Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр.София, 03.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. И, изслуша докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 1719 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 158 от 28.03.2019 г., произнесено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 8739 от 21.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 20639/2014 г. по описа на СГС, ІІІ „в” въззивен състав, с което (в резултат от потвърждаването на решение от 29.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 28398/2012 г. от Софийски районен съд, I г.о., 44 състав) са отхвърлени предявените от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] представлявани от управителя на етажната собственост, срещу „ДАН 2000” ЕООД (понастоящем - „ДАН 2000” ООД) иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху помещение за смет със застроена площ 11,58 кв.м., находящо се в жилищна сграда в [населено място], [улица], [жилищен адрес] разположено на първия (партерен) етаж, което съставлява обща част на сградата и има следните съседи: от изток - [улица], от запад – магазин на „ДАН 2000” ЕООД, от юг – тревни площи, от север - магазин на „ДАН 2000” ЕООД, отдолу – общо мазе за боклука с повдигателен механизъм /винч/ за повдигане на боклукчийските кофи, отгоре – козирка на блока, както и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 016,60 лв. като дължимо обезщетение за периода от 01.06.2008 г. до 11.06.2012 г. за лишаване на ищците от възможността да ползват процесното помещение.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение е прието, че съдържанието на въззивното решение свидетелства за грубо нарушение на процесуалните правила, относими към формиране и изявяване на вътрешното съдийско убеждение, доколкото отсъстват анализ на събраните по делото доказателства и фактически констатации по релевантните за спора обстоятелства.

Касаторите Д.В.Л., Н.В.Т., Е.И.А., Т.Д.М., Р.А.Р., И.П.З., Г.Т.К., Т.Н.Я., И.Й.П., Н.Н.В., В.К.Б., М.Р.Х., К.К.К., П.К.М., Е.В.С., З.П.Я., И.Р.В., С.С.Ж., М.Т.Л., Р.С.Л., И.Ф.Б., В.Х.Х., Т.Й.Г., В.Д.З., М.А.Н., Л.В.Г., Ц. Ч., Е. Б., И.Д.Г., В.Д.Й., Й.И.П., А.А.А., М.С.Д., Б.И.И., Н.Б.И., А.Т.Т., Л.Л.Т., Л.Б.Т., Г.Т.М., Ц.И.Г., Г.П.С., А.Б.К., М.П.Б. и В.Г.Б., в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] представлявани от адвокат Т. И. от САК, поддържат, че въззивното решение е неправилно, като се позовава на всички основания, предвидени с чл. 281, т. 3 ГПК. Молят обжалваният акт да бъде отменен и ВКС да постанови нов по съществото на спора, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират присъждането на разноски.

Ответникът по касация „ДАН 2000” ООД е оспорил касационната жалба посредством подадения отговор чрез адвокат Г. П. от САК, като счита, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, в правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Предмет на спора е помещение с площ 11,65 кв.м., за което ищците поддържат, че е част от общите части на жилищната сграда, предназначено да обслужва само притежаваните от тях жилища (не и притежавания от ответника магазин), доколкото е изградено като елемент от предвиден по архитектурен проект сметопровод. Без основание, а също и без строителни книжа, през м. ноември 2008 г. ответното дружество (с наименование „ДАН 2000” ЕООД преди изменението на правно организационната му форма от ЕООД в ООД) приобщило процесното помещение за смет в очертанията на магазина си. В защита на правата си ищците претендират ответника да бъде осъден да им отстъпи собствеността и да предаде владението върху помещението за смет, както и да бъде осъден да им заплати обезщетение в размер на 8 000 лв.

С постановеното от Софийския районен съд първоинстанционно решение е прието, че едно помещение може да се третира като представляващо обща част по предназначение при наличие на подобно предвиждане в инвестиционен проект или решение на всички притежатели на самостоятелни обекти в сградата. Исковете са отхвърлени по съображения, че в случая липсва подобно предвиждане или решение, а така също и нито един от ищците не е ангажирал доказателство, че към момента на предявяване на исковата претенция е титуляр на правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата, респективно притежава право на собственост върху определен процент идеални части от общите части в сградата в режим на етажна собственост. Видно от текста на акта, районният съд е изброил и преразказал всички събрани в производството пред него доказателства, без да е обективирана преценка кои са относими, а кои – не; съответно – на кои дава вяра, а на кои – не и по какви причини. Изцяло липсват както анализ на доказателствата, така и формиране на фактически констатации.

Последвало е подаването на въззивна жалба от страна на ищците, в която те са заявили оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, определено от тях като липса на мотиви по значимите за спора въпроси (обобщени в 7 пункта по т. 1, от б. „а” до б. „ж”), игнориране на доказателствата, ангажирани от ищцовата страна (в частност - гласните доказателства) и като резултат - необоснованост на първоинстанционното решение. На тази база са поддържали, че актът е постановен в нарушение и на материалния закон. Изрично са се позовали на нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, доколкото същият не съдържа указания относно фактите, за които ищците не сочат доказателства: за притежание на право на собственост върху самостоятелните жилищни обекти в сградата, респ. – върху определен процент идеални части от общите части в сградата в режим на етажна собственост; за „инвестиционен проект”, обективиращ разпределението на обектите в сградата. В тази връзка са направени доказателствени искания, включително за приемането на заверени преписи от архитектурни планове (на сградата; на кота нула ниво партер и сутерен; на цялото индивидуално разпределение на партера; на външния вид на цялата сграда и външното разпределение на обектите на ниво партер) с твърдения, че тези документи доказват съществуването на сметопровод, част от който е разположеното на партера процесно помещение, както и че същите са открити от управителя на ЕС след приключване на устните състезания пред СРС. Документите съдържат заверка от Дирекция „Административно обслужване” на СО с дата 22.10.2014 г., която следва във времето момента на постановяване на решението на СРС. Искането за приемането им е заявено в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с оплакването за нарушение на чл. 146 ГПК, както и с доводи за наличие на обстоятелствата по чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Поискано е и назначаването на СТЕ със задача след запознаване с плановете и оглед на място вещото лице да даде заключение за разпределението на обектите – как е било разпределено процесното помещение, какво е предназначението му по проект, свързано ли е с мазето под него, респ. - с изградения в цялата сграда сметопровод. С протоколно определение от 03.06.2015 г. въззивният съд приел част от представените с въззивната жалба писмени доказателства (нотариалните актове за притежаваните от ищците самостоятелни жилищни обекти в сградата), но отказал събирането на останалите доказателства, като за тези от л. 58 и л. 59 констатирал, че не са нови, тъй като са приети в производството пред СРС (съотв. – л. 176 и л. 177), а за останалите - по съображения за настъпила преклузия по чл. 266, ал. 1 ГПК и отсъствие на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. С оглед недопускането на тези доказателства, без уважение е оставено и искането за назначаване на нова СТЕ. Последвало е постановяването на атакуваното въззивно решение, в което отсъства анализ на събраните по делото доказателства и липсват фактически констатации по релевантните за спора обстоятелства. Изрично е декларирано игнориране на показанията на разпитания като свидетел Л. Т. по съображения, че същият е страна - ищец по делото.

Констатациите на касационната инстанция, направени в контекста на заявените с касационната жалба оплаквания, обосновават извод за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила - на чл. 236, ал. 2 ГПК, които са се отразили на крайния резултат. Като съд по съществото на правния спор, въззивният съд е длъжен, както да даде отговор на въпросите, относими към предмета на делото, които са повдигнати с жалбата, така и да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, касаещите очертаните като спорни въпроси по делото. Тези задължения са изпълнени само формално, без да е направен анализ и съпоставка на всички събрани доказателства и без да са отчетени обстоятелствата, които са от значение за преценката им. В настоящия случай въззивният съд се е ограничил да преповтори съдържанието на част от събраните по делото доказателства (договор за продажба от 30.06.1998 г. по чл. 3, ал. 1 ЗППДОП; СТЕ на в.л. Х.; СТЕ на в.л. Я. и М.; показанията на свид. И. и свид. В.), без да е отразил какви изводи относно релевантни за спора факти формира въз основа на тях. По-нататък са изложени общи принципни положения относно характеристиките на общите части по чл. 38, ал. 1 ЗС и разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и извода, че липсват убедителни доказателства процесното помещение да е обща част по своето предназначение. Изложеното във въззивното решение не дава основание на касационната инстанция да приеме, че въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 269 ГПК, тъй като при разрешаване на спора не е дал отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения на чл. 146 ГПК, чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд на свой ред е допуснал процесуално нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК с отказа да приобщи към доказателствата по делото плановете от л. 57 и л. 60, без да съобрази обосноваността на заявеното оплакване за непълнота на доклада по делото. Видно от обективиращото го определение от 21.10.2013 г., докладът съдържа бланкетно указание към ищците да установят „основанието за придобиване на собствеността върху имота”, като едва с решението е пояснено, че в тази връзка /според СРС/ се изисква „предвиждане в инвестиционен проект” – становище, което очевидно не е съобразено обстоятелството, че сградата е проектирана и построена през 60-те години на ХХ век. Освен това, въззивният съд не е съобразил, че в случая преценката дали се касае за обща част по чл. 38, ал. 1 ЗС е в зависимост от установяване на факта какво е предназначението на помещението, от значение за което е и обстоятелството как то е било използвано от момента на построяването на сградата. В тази връзка СРС е допуснал изслушването на Л.Б.Т. като свидетел. По силата на чл. 7, ал. 1 ГПК констатацията на СГС, че това лице е страна по делото - един от ищците, не може да има за единствена последица игнориране на показанията му като недопустими, доколкото в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът е бил длъжен да даде възможност на ищците да посочат като свидетел за тези обстоятелства друго лице, което не е включено в кръга на ищците.

Атакуваното решение свидетелства за пълно отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно достоверността на доказателствените средства, констатациите относно доказателствените и правнорелевантните факти, както и относно спорното право. Това налага отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе след изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и при съобразяване и на задължителните указания по т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да направи свои фактически и правни изводи по предмета на спора. При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да приеме допустимите писмени доказателства от л. 57 и л. 60, във връзка с което да се произнесе по основателността на искането за назначаване на нова СТЕ, а при произнасянето по съществото на спора да обсъди какви са конструктивните и архитектурни характеристики на процесното помещение (местоположение; данните, че е проектирано и изградено като свързано с помещението в сутерена, а последното – като крайна точка на изграден по цялата височина на сградата сметоканал, както и за изграждането му като отделно от обекта на ответното дружество), какво е неговото първоначално предназначение, въз основа на което да формира преценката си по въпроса съставлява ли то обща част на сградата по своето предназначение.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата при първото разглеждане на спора от въззивния съд и за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 8739 от 21.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 20639/2014 г. по описа на СГС, ІІІ „в” въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: