. Д. управлявал товарен автомобил „К.” в [населено място] по [улица]в посока от [улица]. [].

В същата посока с велосипед се движела и пострадалата М. А..

При движение в колона подсъдимият предприел маневра завой надясно, за да влезе в строителен обект, ограден с плътна метална ограда. Камионът се придвижвал успоредно на няколко метра от нея.

Свидетелят Ц. Ц. работел като охрана на същия обект. Той стоял на портала и възприел приближаващия се „К.”. След като водачът сигнализирал с включен десен мигач свидетелят се отместил. В този момент Ц. видял велосипедистка, която се движела бързо. Тя се появила под неустановен ъгъл отдясно и отзад от камиона и се опитала да влезе заедно с него обекта, без да направи опит да спре. Когато товарният автомобил се приближил към портала тя се опитала да го заобиколи отдясно и се привела напред. Колелото на велосипеда попаднало върху трамвайна релса, велосипедът се хлъзнал, завъртял се и велосипедистката паднала от него. Тя попаднала под товарния автомобил и била прегазена от задните колела.

Според касационната жалба тази фактическа обстановка „се подкрепя от гласните и писмените доказателства, както и от изводите на назначените експертизи и онагледява допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.” Цитираната разпоредба задължава всеки водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, включително да завие надясно или наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Повереникът тълкува този законов текст като неограничен по начин и средства ангажимент на водача да изключи всякакви рискове при маневриране, с изключение на „извънредно ограничен кръг от хипотези, които водят до непреодолима обективна невъзможност да бъде изпълнено задължението водачът внимателно да изследва пътната обстановка преди започването на дадена маневра и да я следи по време на извършването”.

В този ред на мисли въпросът за възможността водачът да възприеме велосипедистката е преценен като „помощен” за изясняване на механизма на произшествието, тъй като задължението на водача не отпада при затруднена видимост или относно пътни участъци, попадащи в т.нар.”мъртва зона”.

Въззивният съд правилно е счел, че установената фактическа обстановка не показва виновно неизпълнение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП от страна па Я. Д..

Тук е мястото (в отговор на изразеното от повереника твърдение, че проверяването решение превръша „мъртвата зона” в своеобразна индулгенция за неправомерно поведение на водачите) да се подчертае, че в мотивите на обжалваното решение, технически непреодолимата зона без видимост е обсъдена единствено като допълнителен аргумент срещу становището на повереника. Разсъжденията на предходната инстанция следват модела reductio ad absurdum по отношение твърдението за фактически неограничения обхват на мерките, които водачът трябва да вземе, за да осигури безопасно маневрирани, тъй като те биха довели до всеобщо преустановяване на движението. Много по-съществени са изводите на съда относно нормативната адекватност на действията на подсъдимия като водач на товарния автомобил, които, разгледани в светлината на чл. 25, ал.1 от ЗДвП предполагат възможни и разумни мерки за безопасно маневриране. От водачите на моторни превозни средства не се изисква поведение, обусловено от очаквания за неправомерно движение на участници в трафика или от екстремни случайни събития. Фактическата обстановка в казуса не доказва описаното от повереника разположение на участниците в произшествието, според което пострадалата се е движела крайно вдясно на ограниченото пътно платно и не е могла са продължи праволинейното си движение, защото пред нея застанал завиващия надясно камион. По експертен и неоспорим начин е установено, че при започване на маневрата водачът на „К.”- а не имал обективна възможност да възприеме велосипедистката в огледалата за обратно виждане като участник в движението, намиращ се вдясно от него. Въззивният съд е проверил техническата видимост за водача от зрителната позиция на шофьора, през страничното дясно стъкло, при успоредно движение на велосипедистка, Макар вещите лица да не са стигнали до категорично обосновано заключение, тъй като не са били известни позицията на пострадалата върху велосипеда и височината на настройката на седалката, съдът логично е отхвърлил версията за успоредно движение на велосипедистката между металната ограда и камиона (преди маневрата), тъй мястото на падането и прегазването й от задните колела на камиона показват, че тя се е движела зад него.

В тази връзка повереникът акцентира върху показанията на единствения очевидец- свидетеля Ц. Ц., в частта им, в която той заявява, че е видял пострадалата при започване на маневрата на товарния автомобил и свързва с тях заключението, че тя се е намирала във видимата за подсъдимия част на платното. Показанията на свидетеля Ц. са били детайлно коментирани от вещите лица от комплексната и допълнителната медико - автотехническа експертиза и не са дали основание за научно обоснован извод със същото съдържание. Напротив, вещите лица са заключили, че велосипедистката не е можело да бъде видяна както в страничните огледала, така и през страничното дясно стъкло. Настоящият съдебен състав не се съгласява със повереника, че подсъдимият, дори да не е видял в началото на маневрата пострадалата, е бил длъжен да съобрази нейното положение, посока и скорост на движение и да избегне поставянето й в опасност. Тези разсъждения биха имали основание, ако по делото бе установено, че преди да предприеме завоя подсъдимият е имал възможност да възприеме велосипедистката като участник в движението, който (поради положение, посока и скорост) би могъл да повлияе върху безопасността на предприетата маневра. Решение № 67 от 17.08.2016 г. на трето наказателно отделение на ВКС по наказателно дело № 143/2016 г., решение № 36 от 26.02.2019 г. на второ наказателно отделение на ВКС по наказателно дело № 1241/2018 г., По делото липсват убедителни данни за това, поради което правилно въззивният съд не се впуснал в несигурни предположения и е отказал да ангажира наказателна отговорност на подсъдимия на базата на заявените от повереника хипотетични допускания без установена по несъмнен начин фактическа база.

В рамките на подробно съдебно изследване, след изчерпване на целия процесуален инструментариум за достигане на обективната истина, обвинението не е доказало, че подсъдимият е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП ( както и останалите вменени му отклонения от ЗДвП, които не са предмет на жалбата), поради което въззивният съд законосъобразно е потвърдил оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №331 от 10.08.2018 г. по внохд № 796/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.