Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

София, 23.08. 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Р. К

Е. М

при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ…............................ и с участието на прокурора …………………………....................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2131 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 76/20.ІІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното в отхвърлителната му част /по осъдителен иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД/ решение на САС по т.д. № 1294/2018 г., е бил допуснат - по релевираните в изложението към жалбата въпроси с номера 4 и 6, в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид констатацията, че произнасянето на въззивната инстанция по тях е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора „Д.К.Д-консултативен център” ЕООД-София е заявил, че поддържа жалбата, а представителят на ответната по касация „Европейска застрахователна и осигурителна компания” АД-София, че я оспорва, претендирайки за оставяне в сила на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по осъдителния иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В хода на устните състезания по делото представителят на търговеца настоящ касатор релевира довод, че начинът на формиране на неустойката, уговорена с клаузата на чл. 19 от сключения между страните по спора договор от 1.ІІІ.2012 г., „не е едностранен акт” на „Д. К ДКЦ” ЕООД, а резултат от постигнато взаимно съгласие между тези търговци, като въпросната неустоечна клауза е била приета без възражения от страна на тогавашната „Европейска здравноосигурителна каса” АД, сега с променено фирмено наименование: „Европейска застрахователна и осигурителна компания”. Според процесуалния представител на последната /ответна по касация компания/ меродавно за разрешаване на спора за неустойката било допълнителното споразумение между страните от 15.Х.2015 г., което обаче нямало характера на анекс към договора от 1.ІІІ.2012 г., а имало самостоятелен характер и в него неустойка не била уговаряна.

Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Д. К ДКЦ” ЕООД-София, становището и аргументите на ответната по касация „Европейска застрахователна и осигурителна компания” АД-София, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от САС решение в атакуваната негова /отхвърлителна/ част по осъдителния иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., не е нищожна клауза за неустойка в търговски договор, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В процесния случай преценката на състава САС за нищожност на неустойката, уговорена в чл. 19 от сключения между страните на 1.ІІІ.2012 г. договор, е непълна. Тя е направена досежно две от функциите й /обезщетителна и санкционна/, но не и спрямо присъщата на неустойката обезпечителна функция. Същевременно фактическите констатация на въззивния съд, че размерът на претендираната по делото неустойка надвишавал 15 пъти размера на главното задължение, а също и че стократно надвишавал установения лихвен процент по депозитите, действал за исковия период /2016 г./, както и размера на обезщетението за забавено плащане, „формирано въз основа на основния лихвен процент на БНБ”, в съвкупност се отклоняват от базисното изискване на задължителната практика на ВКС преценката за накърняване на добрите нрави да се прави към момента на сключване на договора, а не след реализиране на неизпълнението по него. Тези „пресмятания” са и реминисценция на изоставената със същото тълкувателно решение на ОСТК на ВКС съдебна практика, според която при установена нищожност на клаузата за неустойка, последната е следвало да се замени с размера на законната лихва. Предвид естеството на процесната неустойка именно като мораторна, ще следва да се отбележи, че времето, през което тя ще се начислява, е било предоставено изцяло на волята и на отговорността на длъжника по изпълнението, т.е. на ответната по иска /и по касация/ „Европейска застрахователна и осигурителна компания” АД-София. Така забавеното изпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които биха могли да бъдат отграничени единствено от погасяването по давност на претенцията с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Въобще приемането, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката накърнявало добрите нрави, е равносилно на индиректно стимулиране на длъжника към виновно неизпълнение на договорните си задължения. Ето защо, непосочването в процесния договор от 1.ІІІ.2012 г. на краен срок, до който се дължи неустойката, не само не нарушава, а и в по-голяма степен обезпечава точното изпълнение на поетите с този договор задължения, защото такава клауза за неустойка се явява в стриктно съответствие с общоприетия принцип за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Следователно накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл. 63 ЗЗД, чл.чл. 302, 307 и 289 ТЗ. При съобразяването им, критерият за преценка на съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в горецитираното ТР, като съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението, следва да се прилага по начин, който няма за резултат абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а схваща вредите на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението и така неустойката да се преценява като обезщетяваща вреди над обичайните или изпълняваща наказателна функция.

Ето защо, като неправилен /незаконосъобразен/ не може да бъде споделен решаващия правен извод на въззивния съд, че „начинът на формиране на размера на неустойката – като процент на ден, който не може да бъде определен като минимален”, обосновавал преценка за това, че така уговорената неустойка излизала извън пределите на присъщата й обезщетителна функция и затова тя се явявала нищожна – като накърняваща добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД/. В заключение, правно несъстоятелен се явява защитния довод на търговеца ответник по касация, че със сключването на споразумението от 15.Х.2015 г. процесната неустоечна клауза следвало да се счита отпаднала. Споразумението не само е било означено като „допълнително”, вкл. с изричното препращане в заглавието му „към договор № 02-60/1.03.2012 г.”, но и в текста на неговия чл. 5, ал. 3 страните по същото надлежно са уговорили, че: „Всички останали условия остават без изменения и допълнения”.

С оглед изложеното решението на САС, което е предмет на касационната жалба, ще следва да бъде отменено в атакуваната негова отхвърлителна част по осъдителния иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като вместо това бъде постановен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този иск бъде уважен в предявения по делото негов размер, ведно с присъждането на всички разноски.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 973 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 23.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 1294/2018 г. В ЧАСТТА, с която – като неоснователен – е бил отхвърлен иска на „Д.К.Д-консултативен център” ЕООД-София с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу „Европейска застрахователна и осигурителна компания” АД-София за заплащане на сума в размер на 61 275 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 19 от договор от 1.ІІІ.2012 г. и допълнително споразумение към същия от 15.Х.2015 г., дължима за периода 31.І.2016 г. – 25.ХІ.2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А „Европейска застрахователна и осигурителна компания” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Осогово” № 55 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92, АЛ. 1 ЗЗД – да заплати на „Д.К.Д-консултативен център” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Стара планина” № 10, офис #5, СУМА в размер на 61 275 лв. (шестдесет и една хиляди, двеста седемдесет и пет лева), представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 19 от сключения помежду им на 1.ІІІ.2012 г. и допълнително споразумение към същия от 15.Х.2015 г., дължима да периода от 31.І.2016 г. и до завеждане на делото (25.ХІ.2016 г.).

О С Ъ Ж Д А „Европейска застрахователна и осигурителна компания” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Осогово” № 55 – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати на „Д.К.Д-консултативен център” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Стара планина” № 10, офис 5, СУМА в размер общо на 5 873.72 лв. (пет хиляди, осемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, от която 2 000 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, а разликата до пълния им размер - разноските за настоящето касационно производство и за въззивното производство пред САС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2