В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

чл. 270 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. София, 08.01.2020г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2056 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Рила -98“ АД, гр. Кърджали и „Търговия –К“ ООД, гр. Кърджали, срещу решение №141 от 14.05.2018г., постановено по в.т.д. №163/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С него е обезсилено решение №10 от 18.01.2018г. по т.д. №18/2017г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на О. К, че „Рила -98“ АД, гр. Кърджали и „Търговия –К“ ООД, гр. Кърджали, не дължат изпълнение на: сумата 201888,27лв - предмет на изпълнителен лист от 27.03.2008г., издаден по реда на чл. 237, б. „в“ от ГПК отм. по частно гр.д. №165/2008г на Районен съд - Кърджали, включая: 112320,94 лв., представляваща невнесени вноски по чл. 10.2 и чл. 10.3 от договор за приватизационна продажба от 17.12.1998г. за периода от 01.08.2000г. до 01.08.2007г.; 4353,12 лв., представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002г. до 26.02.2008г. и 85214,21 лв, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл. 28 от договора, за периода от 04.04.2002г. до 26.02.2008г, понастоящем предмет на изпълнение по изп. дело №190/2017г на ЧСИ Р. С., peг. №812 на КЧСИ; сумата 284 143,30лв, предмет на Заповед № 475 от 07.04.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.04.2009г., издадени по ч.гр.д. №391/2009г на РС - Кърджали, съставляваща част от общо присъдената неустойка в размер на 435286,92 лв., по договор за приватизационна продажба от 17.12.1998г., като делото е върнато за ново разглеждане от нов състав.

Касаторите обжалват въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че главният иск е напълно редовен, като предявен между надлежни страни, при ясно изложени обстоятелства и петитум. Поддържат, че след като община Кърджали се е снабдила с двата изпълнителни листа и са образувани изп. дело №438/2009г. и №349/2009г. на ЧСИ Р. С., са настъпили нови обстоятелства, в резултат на които са се погасили вземанията на общината по двете дела, а именно вземанията са се погасили по давност поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от пет години. Поради това касаторите считат, че с оглед заявените в исковата молба твърдения правната квалификация на предявените искове е несъмнено чл.439 ал.2 от ГПК, както правилно е определена от първоинстанционния съд. Относно констатираните нередовности в частта по предявения евентуален иск, считат, че въззивният съд е следвало да им даде указания за отстраняването им. Претендират разноски.

Ответникът община Кърджали поддържа, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на въззивния съд е правилно, законосъобразно и аргументирано съгласно представените по делото доказателства и съобразено изцяло с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:

Касационният контрол е допуснат с определение №192/19.04.2019г. в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?”

За да обезсили първоинстанционното решение съставът на въззивния съд се е позовал на нередовности на исковата молба, с която са предявени първоначалните искове. Посочил е, че е разгледан иск за установяване несъществуване на вземане, при който и длъжникът, и ипотекарният длъжник са на една страна в процеса – на ищеца, а надлежната легитимация предполага длъжникът и кредиторът да са ответници по иска, предявен от ипотекарния длъжник. Изтъкнал е, че без да отстрани тази ненадлежна легитимация, за която следи служебно, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, а оттам – постановил недопустимо решение. Изложил е съображения, че с исковата молба се оспорва дължимостта на суми, която произтича от различни основания – издадени два изпълнителни листа – на основание чл. 237, б. „в” от ГПК отм. и на основание стабилизирана заповед за изпълнение. Въззивният съд е приел, че тъй като първото основание представлява „несъдебно“ изпълнително основание и при условие, че се оспорва дължимостта на суми по несъдебно изпълнително основание, то предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, а не по чл.439, ал.2 от ГПК, както го е квалифицирал първоинстанционният съд. Също така е установил, че с изготвения по делото проект за доклад от първоинстанционния съд не е дадена правна квалификация на евентуалния иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на О.К.С въззивния съд неправилно е посочено в доклада, че се касае за един иск, но в същото време ищецът навежда различни основания за нищожност на самата ипотека и нарушения при вписването, които наведени обстоятелства всъщност сочат на предявени няколко иска – този въпрос не е бил изяснен от първоинстанционния съд, исковете са останали нередовни и без да е посочено при условията на какво съединяване са предявени, респ. как следва да бъдат разгледани от съда, а също така не е посочена цена на иска, за да се прецени неговата подсъдност, както и по какъв ред следва да бъде разгледан. Отделно от това е приел, че съединяването на този иск в едно производство с главните е недопустимо поради ненадлежното конституиране на страните. Изтъкнал е и съображения, че предявяването на този иск в процеса от „Търговия - К” ООД води като последица до отричане на качеството му на ипотекарен длъжник, а именно наличието на това му качество определя неговия правен интерес и процесуална възможност да предявява главния иск за оспорване дължимостта на суми в изпълнителното производство.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По поставения въпрос е формирана практика с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №13 от 02.08.2018г. по т.д.№1014/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., която настоящият състав изцяло споделя. В същото се посочва, че основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т.9 от ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

По поставения въпрос са дадени разрешения и в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник за разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл.209, ал.1 от ГПК отм. , чл.270 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.270, ал.3 от ГПК.

По същество на касационната жалба.

С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение, с което постановеното от Кърджалийски окръжен съд решение е обезсилено като недопустимо, е неправилно и следва да се отмени.

При констатации за нередовност на исковата молба съобразно постановките по т.5 от ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд дължи даване на указания за поправяне нередовностите на исковата молба, като сам приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК с последиците по чл.270, ал.1 от ГПК, ако указанията му останат неизпълнени. Като не е сторил това, Пловдивски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилност на постановеното от него решение.

Неправилни са и част от констатациите на въззивния съд относно наличието на нередовност на предявените при условията на евентуалност установителни искове. С исковата молба са предявени отрицателни установителни искове за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника – община Кърджали поради липса на правно основание за вписване на законните ипотеки, вписани с акт №17, том І, дв. вх. рег. №1279/25.04.2017г. на Служба по вписванията – Кърджали и с акт №10, том І, дв. вх. рег. №1000/31.03.2017г. на Служба по вписванията – Кърджали. Като основание на исковете са изложени следните обстоятелства: и двете вписвания на ипотеките са извършени след изтичане на десетгодишния срок от първоначалното вписване, съответно касае се за нови вписвания, а не за подновяване на ипотеките, вписани при сключването на приватизационния договор. Към 2017г. обаче правното основание за вписването на законни ипотеки върху имуществото на приватизираното дружество вече не е съществувало, тъй като § 8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК е бил отменен. Евентуално се поддържа, че още при първото вписване на ипотеката е било недопустимо прилагането на разпоредбата на § 8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК като противоречаща на общностното право. С допълнителната искова молба е променен само петитумът на евентуалните искове/да се установи, че процесните законни ипотеки са нищожни /недействителни/, без да се въвеждат нови основания, с което е извършено едно допустимо изменение на исковете. Неправилни са и констатациите на въззивния съд, че не е внесена дължимата държавна такса по предявените евентуални искове. Въззивната жалба е подадена от ответника само срещу решението, в частта, с която са уважени главните искове. В случай, че въззивният съд отхвърли главните искове и разгледа евентуалните, няма пречка дължимата държавна такса да се събере при приключването на делото в зависимост от неговия изход. Единственото необходимо уточнение, което е следвало да бъде изискано от въззивния съд, е да бъде посочено дали искът за нищожност на законните ипотеки е предявен и от двамата ищци по главните искове, с оглед липсата на правен интерес от предявяването на иска по отношение на „Рила -98“ АД, който няма качеството на ипотекарен длъжник.

Основателни са оплакванията на касаторите за неправилност на изводите на въззивния съд и относно редовността на предявените като главни установителни искове. Неправилна е преценката на въззивния съд, че страните в производството по предявените отрицателни установителни искове не са надлежно конституирани, както и че ипотекарният длъжник следва да удостовери интереса си от установяване, че не съществува вземането, за което е учредена ипотеката. Последователно в практиката си /решение №153/29.12.2016г. по т.д.№896/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №99/28.VІ.2012г. по т.д.№667/2011г. на ВКС,ТК, ІІ т.о., определение №457/28.09.2017г. по ч.т.д.№2021/2017г. на ВКС, ТК, І т.о./ ВКС приема, че както длъжникът по обезпеченото вземане, така и ипотекарният длъжник имат правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на вземането, предмет на образувано изпълнително производство. Правният интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване несъществуването на спорното вземане. Същият интерес има и ипотекарния длъжник, след като съгласно чл.417, т.6 от ГПК /във вр. чл. 418 от ГПК/, ипотекарният кредитор би могъл да се снабди със заповед за незабавно изпълнение въз основа на ипотечния акт по чл.173, ал.3 от ЗЗД, удовлетворявайки се от неговата цена, а собственикът на имота, който не е длъжник, би могъл да противопостави на кредитора всички възражения на длъжника по главното правоотношение. Точно от тази установена в разпоредбата на чл.151 от ЗЗД процесуална възможност, произтича и правният интерес на ипотекарния длъжник от водене на отрицателен установителен иск срещу ипотекарния кредитор.

След като и за длъжника, и за ипотекарния длъжник съществува правен интерес да установяват несъществуването на вземането, предмет на образуваното изпълнително производство, не съществува пречка тези искове да бъдат предявени едновременно от двамата длъжници с обща искова молба. В тази хипотеза е невъзможно длъжникът по оспореното вземане да бъде конституиран като ответник, доколкото търсената защита обуславя избраното от самия него качество на ищец. Видът на обективното и субективното съединяване на исковете зависи от естеството на материалното правоотношение и от изразените от участниците в него защитни позиции. Длъжникът следва да бъде конституиран като ответник по предявения отрицателен установителен иск в случаите, когато вземането се оспорва само от ипотекарния длъжник, каквато е разгледаната хипотеза в цитираното от въззивния съд решение №153/29.12.2016г. по т.д.№896/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В тази хипотеза длъжникът по оспореното вземане следва да участва в производството тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение, но той може да бъде конституиран именно като ответник, доколкото служебно конституиране на съищец е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи.

Обосновани са оплакванията на касаторите и относно изразеното от въззивния съд становище за недопустимост на първоинстанционното решение поради неправилно посочена правна квалификация на предявения установителен иск за несъществуването на вземането по изпълнителния лист от 27.03.2008г. Въззивният съд е изтъкнал, че този изпълнителен лист е издаден по реда на чл.237, б. „в” от ГПК отм. , тоест „несъдебно“ изпълнително основание и при условие, че се оспорва дължимостта на суми по несъдебно изпълнително основание, то предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, а не по чл.439, ал.2 от ГПК, както го е квалифицирал първоинстанционният съд. Действително спорът относно съществуването на вземането по изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, не е разрешен със сила на пресъдено нещо и вземането може да се оспорва по основание и размер, а не само поради новонастъпили факти, както е в хипотезата на чл.439, ал.2 от ГПК. Неправилно посочената правна квалификация на предявения установителен иск в случая не означава, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непрядявен иск. Кърджалийски окръжен съд се е произнесъл по спорното материално право очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а дадената неправилна правна квалификация съставлява нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде поправено във въззивната инстанция. Още повече, че ищците се позовават на погасяване на вземането вследствие на нови обстоятелства настъпили след издаването на изпълнителния лист, поради което в конкретния случай грешната квалификация не е довела до грешно определяне на подлежащите на доказване факти.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.3 от ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, при което да бъде съобразена правилната квалификация на предявения установителен иск за несъществуването на вземането на ответника по изпълнителния лист от 27.03.2008г., както и да бъде уточнено дали евентуалните искове за нищожност на процесните законни ипотеки са предявенш от двамата ищци „Рила -98“ АД, [населено място] и „Търговия –К“ ООД, [населено място], или само от ипотекарния длъжник „Търговия –К“ ООД, [населено място].

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази изрично заявеното във въззивната жалба оплакване, че в поставеното от него решение Кърджалийски окръжен съд не се е произнесъл по предявения евентуален иск. Действително както е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, при уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове, но в диспозитива на първоинстанционното решение не е посочено, че евентуалните искове се оставят без разглеждане. Поради това преди да се произнесе по въззивната жалба, новият състав на Пловдивски апелативен съд, следва да върне делото на окръжен съд за отстраняване на допуснатата фактическа грешка.

Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293 ал.3 от ГПК в обжалваната част и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №141 от 14.05.2018г., постановено по в.т.д. №163/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

,