Р Е Ш Е Н И Е№ 37гр.София, 09 септември 2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря Н. П

и на прокурора И. С

изслуша докладваното от съдия Атанасова касационно дело № 39 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от адв. Н. П. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия П.Й.А., срещу решение № 39 от 26.11.2018 г. по внохд № 49/2018 г. по описа на Военно – апелативен съд.

В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е обосновано с това, че съдилищата избирателно, превратно и едностранчиво са възприели събраните доказателствата, като са игнорирали или омаловажили тези в подкрепа на защитната теза, с което не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Акцентът е поставен върху оценката на гласните доказателствени средства, в т.ч. свидетелските показания на Й. Н.. Оспорва се достоверността на изложените факти и обстоятелства от последната за присъствието й на местопрестъплението и лично възприетите от нея закани за убийство, отправени от подсъдимия П. А. към свидетеля К. А./негов син/. Твърди се, че съдилищата не са обсъдили показанията на свидетелката Е. А., а въззивният съд не е взел предвид и представените пред него писмени доказателства /молба от Е. А. до Софийски районен съд и Решение на същия съд по ЗЗДН (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ)/. Направена е собствена интерпретация на обективните признаци на престъпния състав по чл. 144, ал. 3 от НК, които водят до несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Според жалбоподателят въззивната инстанция неправилно е приела, че „…правнорелевантно за съставомерността на деянието по чл. 144 от НК е, не дали заплашения действително се е обезпокоил за собствената си или на ближните безопасност, а дали заканването обективно е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.“ В писменото допълнение към жалбата са развити доводи за нарушение на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че в нарушение на чл. 283 и 284 от НПК веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, находящи се в т. 2 от досъдебното производство, не били предявени както от първата, така и от въззивната инстанция на страните.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а наложеното наказание - справедливо.

Адвокат Н. П. поддържа касационната жалба и допълнението към същата. Акцентира върху допуснатото от съдилищата съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непредявяване на част от веществените доказателствени средства, при използването на специални разузнавателни средства, съдържащи се в т. 2 от досъдебното производство. Счита, че въззивната инстанция неправилно се е позовала на тези доказателства, тъй като не били надлежно приобщени по съответния ред на НПК. Моли делото да се върне на въззивната инстанция с указания процесните материали да бъдат предявени на подсъдимия и защитника му.

Подсъдимият П. А. поддържа изнесеното от защитника си. Моли да се уважи касационната жалба.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:

С присъда № 30 от 05.06.2018 г. по НОХД № 45/2018 г. по описа на Софийския военен съд, подсъдимият ст. сержант П.Й.А. е признат за виновен за това, че на 01.08.2017, около 19:15 ч. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] се заканил с убийство на сина си К.П.А. с думите: „ще те пребия, ще те убия“ и това заканване е възбудило в К. А. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 7 /седем/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнение на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски.

С решение № 39/26.11.2018г. по ВНОХД № 49/2018г. по описа на Военно – апелативния съд, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на адв. Н. П., упълномощен защитник на подсъдимия П.Й.А. е допустима, но неоснователна.

За да постанови съдебния си акт, Военно - апелативният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни изводи. В рамките на аналитичната си дейност, съдът не е допуснал надоценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Напротив доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, макар и не толкова подробен както този, направен от първия съд, е правилен и в унисон с изискванията на закона. От една страна Военно – апелативният съд е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствените източници. В решението си е изложил аргументи защо се е доверил на показанията на свидетелите К. А., Е. А. и Д. А. /син, съпруга и дъщеря на подсъдимия/. Съобщените от тях факти и обстоятелства са възприети според действително вложеното в тях съдържание, съпоставени са помежду им и не са намерени съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта на показанията им, нито стремеж на отделните свидетели към изопачаване на действително протеклите събития, с оглед родствената връзка помежду им и с подсъдимия.

Вярно е твърдението на касационния жалбоподател, че в мотивите на решението си, Военно – апелативният съд не е обсъдил показанията на свидетелката Е. А., а само е маркирал, че ги кредитира с доверие и, че същите кореспондират с показанията на посочена по – горе група свидетели. Настоящият състав на ВКС безспорно намира това за процесуално нарушение. Същото обаче не е от категорията на съществените, не е довело до нарушаване правата на подсъдимия и не налага връщане на делото за отстраняването му. За разлика от въззивния съд, първоинстанционният съд подробно е обсъдил показанията на свидетелката Е. А., дадени в съдебно заседание на 10.05.2018г. и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Съпоставил ги е с останалите гласни и писмени доказателствени средства и с основание ги е кредитирал, а въззивният съд изцяло се е съгласил с така дадената им оценка. При тези констатации, доводът на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е несъстоятелен.

Твърденията за проявен избирателен подход при кредитиране показанията на свидетелката Й. Н. само формално се отнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По същество се оспорва обосноваността на направените въз основа на оценката им изводи по фактите, при която ВКС не констатира да са били допуснати процесуални нарушения от характеристиките на съществени такива. Въззивната инстанция разполага с правомощията да проверява достоверността на доказателствените средства, както и да приема нови фактически положения, респективно да отчита дали те са достатъчни или не за осъждането на подсъдимия. Съдът не е допуснал процесуално нарушение при анализа на показанията на тази свидетелка, която като незаинтересован очевидец на престъплението подробно е разказала за възприетите закани с убийство, които подсъдимият е отправил към сина си. Правилно показанията й са оценени като кореспондиращи с тези на свидетелите К. А., Е. А. и Д. А., и косвено подкрепени от показанията на свидетеля И. Б. /брат на Е. А./ и полицейските служители свидетелите Б. Н. и К. П..

Апелативната инстанция в доказателствената си дейност не е пренебрегнала и останалите гласни доказателствени източници - обясненията на подсъдимия П. А., и показанията на неговите родители Й. А. и С. А., които единствено твърдят, че подсъдимият не е упражнил каквото и да били физическо и психическо въздействие върху сина си, включително да го е заплашвал с посегателство върху живота му. Същите са обективно анализирани, като решаващият съдебен състав не е намерил основание да им се довери.

Що се касае до претенцията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обосновано с необсъждането от страна на Военно – апелативния съд на представените и приети от него писмени доказателства -Решение № 440607/29.06.2018г. по гр. д. № 57324/2017г. по описа на СРС и молба от К. А., Е. А. и Д. А. против П. А. по ЗЗДН (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ)/ЗЗДН/, същата е неоснователна. Посочените писмени доказателства са ирелевантни относно въпросите от предмета на доказване, очертани в разпоредбата на чл. 102 от НПК, като единствено следва да се посочи, че отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя /чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН/.

Настоящата инстанция намира за неоснователно и оплакването, направено с допълнението към касационната жалба затова, че материалите във връзка с използваните специални разузнавателни средства, съдържащи се в том две на досъдебното производство/изпратен в съда допълниетлно/ не се станали известни на защитата и подсъдимия, тъй като и двете съдебни инстанции в нарушение на чл.283 и чл.284 от НПК не са ги предявили, а същите биха могли да съдържат оневиняващи подсъдимия данни.

Предявяването на веществените доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства цели установяване на идентичност между съдържанието на веществения носител и отразеното в съответния протокол, респ. служи за проверка достоверността на доказателствените източници. Това предполага, след изслушване на определен запис, отразен в съответен протокол, съдът служебно и след изясняване становищата на страните за наличието или не на съответност, да направи необходимите констатации в съдебния протокол. Съгласно разпоредбата на чл.284 от НПК на предявяване подлежат веществените доказателства, но не и веществените доказателствени средства, каквито са звукозаписите, а те от своя страна са материализирани в писмени доказателствени средства – протоколи, които на свои ред, съгласно нормата на чл.283 от НПК се прочитат от съда. Вярно е, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са предявили на страните материалите, съдържащите се в том две от досъдебното производство, но с тези си действия не са нарушили горепосочените процесуални правила, предвид на обстоятелството, че при използването на СРС не са били изготвени веществени доказателствени средства и протоколи / водещият разследването не е установил необходимост от такива за нуждите на разследването/, поради което и на основание чл.31, ал.3 от ЗСРС информацията, събрана чрез прилагане на СРС е била унищожена. При тези данни – неизготвянето на веществени доказателствени средства, решаващите съдилища не могат да бъдат упрекнати в допуснати нарушения на разпоредбите на чл.283 и чл.284 от НПК, тъй като е налице липса на доказателства подлежащи на приобщаване по реда на цитираните текстове. Тази информация е била известна на адв.Н. Д. – Д. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия пред първата инстанция, видно от контролен лист за отразяване запознаването с документи, където е отбелязано, че тя на 30.03.2018г. се е запознала със секретните материали по делото.

Обстоятелството, че компактдискът, изпратен от дирекция „Национална система 112” не се намира в кориците на делото, не води до дискредитиране на експертното заключение по техническата експертиза, която е имала задача да свали на хартиен носител данните от диска.

При така изложените съображения настоящата инстанция намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, с оглед принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.

В пределите на установените и доказани фактически положения първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно и в съответствие с указания на ТР № 53/89 г. по н.д. № 47/89 г. на ОСНК на ВС е прието, че поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна изпълва състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд на л. 9 от мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона и изцяло се споделят от настоящия състав. Не може да бъде споделен аргументът на защитата на подсъдимия, че за да е осъществен състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК е релевантно пострадалият действително да се е обезпокоил за собствената си или на ближните безопасност за живота. За осъществяване на закана с убийство от обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар в конкретния случай това да е станало/. Достатъчно е обективиране чрез думи и действие на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия. За съставомерността на деянието е достатъчно психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя заканата – деецът да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на това решение. Не е необходимо и пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата за убийство би могла да се осъществи. Касаторът превратно цитира показанията на свидетеля К. А., твърдейки, че същият „…не се е обезпокоил от тази закана, още повече, че както той е обяснил, физическите и ръстови данни на двамата, не са в полза и подкрепа на този, който отправя заканата.“ Свидетелят К. А. е разпитван веднъж пред Софийския военен съд и пред същият състав е проведена очна ставка между него и подсъдимия. Пострадалият е категоричен, че отправената от баща му закана за убийство е предизвикала у него основателен страх за реално и незабавно осъществяване на заканата.

По тези съображения настоящата инстанция констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, както и, че материалният закон е приложен правилно.

Предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 26.11.2018 г. на Военно – апелативния съд, постановено по внохд № 49/2018 г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: