- 7 -

РЕШЕНИЕ

№ 176

гр. София 10.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 12.06.2019 (дванадесети юни две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 2246 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5079/16.02.2018 година, подадена от С.М.А.-К., срещу решение № 12/04.01.2018 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1203/2017 година.

С обжалваното решение съставът на О. П е потвърдил първоинстанционното решение № 40/07.02.2017 година на Районен съд Карлово, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 1092/2016 година, с което на основание чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК е изменен определения със съдебна спогодба от 09.04.2014, постигнато по гр. д. № 545/2014 година по описа на Районен съд Карлово, трети граждански състав, начин за упражняване на родителските права по отношение на малолетната Н.Д.Д., като упражняването на същите е предоставено на бащата Д.Д.Д., а майката С.М.А.-К. е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 9.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Освен това С.М.А.-К. е осъдена да заплаща на малолетната Н.Д.Д., чрез баща й Д.Д.Д. ежемесечна издръжка в размер на по 120.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска-03.12.2016 година до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване.

В касационната си С.М.А.-К. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което искът за изменение на режима на упражняването на родителските права по отношение на малолетната Н.Д.Д. да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Д.Д.Д. е подал отговор на същата с вх. № 14 923/17.05.2018 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като такава трябва да бъде оставена без уважение, обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.

С.М.А.-К. е била уведомен за обжалваното решение на 31.01.2018 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5079/16.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

С постановеното по делото определение № 185/06.03.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за това кои са относимите обстоятелства, въз основа на които съда извършва преценката си за настъпила промяна, обосноваваща необходимостта от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес. По така поставения въпрос трябва да бъде съобразено, че съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. В същия смисъл е и решение № 291/07.11.2012 година, постановено по гр. д. № 115/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно, което под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Предвид на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.127, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат по следните съображения:

При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че в мотивите на решението си първоинстанционният съд е посочил, че единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права, е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането и в тази връзка бил съобразил изводите си с разрешенията, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 година, които били актуални и при действащия СК година и били задължителни за съдилищата. Посочено било какво се имало предвид под „изменение на обстоятелствата“ съгласно дадените в постановлението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В тази връзка първоинстанционният съд бил приел, че следвало да се обсъдят съобразно указанията родителските, възпитателските и моралните качества на родителите, тяхното и на детето поведение, желанието на детето и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живее детето след решението, жилищните, битовите и материалните условия. Подчертано било, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като желанието на детето и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител не са задължителни за съда. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и при преценка най–добрия интерес на детето, Районен съд Карлово бил приел, че са налице промени, засягащи положението на малолетната Н.Д.Д. и изменено обстоятелство, свързано с неизпълнение на нововъзникнали задължения на родителя по повод спазване на вече определените мерки. Вземайки предвид родителските и морални качества на страните, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, възможността за помощ от трети лица, първоинстанционният съд бил приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. От една страна съдът приемал, че именно бащата има по-добри възпитателски качества и полага по-големи грижи за детето през времето, когато то е при него, като се позовавал на показанията на всички свидетели, а и на самата С.М.А.-К., че Д.Д.Д. е добър и грижовен баща, осигурил е на детето подходящи жилищнобитови условия и прави необходимото да задоволява нуждите му. От друга страна кредитирал показанията на свидетелите на Д.-И. и К. за факта на изричани от детето нецензурни думи и изрази, което не се отрекло и от ответната страна и стигал до извода, че това поведение на детето е резултат от обкръжаващата го социална среда в дома на майката в [населено място] и от начина, по който се възпитава там. Отново позовавайки се на показанията на тези свидетелки Районен съд Карлово приемал, че А., който е брат на С.М.А.-К. и който живее в същото жилище, нерядко проявява вербална и физическа агресия към последната в присъствието на детето, а и към самото дете, което налагало самата С.М.А.-К. да търси Д.Д.Д. да ги взема при него заедно с детето, тъй като брат ги гонел от дома им. Също така имало случай, при който Н.Д.Д. била с насинена буза, а обясненията били, че А. я ухапал. Това, което С.М.А.-К. считала за нормални битови конфликти, според първоинстанционният съд всъщност давало представа за условията, в които детето се отглежда и изгражда като личност. На следващо място Районен съд Карлово бил отчел проблемите на Д.Д.Д. при опитите му да вземе детето според полагащия му се режим на лични контакти, които намирал за доказани. Сцените на насилие, предизвиквани от С.М.А.-К. и роднините, съпътствани с викове и скандали в присъствието на четири годишното дете, според първоинстанционния съд нямало как да бъдат толерирани и също сочели на среда в дома на майката, неподходяща за неговото отглеждане. Що се отнася до жилищнобитовите и хигиенни условия, при които живее детето при майката, първоинстанционният съд бил приел, че тези в дома на Д.Д.Д. са по-подходящи за отглеждане на детето. Бил отчел, че за имот, намиращ се на село е нормално да се отглеждат домашни животни, но същевременно бил подчертал, че дори и така, било необходимо в него да се спазват определени елементарни условия на хигиена, които в случая липсвали. В този смисъл Районен съд Карлово се е позовал на показанията на свидетелите И. и К. за наличие на бълхи, фекалии, оборска тор и урина в двора на имота и около него, като според съда тази обстановка обуславяла опасност за детето от болести и зарази, още повече че свидетелката И. свидетелствала за възпаление на лимфните възли на детето и лекарска забрана да си играе с котки. Неоснователно С.М.А.-К. считала, че според първоинстанционния съд животът на село бил укорим и наказуем, тъй като от една страна първата инстанция не акцентирала в мотивите на решението си само на жилищнобитовите и хигиенни условия, при които трябва да живее Н.Д.Д., а ги разглеждала в контекста на останалите предпоставки за изменение на обстоятелствата. От друга страна, животът на село предполагал спазването на минимални хигиенни условия и навици, които включвали и поддръжката на чистота на двора, именно поради наличието на домашни животни, недопускането им в къщата, почистване от техните фекалии и други. В случая се установявало, че дори такова елементарно ниво на хигиена не било спазвано в имота, обитаван от С.М.А.-К., за което говорело и наличието на бълхи. На следващо място Районен съд Карлово бил отчел факта, че С.М.А.-К. посещава съпруга си в Германия по няколко пъти в годината и за това време, макар не много продължително, оставя детето на грижите на своята майка. За недоказано било прието твърдението на Д.Д.Д. за укоримо морално поведение на С.М.А.-К., както и това за наличието на затруднения на детето да говори български език, тъй като в дома на майката се говорело само на турски, а Н.Д.Д. дружала с деца от други етноси. Очевидно било, че дете, на което му се налагало да живее в двуезична среда, при това в такава ниска възраст, ще изпитва известни затруднения при усвояването на немайчиния си език, но действително не се доказвали категорично твърденията в исковата молба, че Н.Д.Д. не е могла да говори български, както и че в роднинския кръг на С.М.А.-К. се е говорело единствено на турски. Затова правилно първоинстанционният съд не бил отчел това в негативен аспект, като бил взел предвид, че детето е едва на четири годишна възраст и не можело да се очаква от него да разговаря свободно и безпроблемно който и да било език. Не се доказвали и твърденията, че С.М.А.-К. е безработна-както от показанията на свидетелите К. и Ш., така и от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства било видно, че тя е работила като сервитьорка, а понастоящем работи като лаборант.

Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че горепосочените изводи на Районен съд Карлово са правилни и ги е споделил, като е посочил, че взема предвид и събраните пред него доказателства. От приетата комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза се установявало, че двамата имат нормален психичен статус, без данни за психични заболявания, без данни при Д.Д.Д. за системни злоупотреби с алкохол, психотропни и наркотични вещества и хазартна зависимост, а при С.М.А.-К.-с памет и интелект на ниво на възрастта, образованието и бита й, както и с повишена самооценка. Що се отнася до родителския капацитет, експертизата давала заключение, че и двамата родители обичат детето си и се стремели да дадат най-доброто от себе си според собственото си разбиране за това, но и двамата били емоционално незрели, общуването помежду им не било пълноценно и открито и липсвало уважение. Според вещото лице-психолог и двамата разполагали с ограничен родителски капацитет, но все пак схващанията на бащата били по-близки до комплексния характер на отговорностите на родителя, включително грижата за създаване на условия за успешна последваща социализация на детето. Така събраните пред въззивната инстанция доказателства подкрепяли изводите на първоинстанционния съд, че родителските права следва да се предоставят на Д.Д.Д. поради изменение на обстоятелствата, при които е определена тази мярка първоначално.

От посочените мотиви на първоинстанционния Районен съд Карлово и на въззивния Окръжен съд Пловдив е видно, че макар и двата съда да са квалифицирали предявеният иск като такъв по чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.127, ал. 2 от СК, те са го разгледали като такъв по чл. 127, ал. 2 от СК за първоначално определяне на режима на упражняването на родителските права по отношение на малолетната Н.Д.Д.. Двата съда за разгледали всички свързани с въпроса за упражняването на родителските права обстоятелства и са направили крайните си изводи въз основа на тази преценка. Не са посочили обаче, кои са новите обстоятелства, които дава основание да бъде прието, че са налице предпоставките за изменение на първоначално определения режим за упражняване на родителските права и дали същите са установени в производството по делото. Това само по себе си не е основание за отмяна на обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив и за постановяване на ново, с което искът за изменение на режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетната Н.Д.Д. да бъде отхвърлен. Тъй като в случая водещи са интересите на детето ще трябва да бъде извършена преценка за това дали са налице предпоставките за изменение на режима на упражняване на родителските права и с оглед на това да бъде преценена правилността на крайния извод на обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив.

В исковата си молба Д.Д.Д. е посочил като обстоятелства за изменение на първоначално определения режим за упражняване на родителските права това, че С.М.А.-К. е започнала да пътува до Германия, където пребивавала за определен период от време, през който оставяла Н.Д.Д.. на грижите на майка си. Самата С.М.А.-К. не е оспорила това обстоятелство, както и твърдението на Д., че е сключила нов граждански брак, като съпругът и пребивал в Германия. Именно това налагало тя да пътува извън страната, но отсъствията й не били за продължителен период от време и това не водело до прекъсване на връзката и с детето, което не било оставяно без грижи за времето на нейните пътувания. Наистина само по себе си това обстоятелство не е основание за изменение на първоначално определения режим за упражняване на родителските права, а следва да бъде установено как то се е отразило на детето Н.Д.Д.. В тази връзка следва да бъдат преценявани и какви са отношенията между С.М.А.-К. и детето, след първоначалното определяне на режима за упражняване на родителските права. От изслушаната по делото комплекса съдебно психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Д.А.К. и С.Т.К. се установява, че С.М.А.-К. е с повишена самооценка, некритична към поведението си относно начина на отглеждане на детето и нуждата му от усвояване на езика, образованието му, социалната адаптация. Същата няма интелектуален и емоционален капацитет да определя правила и граници за възпитанието на детето. Налице е съчетание на личностови черти с тенденции към предприемане на действия с „излишна решителност“, често съчетани с тенденции към нисък самоконтрол. Въпреки, че не се наблюдавали тенденции към крайно нисък самоконтрол, налице били периоди и ситуации, при които се наблюдавал такъв тип поведенческа активност. Налице били незрели поведенчески прояви от типа на „актинг аут“ механизма. Този тип прояви се характеризирали с импулсивни, често необмислени емоционални и поведенчески прояви, нерядко с антисоциални елементи. С.М.А.-К. и разширеното й семейство им е трудно да поставян ясни граници за поведението на Н.Д.Д.. За тях нейната дума била „закон“ и всички правят каквото тя каже. С.М.А.-К. не успявала да установи ясни правила и граници в живота на детето, които били от изключителна важност за отглеждането и възпитанието му. Не съществуват основания изслушаното по делото комплекса съдебно психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Д.А.К. и С.Т.К. да бъде възприето от съда. Не са ангажирани доказателства водещи до други изводи, а такива не се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Ц.И., Д.Д.К., А.Д.К. и Г.А.Ш.. Така установения начин на възпитание на Н.Д.Д., от страна на С.М.А.-К. не е в интерес на детето и може да му създаде съществени затруднения за в бъдеще при вписването на обществения живот и реализирането и като пълноценен член на обществото. Тъй като този дефицит при възпитанието не е преодолян от самата С.М.А.-К., то не може да се очаква това да стане и в случаите, когато майката отсъства от страната и грижите за детето се поемат от нейната майка и останалите членове на нейното семейство. Налице е ситуация, която е възникнала след определянето на първоначалния режим за упражняването на родителските права по отношение на малолетната Н.Д.Д., запазването на която не е в интерес на детето. Доколкото преодоляването на негативните последици от тази ситуация не биха могли да бъдат преодолени при оставането на детето в семейството на С.М.А.-К., то са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.127, ал. 2 от СК.

От заключението на изслушаната по делото комплекса съдебно психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Д.А.К. и С.Т.К. се установява, че и двамата родители на Н.Д.Д.-С.М.А.-К. и Д.Д.Д. разполагат с ограничен родителски капацитет, обичат детето и се стремят да дадат най-доброто от себе си, според собственото си разбиране за това. И в двамата е налице емоционална незрялост, но схващанията на бащата Д.Д.Д. са по-близки до комплексния характер на отговорността на родителя, включително грижата за създаване на успешна последваща социализация на детето. Поради това упражняването на родителските права върху детето Н.Д.Д. трябва да бъде предоставено на бащата Д.Д.Д.. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Ц.И., Д.Д.К., А.Д.К. и Г.А.Ш. не се установява връзката между Д. и детето да е била прекъсната или да е в такова състояние, че да не позволява съвместното им съжителство. Също така от тези показания не може да бъде направен извод, че Д.Д.Д. не разполага с подходящи условия за отглеждане на детето. Видно от представения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] живее, заедно с майка си, в жилище-апартамент, което е нейна собственост. Същият е обзаведен с нови подходящи за всяко помещение мебели. В хола и в спалнята имало детски кошарки, които Н.Д.Д. ползвала, когато била в дома на баща си. Стаите били просторни, подредени, а хигиената била поддържана на необходимото ниво.

Предвид на изложеното така предявеният Д.Д.Д. срещу С.М.А.-К. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на режима на упражняването на родителските права върху детето Н.Д.Д., определен със съдебна спогодба от 09.04.2014, постигнато по гр. д. № 545/2014 година по описа на Районен съд Карлово, трети граждански състав е основателен и трябва да бъде уважен. Това налага обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде потвърдено, макар и по по-различни мотиви.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/04.01.2018 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1203/2017 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

Ключови думи
No law branches!