Р Е Ш Е Н И Е

№.96

гр.София, 16 август 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Н. П

и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАЧИЕВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №317/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Срещу присъда № 301 от 19.12.2018г., постановена по внохд № 20/2018г. по описа на Апелативен съд – В. Т, са постъпили протест от прокурор в Апелативна прокуратура – В. Т, касационна жалба от частния обвинител Н. Г. чрез процесуалния й представител адв. П. К. и касационна жалба от частния обвинител П. Г. чрез процесуалния представител адв. А. Б..

С присъда № 16 от 29.09.2016г. по нохд № 95/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.Ловеч, подсъдимата Н.Т.Б. е призната за виновна в това, че на 22 април 2015 год. в [населено място], Ловешка област, в Отделение „Акушерство и гинекология при МБАЛ „д-р А.П.Е.-гр. Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н.И.Г., съгласно Наредба №19 (ДВ бр.106/23.12.2014год.) и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология, като дежурен лекар, акушер-гинеколог, с призната специалност по акушерство и гинекология, нарушила чл.80 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) във връзка с Правилата за добра медицинска практика-Медицински стандарт „Акушерство и гинекология, утвърден с Наредба №19 (ДВ. бр.106/23.12.2014 год.), като по непредпазливост причинила на 24.04.2015год. смъртта на детето на Н. Г. – З.П.Г., поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл.2-ро от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата Н. Б. на основание чл.37, ал.1, т.7, предл. 1 от НК е лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от две години от влизане на присъдата в сила.

С решение № 69 от 29.03.2017г. по внохд № 380/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд, посочената присъда е изменена само в частта относно наложеното наказание лишаване от права, като подсъдимата Б. е лишена от право да упражнява лекарска професия като акушер-гинеколог за срок от две години.

С решение № 202 от 10.01.2018г., постановено по н.д. № 590/2017г. на ВКС, първо наказателно отделение, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото с присъда № 301 от 19.12.2018г., постановена по внохд № 20/2018г. по описа на Великотърновски апелативен съд, присъда № 16/29.09.2016г. на Ловешки окръжен съд е отменена изцяло и подсъдимата Н.Т.Б. е призната за невиновна в това, че на 22 април 2015 год. в [населено място], Ловешка област, в Отделение „Акушерство и гинекология при МБАЛ „д-р А.П.Е.-гр. Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н.И.Г., съгласно Наредба №19 (ДВ бр.106/23.12.2014год.) и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология, като дежурен лекар, акушер-гинеколог, с призната специалност по акушерство и гинекология, нарушила чл.80 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) във връзка с Правилата за добра медицинска практика-Медицински стандарт „Акушерство и гинекология, утвърден с Наредба №19 (ДВ. бр.106/23.12.2014 год.), като по непредпазливост причинила на 24.04.2015год. смъртта на детето на Н. Г. – З.П.Г. и е оправдана по обвинението чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.

Последният съдебен акт е предмет на касационен контрол в настоящето производство.

В касационния протест и в допълнението към него се излагат съображения за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се сочи неизпълнение от въззивния съдебен състав на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, нарушение на изискванията по чл. 154, ал. 2 от НПК, наличие на съмнение за предубеденост на вещите лица от състава на повторната седморна експертиза. В допълнението към протеста се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Посочва се, че въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение само върху част от доказателствения материал, игнорирайки гласните и писмени доказателства, както и заключенията на предходни експертизи. Излагат се съображения за липса на мотиви на атакувания съдебен акт, като се посочва, че механичното преповтаряне на експертните заключения, послужило за опровергаване на обвинителната теза, не може да се счете за мотивиращо постановеното оправдаване на подсъдимата. Оспорва се кредитирането на заключенията на изслушаните пред въззивния съд експертни заключения с доводи, че те не са съобразили доказателствата по делото. Посочва се, че процесуалното нарушение, изразяващо се в неправилно и превратно интерпретиране на доказателствата, е довело до нарушение на материалния закон и се прави искане за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В касационната жалба от частния обвинител Н. Г. чрез процесуалния й представител адв. П. К. също се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доводите, подкрепящи оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са за неизпълнение от съда, постановил присъдата, на задълженията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото; за липса на обсъждане на цялата доказателствена съвкупност; за игнориране на част от експертните заключения и неизлагане на съображения съобразно чл. 154, ал. 2 от НПК. Развиват се подробно възражения срещу състава и начина на назначаване на последната изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза, като се поставя под съмнение нейната обективност. Прави се оплакване и във връзка с безпристрастността на съдебния състав.

Касационната жалба от частния обвинител П. Г. чрез процесуалния му представител адв. А. Б., съдържа аналогични оплаквания с тези, изложени в жалбата от другия частен обвинител. Искането е за отмяна на постановената оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В постъпило по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК възражение срещу касационния протест и касационните жалби от частните обвинители, изготвено от защитника на подсъдимата Б. – адв. А. М., се иска те да бъдат оставени без уважение. В отговор на направените от държавното и частното обвинение доводи се посочва, че съдът, постановил атакуваната присъда, не е имал задължение да анализира подробно петорната комплексна СМЕ предвид предходното отменително решение на ВКС. Излагат се съображения, че съдът е бил задължен да обсъди само доказателствата, относими към повдигнатото обвинение и необсъждането на експертни изводи, които не са залегнали в основата на обвинението, не съставлява процесуално нарушение. Навеждат се доводи за дискредитираност на двете тройни съдебно-медицински експертизи с оглед на участващите вещи лица и на използвания от тях доказателствен материал. Оспорва се твърдението в протеста, че експертите от седморните експертизи не са взели предвид всички доказателства по делото. Възражението съдържа и отговор на доводите в жалбите на частните обвинители, като се излагат съображения за компетентност и обоснованост на заключенията на седморните СМЕ, чрез преповтаряне на техните изводи. Оспорват се оплакванията на частните обвинители във връзка с начина на назначаване на втората седморна експертиза, както и тези, свързани с доводите за предубеденост на вещите лица акушер-гинеколози, както и на решаващия съдебен състав.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКС поддържа подадения протест срещу новата въззивна присъда и моли за нейната отмяна.

Повереникът на частните обвинители Н. Г. и П. Г. – адв. К., пледира за уважаване на подадената касационна жалба и отмяна на присъдата на въззивния съд. Развива съображенията за допуснати нарушения на процесуалните правила, изложени в жалбата. Излага доводи за необективност и вътрешни противоречия в кредитираната от въззивния съд седморна СМЕ.

Повереникът на частния обвинител П. Г. – адв. Б., поддържа подадената касационна жалба, както и се присъединява към аргументацията в протеста и в жалбата от другия частен обвинител. Развива релевираните в жалбата доводи за заинтересованост на вещите лица, изготвили заключението на втората седморна СМЕ, както и тези, свързани с назначаването на експертите и с опорочаване на процедурата по приемане на експертизата. Развива доводи за допуснато процесуално нарушение с оглед инициирана от повереника процедура по поправка на протокола от съдебно заседание. Поддържа и тезата си за предубеденост на съдебния състав.

Защитникът на подс. Б. – адв. М., пледира да бъдат оставени без уважение касационния протест и касационните жалби от частните обвинители.

П.Н.Б. счита, че обективната истина е установена чрез заключенията на водещи специалисти в областта на акушерството и гинекологията, които добросъвестно и прецизно са разгледали медицинската документация, като са дали заключение въз основа на фактите, на знанията си и практическия си опит. Моли да бъде потвърдена присъдата на Апелативен съд – В. Т.

Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в протеста и в касационните жалби на частното обвинение, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Мотивите на проверяваната нова въззивна оправдателна присъда на Великотърновски апелативен съд имат следното съдържание: възпроизвеждане на фактологията на обвинението, съставляващо на практика редактиран препис на обстоятелствената част на обвинителния акт, инициирал съдебното производство, включително и пресъздаване на експертното заключение, на което се е позовало обвинението; посочване на отменителното касационно решение и на задължителните указания в него; докладване на обстоятелството, че въззивният съд в изпълнение на тези указания е назначил СМЕ; деклариране, че решаващият съдебен състав възприема тази експертиза като обоснована, ясна, изчерпателна, отговорила компетентно на всички въпроси; пресъздаване на съдържанието на изслушаната седморна експертиза по въпросите за използването на медикамента „Окситоцин“, наличието или липсата на вторична родова слабост, на тесен таз при родилката и установява ли се пелви-фетална диспропорция, като съдът е констатирал, че седморната експертиза не е приела изводите на петорната такава; посочване на факта, че поради оспорването на седморната експертиза е допусната повторна комплексна експертиза; пресъздаване /преповтаряне/ на експертното заключение и на тази експертиза по посочените по-горе въпроси, включително и за причината за смъртта на новороденото бебе; констатация за липса на противоречия между заключенията на двете последни комплексни експертизи по отношение на липсата на причинно-следствена връзка между депресивното състояние на плода и поведението на водещия раждането; общ извод, че подсъдимата не е допуснала вменените от държавното обвинение нарушения.

Конспектираното пресъздаване на мотивите на атакуваната въззивна присъда от касационния съдебен състав не е самоцелно, а е насочено да послужи за основа на преценката дали от решаващия съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито са доводите, развити от държавното и от частното обвинение.

На първо място в обжалвания съдебен акт изобщо не е обективирано извършване на дейността, присъща на въззивен съд – да провери изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда. Даже и когато постановява нова присъда, въззивният съд е задължен да изложи несъгласието си с възприетите от първия съд фактически и / или правни съображения. Мотивите на присъдата на ВтАС въобще не сочат на осъществена контролна дейност, а само на осъществяване на нова преценка, довела до постановяване на „обратна“ присъда.

На второ място, въззивният съд е реализирал правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 от НПК. Следва да се посочи, че е налице противоречие в диспозитива на присъдата между позоваването на законовия текст по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и същността на упражненото правомощие, което обаче не следва да се разбира като съществено, както претендира повереника адв. Б., доколкото волята на решаващия съд е ясно изразена.

Съобразно вида на постановения при въззивното разглеждане на делото съдебен акт, по силата на законовата разпоредба на чл. 339, ал. 3 от НПК, решаващият съдебен състав е дължал да изготви съдебен акт, съответен на изискванията за съдържание по чл. 305 от НПК. Мотивите на присъдата, предмет на касационен контрол, освен че съдържат подробно пресъздаване на двете последно изслушани по делото експертни заключения, не могат да удовлетворят и минималните стандарти за посочване на възприетите факти, за анализ на доказателствената съвкупност и за изводимите съображения по правото. Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, като също така дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка при касационния контрол, но той може да бъде реализиран само при наличие на обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени в чл. 305, ал. 2 от НПК. Поради това и липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. Описаното вече съдържание на мотивите на атакуваната присъда сочи на липса на съществени елементи – възприети факти, съображения от правна страна, както и обективира непълноценен доказателствен анализ, доколкото вместо критична преценка на всички доказателствени източници съдържа преразказ на обвинителната теза и подкрепящата я експертиза и на двете заключения на седморните СМЕ. Независимо от немалкия обем на мотивите, тяхното съдържание сочи на липса на мотиви и в този смисъл доводите в протеста и свързаното с тях позоваване на касационния повод по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са основателни и сочат на наличие на предпоставки само на това основание присъдата да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане на същия съд.

Без съмнение, както се сочи и в протеста, от решаващо значение по делото са експертните заключения, понеже изясняването на съществена част от въпросите изисква специални знания в конкретни сфери на медицината. Поради това и основните възражения са концентрирани по назначаването на съответните експертизи, тяхната безпристрастност и оценката на заключенията им.

Апелативният съд при новото разглеждане на делото е съобразил задължителните указания в отменителното решение № 202/2018г. по нд № 590/2017г.на ВКС, първо Н.О., като е допуснал изслушването на седморна СМЕ и й е поставил задачи, отговорите на които са били необходими за пълното и всестранно изясняване на делото.

Възраженията в жалбите на частните обвинители по отношение на неспазване на процедурата по чл. 145 от НПК при назначаване на експертизата формално имат основание, доколкото липсва акт на съда, в който да е посочен поименния състав на експертизите. Това обаче не следва да се цени като съществено нарушение, понеже съдът е формулирал задачите на експертизите, посочил е какви специалисти следва да бъдат включени в експертното изследване, като определянето на вещите лица е било възложено на ръководителите на съответните здравни заведения, разполагащи със специалисти в нужните области. Нарушение би било налице, ако в състава на експертизата са били включени лица, които не са специалисти в съответните области, като тогава би се поставил въпрос за възможността заключението да бъде обсъждано в рамките на доказателствения анализ, поради липса на експертна компетентност. При назначаването на двете седморни експертизи от въззивния съд, независимо от липсата на изричен акт за определяне на поименен експертен състав, няма каквото и да било съмнение в специализираните познания на вещите лица в областта на акушерството и гинекологията, неонаталогията и съдебната медицина, още повече, че първата седморна СМЕ е съставена от хабилитирани лица, преподаватели и такива с дългогодишен практически опит.

Въззивният съд в хода на съдебното следствие е констатирал обстоятелството, че приетите по делото три СМЕ /макар че всъщност приетите по делото експертизи са пет на брой/ са противоречиви и това правилно го е насочило към назначаване на повторна експертиза, за да могат да бъдат дадени отговори по въпросите, интересуващи процеса. При ситуацията на противоречащи си експертни заключения обаче е било необходимо тази повторна експертиза да бъде разширена по състава си, като се включи по-голям брой експерти, за да позволи преодоляването на различията в експертните мнения, да арбитрира между тях и по този начин да даде професионална основа за съгласието или несъгласието на съда с някои от противостоящите си мнения /вж. в този смисъл Решение № 141/2011г. на първо Н.О./.

Възраженията в жалбите от частните обвинители за установена предубеденост на част от експертите в състава на повторната експертиза и за наличие на основания те да бъдат отведени, не могат да бъдат възприети, понеже по делото не са налице фактически данни, категорично сочещи на липса на обективност. При все това съставът на апелативния съд не е изследвал заявеното в писмена молба от частната обвинителка Г. и от поверениците на частните обвинители в съдебно заседание съмнение относно безпристрастността на вещите лица акушер – гинеколози, работещи в МБАЛ „Св. А.“ – София, включени в състава на повторната седморна СМЕ, но е отхвърлил искането за отвеждането им. Все пак, доколкото в разясненията си в съдебно заседание вещите лица акушер-гинеколози са заявили определени обстоятелства - че работят в едно отделение с поименно посочен от частната обвинителка лекар, като е цитирана и публична медийна позиция на този лекар в защита на подсъдимата, съдът е следвало да прецени дали действително е извън съмнение безпристрастността и обективността на част от вещите лица /акушер-гинеколозите/, изготвили и защитили заключението на СМЕ, което не е сторил.

С основание в жалбата, депозирана чрез повереника адв. К., както и в пледоарията на другия повереник – адв. Б. в съдебно заседание, се прави оплакване за неспазване на срока за представяне на експертизата по чл. 149, ал. 3 от НПК. Видно е от материалите по делото, че заключение на СМЕ е постъпило в писмен вид по електронната поща на ВтАС на 10.12.2018г., а на 13.12.2018г. е постъпило писмено заключение на същата седморна СМЕ, подписано от вещите лица, като двата документа имат известни различия в съдържанието си. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител Г. е направил възражение за неспазване на предвидения в закона срок за представяне на експертизата, което обаче не е било уважено от съдебния състав и е даден ход на делото, като е изслушано и прието това заключение. Според настоящия съдебен състав действително не е пречка експертното заключение да бъде изпратено по електронна поща, но в случая са налице различия между документа, изпратен по електронна поща и оригинала, подписан от вещите лица, а това поставя под съмнение преценката на съда за спазване на срока по чл. 149, ал. 3 от НПК. При направено изрично възражение в тази връзка от процесуалния представител на една от страните, разглеждането на делото, като е изслушано и прието експертното заключение, а също и е приключено въззивното съдебно следствие, следва да бъде преценено като нарушаване на процесуалните права на частния обвинител.

По-нататък, при постановяване на контролирания съдебен акт, очевидно извън вниманието на въззивния съд е останало това, че експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство и че нейното заключение подлежи на преценка съвкупно с цялата доказателствена маса по делото. „По своята процесуална същност експертизата е способ за подпомагане оценката, а евентуално и събирането на доказателствени материали, когато за това са необходими специални знания“ /П., Ст., „Наказателен процес на НРБ, С. 1979, с. 427/. Именно поради тези свои характеристики заключението на специалистите в съответната област не може да е единственият доказателствен способ, въз основа на който да бъде постановен и мотивиран съдебния акт. В случая въззивният съд изобщо не е обсъдил гласните доказателствени средства и писмените доказателства, събрани по делото, а само е преповторил част от експертните заключения. Показанията на родилката - свид. Г., на участващите при раждането – свидетелите К. и Ц., на участващите в екипа, извършил Ц. сечение – свидетелите К., Н. и Х., несъмнено подлежат на обсъждане за извеждане на фактологията, като са от значение и за преценката за кредитиране на заключенията на вещите лица.

Освен това, пресъздаването на изводите на експертните заключения от въззивния съд е ограничено само по отношение на част от въпросите – тези, свързани с употребата на медикамента „Окситоцин“ и с изясняване на наличието на тесен таз при родилката и на състояние на пелви-фетална диспропорция, както и тяхната връзка с причината за смъртта на бебето. Вярно е, че тези въпроси са относими към нарушенията, които според държавното обвинение са довели до леталния изход на новороденото. Не могат обаче да бъдат възприети доводите във възражението от защитника на подсъдимата, че съдът не е бил длъжен да обсъжда всички събрани доказателства, а само тези, относими към повдигнатото обвинение. Това е така, понеже събраните по делото доказателства касаят цялостния процес на водене на раждането от страна на подс. Б. и макар да са инкриминирани само определени нейни действия и бездействия, те не могат и не следва да бъдат отделени от комплексното поведение на подсъдимата като водеща раждането на свид. Г.. Действително, фактическото обвинение не включва използване на метода „Кристелер“, нито пък твърди причинна връзка между опита за налагане на форцепс и настъпилия резултат, но тези обстоятелства са част от цялостния процес на протичане на раждането и могат да служат при преценката за настъпване на други такива, напр. имало ли е вторична родова слабост, или в кой момент е възникнала необходимостта от промяна на родоразрешението.

Основателни са оплакванията в касационния протест и жалбите от частните обвинители в процеса, за неизпълнение от контролирания съд на изискването по чл. 154, ал. 2 от НПК. Мотивите на атакуваната присъда съдържат преразказ на експертните заключения по петорната и двете седморни експертизи, приети по делото, като е декларирано кредитирането с доверие на последните две заключения. Липсва обективирана преценка защо не са били възприети от въззивния съд противостоящите им като изводи експертни заключения, приети при първоинстанционното разглеждане на делото. Задължение на съда е да изложи съображенията си за несъгласие с експертното заключение, а при различие в изводите на вещите лица по въпросите, значими за преценката на съществените обстоятелства по делото, аналитично и последователно да аргументира кое от тях кредитира и по какви съображения. Това не е сторено от състава на апелативния съд. Не може да бъде споделено като вярно съображението във възражението от защитника на подсъдимата, че въззивният съд не е имал задължение да обсъжда повторно заключението на петорната експертиза, понеже тя вече е била обсъдена в решението на ВКС с мотиви за нейната неяснота и необоснованост и с указания за назначаване на повторна експертиза. Преценката на доказателствата и способите за тяхното установяване е въпрос на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и доколкото по делото са били изслушани и приети експертни заключения преди допускането на двете седморни такива, то те е следвало да бъдат обсъдени и да се аргументира самостоятелно тяхното кредитиране или несъгласие с изводите им. Освен това, задължителните указания в отменителното решение на касационната инстанция са свързани с необходимостта от обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по дело, с указване и на способ за постигане на това, без те да ограничават вътрешното убеждение на въззивния съд по оценката на доказателствата. Несподелимо е и съображението на защитата, че държавното обвинение на практика е изключило заключенията на назначените на досъдебното производство експертизи, понеже те не са залегнали в обвинителната теза. Дали прокурорът е възприел изводите на тези експертни заключения или не при внасяне на обвинителния акт е въпрос на негово вътрешно убеждение, основано на доказателствения материал по делото, като той е органът, който поставя фактическите и правни рамки на обвинението. Освен това прокурорът, съставил обвинителния акт, е посочил за призоваване вещите лица, изготвили първите две експертизи, с което не е демонстрирал отказ да бъдат използвани в процеса на доказване, те са били изслушани в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са били обсъждани.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че подробно развитите съображения в посоченото възражение от защитата на подс. Б., свързани с преценката на обосноваността на експертните изводи и възможността те да бъдат кредитирани с оглед на участващите вещи лица, представляват защитна позиция и за да бъдат обсъждани от настоящия състав, такива съображения е следвало да бъдат обективирани в постановения съдебен акт, което не е сторено. Няма как защитата да попълни или замести съображенията за възприемане или не на експертните заключения, дължими принципно от решаващия съд, чрез позицията си пред касационната инстанция, ако такива съображения липсват в атакуваната присъда.

Констатираната вече липса на мотиви, както и пороците при формирането на вътрешното убеждение на контролирания съд, изразили се в необсъждане на цялостната доказателствена съвпусност, в липса на изискуемата преценка на противостоящите си заключения на съдебно-медицинските експертизи, съставлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, като те са довели и до неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Извън направената вече констатация за липса на съображения защо решаващият съд е възприел, че при родилката не е имало пелви-фетална диспропорция, не е имало вторична родова слабост, могат да бъдат посочени и част от обстоятелствата, които са останали неизяснени. Така, по отношение на въвеждането на медикамента „Окситоцин“ не е станало ясно следвало ли e този медикамент да бъде приложен спрямо конкретния пациент, като се има предвид заявеното от проф. Д. в съдебно заседание на 11.06.2018г., че „Окситоцин“ не се прилага, ако има пелвио-фетална несъвместимост /като вещото лице сочи липса на такава, без да излага обосновка за това/, и като се съобразят характеристиките на медикамента и указанията за приложението му, посочени в листовката. Не е изследван въпросът дали има изискване и спазено ли е такова за непрекъснато следене на състоянието на матката на родилката при стимулацията с посочения препарат, като се има предвид заявеното от свид. К., че в залата е имало апарат, който отчитал само детските сърдечни тонове. Не е изяснено какво е наложило поставянето на спазмолитик и има ли състояние на хипертонус на матката. Вещите лица от повторната седморна експертиза в отговора си на въпрос 6 са посочили, че „при висока доза „Окситоцин“ щеше да има множество разкъсвания и травми на матката, за каквито няма данни по делото“ – не става ясно изследван ли е въпросът за наличие на такива травми при родилката. Отворен е останал и въпросът за пъпната връв, нейното отношение към интрапаралната асфикция на плода и възможността такава патология да се предвиди и преодолее. Налице е и неизясненост на едно противоречие – според вещите лица от повторната седморна експертиза /устни разяснения в съдебно заседание/, няма как да се говори за пелви-феталната диспропорция, ако главата е ангажирана с голям сегмент, а от оперативния протокол за Ц. сечение, не е видно да е имало проблем с екстракцията на главата, какъвто евентуално би се явил, ако е налице приетата от вещите лица позиция на плода.

Изложените съображения сочат на допуснати от контролирания съд съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи наличие на основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им. По отношение на оплакването за липса на безпристрастност на съдебния състав, направено в касационните жалби на частните обвинители, то не може да бъде възприето като основателно. По направеното искане за отвод от поверениците на частните обвинители съдът се е произнесъл, като не е намерил основания за това. Резолюцията на съдията-докладчик на молба от повереника, нито пък начина на ръководене на съдебното заседание или реплики на председателя на състава, отразени в съответните протоколи, не дават обективна основа за съмнение в безпристрастността на съда. По отношение на оплакванията, свързани поискана от повереника поправка на протокола от съдебно заседание на 19.12.2018г., настоящият състав ги намира за неоснователни. Въпросът с предоставянето на звукозапис от съдебното заседание не може да бъде предмет на касационен контрол. Освен това, повереникът не може да претендира нарушаване или неизпълнение на процедурата по чл. 312 от НПК, защото на първо място – тя не е обвързана с изготвяне и предоставяне на страната на звукозапис от съдебното заседание, и на второ – за да е задължен съдът да се произнесе по искане за поправка или допълнение на протокола от съдебно заседание, е необходимо страната да посочи в какво конкретно се състои грешното отразяване в протокола или непълнотата му, което повереникът в настоящия случай не е сторил, а само е заявил обща претенция да бъдат допуснати поправки и допълнения в протокола.

Последица от констатираните нарушения, обосноваващи наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е отмяна на съдебния акт. При новото разглеждане на делото от въззивния съд следва да бъде назначена разширена по числения си състав експертиза –деветорна, отново с преобладаващо участие на специалисти акушер-гинеколози и неонатолози, която да отговори на поставените пред повторната седморна експертиза въпроси, като при определянето на участващите вещи лица бъде избегнато всякакво съмнение в тяхната обективност и безпристрастност. След провеждане на въззивно съдебно следствие решаващият състав следва да извърши дължимата цялостна преценка на събраните по делото доказателства и да обективира изводите си по въпросите, посочени и в предходното отменително решение на ВКС, първо Н.О. – причината за смъртта на новороденото, дължимите и извършени или пропуснати да бъдат извършени от страна на подс. Б. действия и наличие на причинна връзка между тях и настъпилия резултат.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивна присъда № 301 от 19.12.2018г., постановена по внохд № 20/2018г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!