- 6 -

РЕШЕНИЕ

№ 177

гр. София 10.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 12.06.2019 (дванадесети юни две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 3088 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5322/03.07.2018 година, подадена от Прокуратурата на Р. Б, срещу решение № 150/25.05.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 226/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца е потвърдил първоинстанционното решение № 52/12.03.2018 година на Районен съд Козлодуй, постановено по гр. д. № 1391/2017 година, с което уважени предявените от М.Б.М. срещу Прокуратурата на Р. Б искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на М. от длъжността „съдебен секретар“ в специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство“ на Районна прокуратура Оряхово, извършено със заповед № 161/14.08.2017 година на административния ръководител на Районна прокуратура Оряхово, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а Прокуратурата на Р. Б е осъдена да й заплати сумата от 3257.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска 29.08.2017 година до окончателното плащане.

В подадената от Прокуратурата на Р. Б касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу нея от М.Б.М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответницата по касационната жалба М.Б.М. е подала отговор на същата с вх. № 6891/19.07.2018 година, с който е изразила становище, че жалбата е като неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Прокуратурата на Р. Б е била уведомена за обжалваното решение на 30.05.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 5322/02.07.2018 година, като 30.06.2018 година и 01.07.2018 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 253/20.03.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това кой е компетентният орган, който одобрява щатното разписание на администрацията на Прокуратурата на Р. Б и нейните части, съответно да намалява или премахва бройки от него-Прокурорската колегия на ВСС Главния прокурор на Р. Б или административните ръководители на съответните прокуратури. По този въпрос трябва да се има предвид, че правомощията на органите на съдебната власт са уредени в ЗСВ, като в чл. 30, ал. 5, т. 8 от същия е посочено, че съдийската и прокурорската колегии на ВСС определят броя на съдебните служители, съответно степента на натовареност-по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на Прокуратурата на Р. Б-и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности. Подобно правило е въведено и с разпоредбата на чл. 341, ал. 2 от ЗСВ, където е посочено, че броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след съгласуване с комисията „Бюджет и финанси”. Същевременно обаче, след като тези разпоредби са вече действащи, е налице изменение в ЗСВ, обнародвано в ДВ бр. 62/09.08.2016 година, което е в сила от 09.08.2016 година, с което изрично се дават правомощия на ръководителите на органите на съдебната власт да утвърждават щатното разписание на администрацията на съответния орган, като в определени случаи това става след съгласуване с общото събрание на съдиите (чл. 80, т. 11; чл. 86, т. 14, чл. 93, ал. 1, т. 11; чл. 106, ал. 1, т. 12; чл. 114, ал. 1, т. 12; чл. 122, ал. 1, т. 12). Такова право не е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 138 от ЗСВ, уреждаща правомощията на главния прокурор, но за него следва да важи същия принцип, доколкото той ръководи и представлява прокуратурата и организира дейността на ВКП, ВАП, НСлС и на административните ръководители на прокуратурата. Именно с оглед на тези правомощия в чл. 6 от ПАПРБ е предвидено, че главният прокурор определя структурата на администрацията на Прокуратурата на Р. Б, вида на съответните звена, броя и вида на длъжностите в тях. Същевременно в чл. 90 от ПАПРБ е предвидено, че съдебните служители се назначават на длъжности съгласно длъжностни разписания на администрацията на Прокуратурата на Р. Б, утвърдени от главния прокурор. С оглед на тези разпоредби е дадена възможност на главния прокурор да определя щатното разписание на администрацията на Прокуратурата на РБ, при това не само на ВКП, но и на всички останали прокуратури, доколкото същите не са самостоятелни юридически лица, а такова е Прокуратурата на Р. Б.

С оглед на така посочената правна уредба следва да бъде прието, че изготвянето и утвърждаването на ново щатно разписание за длъжностите на съдебните служители в съответния орган на съдебната власт представлява сложен фактически състав. Самото утвърждаване на щатното разписание. Съответно изменение на същото обаче е от компетенциите на съответния административен ръководител на органа на съдебната власт. Разпоредбите на чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ съществуват в закона още преди приемането на измененията от август 2016 година, предвиждащи изрично правото на административните ръководители на органите на съдебната власт да утвърждават щатното разписание на администрацията на съответния орган. Целта на тези изменения обаче е не да обезсмислят правомощията на ВСС по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ. Първоначалната редакция на първата от посочените разпоредби е предвиждала, че ВСС има правомощия да определя броя на съдебните служители, както и да съкращава незаети бройки, като впоследствие текстът е придобил действащата си редакция, съгласно, която могат да бъдат съкращавани не само незаети бройки, но и заети такива. Тези правомощия на ВСС са предвидени с оглед на това, че същият представлява разпоредител с бюджета на съдебната власт, поради което и определя бюджета на всеки един от органите в нея. Доколкото в този бюджет се включват и разходите за работна заплата, то именно поради тази причина е дадено правото на ВСС да определя броя на съдебните служители в съответния орган на съдебната власт, като може да увеличава или намалява този брой. Това обаче не означава, че съответната колегия на ВСС изготвя щатното разписание на съответния съдебен орган като определя структурата на същата и разпределението на служителите като длъжности и брой в съответните структури на органа, тъй като обратното би довело до това административния ръководител на съответния орган да утвърждава решението на съответната колегия от ВСС. Щатното разписание на органа на съдебната власт се изготвя и утвърждава от административния ръководител на съответния орган, като при това той следва да съобрази решенията на ВСС по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ. Тези решения имат за адресат съответния административен ръководител, като могат да бъдат вземани и по негово предложение. Поради това при изготвяне на щатното разписание, административният ръководител не може да предвиди повече бройки за съдебни служители извън тези, определени по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ. Самото разпределение на бройките в структурите на органите на съдебната власт обаче е от правомощията на административния ръководител. За това той може да извършва самостоятелна преценка за това дали дадена длъжност следва да съществува или дали предвидените за тази длъжност бройки са достатъчни или не. В случай, че прецени, че дадена длъжност не е необходима или че определените за заемането й бройки следва да бъдат намалени, съответният административен ръководител може да направи предложение до ВСС за вземане на решение за съкращаването на тази длъжност или на съответните бройки от нея, като наред с това извърши изменение на щатното разписание, които да отразяват това съкращение. Доколкото в закона не е предвидена изрична поредност на тези действия, то няма пречка щатното разписание да бъде изменено и без да има решение на съответната колегия по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ в случаите, когато не се увеличава общия брой на служителите, поради което съответния орган се вмества в предвидения бюджет.

С оглед на всичко гореизложено, на така поставения въпрос следва да бъде отговорено, че компетентен да одобрява щатното разписание на Прокуратурата на Р. Б, съответно да намалява или премахва бройки от него, е главния прокурор на Р. Б.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е правилно, но по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Враца е приел, че М.Б.М. е работила в Районна прокуратура Оряхово по силата на безсрочен трудов договор на длъжност „съдебен секретар“ в специализирана администрация, служба „Регистратура и деловодство“ Със заповед № 101/16.05.2017 година на административния ръководител на Р. О са й били възложени допълнително трудови задължения присъщи на длъжността „съдебен деловодител“. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № 161/14.08.2017 година, считано от датата на връчване на уведомлението за неспазен срок на предизвестието-аргумент чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, съкращаване на щата, поради това, че една щатна бройка за длъжността „съдебен секретар“, предвидена в длъжностното разписание на съдебните служители в Районна прокуратура Оряхово, утвърдено от Главния прокурор и в сила от 01.01.2017 година била преразпределена със заповед № РД-08-531/01.08.2017 година на главния прокурор от щата на Районна прокуратура Оряхово, служба „Регистратура и деловодство“ в щата на Районна прокуратура Хасково, служба „Регистратура, деловодство и архив“, при което длъжността заемана от М. била съкратена.

Въззивният съд е приел, че в случая липсвало реално съкращение в щата, тъй като заповед № РД-08-531/01.08.2017 година на Главния прокурор за преразпределение на щатната бройка заемана от М. към щата на друга прокуратура била издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т 8 ЗСВ (изменена с ДВ, бр. 28/2016 година) и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ (изменена ДВ, бр. 28/2016 година), според които органът, който разполагал с правомощие да съкращава длъжности, респективно да извършва трансформации в съдебната администрация, бил Прокурорската колегия на ВСС. Това било така, защото съгласно чл. 341, ал. 1 от ЗСВ Колегиите на ВСС издавали след съгласуване с Комисията по „Бюджет и финанси” Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определяли наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранга. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ, съответните колегии определяли броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност-по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите съдебната власт, а за органите включени в структурата на Прокуратурата на Р. Б и с Главния прокурор, като можели да разкриват нови и да съкращават длъжности. Според чл. 341, ал. 2 от ЗСВ броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определял от колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебна власт и след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“. Така формулирани, законовите разпоредби на ЗСВ по никакъв начин не делегирали права на Главния прокурор да извършва промени в щатовете на прокуратурите, които се намирали под неговото ръководство, като тълкуването и прилагането им също изключвало такива правомощия. В тази връзка било установено, че заповедта на Главния прокурор, на която се основавало уволнението на М. била издадена без за това да има съответно решение на Прокурорската колегия на ВСС и без да е отправяно предложение в тази връзка от административния ръководител на Районна прокуратура Оряхово. Съдебният състав на Окръжен съд Враца е счел, че разпоредбата на чл. 138, т. 1 от ЗСВ за осъществяваното от Главния прокурор общо ръководство на прокуратурата, не включвало и правото да съкращава и трансформира/ длъжности, тъй като по силата за по-сочените по-горе разпоредби на ЗСВ, това било вменено като правомощие на съответните Колегии на ВСС, в случая-Прокурорската колегия. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ПАПРБ, също не делегирала такива права, още повече че тя била уредена в подзаконов нормативен акт, който следвало да се тълкува и прилага ограничително, т. е. така, че да не е в противоречие със законови правни норми. Извършена справка по отношение на практика на ВСС, показвала, че всички промени в структурите и щатовете на органите в структурирани в системата на Прокуратурата на Р. Б се е извършвала след съответно решение на ВСС, след изменението на ЗСВ-по решение на съответната колегия, както било заложено в коментираните по-горе разпоредби. При това положение, при изпълнение на правомощията си, произтичащи от чл. 6 от ПАПРБ, Главният прокурор действал при условията на обвързана компетентност съгласно разпоредбите на ЗСВ.

С оглед на дадения отговор на правния въпрос обаче, следва да бъде прието, че е налице съкращаване на длъжността „съдебен секретар“ в специализираната администрация на служба „Регистратура и деловодство” на Районна прокуратура Оряхово, извършено със заповед № РД-08-531/01.08.2018 година на главния прокурор на Р. Б, с която заеманата от М.Б.М. длъжност се преразпределя от Районна прокуратура Оряхово в Районна прокуратура Хасково, като заеманата от М. длъжност в първата прокуратура е съкратена. Поради това е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на М.Б.М. която е заемала тази длъжност и изводът на състава на Окръжен съд Враца за липса на съкращаване в щата е незаконосъобразен.

Предвид горното обаче следва да бъде разгледано направеното от М.Б.М. възражение за неизвършен подбор по смисъла на чл. 329 от КТ. Работодателят твърди, че не е следвало да прави такъв, тъй като заеманата от М.Б.М. длъжност „съдебен секретар“ е била единствена в администрацията на Районна прокуратура Оряхово. При преценка на това дали е следвало да се извършва подбор или не обаче, следва да се изхожда не от самото наименование на длъжността, а от действително възложените и изпълнявани от нея функции. От събраните доказателства е видно, че действително длъжността „съдебен секретар“, която е била заемана от М.Б.М. е била единствена с това наименование в администрацията на Районна прокуратура Оряхово. Изготвената за тази длъжност длъжностна характеристика, която е била връчена и подписана от М.Б.М.. обаче се покрива с длъжностна характеристика за длъжността „съдебен деловодител“, която съществува в администрацията на Районна прокуратура Оряхово. Налице са разлики, които обаче са несъществени и не могат да доведат до извода, че се касае за различни трудови функции, изпълнявани от двете длъжности, като задължението да разпределение и направляване на ново постъпилата поща, за водени на азбучниците и за предаване на прокурорите на разпределените им за решаване дела. Освен това, със заповед № 101/16.05.2017 година на административния ръководител на Районна прокуратура Оряхово, на М.Б.М. са били възложени допълнителни трудови възнаграждения, характерни за длъжността „съдебен деловодител“. Така събраните доказателства водят до извода, че макар и да е заемала длъжността „съдебен секретар“, М.Б.М. фактически е изпълнявала функциите, предвидени за длъжността „съдебен деловодител“. В този смисъл извършването на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ е било задължително за работодателя. Липсата на такъв води до незаконност на уволнението на М.Б.М., поради което предявените от искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са основателни и следва да бъдат уважени по съображения различни от тези на Окръжен съд Враца.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/25.05.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 226/2018 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.