Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр. София, 15.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Т. С

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1098 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Л.С.Д.–Д. и жалби, чрез съответния повереник, на частния обвинител и граждански ищец Т.Ш.У. и на Г.П.Н., действаща чрез законните й представители, против присъда № 8 от 24.04.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1446/2017 г.

В жалбата на защитника се твърди незаконосъобразност на осъдителната част на присъдата срещу подсъдимата Д.. Допълнително са развити доводи от двамата й защитници за немотивиран, необоснован, неправилен и несправедлив съдебен акт, подкрепени със съображенията, че въззивният съд не е анализирал събраните доказателства; аргументирал е изводите си с преценката на лекаря да не хоспитализира пострадалата Н. У., макар състоянието й по време на прегледите да не e налагало задължителен прием в болнично заведение, а преглеждащият лекар да не е бил в състояние да знае за съпътстващите й заболявания, за които при първия преглед тя не е споделила и не е представила удостоверяваща ги медицинска документация; съдът се е доверил на показанията на свидетел, който е близък роднина и заинтересован от изхода на делото, използвайки пожелателни твърдения, невъзможни за доказване съждения, опровергани от друг свидетел; в различие от първоинстанционния съд е кредитирал противоречиви показания и отговори на вещи лица с обвинителен уклон; всички експертизи са дали категорично заключение, че действията и бездействията на подсъдимата нямат причинно-следствено отношение с настъпилата по-късно смърт на Н. У.; съдът е основал присъдата си на предполагаеми причинно-следствени връзки, пропускайки да вземе предвид, че съобразно отразеното в историята на раждането пациентката не е имала симптоми, налагащи прием в болнично заведение; съдът не е дал отговор на въпроса има ли и какво е значението на факта, че пострадалата е отказала хоспитализация; не е посочил ясно кои задължения на лекаря са основни и кои не; поведението на подсъдимата е определил с понятия без да поясни в мотивите какво включва в тях като конкретно съдържание; подсъдимата Д. нито е предвиждала пряко, нито е допускала настъпването на смъртта на Н. У.; пропуските при съставяне на медицинската документация по време на втория преглед представляват административно нарушение. Направено е искане за отмяна в осъдителната част на присъдата.

В жалбата на частния обвинител Т.Ш.У. са отбелязани касационните основния по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както на процесуалните изисквания по чл. 107 НПК при оценката и анализа на доказателствения материал и при установяване на причинно-следствената връзка между смъртта на Н.Д.У. и смъртта на плода, което е рефлектирало върху правната квалификация на извършеното престъпление. Тезата се поддържа с аргументацията, че отсъствието на лечение с неприемането на Н. У. в болница още в 10.00 ч. на 20.11.2011 г. е допринесло за риска за плода – факт, който подсъдимата е съзнавала, но е подходила небрежно; съставомерността на деянието произтича от изводите на вещите лица, изготвили кредитираната съдебномедицинска експертиза, тъй като съпоставката им ясно сочи, че уврежданията са се развили още докато плодът е бил в утробата на майката и съответно асфикцията е настъпила в момент, в който плодът не е могъл физически да съществува и да бъде отделен от коремната кухина на пострадалата Н. У.; експертните отговори в своята пълнота дават и правния извод за неизпълнени задължения от страна на подсъдимата Д., защото забавеното хоспитализиране е довело до забавено родоразрешение и се намира в пряка причинна връзка със смъртта на новороденото; при съобразяване на тези правни съждения и отговора на експертите съдът е щял да достигне до други изводи. Направено е искане за отмяна на присъдата в тази й част, осъждане на подсъдимата по чл. 123, ал. 3 НК и уважаване на предявения граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. У..

В жалбата на частния обвинител Г.П.Н. срещу присъдата, с която е било потвърдено оправдаването на подсъдимата, са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. В допълнението се изтъква, че съдебният акт в тази му част е необоснован и резултат от неправилно тълкуване и оценка на доказателствата; съдът неоснователно е приел причинно-следствена връзка, произтичаща от настъпилите усложнения в състоянието на Н. У. по време на самото раждане; направил е посочения извод в противоречие с твърденията на болшинството експерти за задължителна хоспитализация с цел назначаване на прегледи от други специалисти (пулмолог, вътрешни болести и пр.) и на изследвания, които биха създали предпоставки за проследяване на самото раждане и предотвратяване на усложненията; съдът не е посочил в мотивите защо не приема, че ако Н. У. е била хоспитализирана, а при хоспитализацията е бил осъществен преглед от анестезиолог, операцията е щяла да бъде подготвена и извършена планово; в случая пациентката е имала анамнестични данни, произтичащи от нейното оплакване и информацията е била достатъчна, за да й се обърне по-сериозно внимание; съдът е пренебрегнал категоричната констатация на вещите лица, че Н. У. е била бременна в риск, което поставя автоматично и плода в риск, затова подсъдимата Д. е била длъжна да следи за общото здравословно състояние; съдът неправилно е оценил доказателствата, свързани с поведението на лекарката, която чрез отказа от хоспитализация на Н. У. още при първия преглед е създала предпоставки за усложнения и на практика е лишила детето (М. У.) от подготвено и анестезирано раждане; за разлика от първоинстанционния, въззивният съд е приел, че подсъдимата не е спазила алгоритъма на клинична пътека № 141 относно приема на родилката. Направено е искане за отмяна на новата присъда в тази й част и осъждане на подсъдимата Д. по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 НК.

В съдебно заседание защитниците (адв. П. и адв. В.), поддържат жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея.

Поверениците (адв. Т. и адв. И.) на частния обвинител Т.Ш.У. също подкрепят жалбата си. Поставят акцент върху наличието на причинно-следствена връзка, обосновавайки я с възможност при прием на родилката в по-ранните часове на деня да се предотврати неблагоприятния изход за новороденото.

Повереникът (адв. Б.) на частния обвинител и граждански ищец Г.П.Н. настоява за частична отмяна на присъдата, постановена от Софийския апелативен съд.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 107 от 27.03.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 348/2014 г. подсъдимата Л.С.Д.-Д. е призната за невинна в това, на 20.11.2011 г. в [населено място] в спешен кабинет № 24 на С. „Ш.”, в качеството си на длъжностно лице – ординатор акушер–гинеколог в спешен кабинет, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена `опасност и в нарушение на пар. 3, 4 и 5 от Правилата на добрата медицинска практика на лекарите в Р. Б; чл.1, приложение 1, глава ХХVІІ, т. 1 от Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”; чл.11, т. 1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение на ІІ-ра С. „Ш.”; Алгоритъм на клинична пътека № 141 в част ІІ, т. 1; чл. 2, т. 5 и чл.81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) по непредпазливост да е причинила смъртта на повече от едно лице – на Н.Д.У. и на новородената М. У., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 НК. Отхвърлени са предявените граждански искове от Т.Ш.У. и Г.П.Н. за причинени неимуществени вреди.

С присъда № 8 от 24.04.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1446/2017 г. първоинстанционната присъда е частично отменена.

Подсъдимата Л.С.Д.–Д. е призната за виновна в това, на 20.11.2011 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – дежурен за деня в спешен кабинет ординатор акушер-гинеколог, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност и в нарушение на чл. 1, приложение 1, гл. ХХVII – Данни „Вход”, т. 1 ”Реквизити на болничната документация” от Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, чл. 11, т. 1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на родилното отделение на Втора С. „Ш.”, Алгоритъм на клинична пътека № 141 в част ІІ, т. 1 „Индикации за хоспитализация и лечение, пункт „Други случаи на бременност с повишен риск, който налага срочно родоразрешение (до 24 часа от хоспитализацията), чл. 2, т. 5, чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) по непредпазливост да е причинила смъртта на Н.Д.У., поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е осъдена и да заплати на Т.Ш.У. сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, както и на Г.П.Н., чрез законните й представители, сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.У.. В тежест на подсъдимата Д. са възложени разноските по делото. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

Върховният касационен съд намира, че на първо място следва да обсъди касационните жалби на поверениците на частните обвинители, които намира за неоснователни. Като цяло те съдържат еднообразни по смисъла си доводи, а това позволява да бъдат разгледани заедно.

В тях са формулирани най-общи твърдения за допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал по делото. Липсват конкретни съображения за пороци в процесуалната дейност на Софийския апелативен съд, които да позволяват тези доводи да бъдат проверени. Пространно са изложени собствените им констатации и изводи по въпроса за причинната връзка между поведението на подсъдимата Д. и смъртта на М. У., за които се твърди, че произтичат от изводите на съдебномедицинската експертиза, назначена от въззивния съд. Прегледът на мотивите показва, че експертното заключение не е било пренебрегнато. Съдът е разрешавал въпроса с помощта на специалните знания на вещите лица, в т. ч. на кредитираната в тази й част като непротиворечива седморна съдебномедицинска експертиза.

По същината си аргументите са насочени да опровергаят фактическия извод, направен от съда по същество за отсъствието на пряка причинно-следствена връзка (единен и непрекъснат причинен процес) между инкриминираното деяние и смъртта на новороденото и покриват оплаквания за необоснованост, както директно са били определени и в касационните жалби.

Според частния обвинител Г.П.Н. съдът неоснователно е приел, че причина за смъртта на новороденото са настъпилите усложнения (увреждания на всички органи, предимно на мозъка с развитие на хипоксично-исхемична енцефалопатия) по време на раждането.

В рамките на настоящото производство Върховният касационен съд не разполага с правомощия да пререшава по друг начин въпросите по същество на делото, като приема други факти, различни от фактите, установени от Софийския апелативен съд.

Развива и хипотезата, че ако подсъдимата е хоспитализирала пострадалата Н. У. и съответно са били извършени прегледи, операцията е щяла да бъде подготвена и извършена планово, респ. при анестезирано родоразрешение е нямало да настъпят усложненията в здравословното състояние на новороденото, довели впоследствие до смъртта (на 23.11.2011 г. в Клиниката по неонатология).

Частния обвинител Т. У. пък застъпва разбирането, че забавената хоспитализация и отсъствието на лечение е допринесло и за риска за плода (т. е. за възможността да настъпят увреждания) още в утробата на майката. Забавеното хоспитализиране е довело до забавено родоразрешение.

Причинната връзка е обективен факт, съществуващ реално, който съдът по същество следва да установи по несъмнен начин. В Наказателен процес няма никакво място за предположения и заместването на фактите с тях е недопустимо.

В случая въззивният съд действително е констатирал несвоевременно предприето спешно родоразрешение, но вследствие на забавената реакция на медицинските лица от Втора С. „Ш.” в ситуация на вече осъществена спешна хоспитализация на пострадалата Н. У. – обстоятелства, които подсъдимата не е била длъжна и не е могла да предвиди по време на акушерските прегледи в 10.0 ч. и в 16. 00 ч. на 21.11.2011 г.

Ето защо, като не е установил пряка причинна връзка с поведението на подсъдимата Д., поради което е приел недоказаност по несъмнен начин на тази част от обвинението (юридически равнозначно на доказана невиновност), въззивният съд не е допуснал нарушение и законосъобразно е потвърдил оправдаването за причинена смърт на М. У..

Касационната жалба на защитника е основателна.

Доводите, че въззивният съд е пренебрегнал процесуалното си задължение да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни въпроси, поставени за разрешаване пред него, се оправдават от съдържанието на новата присъда, с която подсъдимата е била осъдена за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Представените не позволяват да се разбере какво деяние е извършила, нарушавайки предписаното й с инкриминираните от обвинението „норми и правила”, респ. и причинната връзка с вредните последици – смъртта на Н. У..

Извън общите си разсъждения, Софийският съд е счел за необходимо да разгледа и обсъди дали подсъдимата е допуснала немарливо изпълнение „на всички нормативно вменени й задължения, произтичащи от качеството й на лекар”, а не само от специалността на акушер гинеколог и да прецени поведението й от гледна точка на базисните правила на медицината, валидни за всички лекари. В този контекст е приел, че тя не била изпълнила задължението си да изследва цялостното здравословно състояние на пациента, с което лишила Н. У. от медицинска грижа въобще, като не снела анамнеза и не се информирала за „останалите аспекти” от здравния й статус, при положение че пострадалата е избрала да се довери и е предоставила преценката единствено на този лекар. Посоченото задължение било описано в Алгоритъм за работа в спешен кабинет № 24 във II–ра С. „Ш.” ЕАД, приет след датата на деянието, за което на подсъдимата Д. е било повдигнато обвинение. Неоснователно обаче било да се освобождава от отговорност за неизпълнение на „дълга й”, дефиниран в приетия по-късно алгоритъм, тъй като задължението съществувало и преди това за всички лекари от всички специалности. То произтичало от инкриминираните конкретни разпоредби на чл. 2, т. 5 и чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) и било обхванато от „вменената за нарушена” Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”. Още повече, след като според първоинстанционния съд, съдебната практика все по широко и трайно приемала възможността бланкетният състав на чл. 123, ал. 1 НК да се запълни и чрез нарушаване на ненормативни правила на поведение в съответната професионална област (л. 27 от мотивите).

Мотивирайки се по този начин с разнопосочни съображения Софийският апелативен съд не е дал еднозначно разрешение на въпроса какво точно нарушение в причинна връзка с вредните последици – смъртта на Н. У. е било допуснато от подсъдимата Д. съобразно инкриминираните норми или правила, включени в обхвата на обвинението, по което тя се е защитавала.

В съответствие със закона и задължителните указания по неговото приложение, залегнали в Постановление № 2/79 г. на Пленума на Върховния съд, разпоредбата на чл. 123, ал. 1 НК е бланкетна норма и нейното съдържание трябва да бъде запълнено с правила и норми от нормативен или поднормативен акт. В тях съдът следва да търси конкретните задължения на дееца, чието нарушение е в причинна връзка с настъпилите вредни последици. Съдебната практика на Върховния касационен съд (напр. Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г.) приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт.

В случая Софийският апелативен съд е бил длъжен да посочи достатъчно ясно и без помощта на двусмислени формулировки защо счита, че правило, което е вменявало същото задължение като описаното във въпросния алгоритъм, включен в обвинението е съществувало към момента на инкриминираното деяние на лекарката, съответно на инкриминираната дата – 20.11.2011 г. подсъдимата в качеството си на дежурен за деня в спешен кабинет ординатор акушер-гинеколог е била длъжна да го спазва по силата на чл. 11, т. 1 от Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на родилно отделение на Втора С. „Ш.”.

Извън казаното дотук може да се отбележи, че в диспозитива на присъдата съдът е пресъздал посоченият алгоритъм. Задължението на лекаря – гинеколог е обвързано с липсата на подписано от пациента информирано съгласие за лечение. Съображения в този аспект в мотивите също няма. От тях не става ясно и в какво точно съдът е видял допуснато нарушение от страна на подсъдимата Д. – на общо формулираното задължение на лекаря гинеколог да изпълни в пълен обем необходимата медицинска помощ или на задължението му за информираност на пациента – да предостави информация на пострадалата Н. У. за моментното й състояние и/или за последиците от неизпълнение на съответния диагностичен или терапевтичен план или предложение за хоспитализация. Посоченото напълно основателно генерира оплакването на защитника за пропуск на съда да обсъди причината, поради която подсъдимата Д. не била предоставила декларация за отказ, който поначало може да бъде свързан със задължението да се информира пациента за последиците от неизпълнение на предложението за хоспитализация.

В чл. 80 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) законодателят е предвидил регламентирането на правила за добра медицинска практика. В случая въззивният съд не е установил нарушение на Правилата за добра медицинска практика, за които подсъдимата била обвинена, застъпвайки позицията, че пар. 3, 4 и 5 от тях са общи и очертават пожелателна рамка (доколкото присъдата в тази част се атакува само от защитника, излишно е да се коментира и съображението на съда за отсъствието на доказателства по делото лекарката да е членувала в съсловната организация при преценката му в светлината на чл. 3 от ЗСОЛЛДМ (ЗАКОН ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА)).

При този иначе принципно верен подход, мотивите на присъдата е следвало да обхващат и аргументите, поради които Софийският апелативен съд счита, че инкриминираните разпоредби – чл. 2, т. 5 и чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) диктуват конкретни задължения на подсъдимата Д. и отговарят на изискването по т. 6 от Постановление № 2/79 г. на Пленума на Върховния съд на Р.Б.В това се е задоволил с лаконичното съображение за връзка между законовите текстове и с твърдението за нарушение на някои от въведените принципи с чл. 82, ал. 2 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), които обезпечават правото на достъпна медицинска помощ и съответно общото задължение те да бъдат съблюдавани от медицинските лица, ангажирани в системата на здравеопазването.

Наред с това в мотивите съдът декларативно е отразил, че обхватът на задълженията и отговорностите на акушер-гинеколога бил очертан и с Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.

Аргументи в подкрепа на твърдението си не е представил.

Успоредно е подкрепил позицията, която била заета от първоинстанционния съд, че неизпълнението на задълженията от подсъдимата да се води пълна и точна медицинска документация няма причинна връзка със съставомерния резултат (л. 24 от мотивите). С диспозитива на присъдата обаче е приел допуснато нарушение от подсъдимата Д. на чл. 1, приложение 1, гл. ХХVII – Данни, документирани при хоспитализация (Д. В), т. 1 ”Реквизити на болничната документация, попълвана при постъпване на раждаща и на гинекологично болна жена в стационар” от въпросната наредба.

Липсват и съображения във връзка с включеното в диспозитива на присъдата нарушение на Алгоритъм на клинична пътека № 141 в част ІІ, т. 1 „Индикации за хоспитализация и лечение, пункт „Други случаи на бременност с повишен риск, който налага срочно родоразрешение (до 24 часа от хоспитализацията).

В т. 6 от Постановление № 2/79 г. на Пленума на Върховния съд изрично е подчертано, че съдилищата са длъжни да установят по всяко дело допуснатите от дееца нарушения и наличието на причинна връзка между тях и противоправния резултат.

Отсъствието на надлежно изложени мотиви относно конкретното нарушение на подсъдимата Д. не позволява да се провери законосъобразността на констатацията на въззивния съд за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието, прието като осъществено чрез бездействие (ненасочване към хоспитализация според посоченото на л. 27 или ненастаняването на пациентката в болнично заведение – л. 28) и смъртта на пострадалата Н. У., респ. направения фактически извод, че без допуснатото от подсъдимата нарушение съставомерните последици биха били избегнати.

В тази връзка съдът се е позовал на експертите, които изразили мнението, че ако заболяванията на пострадалата (възпалителните изменения на вътрешните органи – бели дробове, сърце, бъбреци, констатирани при аутопсията) не се лекуват, те „биха могли да доведат до смъртен изход”. Пропуснал е да посочи дали подсъдимата Д. е могла да установи тези сърдечно-съдови и дихателни изменения на 20.11.2011 г. по време на акушерските прегледи.

Мотивите не позволяват да се провери и твърдението на жалбоподателя, че на зададения им въпрос от въззивния съд, както останалите експерти, така и съставът от осем вещи лица, участвали в назначената комплексна експертиза, са изразили становище за вероятно причинно-следствено отношение между непоставянето на Н. У. под активно наблюдение след двата акушерски прегледа (около 10.00 ч. и 16.00 ч.) и крайния изход, респ. за косвена причинна връзка с настъпването на смъртта й. Съдът е отбелязал, че гласува доверие на формирания от експертите преобладаващ извод при непосредствения им разпит в съдебно заседание за наличие на „връзка” между непоставянето на родилката под болнично наблюдение и последваща невъзможност за реакция на лекарския екип в случай на влошаване на състоянието по различни от гинекологичните причини. В крайна сметка ясни, точни и изчерпателни съображения дали подсъдимата се явява пряк причинител на съставомерните последици - смъртта на Н. У., Софийският апелативен съд не е изложил.

В същия контекст е необходимо да се отдели внимание и на поредица от други неясни и противоречиви съображения.

По въпроса за причинната връзка съдът е концентрирал усилията си предимно да оборва довода на защитника, че смъртта е резултат от нещастен случай. Определил е твърдението като неприемливо и дръзко, изтъквайки, че причината за смъртта на Н. У. „не е от акушеро-гинекологичен произход и не попада в компетенциите на подсъдимата”, но предвид изявените субективни оплаквания на пострадалата за болки и задушаване, лекарката не й осигурила възможност за различно професионално мнение с оглед обективно съществуващите признаци за рискова бременност. Посочил също, че заболяванията на пострадалата са били известни на подсъдимата Д., тъй като пациентката й представила медицинска документация, която съдържала информация, „свързана с действителната причина за смъртта” (остър респираторен дистрес синдром).

В мотивите Софийският апелативен съд многократно е наблягал върху схващането си, че да се търси виновно поведение на лице, упражняващо лекарска професия само до обхвата на неговата специалност е дълбоко погрешно, затова наказателната отговорност на подсъдимата Д. следва да бъде ангажирана за фундаментални лекарски грешки, които може да допусне всеки лекар; че тя е изоставила задължението, което има всеки лекар, независимо от своята специалност (л. 25). Отхвърлил е заключението на експертите от седморната експертиза за отсъствието на пряка причинно-следствена връзка и с аргумента, че то било дадено само с оглед на специалността „акушерство и гинекология” без да се обсъди дали не са допуснати грешки, фундаментални за всеки медицински специалист (л. 21 от мотивите).

Липсват съображенията, поради които съдът е счел, че задължения, явяващи се фундаментални и присъщи за всеки лекар са надхвърляли границите на компетентност на специалиста акушер-гинеколог, съответно и вещите лица от тази експертиза са изразявали едностранчиво експертно мнение. В този смисъл защитникът основателно набляга върху пропуска на съда да представи съображения кои задължения на подсъдимата счита за основни и кои не.

Възприетата фактическа обстановка не съдържа констатации нито пострадалата да е заявила оплаквания, различни от специфичните за родилка при начален родов процес при посещенията си в спешния кабинет на Втора С. „Ш.”, нито тя да е предоставила медицинска документация с информация за придружаващите астма и аденом на хипофизата. Посочено е само, че в издадените медицински документи по време на прегледите в женската консултация фигурирали отбелязвания (л. 11), а при влизането си с кабинета Н. У. „носела в себе си целия набор от документи”, отразяващ проследяването на нейната бременност. Съвсем лаконично и бегло е декларирано, че в направлението от Диагностично консултативния център до родилното отделение бил посочен терминът. Съображения, от които да личи, че съдът задълбочено е изследвал с каква информация подсъдимата е разполагала към момента на инкриминираните факти, чие е било задължението да се отразят сведения за общото състояние на Н. У. до момента на прегледите, в т. ч. за съпътстващите й заболявания като фактори, определящи диагностициране на рискова бременност и има ли това значение за избора и решението дали се налага хоспитализация, в мотивите на присъдата няма.

Въззивният съд е отхвърлил заключението на седморната експертиза, критикувайки първоинстанционния съд и се е позовал единствено на експертизата, която сам е назначил. Вярно е, че съдът по същество е суверенен в преценката си дали да кредитира експертното заключение, но по силата на чл. 154, ал. 2 НПК, когато не е съгласен с него е длъжен да се мотивира. З. В касационен съд разполага с правомощия да упражни контрол относно съображенията, заради които съдът е счел, че следва да отхвърли приложената по делото експертиза. Проверката установява, че въззивният съд е отказал да кредитира седморната експертиза, тъй като експертите били възприели подход, подчинен изцяло на преценката на двамата експерти от състава със специалност „Акушерство и гинекология”, а това обезличавало експертния капацитет на останалите експерти. Насочеността на експертизата била повече към критичен анализ на предишните заключения. Показанията на св. У. и св. И. намерили място само като цитат в съобразителната част, но в действителност не били обсъдени.

От мотивите на Софийския апелативен съд не се разбира, първо, с какво експертният ресурс на осморната експертиза от вещи лица със специалност „Акушерство и гинекология” се е различавал от този на седморната експертиза, чиито отговори на същите въпроси счел за повлияни от двамата експерти (изброеният им брой в мотивите е един и същи). В крайна сметка съдът е принизил ролята и обема от специални знания на другите вещи лица, които са участвали в състава на седморната съдебно-медицинска експертиза, достигнал до единно становище и така е отдал неоправдан приоритет на едно експертно мнение пред друго по въпроси, изискващи равнище на специални знания, каквито не е притежавал и затова ги е задал на експерти в съответната научна област.

Второ, вещите лица поначало са длъжни да обосноват в експертното си заключение защо дават други отговори на същите въпроси и да съобразят предходните експертизи, като посочат от какво произтича различното им експертно мнение.

Трето, съдът е открил пропуск в експертната дейност с оглед свидетелски показания, поставяйки неясно изискване към вещите лица за детайлно пресъздаване на съвкупността от данни, които те са съобразявали, за да мотивират изводите си.

Допуснатите от Софийския апелативен съд процесуални нарушения са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимата Д., което обуславя наличието на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Жалбата е основателна и присъдата в осъдителната й част следва да бъде отменена, а делото върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, за да бъдат отстранени съществени процесуални нарушения.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 8 от 24.04.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1446/2017 г. в частта, с която подсъдимата Л.С.Д.–Д. е осъдена за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, както в гражданско осъдителната част и в частта за разноските по делото.

Връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд от съдебно заседание.

Оставя в сила присъдата в останалата й част.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: