За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.

чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

гр. София, 10.01.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3104 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И.А.Г. срещу решение №1774 от 10.07.2018 г. по в.гр.д.№525/2018 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №7028 от 23.10.2017 г. по гр.д.№1879/2016 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от И.А.Г. срещу ЗК „Л. инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ отм. за разликата над сумата от 320 000 лв. до 420 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.06.2015 г. и е разпределена отговорността за разноските пред СГС и САС.

В жалбата се излагат съображения, че решението в посочената част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалата, която макар и жива, е със 100 % инвалидност, физически и психически осакатен човек, в състояние на елементарна адекватност и безпомощност, като не е изследван и характера на всяка една от травмите, вида и характера на дефинитивните увреждания и последиците от тях.

Ответникът по касация ЗК „Л. инс” АД заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №328 от 30.05.2018 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ отм. е отхвърлен за разликата над сумата от 320 000 лв. до 420 0000 лв., въззивният съд е приел, че единственият спорен въпрос по делото е за размера на дължимото от ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, обезщетение, за претърпените от ищцата, вследствие на ПТП, неимуществени вреди. С оглед установените по делото: 1. Физически увреждания – тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка тежка степен, контузия на мозъчния ствол в дясната част на междинния мозък, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия, охлузване и разкъсно-контузна рана в лявата челно-слепоочна област на главата и на брадата, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, охлузни рани на горните и долните крайници; 2. Възраст на ищцата към момента на ПТП и необратимата и пълна промяна, настъпила в нейния живот – от нормално активно дете след ПТП се превръща в инвалид, нуждаещ се от постоянна помощ в ежедневието си; 3. Продължителен период на кома, продължаващото и досега лечение от претърпените травми; 4. Продължителен период на особено интензивни болки за период от около 6 месеца, интензивните – за около година и продължаващите и досега умерени такива; 5. Настъпила вследствие мозъчната травма личностна промяна - детето забравя, агресира, губи приятелите си; 6. Невъзможност за пълно възстановяване, както и за значително подобряване - невъзможност да постигне нормален, спокоен, самостоятелен и пълноценен живот на една жена; 7. Стандарт на живот и икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретното място, където живее потърпевшото лице, въззивният съд е достигнал до извод, че справедлив размер на парично обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди, възлиза на сумата от 320 000 лв.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Установените по делото увреждания на шестнадесет годишната към момента на ПТП ищца /тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка тежка степен, контузия на мозъчния ствол в дясната част на междинния мозък, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия, охлузване и разкъсно-контузна рана в лявата челно-слепоочна област на главата и на брадата, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, охлузни рани на горните и долните крайници/, са довели до продължителен период на кома, излизане от комата и преминаване през състояние на будна кома /постоянна пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно-паметовите и познавателните способности за усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари/, непрекъсното продължаващо /и понастоящем/ лечение, до особено интензивни болки за период от около 6 месеца, до интензивни – за около година и продължаващи и досега умерени такива. В резултат на получените травматични увреждания, понастоящем, след излизане от състоянието на кома, пострадалата се намира в общо увредено състояние, елементарно адекватна, частично ориентирана за място и време, без критично отношение за състоянието си, без възможност да запомня материал, да разказва и т.н., с изразени паметови нарушения относно хранене, ходене до тоалетна и т.н., с много чести агресивни състояния, без възможност за елементарно самостоятелно битово обслужване, вкл. хранене и ходене до тоалетна, със силно затруднена походка, забавена, нестабилна и с невъзможност за клякане. Възстановяването й е до степен на инвалид, изцяло зависим от околните, като пълно възстановяване на увредените неврални функции е абсолютно невъзможно, а прогнозите за подобрение в бъдеще са минимални при големи вероятности за допълнително утежняване. Това състояние, което неминуемо довежда до трайна инвалидизация, необратима личностна промяна и невъзможност за постигне на нормален, спокоен, самостоятелен и пълноценен живот на една жена, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, мотивират настоящия състав да приеме, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е размер на обезщетението за неимуществени вреди от 420 000 лв.

Като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 320 000 до 420 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а спорът следва да се разреши по същество, като се присъди на касатора допълнително обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 22.06.2015 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ отм. , обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца над сумата от 220 лв. до сумата от 288.75 лв., в частта му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. над сумата от 7 012 лв. до сумата от 9 203.25 лв. и в частта му за заплащане от ЗК „Л. инс” АД в полза на СГС, на държавна такса над сумата от 12 800 лв. до сумата от 16 800 лв.

Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която И.А.Г. е осъдена да заплати на ЗК „Л. инс” АД разноски пред САС над сумата от 4191 лв.

В останалата обжалвана част въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.38 от ЗА ответникът по касация дължи на адвокат Д. и сумата от още 2 711.58 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред въззивния съд, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на 2000 лв.

С оглед липсата на представени доказателства за направени разноски пред ВКС, такива в полза на касатора не се следват.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1774 от 10.07.2018 г. по в.гр.д.№525/2018 г. на Софийски апелативен съд: в частта, с която след частична отмяна на решение №7028 от 23.10.2017 г. по гр.д.№1879/2016 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от И.А.Г. срещу ЗК „Л. инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ отм. за разликата над сумата от 320 000 лв. до 420 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.06.2015 г., в частта, с която И.А.Г. е осъдена да заплати на ЗК „Л. инс” АД разноски пред САС над сумата от 4191 лв. и в частта, с която е отменено решение №7028 от 23.10.2017 г. по гр.д.№1879/2016 г. на СГС в частта му за присъждане на разноски в полза на ищеца над сумата от 220 лв. до сумата от 288.75 лв., в частта му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. над сумата от 7 012 лв. до сумата от 9 203.25 лв. и в частта му за заплащане от ЗК „Л. инс” АД в полза на СГС, на държавна такса над сумата от 12 800 лв. до сумата от 16 800 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л. инс” АД[ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ отм. на И.А.Г. [ЕГН] допълнително сумата от 100 000 лв. /разлика от сумата от 320 000 до 420 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.06.2015 г., ведно със законната лихва от 22.06.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК „Л. инс” АД[ЕИК] да заплати на адвокат Я.Д.Д. [ЕГН] от САК и сумата от 2 711.58 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред въззивния съд.

ОСЪЖДА ЗК „Л. инс” АД[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ВКС, сумата от 2000 лв., държавна такса за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1774 от 10.07.2018 г. по в.гр.д.№525/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.