№ 225 гр. София, 13.12.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 1566/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Акма Ко“ ЕООД срещу решение № 8011/20.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 8059/2018г. на СГС, ГО, ІV-д въззивен състав, с което е отменено решение № 349210/ 27.02.2018г. на СРС 71 състав и е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Й. В. по чл.190, ал.1, т.4 КТ.

За да уважи иска, въззивният съд е приел, че между ищцата и ответника е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала длъжността „магистър фармацевт, ръководител на аптека“, с място на работа- аптека, находяща се в [населено място], ж.к. Л.С.З № 1/12.01.2017 г. на управителя на „Акма Ко“ ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.8, пр. 1 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, и със Заповед № 37/12.01.2017 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 12.01.2017 г.. Като мотиви за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата работодателят е посочил, че дисциплинарно наказание „уволнение се налага за извършени нарушения, изразяващи се в констатирани разлики между регистрираните в програмния продукт „Фармастар“ плащания с ПОС - терминал и постъпления от банките в изпълнение на такъв вид плащания, като нарочна Комисия, назначена със Заповед на управителя от 19.12.2016 г. е извършила проверка с Протокол от 21.12.2016 г. е установила, че липсващите суми не са налични в касата, както и че е извършена многократна промяна на начина на плащане от клиентите от „в брой“ на „дебитна карта“ или „ваучер“ от ищцата, като сумите от тези продажби не са постъпили по банковата сметка, не са налични в касата и не са отчетена ваучери.

Според въззивния съд, работодателят не е доказал извършеното нарушение на трудовата дисциплина, тъй като писмените доказателства, представени от работодателя- Протокол за работа на комисия с приложения и извлечения от банкова сметка, са частни свидетелстващи документи, без доказателствена стойност.

В касационната жалба са изложени доводи, че неправилно съдът е уважил иска, тъй като ищцата при изпълнение на длъжността „ръководител на аптека“ в търговски обект в [жк], с преднамерени действия е причинила липса на касата в размер на 8214,41лв., тъй като многократно е променяла плащането на клиенти от „в брой“- „чрез карта“ или „ваучер“, но тези суми не били постъпили в банката, нито били налични в касата. Според касатора тези факти се установявали от представените по делото Протокол за работа на комисията, назначена от работодателя и приложените към този протокол документи, както и от свидетелските показания на св. М. Г.. Неправилно обаче въззивният съд не е зачел доказателствената стойност на частни свидетелстващи документи, както и свидетелските показания и е приел уволнението за незаконосъобразно.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- Как се преценява от съда доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ за установяване на липса при изпълнение на отчетническа длъжност?

По този въпрос, ВКС намира, че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила за авторството, но нямат материална доказателствена сила за фактите, които установяват. В случаите, когато удостоверяват благоприятни обстоятелства, те разполагат с намалена доказателствена стойност, поради което не се изключват от доказателствения материал, а за установяване на релевантните факти по делото се преценяват заедно с останалите събрани доказателства.

За установяване обаче на „счетоводна липса“ или „липса на касата“, преди да пристъпи към обсъждане на събраните доказателства, включително и частните свидетелстващи документи, съдът е длъжен служебно да назначи съдебно- счетоводна експертиза, защото за установяването на фактите и връзката между тях, квалифицирани като „липса“ са необходими специални знания от сферата на науката.

Израз на принципа за разкриване на обективната истина по делото е задължението на първоинстанционния съд служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за установяване на факти от сферата на науката, техниката или изкуството. Съгласно т.р.№1/13г. на ОСГТК въззивният съд е длъжен също да назначи служебно вещи лица и без да е направено искане от страните, при условие, че са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение.

В настоящия случай, въззивният съд правилно е приел от фактическа и правна страна, че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е нарушил правилата на чл. 193, 194 и 195 КТ, но при разглеждане на трудовия спор по същество и при формиране на изводите си за това дали е извършено дисциплинарно нарушение, е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е назначил служебно съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение за наличието на „липса на касата“ и причината за това, които факти са от решаващо значение за изхода на делото.

Поради необходимостта от приемане на заключение на вещо лице, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, съгласно мотивите на решението.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 8011/20.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 8059/2018г. на СГС, ГО, ІV-д въззивен състав в обжалваната част и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: