Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София, 10.09.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Р. К

Е. М

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА……. и с участието на прокурора…….……..……..................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 1101 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 12/9.І.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от застраховател и подпомагаща го страна решение № 2517/4.ХІІ.2017 г. на САС, ГК, VІІ-и с-в, по гр. дело № 3850/2017 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния за изхода на делото, но също и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, материалноправен въпрос: „За размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, отчитащ общественото положение на пострадалото лице?”

Оплакванията на застрахователя настоящ касатор, както и тези на третото лице-негов помагач, са били за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. при необоснованост и в нарушение на материалния закон/чл.чл. 52 и 51, ал. 2 ЗЗД/, поради което исканията им в жалбите са за касиране на този постановен от САС съдебен акт по съществото на спора, „ведно с всички законни последици”.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призовани, страните по спора не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията и доводите в касационните жалби на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София и на третото лице-негов помагач Юнджел Р. Р. /същият и пряк делинквент/, съответно становището на ответницата по касация Н.Р.С. в писмения й отговор по тези две жалби, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното:

Касационните жалби са частично основателни.

При определяне размера на дължимото на ищцата Н.Р.С. справедливо обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния син А.С.А. в хода на процесното ПТП, настъпило на 2.V.2015 г., въззивната инстанция е взела предвид твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата й молба, според които претенцията й към застрахователя възлиза на 150 000 лв., но предвид извършеното от последния извънсъдебно обезщетяване на тези вреди със сума в размер на 45 000 лв. /за която по делото не се спори, че реално е била получена от С./, реално се иска осъждането му - на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. - да доплати още 105 000 лв. (сто и пет хиляди лева). Независимо от данните по делото, че загиналият син на С. приживе е бил осъждан с влезли в сила присъди за грабеж и битови кражби, съставът на САС, при съобразяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, законосъобразно е приел, че не следва да взема предвид каквито и да било факти и обстоятелства от неговото минало, тъй като вредите, за които се претендира обезщетението, са такива, които са настъпили в психо-емоционалната сфера на друго лице от кръга на легитимираните да водят пряк иск срещу застраховател.

Като правилен /обоснован и законосъобразен/ този решаващ правен извод на САС ще следва да бъде споделен. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от имащата пряко действие Конституция на Р. Б, която е в сила от 13 юли 1991 г., всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние. Отделно от това и чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), в редакцията на текста към датата на процесното ПТП /2.V.2015 г./, дефинира непряката дискриминация като по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 /в т.ч. „лично или обществено положение”/ в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. С оглед на тази съвременна нормативно уредба /”изменение в законодателството и обществените условия”/ в процесния случай по необходимост се налага извод, че е изгубила значението си постановката по Раздел ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. за т. 11 от същото в частта й досежно „обществено положение” на загиналия, което следвало да бъде взето предвид като обстоятелство от значение при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Преди всичко не съществува законова цел, която да оправдава практика, въвеждаща такъв „критерий” - като значим за преценката на решаващия съд по реда на чл. 52 ЗЗД.

Атакуваното въззивно решение обаче, е неправилно досежно възприетият от състава на САС механизъм на редуциране на дължимото на Н.Р.С. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син А.С.А. при иначе правилно установения каузален принос на загиналия за настъпването на този вредоносен резултат в размер на 30%, вкл. и при зачитане на изплатената от застрахователя част от същото в размер на сумата от 45 000 лв. При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към размер, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му поради допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания с исковата молба размер. Последният има единствено правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не е релевантен при съдебната преценка за действителния размер на претърпяната от ищеца вреда. Следователно дължимият размер е този, до който е намален действителният - след прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но не повече от претендирания.

В процесния случай, видно от исковата молба на Н.Р.С. (с вх. № 135543/26.Х.2016 г. по описа на СГС) е, че за смъртта на своя син А.С.А., настъпила при ПТП на 2.V.2015 г., тя е поискала по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ отм. срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София присъждане на „разликата между претендираното и изплатеното” й обезщетение, а именно сума в размер на 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/. Становището на настоящия състав на ВКС е, че въззивната инстанция правилно е определила /на стр. 39/, че претенцията, съставляваща съдържанието на прекия иск срещу застрахователя, е за 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, но като се има предвид платената от застрахователя сума в размер на 45 000 лв., „ищцата иска 105 000 лв.” /сто и пет хиляди лева/. Същевременно САС е преценил като недостатъчно определеното от първостепенния съд като справедливо обезщетение в размер на 80 000 лв. – за смърт при ПТП, настъпила през 2015 г. Според трайната съдебна практика, към която настоящият състав на ВКС се придържа, справедливият размер на такова обезщетение следва да е в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/. При това положение за разликата си до пълния предявен размер от 150 000 лв. прекият иск на Н. С. срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се явява неоснователен и недоказан.

Законосъобразно САС е преценил, че каузалният принос на загиналия в хода на процесното ПТП от 2.V.2015 г. син на ищцата за настъпването му се свежда единствено до това, че той на свой риск се е съгласил да бъде возен от пиян водач. При възприетото и от първостепенния съд за неоснователно защитно възражение на ответниците за непоставен от пътника А.С.А. предпазен колан, правилно /обосновано и законосъобразно/ въззивната инстанция е определила съпричиняването на вредоносния резултат конкретно в размер на 30%. Така справедливият размер на дължимото на Н.Р.С. обезщетение възлиза на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/. При данните по делото, че от него /т.е. от така определеният справедлив размер на дължимото й обезщетение/ тя вече е получила от застрахователя сума в размер на 45 000 лв.- чрез извършеното доброволно плащане, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД следва да й доплати остатък в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/.

С оглед всичко изложено постановеното от САС решение, което е обжалвано от ответното по прекия иск „ДЗИ-Общо застраховане” АД-София ще следва да се отмени в неговата осъдителна част - за разликата над 25 000 лв. и до присъденото на Н.Р.С. от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 73 500 лв. /разлика в размер на 48 500 лв./. За така посочената разлика претенцията й към застрахователя настоящ касатор ще следва да се отхвърли – като неоснователна и недоказана.

В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и изрично направеното от касатора „ДЗИ-Общо застраховане” искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, ответницата по касация /и ищца по прекия иск/ Н.Р.С. ще следва да бъде осъдена да заплати на застрахователя дължимо юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. Отделно от това присъденият на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) в полза на процесуалния представител на С. от АК-Добрич хонорар в размер на 5 470 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство в двете предходни съдебни инстанции ще следва да бъде намален на 4 250 лв. /четири хиляди двеста и петдесет лева/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 2517 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 4.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3850/2017 г. в неговата осъдителна част – ЗА РАЗЛИКАТА над 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ и до присъденото с него обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Н.Р.С. от 73 500 лв. /седемдесет и три хиляди и петстотин лева/ от смъртта на сина й А.С.А. в пътно-транспортното произшествие, настъпило на 2 май 2015 г.

ОТХВЪРЛЯ прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. , предявен от Н.Р.С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], община Крушари, област Добрич, [улица] срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], В ЧАСТТА за посочената разлика от 48 500 лв. (четиридесет и осем хиляди и петстотин лева), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

И З М Е Н Я В А решение № 2517 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 4.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3850/2017 г. В ЧАСТТА МУ за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдения на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) хонорар в полза на процесуалния представител на ищцата адвокат М. Я. от АД-Добрич от 5 470 лв. за двете предходни инстанции – на 3 250 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/.

И З М Е Н Я В А решение № 2517 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 4.ХІІV2017 г., постановено по гр. дело № 3850/2017 г. В ЧАСТТА, с която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София е било осъдено да заплати по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 1 470 лв., КАТО НАМАЛЯВА същата на 510 лв. /ПЕТСТОТИН И ДЕСЕТ ЛЕВА/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2517/4.ХІІ.2017 г. на САС, ГК, VІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 3850/2017 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София е било осъдено - на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцата Н.Р.С. от [населено място], община Крушари, област Добрич допълнително застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на нейния син А.С.А. при ПТП настъпило на 2.V.2015 г. в размер на сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на събитието и до окончателното й изплащане.

Решението е постановено при участието на Юнджел Р. Р. от [населено място], община Крушари, област Добрич като трето лице-помагач на ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2