- 5 -

РЕШЕНИЕ

№ 121

гр. София 09.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 10.04.2019 (десети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 898 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗННД и е образувано по повод на жалба с вх. № 1223/04.02.2019 година, подадена от А.Т.Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, срещу решение от 21.12.2018 година на дисциплинарен състав на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара, поставеното по дисциплинарно дело № 5/2018 година.

С обжалваното решение на А.Т.Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е наложено дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗННД, а именно „порицание”.

В жалбата си А.Т.Г. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и не съответства на събраните по делото доказателства. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено като бъде постановено ново, с което да бъде прието, че Г. не е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание, като вследствие на това воденото срещу него дисциплинарно производство да бъде прекратено.

Съвета на нотариусите при Нотариалната камара е подал отговор на жалбата с изх. № 123/15.2019 година, с който е изварил становище, че същата е неоснователна, поради което трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

А.Т.Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 21.01.2019 година, а подадената от него жалба е с вх. № 1223/04.02.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 80, ал. 1 от ЗННД преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на закона. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното решение дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара е приел, че А.Т.Г. не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства във връзка с чл. 144, ал. 4 от ЗДвП, поради което е нарушил разпоредбите на чл. 17, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 34 от ЗННД, които вменявали, че основно задължение на нотариуса е освен да бъде независим, също така да се подчинява на закона и да изпълнява неговите разпоредби, както и да упътва страните, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, и да опазва правата и интересите им. Основно задължение на нотариуса било да работи с необходимата прецизност и да не допуска пропуски в работата си, които биха довели до накърняване на правата на страните в нотариалното производство. Нотариусът бил лице, на което държавата била възложила да извършва публична, удостоверителна функция и затова нотариалните производства били призвани да създават публична стабилност и да служат за превенция на бъдещи спорове.

По делото Е установено, че на 23.07.2018 година А.Т.Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е извършил нотариално удостоверяване на подписи върху договор за продажба на седем броя МПС, сключен между Я.Н.С., в качеството му на синдик на „Традел” АД в несъстоятелност [населено място]-продавач и С.М.В.-купувач. Това удостоверяване било вписано в общия регистър на нотариуса под рег. № 6433/23.07.2018 година. А.Т.Г. обаче не въвел информация за този договор в информационната система на КАТ и тази на Нотариалната камара, както изисквали разпоредбите на чл. 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия при Нотариалната не е приел за доказани твърденията на А.Т.Г., че невъвеждането на данните се дължи на технически причини, тъй като липсвали надлежни доказателства, че е направил опит за влизане н електронната система на КАТ, което би могло да се установи с извлечение от електронната страница на портала за електронни административни услуги на МВР, където се съдържала пълна информация за статуса на всяка една заявена от нотариуса услуга, както и чрез уведомление от системата на електронния адрес на нотариуса за евентуалната невъзможност или отказ да се изпълни услугата, съответно за прекратяването й, ако има такова и за причината за това. Дисциплинарният състав е ценил постъпилите писмени уведомления от страните по сделката само в частта им относно изявленията им, че са им били известни наложените запори и че нямат претенции във връзка с тях, но не и относно причините, поради които данните от договора не били въведени в съответните електронни системи. Следвало да се отбележи, че разпоредбата на чл. 16 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства не дерогирала и не замествала писмената форма с нотариална заверка на подписите по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, която била задължително условие за валидност на сделката за продажба на регистрирано ППС, а само поставяла едно допълнително изискване към нотариуса. Вярно било, че в конкретния случай договорът се отнасял до особен вид продажба, осъществена от синдик, в хода на осребряване на имуществото от масата по несъстоятелността на дружество в несъстоятелност и при този вид продажби обикновено върху продаваните ППС имало наложени запори, които били известни на страните, което обаче не освобождавало нотариуса от задължението му да изпълни точно изискванията на закона, което Г. не бил сторил.

Съгласно ал. 2 на разпоредбата на чл. 16 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при извършване на сделка с регистрирано ПС, след като извърши идентифицирането, нотариусът, който извършва сделката, отправя искане към информационната система на МВР за потвърждаване на данните относно превозното средство, собствеността му и за предоставяне на информация относно наложени запори или други законови ограничения, като въвежда регистрационен номер на ПС, идентификационен номер на ПС, номер на свидетелство за регистрация и идентификационни данни на собственика на ПС, вписани в свидетелството за регистрация. Същевременно съгласно ал. 3 от същата разпоредба в случай че върху ПС има наложен запор или друго законово ограничение, системата на МВР уведомява нотариуса, направил искането, за наличието на такива ограничения, като в този случай нотариусът уведомява страните по сделката, а ал. 4 от разпоредбата предвижда, че нотариусът удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на ПС след получаване на верифицирани данни от МВР по направеното искане по ал. 2 и при отчитане на ограниченията по ал. 3 съгласно закона и в случай че е платен данъкът върху превозното средство. С оглед на това изводите на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия при нотариалната камара, че се касае до процедура, която не замества предвидената в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма за действителност на договорите за прехвърляне на правото на собственост върху регистрирани ППС е правилно. Разпоредбата на чл. 16 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства създава задължение за нотариуса преди да удостовери договора за прехвърляне на правото на собственост да извърши установените в нея проверки, за да получи описаните в нея данни за прехвърляното ППС като при това данните, които попадат в обхвата на тази проверка не са само по отношение на евентуално наложените върху превозното средство обезпечителни мерки. Изпълнението на това задължение на нотариуса не е поставено в зависимост от волята на страните по сделката-дали те желаят същата да бъде извършена или са съгласни да сключат договора и без нея, нито пък от това дали същите твърдят, че са им известни наложените върху превозното средство обезпечителни мерки. Затова дали е налице неизпълнение или не от страна на нотариуса на задълженията му по чл. 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства трябва да бъде преценявано с оглед на това дали същото се дължи на обективни причини, които нотариуса не могъл да преодолее или на други обстоятелства, които са били зависещи от него. В представеното писмено уведомление на Я.Н.С., в качеството му на синдик на „Традел” АД в несъстоятелност [населено място] е посочено, че тъй като опита за прехвърляне на правото на собственост на автомобилите с ползвания програмен продукт не се е увенчал с успех е бил изготвен договор за продажба от страните и заверен от нотариуса. Същото се твърди и в представената писмена декларация от С.М.В., в която е посочено, че нотариуса се е опитал да извърши прехвърлянето на собствеността с някаква програма, автоматично свързана с КАТ. С тази програма не се получило, поради което написали договор за продажба, който подписали със синдика и който бил заверен от нотариуса. Както се посочи по-горе обаче правото на собственост върху регистрираните ППС не се прехвърля чрез електронната система, а с договор в изискуемата се по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма за действителност, поради което не може да има неуспешно прехвърляне на правото на собственост чрез електронната система. Освен това в тези писмени доказателства не се сочи какви са били причините А.Т.Г. да не може да изпълни задълженията си по чл. 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По делото липсват доказателства както, че Г. да се е опитвал да влезе в системата на МВР, така и че въпреки че е влязъл извършването на услугата е било отказано или прекратено. В последния случай системата е трябвало автоматично да изготви документ „уведомление за прекратяване на услуга”, в който да бъде отразено обстоятелството, поради което услугата се прекратява. Такъв обаче не е представен по делото.

Следва да се има предвид, че установените въз основа на чл. 144, ал. 4 от ЗДвП правила на чл. 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства имат императивен характер и затова установената с тях процедура трябва да бъде спазвана във всички случаи на прехвърляне на правото на собственост върху МПС. Нотариусът е задължен да познава свързаната с упражняваната от него дейност правна уредба и да съобразява действията си с нея. Несъобразяването с нормативната уредба от страна на нотариуса представлява нарушение, което при това се извършва виновно, поради което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 75 от ЗННД. При това същото е формално, тъй като не се изисква от него да са настъпили вредни последици. В тази връзка следа да бъде отчетено и това, че се касае до едно нарушение, като на А.Т.Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара не са налагани дисциплинарни наказания. Същевременно от нарушението не са произтекли вредни последици за страните по нотариалното действие. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, което в случая трябва да бъде най-лекото такова по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗННД, а именно „порицание”, каквото и е наложеното с обжалваното решение.

Предвид на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а с оглед изхода на делото А.Т.Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара ще трябва да заплати на Съвета на нотариусите сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2018 година на дисциплинарен състав на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара, поставеното по дисциплинарно дело № 5/2018 година:

ОСЪЖДА А.Т.Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара да заплати на СЪВЕТА НА НОТАРИУСИТЕ при Нотариалната камара [населено място], [улица], сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

Ключови думи
No law branches!