Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

Гр. София, 19.08. 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря С. Ш

като изслуша докладваното от съдия П. Х

т.д. № 439/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.И.И., Е.В.И. и Ц.И.И., тримата от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1138 от 21.06.2016 г. по в.т.д. № 110/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 981/27.12.2015 г. по т.д. № 184/2014 г. на Окръжен съд - Плевен и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.422 ал.1 ГПК е прието за установено съществуването на вземане на „Ю. Б“ АД към касаторите в условията на пасивна солидарност по Договор за ипотечен кредит № 2473 от 28.12.2005 г. и допълнителни споразумения към него от 06.06.2007 г., 22.06.2008 г., 21.04.2009 г., 03.12.2009 г., 30.04.2010 г., 03.05.2010 г., 30.11.2010 г., 14.07.2011 г., 05.04.2012 г. и 31.10.2012 г., както и по Договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г., в размер на 41 691.83 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 30.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 505.87 лв. – договорни лихви за периода 10.11.2012 г. - 27.05.2014 г. и сумата от 467.19 лв. - такси за периода 12.11.2012 г. - 27.05.2014 г.

Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения молят за неговата отмяна с всички произтичащи от това последици, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията в касационната жалба са в две основни насоки – против изводите на съда за надлежно обявяване от страна на банката на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото касаторите реално не са получили /нито са отказали да получат/ уведомления в посочения смисъл, както и против изводите, касаещи редовността на воденото от банката счетоводство, доколкото банката – в нарушение на императивни правила на закона - е натрупвала начислената и непогасена лихва в периодите на облекчено погасяване на дълга към редовната главница. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли същата да бъде изцяло уважена, обжалваното решение – отменено, а исковете – отхвърлени.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба - „Ю. Б“ АД, чрез процесуален пълномощник, е представил писмен отговор, в който заявява становище за нейната неоснователност.

Касационната проверка на решението е допусната при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно начина на обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит.

За да се произнесе по предмета на спора по реда на чл.290 ГПК, с оглед данните по делото и становищата на страните по посочените в жалбата основания, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

Във връзка с приетото от съда, че „Ю. Б” АД е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем в съответствие със закона, съставът на Великотърновския апелативен съд е приел, че към 21.03.2013 г. длъжниците са просрочили задълженията си по договора и анексите по него, поради което банката е изпратила до тях уведомления за предсрочна изискуемост. Уведомления до тримата длъжници са изпратени чрез куриерска фирма „Спиди“ на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.3, ап.9. Видно от разписките и стикерите, поставени от куриера, адресатите са направили отказ да получат уведомленията. Разпитан е куриерът Е. Г. - автор на изписания текст, удостоверяващ връчване на пратките при отказ. Той е изяснил, че посочените в разписката кодове означават, че при посещение на адреса на 27.03.2016 г. в 12.05 ч. получателят е отказал да приеме пратката, но не си спомня кой точно получател и с какви действия е станало това. От показанията на св. К. М. - временно пребиваващ на адреса се установява, че на 26.03.2016 г. дошла една жена - куриер, да връчва някакви документи на тримата ответници. М. й обяснил, че те не са в апартамента, а са на село, където живеели през повечето време. На 27.03.2016 г. съседката му предала, че пак е идвал куриер от „Спиди”. Обадил се на ответницата, за да я уведоми. Други три уведомления са изпратени до длъжниците на адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.19. Според представените разписки на „Спиди“, пратките са получени от длъжниците на 27.03.2016 г. в 10.20 ч. Ответниците са оспорили подписите си върху товарителниците. Според заключението на съдебно-графологичната експертиза, подписите върху товарителниците не са положени от тях, а представляват имитиран подпис на Е. И..

При тези факти въззивният съд е приел, че банката - кредитор добросъвестно е изпълнила задължението си да отправи до длъжниците изявление за предсрочна изискуемост на кредита. Уведомленията са изпратени на двата адреса в [населено място], посочени в договора за кредит и в допълнителните споразумения. Ответниците не твърдят да са имали различна адресна регистрация. Установено е още, че уведомленията на единия от двата адреса са получени от лице, което е подписало товарителниците, имитирайки подписа на ответницата Е. И., а получаването на уведомленията на втория адрес е отказано, съобразно показанията на куриера по връчването.

Според въззивния съд, посочените обстоятелства обосновават извод, че банката - кредитор надлежно е уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като изявлението й е достигнало до адресите на кредитополучателите. Да се направи обратен извод и да се приеме, че чрез откази или други действия, кредитополучателите - неизправна страна по договора за кредит, могат да избягват получаването на уведомления за предсрочна изискуемост в продължителен период от време, означава да се толерира евентуална злоупотреба с права и да се изопачи целта на приетото с ТР № 4/2013 г. на ВКС-ОСГТК право на кредитополучателите да бъдат уведомени за промяната в изискуемостта на вземанията.

І. По материалноправния въпрос съдът намира следното:

Съгласно указанията на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането по договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във всички случаи писменото волеизявление на банката следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

Съобразно разрешенията по т.д.№ 2400/2015 г. и т.д.№ 2072/2015 г., дадени от състав на ВКС, ТК, І т.о. по реда на чл.290 ГПК въз основа цитирания акт на нормативно тълкуване, редовността на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставена в зависимост от избрания от кредитора начин за уведомяване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно чл.36, ал.2 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.

Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5 ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5 ал.2 от Общите правила). В чл.5 ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Общите правила и чл.36 ал.2 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.

Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.

В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ).

Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване.

Съставът на ВКС по реда на чл.290 ГПК е заключил в дадените отговори на правен въпрос, че начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. При изпращане на длъжника на уведомително писмо от банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ, връчването би могло да бъде удостоверено от пощенския оператор съгласно л.36 ал.2 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ), препращаща към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Преценката за редовността на връчването, при липса на уговорка в договора за кредит относно връчването на съобщения, се извършва според уредените в Общите правила начини на доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки.

Горните разрешения, относими към спорния предмет, се споделят от настоящия съдебен състав.

ІІ. Предвид изложеното, касационната жалба се преценява като основателна, а обжалваното решение – като неправилно, по следните съображения:

Съставът на въззивния съд се е отклонил от точното приложение на закона, изяснено по-горе, като е констатирал връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост в нарушение на посочените Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети от 2010 г., които се прилагат и за конкретния лицензиран пощенски оператор, както и не е съобразил указанията на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че писменото волеизявление на банката за превръщане на кредита в предсрочно изискуем следва да е достигнало до адресата – длъжник, след като страните не са уговорили фингирани условия за това уведомяване. Освен това решаващият извод на съда е формиран при допусната необоснованост и съществени нарушения при преценката на доказателствата.

На първо място следва да се посочи, че уведомленията относно предсрочната изискуемост, за които е удостоверено връчване на един от двата адреса, посочени от ответниците, не могат да породят изискуемите правни последици, доколкото по делото е безспорно установено, че подписите върху товарителниците не са автентични – не принадлежат на посочените в тях адресати на пратките. Съгласно посочените по-горе Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Същите може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Доколкото в случая вещото лице е установило имитация на подпис от едно и също лице на подписа на ответницата Е. И. и в трите товарителници, поне за двете от тях следва да има служебни данни за лицето, което не е било адресат, но е получило пратките, каквито по делото не са налице. Следователно, чрез допустимите по ГПК способи е опроверган фактът на конкретното връчване на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем.

На следващо място показанията на куриера, удостоверил връчване на пратките при отказ, противоречат на показанията на св. Г., временно обитаващ втория адрес, на който са изпратени уведомленията, а именно, че търсените лица към посочената дата не са пребивавали в жилището, както и че през този ден той не е имал контакт с длъжностно лице на оператора „Спиди” АД. Неправилни и необосновани са изводите на въззивния съд, че банката - кредитор надлежно е уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, тъй като изявлението й е достигнало до адресите на кредитополучателите. При наличие на гласни доказателства, които си противоречат, съдът не е изложил съображения, защо кредитира показанията на куриера, при положение, че същите са неконкретни и неубедителни. Последният описва единствено значението на поставените в товарителницата кодове, като посочва: „Излязъл е някой и е отказал да получи и подпише пратката”. В случая се касае за три пратки до един и същ адрес, следователно е необходимо на адреса да са се намирали и трите лица и всяко едно от тях да е направило изявление пред връчителя, че отказва както да получи пратката, така и да се подпише за отказа си. В тази връзка свидетелят заявява, че не си спомня дали едно или повече лица са направили удостоверения от него отказ. Само получателят може да откаже да получи адресираната до него пратка, включително и съобразно общите условия на пощенския оператор, като горните обстоятелства не се установяват от данните по делото. Неправилен е и изводът на съда, че „достигането до адресите на кредитополучателите” на изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е равнозначно на изискваното достигане на същото до задължените лица, тъй като последното предполага редовност на връчването на адреса, каквото в случая не е налице.

С оглед неправилността на извода на въззивния съд, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, приложение следва да намерят задължителните указания на ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, до приключването на което настоящото производство е било спряно. Според цитираното тълкувателно решение е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този случай предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо /съгласно мотивите на тълкувателното решение, това е моментът на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в законна сила/. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и в исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК не е условие за редовност или основателност на исковата молба.

За изпълнение на указанията, дадени с цитирания акт на нормативно тълкуване, се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл.293 ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, по следните съображения:

Основателно е оплакването в касационната жалба, че извършвайки преоформяне на дълга, чрез прибавяне на изтекли и непогасени лихви в определени периоди от време към редовната главница, върху която отново са начислявани лихви, макар това да е станало въз основа на подписани между страните допълнителни споразумения, банката е действала в нарушение на императивната разпоредба на чл.10 ал.3 ЗЗД. С решение № 66/29.07.2019 г. по т.д.№ 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по отношение на „Ю. Б“ АД, е даден следният отговор на обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос: Уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на осн. чл.294 ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск отм. , действаща към момента на процесните споразумения/ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10 ал.3 ЗЗД. Ето защо, за установяване точния размер на вземането на банката, е необходимо да бъде назначена нова ССЕ, която да даде заключение за размера на вноските с настъпил падеж към момента на неговото изготвяне, като при определяне на задачата на вещото лице съдът следва да съобрази както недопустимото преструктуриране на дълга с оглед нормата на чл.10 ал.3 ЗЗД и неговите последици, така и задължителните указания на ТР № 8/02.04.2019 г., предвид това, че възнаградителната лихва се претендира за период до 27.05.2014 г.

На основание чл.294 ал.2 ГПК, въпросът относно отговорността за разноските, сторени за настоящата инстанция, следва да се разреши от въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1138 от 21.06.2016 г. по в.т.д. № 110/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, като ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, съгласно чл.294 ал.1 ГПК.

Настоящото решение е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: