Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр. София, 15.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. П. Ш

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 108 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х.Ж.Д., чрез защитника, против решение № 45 от 14.12.2018 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 63/2018 г.

Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че въззивният съд не извършил собствен анализ на доказателствата и не ги тълкувал според техния действителен смисъл; напълно игнорирал показанията на св. К.; не преодолял противоречията между показанията на св. И. и обясненията на подсъдимия Д. и не коментирал защо кредитира едните за сметка на другите; обстоятелството, че подсъдимият не е водил записи в резервоарните дневници, макар и нарушение, не е станало причина за констатираните липси, тъй като данните от фактическото замерване са могли да бъдат записвани на друго място, не е била възможна и съпоставка между складовата наличност и данните от звеното за счетоводен отчет, където горивата – дизел и бензин се водели като общо количество; при констатацията си за нарушение на т. 4.2.4 от „Ръководството за работа в стационарните складове” съдът не е взел предвид, че когато цистерната е пълна „до планка” е излишно да се измерва нивото на резервоара, а измерването с неточните калибровъчни таблици би породило само несъответствия и разминавания; съдът не е съобразил, че разликите в полученото и замерено количество бензин доказват неверността на калибровъчните таблици, която е установена от съдебно-техническата експертиза; не е отчел, че в нито един от случаите на приемане и предаване на горива не е присъствала комисия, а практиката на безконтролно влизане и излизане от склада при неработещото видеонаблюдение не може да бъде вменена във вина на подсъдимия; не е взел предвид, че складовите разписки касаят движение на материалите между два склада във военното формирование, което се е извършвало по разпореждате на началниците; не е взел предвид, че при преместване на материални запаси между складовете в самото военно формирование, задължението за изготвяне на съответното нареждане не е било в компетентността на подсъдимия, който по разпореждане на прекия си началник при предаване на гориво от поверения му склад към горивнозарядната станция е изготвял складови разписки; закъснението на подсъдимия в два от случаите да представи складовите разписки в звеното за счетоводен отчет не обуславя престъпление; съдът не е коментирал, че всички складови разписки са били изготвени преди инкриминирания период от време по повдигнатото обвинение; възприел е извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е поставил гумения маркуч на цистерната, макар сам да е признал липсата на събрани доказателства по делото; не коментирал влязло в сила решение на граждански съд, с което бил отхвърлен гражданският иск на военното формирование.

Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 9 от 28.08.2018 г. на Сливенския военен съд по н. о. х. д. № 84/2018 г. подсъдимият Х.Ж.Д. е признат за виновен в това, през периода 8.01.2014 г. – 6.11.2014 г. във военно формирование – Б., обл. Я., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице да не е положил достатъчно грижи за запазването на повереното му имущество – автомобилен бензин А-95 и дизелово гориво-ДЗС-30 и от това последвала значителна щета за военното формирование на обща стойност 38 284, 60 лева, поради което и на основание чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на 500 лева. Подсъдимият е оправдан за разликата до 38 791,54 лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.

С решение № 45 от 14.12.2018 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 63/2018 г. присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна. В нея са наведени доводите, формулирани по идентичен начин като оплаквания срещу присъдата, представени на вниманието и ефективно разгледани от въззивния съд. Обжалваното решение съдържа обстойни и законосъобразни мотиви, поради които тези доводи са били отхвърлени, съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК.

Военно-апелативният съд е изпълнил процесуалното си задължение да извърши собствен анализ и преценка на целия обем от доказателствени материали, които съвпаднали с направените от първоинстанционния съд. Не е пропуснал да обсъди показанията на св. К., които е съпоставил с писмените материали, приложени по делото съобразно логическата им зависимост. Подробно е коментирал показанията на св. И., в които първоинстанционният съд бил открил съществени противоречия относно едни и същи факти с обясненията на подсъдимия и затова е преценил възможността да отстрани различията чрез процесуалния способ на проведената очна ставка. В мотивите на решението Военно-апелативният съд с достатъчна изчерпателност е аргументирал защо дава вяра на свидетелските показания, респ. защо счита обясненията в тази им част за опровергани от достоверни доказателствени източници. В съответствие с изискванията на чл. 14 НПК подробно е анализирал експертизите. Надлежно е отговорил на направените в тази връзка възражения от подсъдимия и защитника относно калибровъчните таблици. Ето защо, доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила не могат да бъдат възприети.

В рамките на установените факти въз основа на съвкупността от доказателствени материали и с помощта на специализираните експертни заключения, материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно.

Преимуществено аргументите на жалбоподателя в този аспект са насочени да опровергаят констатацията на съда по въпроса за причинна връзка (един от основните въпроси по същество на делото) между неположените от подсъдимия грижи за запазване на повереното му гориво, които той е могъл и е бил длъжен да положи и значителната вреда под формата на разпиляване на имуществото - част от него не е могла да бъде използвана, а друга част – престанала да бъде на разположение на военното формирование.

Военно-апелативният съд стриктно е съблюдавал смисъла на закона и указанията по неговото приложение, залегнали в Постановление № 7/76 г. на Пленума на Върховния съд на Р.Б.П е изследвал и установил какви конкретно служебни задължения е имал подсъдимият Д., кои от тях не е изпълнил при реална възможност да ги изпълни; настъпилите значителни вреди и причинната връзка между поведението му и съставомерните последици.

Съобразно фактически констатации, направени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация е законосъобразна. По делото не е била ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия Д., поради което не се налага да се обсъждат доводите, изложени в тази насока.

При отсъствието и на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 14.12.2018 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 63/2018 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!