Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

гр. София, 15.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховен касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

при секретаря К. Павлова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 880 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.В.Б., подадена чрез упълномощен защитник, против въззивно решение № 121/26.04.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 31/2018 г., с което е била потвърдена присъда № 103/11.12.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1241/2017 г.

С първоинстанционната присъда Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия А.В.Б. за виновен в това, че през периода 12.01.2012 г. до 12.10.2012 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 2 315 3901, 10 лева, като е потвърдил неистина в подадени справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС от името на „А. К.“ Е. – [населено място] и „А. К. е.“ Е. – [населено място] относно размера на получени доставки и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит и в това, че през същия период, в [населено място], при условията на продължавано престъпление е използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневници, за покупки на „А. К. е.“ Е. – [населено място] и на „А. К.“ Е. – [населено място], в които са били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив и при водене на счетоводството е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер – 2 315 391, 10 лева за посочените периоди, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 58 „а“, ал. 1 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим, и конфискация на лек автомобил „М.” С ... Дизел с рег. [рег.номер на МПС],

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 от НК Пловдивския окръжен съд е групирал наказанията по настоящото дело с наказанието по НОХД № 8245/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, като е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 3 от НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието пробация в размер на осем месеца, наложено по НОХД № 8245/2015 г. по описа Пловдивски районен съд, като е зачел два дни пробация за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 2 от НК към определеното общо най-тежко наказание първостепенният съд е присъединил наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, постановено по НОХД № 8285/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, както и наказанието конфискация на лек автомобил „М. С ... Дизел“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на подсъдимия Б..

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от правоуправление на моторно превозно средство за срок от една година, както и времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява това право. В тежест на подсъдимия е възложил заплащане на разноските по делото.

В жалбата, поддържана в съдебно заседание пред ВКС лично от подсъдимия и от упълномощените му защитници, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е частично основателна.

Същностните възражения в жалбата на подсъдимия са свързани с неправилно провеждане на производството пред първата инстанция по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимия само формално е признал фактите, без да е разбирал в пълнота съдържанието на обвинението. Твърди се, че не са правилно анализирани и не са преодолени противоречията в доказателствата, оправдателните такива са игнорирани и съдилищата са приели фактическа обстановка различна от тази, описана в обвинителния акт. Всичко това в цялост е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия Б. и до неправилното му осъждане. Настоява се също, че определеното наказание е явно несправедливо и неправилно апелативният съд е отхвърлил възраженията на защитата в тази насока.

На първо място и преди всичко, ВКС намира, че липсва основание за разглеждане на оплакванията на защитата на подсъдимия Б. за нарушения на процесуалния и материалния закон. Тези възражения са подкрепени с доводи, отнасящи се към необоснованост и липса на доказателствена обезпеченост на атакуваното въззивно решение, които не представляват касационни основания и не могат да предизвикат касационна проверка. От друга страна, е видно, че въззивната жалба, с която е бил сезиран Пловдивския апелативен съд, е изцяло бланкетна и в нея декларативно е посочено, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото и явна несправедливост на наложеното наказание. В нито един момент на вниманието на въззивния съд не са поставени конкретни оплаквания за нарушаване правото на защита на подсъдимия и за неправилно приложение на материалния закон, каквито за първи път едва пред ВКС са заявени. Независимо от това и в пределите на своите правомощия Пловдивският апелативен съд е извършил цялостна проверка на присъдата, като не е констатирал никакви основания за ревизия, включително такива, които подлагат на съмнение направения от подсъдимия доброволен и информиран избор да признае фактите по обвинителния акт, както и доказателствената им подкрепа от събраните на досъдебното производство материали.

На второ място, макар да не е самостоятелно и подробно мотивирано, твърдението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е основателно. В конкретния случай справедливият баланс между тежестта на деянието и отмереното наказание не е намерен в достатъчна степен и отмереното наказание е несъразмерно тежко, което изисква прилагане на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК.

Наложеното на касатора наказание “лишаване от свобода” е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК в размер на 7 години и 6 месеца, респ. почти до предвидения максимум от 8 години, след което е било редуцирано с 1/3, обуславяща окончателния размер от 5 години. Потвърждавайки присъдата в частта относно наказанието Пловдивският апелативен съд неправилно е съобразил значението и относителната тежест на всички релевантни и доказани обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК и е направил неправилен извод за значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Предходните инстанции са придали ненужно голяма тежест на отегчаващите обстоятелства, които се отнасят до размера на данъчните задължения и до продължителността на инкриминираната престъпна дейност. Неправилно е ценено като отегчаващо обстоятелство, извършеното от подсъдимия престъпление по транспорта, за което му е наложено наказание по НОХД № 8245/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд. Посоченото престъпление е извършено значително време след процесната деятелност на подсъдимия Б. и няма никакво отношение към нея. Същевременно, по делото са констатирани и смекчаващи обстоятелства, чиято тежест и значение решаващите съдилища значително са пренебрегнали. Установено е, че към момента на извършване на разглежданите престъпни деяния, подсъдимият е имал чисто съдебно минало. Съобразена е семейната и трудовата ангажираност на същия. В категорията на смекчаващите обстоятелства обаче е следвало да се отчете и значителният период от време между извършването на инкриминираните деяния и конкретизирането на съдържанието на наказателната отговорност за тях по настоящото дело. Правилната оценка на съотношението между посочените категории обстоятелства налага извода, че прилагането на толкова интензивна наказателна репресия чрез изолирането на подсъдимия за посочения по-горе дълъг период от време е прекомерна. ВКС счита, че в същата степен всички цели по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнати с намаляване на наложеното наказание до размера от 5 години лишаване от свобода, което съответно редуцирано с в окончателен размер от 3 години и 4 месеца. В тези параметри то е достатъчно строго и съответно на извършеното престъпление. До същият размер следва да бъде намалено и наложеното общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Изводът за необходимост от смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” не рефлектира върху определеното кумулативно наказание “конфискация”.

В такъв аспект следва да се измени въззивното решение. В останалата част, включително режима за изтърпяване на наказанието, който не търпи корекция, решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 121/26.04.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 31/2018 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А.В.Б. наказание за престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58 „а“, ал. 1 от НК, както и общото наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, от 5 (пет) години на 3 (три) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!