Може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация.

чл. 19 ЗУТ чл. 79 ЗС 

№149/2019г. София, 09.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря З. Я, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1052/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 349 от 27.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1845 от 08.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1949/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2721/08.06.2018 г. по гр. д. № 9187/2017 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора положителни установителни искове. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците по касация С.И.Г. и С.И.Г., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата. Поддържат, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация.

На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:

Фактическият състав на придобивната давност по отношение на реална част от поземлен имот може да се осъществи в периода, когато имотът е бил извън регулация и като такъв е могъл да се придобива по давност. Установената забрана на чл.59, ал.1 З.-отм. /в ред. от 01.06.1973 г./ до 01.01.2001 г. не е била приложима за неурегулирани имоти в населените места. В периода след 31.03.2001 г. също е налице възможност реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост на основание правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, в случай че и двата съседни имота са неурегулирани. Горното изключение е установено в разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ, която е приложима само при неурегулирани съседни поземлени имоти в урбанизирана територия. Тези положения са намерили израз в съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на първо г. о., решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на първо г. о., решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на второ г. о. и решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на второ г. о.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Предмет на предявените от [община] срещу С.И.Г. и С.И.Г. искове с правно основание чл.124 ГПК е установяване правото на собственост върху реална част с площ от * кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по плана на СО „Т.“, местност „Т.“, [населено място], целия с площ * кв. м., при граници на процесната част: поземлен имот с идентификатор ***, *** и останалата част от имот ***, обозначена с жълт цвят на скица № 15-326262/30.07.2015 г. на С. – [населено място], на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение в периода 1999 г. - 2017 г. Направено е и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт, с който е удостоверено правото им на собственост върху процесната част.

Ищецът е изложил твърдения, че се легитимира като собственик на имот пл. сн. № * по кадастрален план от * г., изменен през * г. със заповед № Р-28/01.02.1998 г., идентичен с имот пл. сн. № * по плана от * г. /обозначен като „резервоар“/. В него е съществувал изграден водоизточник заедно с водовземно съоръжение. Процесната част е съставлявала част от гореописания имот съгласно цитираната заповед от 1998 г. През 1999 г. е била изградена помпена станция от подземен тип, представляваща водоизточник /водоем/, сграда и съоръжения /част от обект „Допълнително водоснабдяване на[жк]/, предоставена за експлоатация на „ВИК-Варна“ ООД. Владението върху процесната част общината осъществява чрез дружеството от момента на изграждане на помпената станция. При изработването на кадастралната карта тази част е била включена в съседния имот /с идентификатор ***/.

Ответниците са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., с който е удостоверено правото им на собственост на основание давностно владение върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място, вилна зона „Т.“.

Във въззивното решение е прието, че ищецът не е доказал упражняването на фактическа власт върху процесния имот и демонстриране на намерение за своене /чрез актове и действия на кмета на общината или на упълномощени от него длъжностни лица/. В нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт в полза на ответниците е било представено удостоверение, издадено от [община] /изх. № ЗАО-16842 от 12.06.2009 г./, в което е посочено, че за имот пл. сн. № * няма съставен акт за общинска собственост. Посочено е, че в полза на ищеца не е възникнало право на водопрекарване по смисъла на чл.112 ЗВ като сервитутно право. Изложени са подробни аргументи за това, че изградената в процесната част подземна помпена станция не е част от „Санитарно-охранителната зона“, в която се включва само водоема; не е било учредено по надлежния ред право да се държат в чужд имот водопроводни и канализационни тръби и други съоръжения, като част от съдържанието на правото на водопрекарване, както и че ответниците не са били обезщетени по надлежен ред, с които са обосновани и решаващите изводи на въззивния съд.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

В полза на общината е съставен акт № */*** г. за частна общинска собственост върху имот пл. № * по плана на местност „Т.“, съгласно заповед № Р-28/01.02.1998 г. на кмета на общината, издаден на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС и при описани в нея граници.

В акт за държавна собственост от 1969 г. е посочено, че имотът «за водоснабдяване и канализация на [населено място]», индивидуализиран в заповед № 1281/28.08.1969 г. на ГНС – Варна, е отстъпен за ползване на ОСП «Вода и канал» - Варна.

Съобразно изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза по кадастрален план от 1969 г. на м. «Ф. дере» ПИ *** попада в по-голямата си част върху имот пл. сн. № * – «резервоар», а ПИ *** – върху имот пл. сн. № * /нанесени със зелен цвят на комбинирана скица № */, а по плана от * г. съответно в имот пл. сн. № * и имот пл. сн. № * /с черен цвят/. Със заповед № Р-28/01.02.1998 г. на кмета на общината е извършено попълване на кадастралната основа на имот пл. сн. № * в кадастралния план от * г. и изместване на западната му граница, което не е отразено в П. към ПНИ за местността „Т.“, одобрен през 2006 г. и в кадастралната карта от 2008 г. В процесната част от 79 кв. м. се намира помпена станция „В.-I“, състояща се от подземна част, в която са разположени помпите и довеждащите и отвеждащи тръби от помпената станция. Съществуват подземни проводи под асфалтовата настилка, служеща и за транспортен достъп до помпената станция, както и ел. кабели. Оградата с имот пл. сн. № * минава приблизително по границата, определена със заповедта от 1998 г. Със заповед от 30.12.2013 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ *.-*, като процесната част се включва в същия. И двата имота попадат в обхвата на П., одобрен през 2012 г.

Със съдебна спогодба за делба от 1965 г. в дял на бащата на ответниците е поставен 1 дка от лозе /цялото от 4 дка/, като правото на собственост на наследниците на общата наследодателка С. Т. е било удостоверено с нотариален акт № */* г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. С нотариален акт № */* г. за дарение И. Г. е прехвърлил в полза на С. Г. правото на собственост върху 1 дка от лозе, при описани граници, попадащо в «зона за земеделски нужди». Според заключението на техническата експертиза имотът, описан в съдебната спогодба и в договора за дарение, не може да се идентифицира по площ, граници и по записите в разписните листове по никой от плановете. Имот пл. сн. № * е идентичен с имот, описан в нотариален акт № */* г., придобит от Д.Д.М. на основание договор за замяна, сключен с Д. К. /брат на наследодателя на ответниците/, записан в разписните листове към плановете от 1969 г. и 1987 г. на негово име.

В полза на С.И.Г. е издаден констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., с който е удостоверено правото му на собственост на основание давностно владение върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място, вилна зона „Т.“.

От показанията на свидетелите Т. и Й., посочени от ищеца, се установяват следните факти: изградената през 1997 г.-1998 г. помпена станция за водоснабдяване на[жк]/в района на съществуващ водоем/ се експлоатира от «ВИК-Варна». Първият свидетел е енергетик в дружеството в периода 1978 г.-2016 г. и има непосредствени впечатления за този период от време. Втората свидетелка е ръководител «Капитално строителство» от 1992 г. Ответниците са заявили претенции през 2009 г.

Видно от свидетелските показания на П. и К., ангажирани от ответниците, след построяването на помпената станция оградата между двата имота е била изместена към техния имот.

С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно.

Въз основа на така обсъдените доказателства може да се направи заключение, че в периода 1999 г.-2009 г. процесната реална част от 79 кв. м. е могла да бъде обект на придобивна давност. Следва да се приеме за доказано, че през 1999 г. с изграждане на помпената станция, заемаща и процесната част, е била установена фактическа власт от ищеца върху нея. Спрямо тази част не са осъществявани действия от трети лица, включително и от ответниците, създаващи съмнение във владелческата власт на общината, осъществявана чрез «ВИК-Варна», което е стопанисвало имота. С оглед неговото предназначение и начин на ползване, тези действия са се изразявали в експлоатирането и поддържането на подземните и надземни съоръжения.

В обобщение следва да се приеме, че по безспорен начин е установено съществуването на право на собственост върху процесната част от 79 кв. м. Исковете за установяване на принадлежността му в полза на ищеца подлежат на уважаване.

Неправилни са изводите на въззивния съд, че не е доказано упражняването на фактическа власт чрез извършвани от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица действия, чрез които да се обективира владелческата власт. Неотносими са аргументите, че в полза на общината не е възникнало право на водопрекарване, както и че ответниците не са били надлежно обезщетени, довели до отхвърляне на предявените искове. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Исковете подлежат на уважаване, като в полза на ищеца следва да се признае съществуването на право на собственост върху реална част с площ от * кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по плана на СО „Т.“, местност „Т.“, [населено място], целия с площ * кв. м., при граници на процесната част: поземлени имоти с идентификатор *** и идентификатор *** и останалата част от имот ***, обозначена на комбинирана скица № * към заключението на съдебно-техническата експертиза по б. А, Б, В, Г, А, на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение в периода 1999 г. - 2009 г. На основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на ответника Г. констативен нотариален акт подлежи на отмяна в частта, с която е удостоверено правото му на собственост върху процесната част.

С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 933,35 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 1845 от 08.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1949/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [община] срещу С.И.Г. и С.И.Г. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че [община] е собственик на реална част с площ от * кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по плана на СО „Т.“, местност „Т.“, [населено място], целия с площ * кв. м., при граници на процесната част: поземлени имоти с идентификатор *** и идентификатор *** и останалата част от имот ***, обозначена по б. А, Б, В, Г, А на комбинирана скица № * към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. в първоинстанционното производство, която приподписана от състава на съда представлява неразделна част от съдебното решение, на основание придобивна давност чрез упражнявано владение в периода 1999 г.-2009 г.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт № *, т.*, рег. № *, н. д. № */*** г. на нотариус Л. Г. с район на действие РС – [населено място], в частта, с която е удостоверено правото на собственост на С.И.Г. върху описаната по-горе част от поземлен имот с идентификатор *** по плана на СО „Т.“, местност „Т.“, [населено място].

Осъжда С.И.Г. и С.И.Г. да заплатят на [община] сумата 933,35 лв. /деветстотин и тридесет и три лева тридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.